РЕШЕНИЕ
№22
гр. Велико Търново, 15.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
дванадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.Ив., изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. №597 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Образувано е по жалба на „Йониси 93“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Козаревец, ул. „Васил Левски“
№24, представлявано от управителя Ст.В.В., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ №10847/ 11.09.2020 г., издадена от
началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Финансов контрол“ на ЦУ на НАП, с
която е запечатан търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки,
находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Пролет“ №6, стопанисван от „Йониси 93“
ЕООД, и е забранен достъпът до него за 14 дни.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради постановяването й в нарушение на материалния закон и в противоречие с процесуалноправните норми. За жалбоподателя не става ясно по какъв начин запечатването на обекта осигурява защита на фиска и намира мотивите за хипотетични, доколкото касаят бъдещо поведение на търговеца. Счита, че срокът за налагане на мярката също е необоснован, не кореспондира с целите на закона и противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. По тези съображения моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от ... К., който поддържа оспорването.
Ответникът – началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Финансов контрол“ на ЦУ на НАП не се явява, не се представлява и не ангажира становище по спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2020 г. в 14:00 часа от служители на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново е извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Пролет“ №6, стопанисван от „Йониси 93“ ЕООД. При проверката, преди легитимация на проверяващите, е извършена контролна покупка на хранителни продукти на обща стойност 0,85 лева. Сумата е заплатена в брой на продавач-консултанта Й.Й. с банкнота от 50 лева. Плащането е прието, но не е издадена нито фискална касова бележка, нито касова бележка от кочан, при което приходните органи са напуснали обекта. След връщане и легитимиране, служителите са установили, че общата фактическа парична наличност в обекта е в размер на 350,49 лева, при отчетена от фискалното устройство касова наличност от 300,49 лева, при което разликата от 50 лева е приета като въведена сума в касата. Установено е, че магазинът се ползва под наем и представлява помещение към трафопост от 78 кв. м. В него се предлагат различни хранителни и нехранителни стоки на стойност от 0,05 лева до 25 лева. В магазина има едно фискално устройство. Плащанията се извършват в брой, чрез терминално устройство и чрез ваучери. Работят трима служители по предварителен график. Работното време от понеделник до петък е от 07:00 ч. до 21:00 часа, а събота и неделя – от 08:00 до 20:00 часа. За установените факти и обстоятелства от контролните органи е съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА №0007074 от 08.09.2020 година, към който са приложени Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката серия АА №0007074/08.09.2020 г., Декларация от лице, работещо по трудово правоотношение от 08.09.2020 г. – Й.И.Й.– продавач-консултант, както и фискален бон – копие от 08.09.2020 г., и дневен финансов отчет от регистрираното ФУ в обекта за 08.09.2020 година.
Констатираното неиздаване на фискален касов бон е преценено от компетентния орган като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект“ за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до обекта, като е указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. Заповедта е връчена лично на Станислав Василев на 16.09.2020 г. Жалбата срещу нея е подадена чрез ТД на НАП – Велико Търново на 25.09.2020 година, видно от даденият в приходната администрация входящ номер.
В хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя са приети като доказателства заверено копие на оборотна ведомост от м. януари до м. декември 2020 г. на „Йониси 93“ ЕООД и разпечатка от информационната система на НАП за приключили и текущи производства спрямо задълженото лице. Инициирано е и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел – продавач-консултантът Й.И.Й.. Последната заявява пред съда, че на 08.09.2020 г. е била втора смяна в магазина и в момента на проверката са се сменяли – засичали касата и колегата й от първата смяна й е издавала парите. По това време са влезли две жени, които са взели два бонбона и един банан и са дали 50 лева нацяло. Свидетелката обяснява, че жените много са бързали и за да не ги бави, по най-бързия начин им е развалила банкнотата от отделените пари за стока и не е чукнала на апарата. Тя пояснява, че е много притеснителен човек, а жените са показали, че много бързат и за да не ги бави е постъпила така.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС компетентен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в т. 1. на която е посочено, че началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Въз основа на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е съставена в писмена
форма и формално съдържа изложение на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В
акта са вписани фактически и правни основания за издаването му, като има и
препращане към съдържанието на Протокола за извършена проверка сер. АА №0007074/08.09.2020
г. Кореспонденцията между тях, както и съображенията по чл. 186, ал. 3 от АПК,
мотивирали органа да наложи ПАМ, и тези за определяне срока на действието й, са
въпрос по съществото на спора.
В хода на
административното производство са събрани доказателства, от които е видно, че
компетентният орган е установил вярно фактическата обстановка по спора.
Органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като
са извършили проверката в присъствието на служителката и са довели до знанието
на управителя на „Йониси 93“ ЕООД установените факти и предприетите въз основа
на тях последващи действия. Осигурено е участието на проверяваното лице в
производството и не е възпрепятствано правото му на защита. Съобразно
изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК са изяснени значимите факти и
обстоятелства при констатиране на нарушението. Процедурата по издаване на
индивидуалния административен акт е спазена.
Оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и не е съобразена с неговата цел поради следното:
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС /в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 104 от 2020 г./ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
С оглед приложимото право се налага изводът, че за прилагане на ПАМ от вида на процесната е достатъчно установяване на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, каквото в случая е налице – констатирано е, че за контролната продажба не е издадена фискална касова бележка, нито касова бележка от кочан. При наличието на тези предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. При налагането на ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го стори. Наличието на констатирано нарушение обаче не освобождава административния орган от задължението да издаде административен акт, който да отговаря на изискванията по чл.186, ал. 3 от ЗДДС.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вменява на компетентния орган мотивиране на заповедта, което изисква не просто посочване на някакъв срок на ПАМ, а определяне на такава продължителност, която да отговаря на целите на закона и да е съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но по отношение на срока на наложената принудителна административна мярка мотивите са бланкетни. По този начин формално е удовлетворено изискването на чл. 146, ал. 2 от АПК за излагане на мотиви и основания за издаване на административния акт, но изложените мотиви не съдържат конкретни и ясни съображения за прилагането на посочения срок на ПАМ. В заповедта в бланкетен вид и типизирано са посочени обобщени обстоятелства като „размера на неотчетената продажба“, „установената разлика между фактическата наличност и наличността според ФУ“, „местоположението на обекта“, „характера на дейността“, „защита на обществения интерес“ и други подобни обобщаващи изрази. Не става ясно по какъв начин изброяването на тези обстоятелства допринася за определянето на 14-дневен срок на ПАМ. Примерно, размерът на неотчетената продажба възлиза на 0,85 лева, а срокът на ПАМ е 14 от максимално възможните по закон 30 дни. Не става ясно какви са мотивите на органа за кореспонденцията между размера на неотчетената продажба и продължителността на запечатването. В случай, че се приеме, че съответствието „размер неотчетена продажба – срок“ е адекватно /което според съда не е така/, то стои въпросът какъв би бил подходящият срок на ПАМ при констатиране на неотчетени продажби за крупни суми. На следващо място, разлика между фактическа и касова наличност не фигурира сред съставомерните елементи на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Възможно е местоположението на обекта и характера на дейността да са определящи, но от процесната заповед не става ясно какво е тяхното значение за запечатването на кварталния магазин за 14 дни. Налага се извод, че продължителността на действието на наложената мярка е определена произволно от органа, по негово свободно усмотрение, за което липсват еднозначни мотиви и обосновка. Използваните общи фрази не изпълняват функцията на конкретни мотиви, с които административния орган да обоснове законосъобразността на наложената ПАМ и запечатването на обекта за процесния срок. Срокът на ПАМ в настоящия случай е безмотивен и доколкото е ориентиран към средния законово установен такъв, се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6 от АПК. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и противно на посоченото в заповедта се игнорира целта на закона да защити обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.
За пълнота следва да се посочи, че задължението на лицето да регистрира промените в касовата наличност извън случаите на продажба е различно от това за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка /сравни чл. 3, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-18/2006 г./. Освен това, по правилата на житейската логика и чисто аритметично претендираното от органа несъответствие между фактическата наличност на паричните средства и наличността според ФУ в обекта се явява необосновано. От фактическа страна е доказано, че проверяващите са извършили покупка, за която са платили с банкнота от 50 лева. Свидетелката потвърждава това и обяснява, че жените много са бързали и за да не ги бави, тя е развалила банкнотата с пари извън касата. Незабавно след легитимиране на служителите на НАП е извършен опис на паричните средства и логично е установено, че в касата са налични 50 лева повече, които всъщност са материализирани чрез банкнотата, с която е заплатена контролната покупка, доколкото видно от описа на л. 13 от делото в касата е налична само една банкнота от 50 лева. Това в никакъв случай не омаловажава допуснатото нарушение – да не се издаде фискален бон за продажбата, но и не допринася да се установи системност и повторяемост на нарушения от вида на процесното, което евентуално да е довело до укриване на приходи за търговеца. В обстоятелствената част на ПАМ не е посочено дали нарушението е извършено за първи път или търговецът е извършвал и преди подобни нарушения. След като от установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. В конкретния случай макар да разполага с възможност да извърши преценка и формално да е изложил мотиви, административният орган не е обосновал продължителността на срока за налагане на мярката. Изложените съображения не са съобразени със спецификата на конкретния случай, а обосноваването на продължителността на срока по начина, по който е направено, е относимо към всяко нарушение по чл. 186 от ЗДДС. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, за да бъде заповедта законосъобразна.
Излагането на мотиви в заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни, а да са съобразени с фактите, приети от органа при издаване на заповедта и другите обстоятелства, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона – по арг. от чл. 6 от АПК. ПАМ е израз на твърде интензивна административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК.
Съдът намира, че за конкретното нарушение, което принципно не се оспорва от жалбоподателя, правилно е наложена ПАМ „запечатване на обект“, но незаконосъобразно е определен срокът, и доколкото съдът не може да определи/измени размера му, следва да отмени заповедта като незаконосъобразна. Това е така, защото мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и съдът не може да го замести, а липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на акта като незаконосъобразен. По изложените съображения жалбата се явява основателна.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на оспорващия за разноски по производството. Съдът следва да му присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи на сума в общ размер на 500 лв. и представляващи държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„Йониси 93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Козаревец, ул. „Васил Левски“ №24, представлявано от управителя Ст.В.В.,
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10847/ 11.09.2020
г., издадена от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Финансов контрол“ на ЦУ на
НАП, с която е запечатан търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни
стоки, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Пролет“ №6, стопанисван от
„Йониси 93“ ЕООД, и е забранен достъпът до него за 14 дни.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на „Йониси 93“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Козаревец, ул. „Васил Левски“ №24 разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: