Р Е Ш Е Н И Е
№443 16.03.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На седми февруари година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4687 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е oбразувано по
жалба на В.К.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление НП
19-0769-004102/27.08.2019г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция гр. Бургас
към ОДМВР, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят не се явява. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител.
Не ангажира доказателства. Нямат искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не
ангажират нови доказателства. Нямат искане за разноски.
Жалбата е депозирана в рамките на
седмодневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
22.05.2019 г. около 18:49 часа в гр. Бургас на ул. „Тодор Александров“ до
бензиностанция „Лукойл“ Ф 563, в посока от ПВ юг към ул. „Спортна“, жалбоподателят,
като водач на лек автомобил „Мерцедес“ Е 320 ЦДИ, с per № ЕН****ВР управлявал
автомобила със скорост 138 /сто тридесет и осем/ km/час, при разрешена скорост
за населено място до 80 /осемдесет/ км/час, указана с пътен знак В-26. Участъкът
бил сигнализиран с пътен знак Е-24, а скоростта била установена с Atcc
Sitraffic Ers400 № 003059049644, снимка № 0065.
Водачът
попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил,че той е управлявал
автомобила в деня на нарушението, поради което на жалбоподателя бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение за извършеното нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за
установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган
издал въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на
актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него, като наведените доводи в този смисъл, съдът
възприема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна
отговорност.
Нарушението е безспорно
установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения
снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която
е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет при движение със
скорост от 138 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр. Бургас, при
въведено ограничение от 80 км/ч с пътен знак В-26.
В случая, нарушението е
установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар - камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Техническото
средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя
автомобил е надлежно утвърдено за такова измерване и е било в срок на
техническа годност, след проверка за техническа изправност.
Следва да се отчете, че при
издаването на електронния фиш АНО се е съобразил и с обстоятелството, че
максимално допустимата грешка при измерване на скорост при полеви условия с
техническото средство, е +/- 3 км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия
се автомобил от 138.71 км/ч., а именно 138 км/ч, което е по-благоприятно за
нарушителя.
Наложеното на основание чл.182,
ал. 1, т.6 ЗДвП административно наказание съответства на извършеното нарушение
и е с фиксиран размер: «за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв”», поради
което не може да бъде изменено от съда.
По делото няма направено искане
за разноски, поради което Съда не дължи произнасяне и същите остават, както са
направени от страните.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП
19-0769-004102/27.08.2019г.., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция
гр.Бургас към ОДМВР срещу В.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”,
в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О:
К.СЛ.