№ 24
гр. Ловеч , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20214300600002 по описа за 2021
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260008/30.09.2020 г. по НЧХД № 1249/2017 г., Ловешкият районен съд е
признал подсъдимия В. Б. Б., ЕГН **********, за виновен в това, че на 29.06.2017 г. в
сградата на читалището в с.******, общ. Ловешка, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Г. П. В.. в негово присъствие - „От всички кметове ти най-много си крал",
като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.78а във връзка с чл. 148,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му
наложил наказание глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.
Съдът е осъдил В. Б. Б. да заплати на Г. П. В.., ЕГН *********, от с.************** сумата
от 500. 00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2017 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил иска до пълния претендирай размер от 3 000 /три хиляди/ лева, като
неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил В. Б. Б. да заплати на Г. П. В.. сумата от 785.70 лева, представляваща
разноски по делото и на PC - Ловеч сумата от 50. 00 /петдесет/ лева, представляваща
1
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от В.Г. Б., чрез адв. Г., с която
да се постанови решение, с което да се отмени обжалваната присъда и да се освободи
подзащитния му от наказателна отговорност на основание чл. 146, ал. 2 НК, като бъде
отменена същата и в гражданско-осъдителната й част, както и в частта за присъдените
разноски в полза на тъжителя.
Излага, че не са доволни от присъда, тъй като при наличие на безспорни
доказателства, свързани с това, че след изричане на обидните думи, насочени към тъжителя,
последният веднага е отвърнал със също такива обидни думи на Б., съдът не е приел, че е
налице реторсия и не освободи последния от наказателна отговорност. Налага довод, че е
нарушен закона.
Пред възивната инстанция е постъпила въззивна жалба и от Г.В., с която моли да се измени
присъдата в гражданската й част, като се увеличи размера на присъденото обезщетение до
3 000. 00 лева, както и да им бъдат заплатени направените разноски пред настоящата
инстанция. В. излага многобройни възражения във въззивната жалба.
В съдебно заседание В. се явява лично и с адв. Н., като моли да се отхвърли
подадената жалба от другата страна, тъй като счита, че абсолютно безспорно по делото пред
първата инстанция се доказа, че деянието е извършено. Излага, че на В. е нанесена обида и
е оборена защитната теза, която е била изградена след завеждане на делото, че е имало
реплика от страна на г-н В. след това, за да може да отпадне отговорността на подсъдимото
лице. Моли да бъде уважена подадената въззивна жалба от В. относно присъдения частично
размер на гражданския иск, тъй като е видно от разпита на всички свидетели, както и от
писмените документи изготвени от него, че той е приел тази обида много тежко, поради
което с присъдената му сума в размер на 500.00 лева не може да се компенсират нанесените
му неимуществени вреди.
Моли да се измени присъдата в гражданската й част, като се увеличи размера на
присъденото обезщетение до 3 000. 00 лева, както и да им бъдат заплатени направените
разноски пред настоящата инстанция.
Г.В. поддържа казаното от неговия процесуален представител и посочва, че пет свидетели са
доказали, че М.Й. не е слизала да си взема чантата. Посочва, че М.Й. е заявила, че М.И.М. е
присъствал при нанесената му обида, след което е излъга пред тази инстанция, че групичка
от М.Й., М.В. и И. В. са се качили на втория етаж, слезли са и са видели да влиза Б.. Налага
довод, че това не е вярно, защото самата М.В. е казала, че изобщо не е посещавала
читалището. Посочва, че това го твърди Й.Д., като е изложила, че не е влизала вътре там,
където пеят.
Моли да се уважи гражданския иск в пълен размер.
2
Въззивникът В.Г. Б. се явява лично и с адв. Г., като молят да бъде уважена подадената
въззивна жалба. Излага, че откритото съдебно следствие в настоящата инстанция, настоящия
състав е имал възможност, макар и частично, да установи налице ли е била реплика от
страна на тъжителя по повод казаното от неговия подзащитен или не. Сочи, че Б. не
оспорва обстоятелството, че е казал думите, които са изложени в тъжбата от тъжителя
заявявайки, че по негово време, когато той е бил кмет на с. ****** най-много се е крадяло.
Тази реплика тъжителя е приел, че е обидна за него, тъй като е приел, че по този начин е бил
наречен „крадец“. Налага довод, че от показанията на свидетелките М.Й. и Й.Д., приобщени
от настоящата инстанция чрез прочитане на депозираните показания пред първата
инстанция, се установи по безспорен и установен начин, че е последвала реплика „келеш с
келеш“, която е била насочена към неговия подзащитен. Счита, че тази реплика по своя
характер е обидна за него и е налице типичен случая на реторсия - тогава, когато обидения
веднага след причиняване на обидата по отношение на него е отвърнал с обида. Излага, че
районният съд не е приел това обстоятелство, тъй като съгласно мотивите, които е изложил,
е забелязал притеснение в двете свидетелки, които настоящата инстанция изслуша. Сочи, че
не е налице притеснение от страна на свидетелката М.Й., която беше разпитата в съдебно
заседание, а какво е било състоянието на свидетелката Д. към момента на даване на
показанията пред първоинстанционния се установява от протокола. Навежда аргумент, че
мислите на св. Д. са били последователни, вървели са гладко и няма никакво основание да се
приеме, че е била притеснена от това обстоятелство. Сочи, че преди това никой на никого не
е споменавал за тези обстоятелства, за тази реплика от страна на тъжителя, защото това е
дело, което се преследва по тъжба на пострадалия, няма досъдебно производство и
естествено е те да не са заявени пред друг орган.
Адв. Г. не приема тезата на В. и неговата защита, че М.Й. не е присъствала на мястото,
когато са разменени тези реплики, тъй като противоречи на изложеното в тъжбата от самия
тъжител на стр. 4, където той описвайки какво се е случило на мястото и по време, в което
се е развил конфликта, той е написал „....за доказване на моята невинност и вината на В. Б.,
като длъжностно лице моля съгласието ми по делото да бъдат призовани свидетелите и под
№ 5 е посочил М.Й.…“ Сочи, че е едно признание от негова страна още в тъжбата, че тази
свидетелка е присъствала по време и място, както описва в тъжбата.
Моли да се приложи института на реторсията по отношение на неговия подзащитен, да се
отмени обжалваната присъда и да се приеме, че е налице реторсия, като се освободи от
наказателна отговорност, да се отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен и
недоказани.
Моли да им бъдат присъдени направените от неговия подзащитен разноски по делото и за
двете инстанции.
Моли да се отхвърлите въззивната жалба на частния тъжител, като неоснователна и
недоказана.
3
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното :
Г. П. В.. и В. Б. Б. живеят в с. ******, познават се и били в добри отношения.
Г.В. е член на клуба на пенсионера и инвалида в с. ******, който се помещава в сградата на
читалището, за което заплащали наем.
В.Б. бил кмет на селото и тъй като изразявал несъгласие членовете на клуба да ползват
читалището, между него и членове на клуба на пенсионера и инвалида възникнали спорове
по този въпрос.
На 29.06.2017 г. група членове на клуба събрали пари и закупили кафеварка, кафе, чаши,
захар и посетили клуба, с цел да пият по-евтино кафе и да поиграят карти. На една маса
били Г. П. В.., св.Н.Д., св. М.И. и св. М.Ц. и играели карти. През това време в помещението
започнали да идват хористи на клуба, тъй като в този ден имали репетиция и започнали да
вдигат шум. Г.В. им направил забележка да говорят малко по-тихо. Хористите се качили на
втория етаж в библиотеката. Сред лицата, които се оттеглили на втория етаж била и св. Й.
Б.а - секретар на читалището и майка на В. Б. Б.. Малко след това в клуба дошъл
подсъдимия Б., който бил много ядосан, извадил телефон и започнал да снима мъжете, които
играят карти. Г. П. В.. възразил и заявил, че няма право да ги снима, а В. Б. Б. изрекъл
думите: „От всички кметове ти най-много си крал“.
Жалбата на В. Б. Б. е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че В. Б. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146,
ал. 1 от НК, като на 29.06.2017 г., в сградата на читалището в с.******, общ.Ловеч, е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. В.. в негово присъствие – „От всички
кметове ти най-много си крал“, като обидата е нанесена публично.
Б. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като на
посочената дата и място, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. В.. в
негово присъствие – „От всички кметове ти най-много си крал“, като обидата е нанесена
публично.
За да направи този извод, съдът е анализирал всички гласни доказателства, като е изложил
убедителни мотиви кои от тях кредитира и по какви мотиви. Съдът е изпълнил
задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК да посочи в мотивите установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Първата инстанция е спазила задължението си и по изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК,
тъй като са налице противоречия в доказателствените материали да изложи съображения
кои от тях приема и кои отхвърля.
4
Въззивната инстанция, както и първата, намира, че авторството на деянието се установява от
показанията на свидетелите Н. Д., М. И. и И. В., които са присъствали и лично са възприели
изречените обидни думи от Б. спрямо В.. Свидетелите са присъствали по време на
извършване на деянието и са преки очевидци. Тази инстанция също дава вяра на
показанията им, тъй като последователни, непротиворечиви, логични и кореспондират и
съответстват на дадените обяснения от Б. в частта, в която заявява, че е изрекъл обидните
думи към В..
Пред първата инстанция е направено възражение относно присъствието на св. М. И. при
изричане на обидните думи от Б. спрямо В.. Правилно съдът е приел, че от показанията на
останалите присъствали свидетели се установява, че св. И. е излязъл от помещението, след
като Б. е казал на В. „От всички кметове ти най-много си крал“. Обясненията на Б. в тази им
част са негова защитна теза. Не следва да бъде дадена вяра и на показанията на св. Б.а в
тази им част, майка на Б., и на св. Й.. Св. Б.а е заявила, че св. И. си е тръгнал преди да дойде
сина й. Показанията в тази им част са дадени в защита на нейния син. Налице са и
противоречия в показанията й и по отношение на времето на извършване на деянието
/преди или след провеждане на репетицията на хористите, лицата, които са присъствали при
изричане на обидната реплика и липсата на спомен относно обидни реплики изречени от Б.
към В./. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Й. в тази им част, тъй като е
посочила противоположни неща и е налице противоречие в тази им част. Св. Й. е заявява
един път, че е присъствал, а един път, че е излязъл преди Б. да изрече обидната реплика към
В., като св. Н.П. го е закарал с колата си. По делото е установено, че св. П. не е бил в
читалището по време на извършване на деянието. Съдът е кредитирал показанията на св. Б.а
в частта, в която е посочила, че въпросния ден в читалището са присъствали четирима мъже,
които е изброила, хористите, факта, че В. е направил забележка да не вдигат шум и ги е
накарал да отидат на втория етаж. Тази инстанция също кредитира показанията на
свидетелката в тази им част и не дава вяра на показанията й в останалата им част по
изложените съображения.
Неоснователно е възражението на адв. Г., че при наличие на безспорни доказателства,
свързани с това, че след изричане на обидните думи, насочени към тъжителя, последният
веднага е отвърнал със също такива обидни думи на Б., съдът не е приел, че е налице
реторсия и не е освободил последния от наказателна отговорност. Излага се, че от
показанията на свидетелките М.Й. и Й.Д., приобщени от настоящата инстанция чрез
прочитане на депозираните показания пред първата инстанция, се установи по безспорен и
установен начин, че е последвала реплика „келеш с келеш“, която е била насочена към
неговия подзащитен. Счита, че тази реплика по своя характер е обидна за него и е налице
типичен случая на реторсия - тогава, когато обидения веднага след причиняване на обидата
по отношение на него е отвърнал с обида. Излага, че районният съд не е приел това
обстоятелство, тъй като съгласно мотивите, които е изложил, е забелязал притеснение в
двете свидетелки, които настоящата инстанция изслуша. Сочи, че не е налице притеснение
5
от страна на свидетелката М.Й., която беше разпитата в съдебно заседание, а какво е било
състоянието на свидетелката Д. към момента на даване на показанията пред
първоинстанционния се установява от протокола. Навежда аргумент, че мислите на св. Д. са
били последователни, вървели са гладко и няма никакво основание да се приеме, че е била
притеснена от това обстоятелство. Сочи, че преди това никой на никого не е споменавал за
тези обстоятелства, за тази реплика от страна на тъжителя, защото това е дело, което се
преследва по тъжба на пострадалия, няма досъдебно производство и естествено е те да не са
заявени пред друг орган.
Този довод е бил изложен и пред първата инстанция, обсъден е в мотивите и правилно е
отхвърлен като неоснователен. Съдът е подложил на внимателна преценка всички събрани
доказателства по делото, като ги е обсъдил поотделно и съвкупно, и е направил верни
правни изводи.
Въззивната инстанция намира, че не е установено от фактическа страна по делото, че след
изричане на обидните думи от Б. спрямо В., последният веднага да е отвърнал със също
такива обидни думи на Б..
Съдът намира, че не следва да бъде дадена вяра на обясненията на Б. в частта, в която
твърди, че след изречената от него обидна дума към В., последния го е нарекъл „келеш“.
Обясненията на Б. в тази им част са негова защитна теза и противоречат на показанията на
свидетелите Н. Д., М. И. и И. В., на които съдът дава вяра. Посочените свидетели са
присъствали по време на деянието, лично са възприели изречените обидни думи от Б.
спрямо В. и от показанията им не се установява твърдението на Б..
Настоящата инстанция, както и първата не дава вяра на показанията на св. Й., тъй като от
показанията на св. Д., И. и В. се установява, св. Й. не е присъствала на инцидента. Деянието
е извършено, след като хористите са се качили на втория етаж и по делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че св. Й. се е върнала обратно в помещението,
където са играли карти. На следващо място, свидетелката Й. заяви пред настоящата
инстанция, че е присъства и св. М.В.. Тази инстанция разпита като свидетел М.В., която
заяви пред нас, че не е била нито на инцидента, нито в с. ****** по време на извършване на
деянието. По изложените мотиви, въззивната инстанция не дава вяра на св. Й. и не
кредитира показанията й в частта, в която заявява, че след изричане на обидните думи от Б.
към В., последният веднага е отвърнал със също такива обидни думи на Б., като го е
нарекъл „келеш с келеш“.
Въззивната инстанция не дава вяра и на показанията на св. Д. в частта, в която е заявила, че
е чула В. да нарича Б. „келеш с келеш“, след което Б. му е отвърнал с думите „крадец или
нещо такова“, тъй като не е доказано по делото свидетелката да е била пред вратата на
помещението, в което са играели карти. Свидетелката е посочила, че първо е възприела В. да
нарича Б. „келеш с келеш“ и след това Б. му е отвърнал думите „крадец или нещо такова“.
Това нейно твърдение противоречи дори на самите обяснения на Б. /л. 130/, който не
6
отрича, че пръв е изрекъл обидните думи към В., но твърди, че след това В. го е обидил,
като му е казал „келеш“. Б. пред първата инстанция е заявил „След като изрекох тези думи
към В., че по негово време най – много се е крадяло, В. ме обиди, нарече ме „келеш с келеш,
какъв си ти тука, бягай оттук“. Показанията на св. Д. противоречат и на показанията на
свидетелите Н. Д., М. И. и И. В., които са присъствали и лично са възприели изречените
обидни думи от Б. спрямо В..
Тази инстанция, както и първата, намира, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 146, ал. 2 НК, тъй като по делото не е доказано обстоятелството, че след като Б. е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. В.. в негово присъствие - „От всички
кметове ти най-много си крал", В. да му е отвърнал с обидна дума „келеш“.
Тази инстанция приема, че правилно е определен вида и размера на наказанието на В. Б. Б..
Съдът го е признал за виновен за престъпление чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1
от НК и във връзка с чл. 78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил наказание глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт. Налице са условията за приложението
на чл.78а от НК – Б. е неосъждан, не е освобождаван по реда на глава VIII, раздел IV от НК,
с деянието няма причинени имуществени вреди и за престъплението е предвидено наказание
глоба и обществено порицание. В съответствие с чл. 78а НК, съдът го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1000. 00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на
съдебната власт. Съдът при определяне на размера на административното наказание глоба е
съобразил ниската обществена опасност на деянието и на дееца, като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000. 00 /хиляда/ лева, която е към
минималния размер, предвиден в закона.
Настоящата инстанция приема, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Неоснователна е жалбата на Г. П. В., с която се иска изменени на присъдата в гражданската
й част, като се увеличи размера на присъденото обезщетение до 3 000. 00 лева, както и да им
бъдат заплатени направените разноски пред настоящата инстанция.
Съдът е осъдил В. Б. Б. да заплати на Г. П. В.. сумата от 500. 00 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до
пълния претендирай размер от 3 000 /три хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
Налице е фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, като е налице виновно, противоправно
поведение от В. Б. Б., причинена вреда на Г.В., изразяваща се в засягане на неговата чест и
личното достойнство, претърпени от него неудобство и унижение, като е налице причинна
7
връзка между поведението на Б. и настъпилия съставомерен резултат. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, първата инстанция е съобразила
гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите : Д., И., В. и Сълева, от
които се установява как се е почувствал тъжителя при изречената от страна на подсъдимия
обидна реплика, колко е бил възмутен, обиден и засегнат от случващото се. В съответствие
с тези показания и съдебната практика, съдът е уважил предявения граждански иск за сумата
от 500. 00 лева, като го е отхвърлил до пълния размер на претенцията от 3 000. 00 лева, като
неоснователен и недоказан. Настоящата инстанция приема, че присъдата е правилна и в
гражданската й част и не са налице основания за изменянето й.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил В. Б. Б. да заплати на Г.
П. В. сумата от 785.70 лева, представляващи разноски по делото и да заплати на Районен
съд-Ловеч сумата от 50.00 лева, представляваща - държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Настоящата инстанция намира, че следва да се потвърди присъда № 260008/30.09.2020 г. по
НЧХД № 1249/2017 г. на Ловешкия районен съд.
В. Б. Б. следва да бъде осъден да заплати на ОС Ловеч сумата от 10.00 лева, представляваща
разноски по делото.
При този изход на процеса, следва да бъдат оставени без уважения исканията на адв. Г. и
адв. Н. за заплащане на направените от тях разноски пред настоящата инстанция, като
неоснователни.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № Присъда № 260008/30.09.2020 г. по НЧХД № 1249/2017 г. на
Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА В. Б. Б. да заплати на ОС Ловеч сумата от 10.00 лева, представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9