Решение по дело №12431/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 март 2025 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20241110112431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5007
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110112431 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
- за осъждане на ответника Т. К. И.а да заплати на ищеца следните вземания: сумата от
1074,37 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, абонатен № 32***, сумата от 51,52
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 06.03.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 125,50 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2022г. до 31.01.2024г. и сумата от 9,40 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 31.01.2024г.;
- за осъждане на ответника Е. В. Е. да заплати на ищеца следните вземания: сумата от
214,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, абонатен № 32***, сумата от 10,31
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 06.03.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 25,11 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2022г. до 31.01.2024г. и сумата от 1,88 лв., представляваща
1
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 31.01.2024г.
Ищецът „Т***“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните
дължими суми, след изтичането на който са изпаднали в забава. Претендира са осъждане на
ответниците да заплатят дължимите думи, както и разноски за производството.
Ответникът Е. В. Е. е депозирала в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове в доводи, че никога не е живяла в процесния
имот, като апартаментът винаги е бил използван единствено от ответника Т. К. И.а –
съпруга на починалия й брат В*** Й.. Твърди, че се е отказала от наследството на другия си
брат А. В. Й., поради което счита, че производството спрямо нея следва да бъде прекратено.
Ответникът Т. К. И.а не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК и не се е явила в проведеното на 13.03.2025г. съдебно заседание, за което е била
редовно призована, без да сочи уважителни причини за това и без да са направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие, въпреки че с разпореждането от 28.08.2024г. и с
определението от 30.01.2025г. са й съобщени последиците от тези процесуални бездействия.
Третото лице-помагач „Т*** е взел становище за основателност на исковете.
Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане на
ищеца за постановяване на неприсъствено отношение срещу ответника Т. К. И.а, както и че
от представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на
предявените спрямо нея искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и
чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника Т. К. И.а.
По отношение на ответника Е. В. Е. съдът намира предявените искове за
неоснователни предвид следното: ищецът и ответникът Е. не спорят, а и се установява от
приетите писмени доказателства, че между ищеца и В*** В. Й. е съществувало
облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот, възникнало с оглед качеството на В*** Й. на собственик на
имота. Установява се от представените писмени доказателства, че В*** В. Й. е починал на
19.05.2010г. и е оставил за наследници по закон ответниците Т. К. И.а – съпруга и Е. В. Е. –
сестра и А. В. Й. – брат. Видно от представеното с исковата молба удостоверение по гр.д. №
67193/2018г. по описа на СРС, 91 състав, ответникът Е. Е. се е отказала от наследството на
2
брат си В*** В. Й., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1653/12.11.2018г.,
поради което нейният дял от наследството е уголемил дяловете на останалите наследници по
закон – ответника Т. И***-Й.а и А. В. Й.. На 23.07.2022г. е починал и другият брат на
ответницата Е. – А. В. Й., чийто наследник по закон се явява последната съгласно приетото
по делото удостоверение за наследници от 02.10.2024г. Именно в качеството й на наследник
на А. Й. ищецът претендира от ответника Е. процесните вземания.
С отговора на исковата молба ответницата Е. е представила удостоверение по ч.гр.д. №
2171/2023г. на РС-Враца от 29.08.2023г., видно от което се е отказала от наследството,
оставено от А. В. Й., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 130 от
29.08.2023г. С изрично разпореждане, обективирано в определение от 30.01.2025г., съдът е
предоставил възможност на ищеца, с оглед представените доказателства за отказ от
наследство, да вземе становище по тях, но такова не е взето от последния, с оглед на което
съдът приема, че същият поддържа иска си спрямо този ответник и съдът следва да се
произнесе по него.
При така изложените обстоятелства и събрани доказателства и по-конкретно тези за
вписан отказ от наследство, съдът намира, че ответникът Е. В. Е. не е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, доколкото се установи,
че същата се е отказала от наследството на своя брат още преди подаване на исковата молба,
поради което не е негов наследник по закон и в нейния патримониум не са преминали нито
правата, нито задълженията, включени в наследството, оставено от А. В. Й., каквито се
явяват задълженията за цена на доставена топлинна енергия и за цена на услугата дялово
разпределение за процесния имот, претендирани в настоящото производство. Предявените
искове за главните вземания, както и обусловените от съществуването на тези вземания
искове за акцесорните вземания, се явяват следователно неоснователни спрямо ответника Е.
и следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищецът „Т***“ ЕАД съразмерно на
уважената част от исковете спрямо ответника Т. К. И.а. Ищецът е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на 60,52 лв. – държавна такса. В производството ищецът е
бил защитаван от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определя на основание чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ на сумата от 100 лв. От установените
разноски в общ размер на 160,52 лв., на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно
на уважените искове в размер на 5/6 от същите или сумата от 133,77 лв.
Право на разноски с оглед отхвърляне на исковете спрямо нея има и ответникът Е. В.
Е., но тъй като същата не е претендирала разноски, съдът не й присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Т. К. И.а, ЕГН **********, с адрес: гр. С*** да заплати на „Т***“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1074,37 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С***, абонатен № 32***, сумата от 51,52 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 125,50 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 31.01.2024г.
и сумата от 9,40 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 31.01.2024г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 133,77 лв., представляваща разноски за
производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С*** срещу Е. В. Е., ЕГН **********, с адрес: обл. В*** искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 214,87 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, абонатен № 32***, сумата от 10,31 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г., сумата от 25,11 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 31.01.2024г. и сумата
от 1,88 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 31.01.2024г.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***
Решението, в частта с която са уважени исковете срещу Т. К. И.а не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК, в останалата част подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4