РЕШЕНИЕ
№...............
Гр. София, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI-21 състав,
в публично
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесета и първа година
в състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело N 1911 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове от К.Г.А. на осн. чл.74 ТЗ за отмяна на решение за
изключването му като съдружник на Общо
събрание на съдружниците на А.Д.П.Е. ООД, проведено на 24.09.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът
заедно с Р.К.и М.Н.са били съдружници А.Д.П.Е.
ООД, като на 24.09.2020 г. е взето решение за изключване на ищеца като
съдружник без преди това да му е отправено предупреждение за изключване, въз
основа на взето решение от общото събрание за отправяне на такова
предупреждение, без посочване на конкретни действия и бездействия, които са в
нарушение на интереса на дружеството, без предоставяне на подходящ срок за
преустановяването им, като оспорва
изобщо да му е връчвано такова по време на провеждане на ОС на 24.06.2020 г.,
когато му били връчени съвсем други документи, и оспорва да извършвал действия
в противоречие с интересите на дружеството. На следващо място твърди, че
решението за изключването му е взето от Р.К.и Михайло Н., които към 24.09.2020
г. не са били съдружници в А.Д.П.Е. ООД, тъй като са изключени като съдружници
с решения на ОС от 24.06.2020 г.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че
предупреждение за изключване е връчено на К.А.
от управителя М.Н.по време на провеждане на Общо събрание на
съдружниците на 24.06.2020 г., което е удостоверено в протокола за събранието,
като в това предупреждение са посочени действия на А., изразяващи се в агресивно
поведение, насочено към управителя на дружеството, служители на дружеството и
съконтрахенти на дружеството – посещения на финансовия отдел без предупреждение
и изискване на документи, нареждания към служители да му осигурят бюро в офиса
на дружеството, тъй като ще поеме управлението му, ултимативно изискване на
документи, заплахи за наказателно и данъчно разследване, натиск за осигуряване
на достъп до работни помещение, ключове, отправяне на предупреждения за
изключване на другите съдружници, изпращане на оферта за изкупуване на дяловете
му, изготвянето и изпращането на искова молба срещу съдружника Р.К.и
дружеството А. НЙ, което е основния клиент, който осигурява приходи на
ответното дружество, заявяване на вписвания по партидата на дружеството на
несъществуващи решения в Агенция по вписвания. Ответното дружество счита, че с
тези действия ищецът блокирал практическата дейност на дружеството, злепоставял
същото пред служителите му и клиенти, с което застрашил съществуването и
дейността му.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на ищеца е да докаже по делото
качеството си на съдружник в ответното дружество към датата на вземане на
решенията, чиято отмяна се иска, съответно, че такива решения са били взети на
посочената дата и с твърдяното съдържание, като тези обстоятелства не се
оспорват от ответника. Във връзка с твърденията му на 24.06.2020 г. да му е
връчен друг документ, различен от предупреждение, ищецът следва да докаже какво
е било съдържанието на същия.
В тежест на ответника е да докаже, че
ищецът е бил предупреден писмено в подходящ срок, че ще бъде изключен, като в
предупреждението е посочено конкретното му поведение, което се приема за
основание за изключването му, че това поведение е било реално осъществено, както и че решението за изключването е било
взето на Общо събрание, свикано редовно и с необходимото мнозинство.
Фактическият състав на изключване на
съдружник включва от гледна точка на процедурата, предхождаща вземането на
решението отправянето на надлежно писмено предупреждение, съдържащо конкретното
поведение, което нарушава интересите на дружеството и предоставяне на подходящ
срок за за преустановяването му, а от обективна страна осъществяването на
посоченото в предупреждението поведение и фактическото нарушаване на интереса
на дружеството в причинна връзка с това поведение.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразност
на оспореното решения поради липса на решение на общото събрание за връчване на
предупреждение и връчването на такова.
На първо място, вземане на решение от
общо събрание на съдружниците за самото отправяне на предупреждение за
изключване на съдружник не е елемент от фактическия състав на процедурата, тъй
като не се изисква от закона, а и такова решение е логически несъвместимо с характера
на производството, чиято цел е да се отстрани принудително от участие в
дружеството съдружник, който не изпълнява задълженията си и действа в
противоречие с интересите на дружеството, докато вземането на решения от общото
събрание се основава на обща воля.
На следващо място, в протокола от
проведеното Общо събрание на съдружиниците на ответното дружество на 24.06.2020
г. е удостоверено връчване на предупреждение за изключване на съдружника К.А.,
както възражения на неговия адвокат относно начина на връчване. Протоколът от
това общо събрание е подписан от К.А., като единственото му писмено
обективирано върху гърба на протокола възражение е относно непосочване на
номерация на точки от дневния ред за насроченото за 24.09.2020 г. събрание и
има характера на частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за
този съдружник факти, поради което и въз основа на него съдът приема за доказан
факта за връчване на предупреждение на самото събрание от 24.06.2020 г.
Независимо от обстоятелството, че съдържанието на предупреждението не е
възпроизведено в протокола от събранието, на което е връчено, то въз основа на
отговора на ищеца по реда на чл.176 ГПК, че се касае за предупреждение „със
същото съдържание“, за „едни и същи неща“, съдът приема, че връченото
предупреждение е именно със съдържанието, представено от ответника с отговора
на исковата молба.
Основателни са обаче оплакванията на
ищеца за несъответност на предупреждението за изключване с изискванията за
конкретност на поведението на което се основава и за предоставянето на срок на
съдружника да коригира поведението си. Предупреждението не съдържа никакви
факти относно време, място и конкретно по съдържание поведение на К.А. в
качеството му на съдружник в А.Д.П.Е. ООД, които факти, ако бъда доказани, да
дадат възможност за преценка дали поведението, което попълват, е в противоречие
с интересите на дружеството. В него като отделни пунктове с тирета се съдържа
следният текст: „недопустимото Ви агресивно поведение от началото на м.октомври
2019 г. и до момента, изразяващо се в непрекъснати заплахи, обвинения и
дискредитиране, вкл. и пред трети външни за Дружеството лица, н останалите
съдружници, управителя и други ръководни служители на Дружеството;“Многократни
опити за всяване на недоверие, раздор и интриги между съдружниците и
използването на тези опити за постигане на лични цели и облагодетелстване“;
„системното смущаване на работната обстановка в офисните и работните помещения
на Дружеството, както и системна демонстративна злоупотреба с права в присъствието
на служители, външни консултанти и контрагенти на Дружеството“; „съботиране на
вземането на важни решения относно основни проекти на Дружеството“; лишени от
основание и напълно необосновани заплахи със съдебните действия срещу водещи
клиенти на Дружеството /Athlon NY LLC/, които увреждат авторитета на
Дружеството и доверието на клиентите му в способността на Дружеството да
функционира и изпълнява задълженията си към клиентите“; „лично дискредитиране
на останалите съдружници пред водещите клиенти и други контрагенти на
Дружеството“, както и че се касае за „системен характер на действията“ и
„значителна продължителност“.
По същество предупреждението съдържа
единствено квалификации и определения без да посочва в какво се е изразило
поведението, кога е извършено във времето, спрямо кои лица – какво е
съдържанието на заплахите, към кого са отправени, с какво съдържанието са
обвиненията, към кого са отправени, пред кои конкретно служители, външни
консултанти, контрагенти, ръководни лица, как и кога са осъществени „опити за
всяване на недоверие“, в какво се е изразило „смущаването“ на работната
обстановка, кои права А. е упражнявал превратно, кога, колко пъти и в чие
присъствие, за да се прецени, дали се касае за злоупотреба и дали същата е
системна, как и по какъв начин с какви действия и бездействия се е изразило
„съботиране на вземането на важни решения“ и относно кои проекти, кога, как и
пред кого са отправени „заплахи“ със съдебни действия, с какво съдържание на
твърденията и исканията към съд, за да се прецени дали тези действия са относими
към репутацията на дружеството, доверието на клиентите му; с какви действия,
изявления или други прояви, кога и пред кои клиенти и контрагенти са
„дискредтирани“ останалите съдружници.
Посочената липса на факти представлява нарушение на процедурата по изключването,
която не може да се санира чрез въвеждане на твърдения за конкретно поведение
на съдружника едва в процеса или чрез въвеждането им със събраните
доказателства, тъй като се касае за императивно изискване, чиято цел е да
осигури правото на съдружника да се защити като преустанови укоримото поведение
или обори въведените като нарушение факти пред съдружниците на събранието, на
което се разглежда предложението за изключването му.
В настоящия случай предупреждението е
толкова неконкретно, че дори установените в процеса на доказване чрез събраните
писмени и гласни доказателства отделни факти относно поведение на ищеца К.А. не могат да се отнесат към конкретен момент,
за да се прецени дали са продължили и след отправяне на предупреждението, дали
са послужили изобщо за отправянето му, дали са извършени многократно и колко
често в рамките на конкретен период, с оглед твърденията за системност и
продължителност.
По тези съображения съдът приема, че
оспорваното решение е незаконосъобразно поради неспазване на установената от
закона процедура, предхождаща вземането на решение за изключване, поради което
и следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че дори
и да бях конкретно посочени в самото предупреждение за изключване, въведените
от ответника с отговора на исковата молба факти относно поведение на К.А. не
биха могли да се квалифицират като недопустимо агресивни, системни,
дискредитиращи, всяващи недоверие, уронващи авторите на дружеството пред
служители, клиенти и контрагенти.
Страните нямат спор, а и събраните
доказателства установяват влошени отношения между съдружниците по повод
финансовите резултати на дружеството и изпълнение на проекти. От показанията на
разпитаните по делото свидетели Б.И., Х.Н.и Т.М., представените протоколи от
предходни общи събрания, както и представените разпечатки на електронна
кореспонденция се установява, че съдружникът К.А. е имал възражения относно
начина на управление на дружеството, извършваните разходи, управлението на
персонала, менажирането на текущи проекти, което е довело до спорове, изискване
на информация и възлагане изготвянето на правен анализ. Конкретните факти,
които се установяват са за поведение на А., изразяващо се в отправяне на
искания за информация, искания за осигуряване на достъп до офисите, искания на
документи във връзка с изготвяне на правен анализ, искания за заплащане на
разходи за такъв, „скандали“ / св.Б.И./
и спорове / св.Х.Н./между съдружниците А. и Н., искания за предоставяне
на ключ от офиса, за снабдяване с визитни картички, както и за поставяни от
служители въпроси и закани с данъчни и прокурорски проверки пред свидетелкатаН.,
който е извършвала счетоводството и управлявала финансите на ответното
дружество. Установява се, че К.А. е имал претенции към съдружника Р.К., както и
към ответното дружество, за заплащане на разходите за възложения от самия него
правен анализ, по повод на което е разменена кореспонденция, като А. е заявил
намерение да потърси сумите и по съдебен ред. К.А. е възложил и изготвянето на
искова молба, адресирана до Върховен съд на щата Ню Йорк, насочена срещу Р.К., М.Н.и
американското дружество А. НЙ ЛЛС, в която са изложени факти относно поето
задължение от Р.К.за заплащане на половината от разходите за възложения правен
анализ за дейността на ответното дружество, както и факти за това, че
американското дружество А. НЙ ЛЛС чрез действия на М.Н.и Р.К., които участват в
управлението му, както и в управлението на българското дружество А.Д.П.Е. ООД,
изразяващи се в отклоняване на
материални и човешки ресурси на българското дружество в полза и за дейности на
американското дружество са причинили вреди на А.. Установява се тази искова
молба да е доведена до знанието на съдружниците Н. и К., като същата не е
подавана пред съда, до който е адресирана. Не се установява да е станала
известна на клиенти или съконтрагенти а дружеството поради поведение на К.А., а
само на някои от доверените на съдружниците служители и/или техни адвокати.
Тези факти относно поведението на К.А.
не могат да се квалифицират като недопустимо агресивни, системни, дискредитиращи, всяващи недоверие,
уронващи авторите на дружеството пред служители, клиенти и контрагенти, нито се
установява да са повлияли върху репутацията на дружеството пред клиенти, да са
препятствали изпълнение на проекти, да са довели до отлив на служители, загуба
на проекти и изобщо да са нанесли конкретни вреди под формата на пропусната
полза или претърпяна загуба.
Сами по себе си лошите отношения между
съдружниците при дружествата, в които има персонален елемент, всякога са от
естество да влияят негативно върху дружествените работи, тъй като съдружниците
чрез общото събрание вземат решения, които са основополагащи за развитието на
търговската дейност. В случая, обаче, се
установява единствено поведение на К.А., изразяващо се в действия, насочени към
упражняване на правото му да получи информация относно дружествените работи и
да изисква положителни резултати от дейността на дружеството чрез ускоряване на
проекти и минимизиране на разходи, като макар и част от използваните средства, да
са обективно негодни правно и фактически, да допринесат за постигането на
преследваната цел, като установените закани с извършване на проверки и подаване
на искови молби, присъствието в офиса, поставянето на въпроси на служители
относно работата им, то поради естеството си на предвиден законов способ за упражняване
на права, същите не могат да се квалифицират като действия против интересите на
дружеството, нито са довели до негативни последици за неговата дейност.
Изключването на съдружник може да е последица само от действия, които са
достатъчно интензивни по съдържание и негативно влияние върху дейността на
дружеството и излизат извън обичайните особености на характер, възпитание и
емоционална сдържаност на съдружник.
Неоснователни
са и доводите за незаконосъобразност на оспорваното решение, поради вземането
му от лица, които не са съдружници в ответното дружество, към датата на вземане
на решението. По делото са представени от самия ищец негови искания за свикване
на общо събрание, както като и протоколи от проведените общите събрания на
24.04.2020 г. и 24.06.2020 , от които документи се установява, че К.А. е
предложил изключването на останалите двама съдружници, като е отправил предупреждение по отношение
на М.Н.заради неизпълнение на решенията на ОС от 20.12.2019 г. относно
определяне на таван на капиталовите вложение и инвестиции, варианти за
стартиране на проект Резонатор и финансиране, предоставяне на информация
относно ангажираните служители/външни експерти и техните отговорности / т.3 от
искане за свикване на събрание от
02.03.2020 г. на л.70-72/, а по
отношение на съдружника Р.К.– поради неизпълнение на задължението му да заплати
изготвен дю-дилижанс / т.4 от искане за свикване на събрание от 02.03.2020 г. а
л.70-72/. Разглеждането на предложенията за изключване е насрочено за ОС на
24.04.2020г, когато е отложено за 24.06.2020 г., на което общо събрание, с
оглед удостоверените в протокола резултати от гласуване по т.7 и т. 8 не са
взети решения за изключването на М.Н.и Р.К., поради липса на изискуемото
мнозинство от ¾ от капитала съгласно чл.137, ал. 3 ТЗ след приспадане на
дела на всеки от предложените за изключване съдружници по отделните предложения.
Несъстоятелни са доводите на ищеца, че доколкото на събранието са разглеждани
предложения за изключването и на двама от съдружниците, то никой от тях не е
имал право да гласува по двете предложения, съответно за вземане на решенията
за изключването им са достатъчни гласовете на К.А.. Касае са за предложения за
изключване на съдружници, които се основават на различни факти и поведение,
които нямат връзка, поради което и с оглед целта на разпоредбата на чл.137,
ал.3, изр.2 ТЗ няма основание всеки от предложените съдружници да не участва
при вземане на решението за изключване на другия, ако сам не е изключен преди
това. Само в случай, че действията на предложените за изключване съдружници
против интересите на дружеството са извършени общо и/или са от естество, че не
могат да бъдат разграничени, има основание всички предложени съдружници да не
участват при разглеждането на предложения, които не ги касаят лично. В този
смисъл са и съображенията, изложени в решение
№ 157 от 03.01.2017 г. по т. д. № 2219/2015 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.
С оглед изложеното следва да се отмени
на основание чл.74 ТЗ решението
за изключването на К.Г.А. като
съдружник, взето на Общо събрание на съдружниците на А.Д.П.Е. ООД, проведено на
24.09.2020 г.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът, който не е претендирал такива, поради което и съдът не
присъжда разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ на основание
чл.74 ТЗ по иск на К.Г.А., ЕГН ********** решението за изключването му като съдружник, взето на Общо събрание на
съдружниците на А.Д.П.Е. ООД,ЕИК********, проведено на 24.09.2020 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизането му в сила, заверен препис да се
изпрати в търговския регистър.
СЪДИЯ: