РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Русе, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, първи
касационен състав, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА КАН дело № 34 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.З.С. ***, чрез
адвокат-пълномощник Св.М. ***, против Решение №713 от 08.12.2022г.,
постановено по АНД №1579/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1085-001767 от 05.08.2022 г.,
издадено от Началника група в ОДМВР Русе, сектор Пътна полиция, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 177, ал.4,т.2 от ЗДвП и на същото основание е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
Като касационно
основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба не взема становище по нея.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С НП № 22-1085-001767
от 05.08.2022 г., издадено от Началника група в ОДМВР Русе, сектор Пътна
полиция на жалбоподателя С. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000/хиляда/ лева за извършено нарушение на чл. 177, ал.4,т.2 от ЗДвП
.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически и правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за неправилна
квалификация на установеното нарушение, както и че изпълнителното деяние на
същото се изразява в разпиляване, което е част от обективната страна на
нарушението по чл. 179, ал.1, т.2 от ЗДвП – „който изхвърля, оставя или
разпилява по пътя предмети или вещества, които създават опасност за движението;“
Соченото в жалбата нарушение не съответства на установените и доказани
фактически обстоятелства, а именно, превозване на неукрепен и необезопасен
товар, като е налице значителна неизправност по смисъла на легалната дефиниция
в Пар.6, т.72. от ДР ЗДвП "Значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Правилно във въззивното
решение е посочено, че според цитираните разпоредби на Наредба №7/27.04.2028г.
на МТСТС за укрепване на превозваните товари това нарушение осъществява състава
на чл. 177, ал.2,т.4 ЗДвП. Обстоятелството, че по пътното платно се намирал
част от изпадналия товар, а именно чували, пълни с текстилни отпадъци не е част
от състава на нарушението по чл. 177, ал.4, т.2 ЗДвП, но това обстоятелство
само потвърждава високата степен на обществена опасност на превозването на
неукрепен и необезопасен товар и евентуалните последици от него. В случая
водачът не е изпълнил задължението си да укрепи товара, който превозва,
независимо от това той изпаднал ли е или не на пътното платно. Тези доводи са
обсъдени във въззивното решение и е изведен обоснован извод, че неправомерното
поведение на водача се състои именно в управление на пътно превозно средство с
неукрепен товар като е налице значителна неизправност. Наложеното
наказание по чл. 177, ал.4, т.2 ЗДвП е за бездействието на водача, с което
бездействие той застрашава сериозно безопасността на движението. Нарушението по
чл. 179, ал.1,
т.2 от ЗДвП се осъществява с действие, което е довело до конкретен резултат – разпиляване
на предмети и вещества по пътя, като в случая се касае за по малки и
незначителни предмети, които в по-малка степен засягат безопасността на
движението, поради което и наказанието за това нарушение, което е с по-ниска
степен на обществена опасност, е с по-малък размер. Неоснователни са доводите
на процесуалния представител на жалбоподателя, че превозвания от жалбоподателя
товар не подлежи на укрепване. Не отговаря на установените факти твърдението
му, че товарът се изразява в парцали. От свидетелските показания и приложения
снимков материал се установява, че товарът е чували с дължина 1-2м и ширина
около 1м, които предвид размерите си, независимо от масата им, когато се
намират на пътното платно безспорно застрашават сериозно нормалния трафик и са
категорична предпоставка за ПТП.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №713 от 08.12.2022г., постановено по АНД №1579/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.