Решение по дело №284/2018 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 98
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20187110700284
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 98

                                               гр.Кюстендил, 24.04.2019год.

                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 284 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ вр. с чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.

„З.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р. А. А., обжалва заповед № РД-00-670/11.06.2018г. на кмета на Община Кюстендил. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради липса на мотиви и противоречие с материалния закон. Сочи се, че заповедта по т.т. 1-3 в разпоредителната и част за премахване на сградата до нивото на бетоновия пояс е лишена от предмет, а в частта  за изграждане на покривна конструкция – при отсъствие на фактически установявания и на материалноправните  предпоставки по чл.195, ал.4 от ЗУТ.  Прави се искане  за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът - кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М.Ц. – Х.,  изразява становище за неоснователност на жалбата. Приема се, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.  Твърденията са, че  органът се е съобразил изцяло с решението на съда и с мотивите в същото за отмяна на предходна  заповед за премахване на процесната сграда. 

Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното фактическа страна:

С оспорената заповед № РД-00-670/11.06.2018г., кметът на Община Кюстендил, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ нарежда да бъде премахната  четириетажна сграда в УПИ VII-1161, кв.144 по плана на гр.Кюстендил, с административен адрес: гр.К., ул.“П. Б.“ №18 до нивото на бетоновия пояс на кота + 6,55м след предварително укрепване и заскеляване на сградата, както и да бъде изградена нова покривна конструкция, в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите; премахването на сградата да се извърши въз основа на конструктивен проект, изготвен от инженер – конструктор с пълна проектантска правоспособност, на план за безопасност и здраве и план за управление на строителните отпадъци; укрепването и изграждането на нова покривна конструкция да се извърши след одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

Административното производство, приключило с издаване на атакувания административен акт е започнало служебно, след като с решение № 100 от 26.04.2018г. на Административен съд - Кюстендил  по приложеното адм. дело № 291/2017г. е отменена по жалба на „З.“ ЕООД, предходната заповед № РД-00-741/07.08.2017г. на кмета на Община Кюстендил за премахване, на осн.  чл.195, ал.6 от ЗУТ, на  четириетажна сграда в УПИ VII-1161, кв.144 по плана на гр.Кюстендил, с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“П. Б.“ №18.

От писмените доказателства към административната преписка и по приложеното адм. дело № 291/2017г. на Административен съд – Кюстендил е видно, че търговското дружество – жалбоподател е собственик на четириетажната сграда в УПИ VII-1161, кв.144 по плана на гр.Кюстендил, с идентификатор 41112.500.1562.1 по КККР, въз основа на нот. акт № 174, том II, рег.№5129, дело 307/2006г. на нотариус Боян Алексов и Договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ от 23.07.2010г.

В хронологичен аспект, по отношение на процесната сграда първоначално е издадена заповед № 418/25.04.2008г. на  кмета на Община Кюстендил, цитирана в оспорената заповед, с която  са задължени собствениците да извършат необходимите мероприятия за поправяне и заздравяване на сградата /бивш тютюнев склад/, като е  посочено, че сградата е със статут на запазване по застроителния план от 1965г.; дадени са указания на собствениците за обезопасяване на застрашената зона от тротоара на ул.“П.Б.“ чрез поставяне на подходящи ограждения, за внасяне на инвестиционен проект за предвидените СМР за поправяне и заздравяване на строежа и за извършване на ремонт на покрива с цел предотвратяване на инциденти с преминаващи по тротоара пешеходци. Заповед № 418/25.04.2008г.  е влязла в сила на 17.06.2008г.  Следва издаване от  главния архитект на общината, на  скица-виза № 553/20.07.2009г. за проектиране, одобряване на инвестиционен проект № 34/19.03.2010г., както и  издаване на  Разрешение за строеж  № 29/22.03.2010г., презаверено на 29.11.2013г. за извършване на „Преустройство на съществуваща сграда в магазин за промишлени стоки и жилища, и допълващо застрояване – кафе“ в УПИ VII-1161, кв.144. При основанията по чл.153, ал.2 от ЗУТ  издадено разрешение за строеж е загубило правно действие.

Следващото административно производство с предмет процесната сграда е започнало със заповед № РД-00-314/13.04.2017г. на кмета на общината, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.196, ал.1 от ЗУТ във връзка с изпълнение на заповед №418/25.04.2008г., е назначена комисия в състав председател и 3-ма членове със задача за оглед на обекта на 24.04.2017г. с цел установяване на неговия вид, състояние и необходимост от ремонтни и възстановителни работи, както и преценка на обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Комисията е установила, че собственикът не е изпълнил заповедта от 2008г., поради което в резултат на атмосферните условия сградата е започнала да се самосрутва. При съвместна проверка с представители на РД „ПБЗН“ на 06.02.2017г., е установено, че по-голямата част от покривната конструкция на сградата се е самосрутила, мазилките в горната чат на южната фасада частично са обрушени и строителните отпадъци са паднали върху терена на съседния УПИ VI-1160. С писмо изх. № 66-00-177/17.02.2017г. кметът на общината е наредил на собственика  незабавно да предприеме необходимите действия за обезопасяване и спиране самосрутването на сградата, както и възпрепятстване падането на отломки в съседните имоти и в срок до 06.03.2017г. да представи в общината конструктивно становище от инженер-конструктор относно състоянието на сградата с категорично заключение дали сградата съответства на нормативните изисквания за носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на строителната конструкция, безопасност в случай на пожар, хигиена, опазване на живота на хората, достъпност и безопасност при експлоатация.  Със заявление вх. № 66-00-177/21.02.2017г. управителят на дружеството е представил конструктивното становище, констатациите в което са възприети от комисията, а именно за това, че  състоянието на сградата от конструктивна гледна точка поставя реални условия за самосрутване; че сградата не отговаря на изискванията за носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на строителната конструкция, не е безопасна от противопожарна гледна точка, не отговаря на никакви критерии за хигиена и е опасна за здравето и живота на хората.  Видно от съставения протокол на 24.04.2017г., комисията е извършила проверка на място в присъствие на собственика на сградата, като са установени нейните размери, разрушаване на 2/3 от дървената покривна конструкция, частично разрушаване на дървените подови конструкции, деформиране на дървените елементи на носещата конструкция, наличие на силно изразени пукнатини по дървените колони и по гредите, разрушаване на външното бетоново стълбище на северната фасада, деформиране на вътрешното стълбище в севеР.падната част на сградата и паднали тухли от западната фасада върху тротоара на ул.“Александър Димитров“. Посочено е несъгласието на собственика за цялостното събаряне на сградата, но поради липсата на становище на инженер-конструктор за частично укрепване на сградата, комисията е задължила собственика до 28.07.2017г. да представи проект за запазване на сградата до бетоновия й пояс, като е решила да спре работата си до представяне на инвестиционния проект, но не по-късно от 31.07.2017г.  С уведомление рег.индекс 26-00-810/31.07.2017г. собственикът е уведомил кмета, че проектирането не е финансово изгодно, поради което евентуално ще пристъпи към цялостно премахване, за което ще изпълни следващите указания на органа.

Във връзка с описаното уведомление, кметът на община Кюстендил издава заповед №РД-00-741/07.08.2017г., с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредено да бъде премахната четириетажна сграда в УПИ VII-1161, кв.144 по плана на гр.Кюстендил, с административен адрес: гр.К., ул.“П. Б.“ №18. Адресат на заповедта е „З.“ ЕООД, което подава жалба и е образувано адм. дело № 291/2017г. по описа на Административен съд – Кюстендил. В съдебното производство съдът е приел заключение на вещо лице  - инж. И.М., по назначената съдебно-техническа експертиза, в което се съдържат  констатации за следното:  сградата – предмет на заповедта, е негодна за използване в състоянието, в което се намира, застрашена е от самосрутване, с предпоставки за възникване на пожар, с опасност от разрушаване на зидарията в горната част на сградата, като външните метални стълби и вертикалните водосточни тръби,  при падане биха били опасни за живота и здравето на преминаващите хора и автомобили и за сградите в съседния имот от югозапад. С оглед състоянието на оградните стени от тухлена зидария и частично разрушените  подовите конструкции, вещото лице приема, че сградата би могла да се поправи и заздрави частично, съобразно инвестиционния проект от 2010г. до нивото на бетоновия пояс на кота +6.55м. Сочи се, че заздравяването е възможно  след предварително укрепване и заскеляване на сградата, след премахване на самосрутилите се елементи и разрушаване на сградата до нивото  на бетоновия пояс на кота +6.55м.

Предвид  констатациите на вещото лице, които са преценени за обективни, съдът е отменил заповед №РД-00-741/07.08.2017г. на кмета на община Кюстендил за  премахване на четириетажната  сграда в УПИ VII-1161, кв.144 по плана на гр.Кюстендил. Видно от мотивите на решението от 26.04.2018г. по  адм. дело № 291/2017г., влязло в сила на 16.05.2018г., съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав за издаване на заповед по чл.195, ал.6 от ЗУТ, а именно:  налице първия елемент - строеж, опасен за здравето или живота на гражданите; негоден за използване; застрашен от самострутване; създаващ условия за възникване на пожар или вреден в санитарно-хигиенно отношение, но не е налице втория елемент  - строежът  да не може да се поправи или заздрави.  Формирани са изводи за това, че строежът може да се поправи и заздрави частично до ниво бетонов пояс на кота + 6.55м след предварително укрепване и заскеляване на сградата, премахване на самосрутилите се конструктивни елементи от покрива и горните етажи и разрушаване на сградата до бетоновия пояс, въз основа на изработен от собственика  конструктивен проект за частично заздравяване. 

След съдебното решение, е започнало настоящото административно производство, като със заповед № РД-00-476/03.05.2018г. кметът на община Кюстендил е назначил комисия в състав от председател и четирима членове,  която на 17.05.2018г. да се събере пред четириетажната сграда, находяща се в УПИ  VII-1161, кв.144 по плана на гр.Кюстендил и да извърши оглед на място с цел установяване вида и състоянието на сградата, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Издадената заповед е съобщена на собственика на строежа чрез управителя Р. А. - лично на 04.05.2018г. и  с известие за доставяне - на 08.05.2018г.  На 17.05.2018г. е извършен оглед на място от назначената комисия в присъствието на К. Й. А. –   съпруг на управителя на дружеството Р. А., като констатациите са отразени в съставения Протокол от посочената дата. Видно от съдържанието на същия, при огледа е установено, че сградата е с размери 23,00м/15,00м и височина до горния ръб на тухлената зидария средно 12,00м; че цялата покривна конструкция липсва, а голяма част от дървените подови конструкции са разрушени; че дървените елементи на носещата конструкция са деформирани и изметнати, като на места липсват; че по дървените колони и по гредите има силно изразени пукнатини, а част от тях са напълно разрушени от атмосферните влияния; че външното бетоново стълбище на фасада север е разрушено, а вътрешното стълбище в севеР.падната част е деформирано  с изгнили стъпала и площадки. В протокола са възпроизведени в хронологична последователност и всички описани по-горе факти и обстоятелства, относими към състоянието на сградата и проведените административни производства. Посочено е, че разрешението за строеж № 29/22.03.2010г., което е издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект № 34/19.03.2010г. е загубило действие  съгласно разпоредбата на чл.153, ал.2 от ЗУТ, поради което няма законово основание да бъде изпълнен и инвестиционния проект за укрепване и реконструкция на сградата.  Предвид констатациите и на осн. чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, комисията приема решение да предостави възможност на собственика на сградата да изрази писмено становище, след което да бъде дадено предложени на кмета на общината за издаване на съответната заповед.

Протоколът на комисията е съобщен на собственика с писмо изх. № 11-02-20/21.05.2018г. на кмета на общината, с което е предоставен 3-дневен срок за представяне на писмено становище за това, какви са  намеренията по отношение на сградата – дали да се премахне изцяло или до нивото на бетоновия пояс  с укрепване на останалата част. Видно от известие за доставяне, писмото  е получено от управителя А. на 23.05.2018г.

В предоставения срок собственикът на сградата не представя становище, а комисията съставя Протокол от 29.05.2018г. Видно от съдържанието на протокола,  комисията въз основа на събраните доказателства по преписката, конструктивните обследвания и заключението на вещото лице по адм. дело № 291/2017г. по описа на Административен съд – Кюстендил,  приема решение да се предложи на кмета на общината да издаде заповед  на основание чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, за премахване на строежа до нивото на бетоновия пояс на кота + 6,55м след предварително укрепване и заскеляване на сградата, в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите; премахването на сградата да се извърши въз основа на конструктивен проект, план за безопасност и здраве и план за управление на строителните отпадъци. Протоколът е изпратен на собственика с писмо изх. № 11-02-20/29.05.2018г., получено на 30.05.2018г.

С молба рег. № 11-02-20/29.05.2018г. управителят на дружеството уведомява кмета на общината, че има намерение да премахне съществуващата четириетажна сграда в  УПИ  VII-1161, кв.144 по плана на гр.Кюстендил до нивото на бетоновия пояс на кота + 6,55м, като извърши  укрепване и заздравяване  на запазената част от сградата.

Административното производство приключва с издаване на оспорената заповед № РД-00-670/11.06.2018г. от кмета на Община Кюстендил. 

В заповедта се съдържа  описаната в протокола от проверката хронология на събитията и получените уведомления от собственика.

Административният  акт с адресат оспорващото дружество, е изпратен  с писмо изх. № 11-02-20/12.06.2018г.  и е получен от управителя на 13.06.2018г., видно от представеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 25.06.2018г., т.е. в   срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. 

В съдебното производство е прието експертно заключение вх. № 253/21.01.2019г. на вещо лице инж. И.Я.М.. Същата  в заключението си прави съпоставка между вида и състоянието на сградата при извършен предходен  оглед на място през м. януари 2018г. и при извършен оглед на място на 05.01.2019г. както следва: при огледа през 2018г. е установено, че  сградата е четириетажна със сутерен, полумасивна, с външни оградни носещи тухлени стени на варов разтвор и каменна зидария за сутерена с променлива по височина дебелина, вътрешни носещи дървени колони, подови конструкции от дървен гредоред, покривна конструкция, която липсва при огледа, но е била дървена, скатна и покрита с керемиди; че тухлената зидария е с напречни фуги, вертикални отвори по всички фасади, обрамчена с бетонов пояс на кота +6.55м /втори етаж/; че достъпът до сградата се осъществява по външно стълбище от североизточната фасада, а вертикалната комуникация в сградата се извършва посредством дървено стълбище в севеР.падната част на сградата. Към момента на огледа през 2018г. покривната конструкция е била разрушена, около 20-25% са били разрушени и междуетажните конструкции от дървен гредоред в североизточната част от сградата, а в останалата си част носещите елементи – дървените колони и греди са били силно амортизирани, но без видими провиси и изкълчване за първите два етажа; външната мазилка от севеР.падната и югозападната фасади е  била обрушена, а по североизточната и югоизточната фасади и частично подкожушена;  че няма видимо наличие на надлъжни вертикални фуги в оградната зидария от претоварване или отслабване на свързващия разтвор; че няма видимо наличие на коси пукнатини от неравномерна деформация на фундаментите, не се наблюдават и хоризонтални пукнатини в следствие на разтоварване на горните нива, т.е. че сградата е в първи стадий на напрегнато състояние и усилията, възникващи в зидарията от действието на товарите не предизвикват никакви пукнатини и повреди;  че обектът е ограден с метална мрежа приблизително по имотната граница.

При извършен на 05.01.2019г. оглед на място, вещото лице установява следното: сградата е разрушена до  нивото на бетоновия пояс на кота + 6,55м; външното масивно стълбище от север, осигуряващо достъп  от двора до първия етаж е премахнато; дървеният гредоред на кота + 6,55м е разрушен, като частично са запазени елементи в южната част на сградата; вътрешното дървено стълбище в севеР.падната част е разрушено до кота + 3,30м, а в останалата част е силно компрометирано; дървеният гредоред на кота + 3,30м е разрушен частично, а тухлената зидария над бетоновия пояс на кота + 6,55м с височина около 0,50м по южната оградна стена не е премахната; по оградните зидарии не се наблюдават пукнатини и деформации; няма изпълнено укрепване и заскеляване на сградата; няма изпълнено временно покриване на останалата част от сградата и не са предприети мерки за консервиране и обезопасяване на сградата. При проверка в общината, вещото лице не открива данни за одобрен инвестиционен проект за премахване на сградата до нивото на бетоновия пояс, в това число: части конструкции, ПБЗ и ПУСО.  

Предвид констатациите на място, вещото лице е формирало извод, че обектът е негоден за използване в състоянието, в което се намира, застрашен е от самосрутване, достъпен е, с което създава  предпоставки за възникване на пожар; съществува опасност от саморазрушаване, тъй като съществуващата част от сградата не е укрепена и не е извършено заскеляване и временно покриване, поради което атмосферните влияния продължават да влошават състоянието на сградата; че има опасност от самосрутване на останалата зидария над бетоновия пояс на кота + 6,55м, която при падане би била опасна за живота и здравето на преминаващите хора и автомобили, както и за сградите в съседния имот от югозапад. Вещото лице счита, че при предприемане на незабавни мерки за укрепване на оградните зидарии и изпълнение на временно покриване, останалата част от сградата / до бетоновия пояс  на кота + 6,55м/ може да бъде поправена и заздравена; че незабавното изграждане на покривна конструкция е задължително условия за сигурността на сградата, за запазването и от атмосферни влияния с оглед възможността за реконструкция – поправка и заздравяване.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, тъй като съответства на писмените доказателства по делото. Страните не го оспорват.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е с правен интерес от оспорването като адресат на заповедта и собственик на строежа, предмет на разпореденото премахване. Заповедта е индивидуален административен акт по чл.214, т.1 от ЗУТ с утежняващ за адреса характер. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния за разглеждането й административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният съд, преценявайки доказателствата по делото и оспорената заповед при усл. на чл.168 от АПК и съобразно критериите визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита същата за валиден административен акт, който е издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие  с   материалния закон и с целта на  закона. Следва решение за  отхвърляне на жалбата.

По отношение компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на кмета на Община Кюстендил  по арг. чл195, ал.6 ЗУТ. Страните не спорят относно  компетентността.

При проверка на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед  и  предвид приобщаването на протоколите на назначената комисия, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактически и правни основания. Неоснователно  оспорващият  поддържа, че в издадения административен акт  липсва ясно фактическо основание. В случая органът е приел наличието на всички  основания по чл.195, ал.6 от ЗУТ – опасност за здравето и живота на гражданите, негодност на строежа да се ползва по предназначение, застрашаване от самосрутване, създадени условия за възникване на пожар и нарушаване на санитарно-хигиенните условия за обитаване. Горният извод е мотивиран в обстоятелствената част на заповедта  с възпроизвеждане на констатациите на назначената комисия относими към състоянието на сградата, обективирани в протокола от проверката на  17.05.2018г. Съобразно същите констатации и след описание и преценка на събраните конструктивни становища и обследвания, органът е обосновал  собствен извод както за приложимост на  хипотезите по чл.195, ал.6 от ЗУТ, така и  за невъзможността сградата да се поправи и заздрави до нивото на бетоновия пояс на кота +6,55м.  Налице са фактически установявания за това, че цялата покривна конструкция на сградата липсва, а голяма част от дървените подови конструкции са разрушени; че дървените елементи на носещата конструкция са деформирани и изметнати, като на места липсват; че по дървените колони и по гредите има силно изразени пукнатини, а част от тях са напълно разрушени от атмосферните влияния; че външното бетоново стълбище на фасада север е разрушено, а вътрешното стълбище в севеР.падната част е деформирано  с изгнили стъпала и площадки. От друга страна  в протокола и в заповедта   са възпроизведени, а по този начин са приобщени към мотивите на акта, и констатациите на вещото лице, изготвило експертиза по адм. дело № 291/2017г. на Административен съд - Кюстендил за това, че след премахване на самосрутилите се елементи и разрушаване на сградата до нивото  на бетоновия пояс на кота +6.55м ,  в останалата част същата би могла да се поправи и заздрави след предварително укрепване и заскеляване на сградата и изграждане на покривна конструкция. Горното сочи на надлежна  обосновка от органа за приложимите по казуса хипотези на чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Следват изводи са спазване на  правилото на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на акта.

След проверка на административната преписка и на събраните доказателства, съдът установи изпълнение на процедурата по  освидетелстване на строежа по чл.196, ал.1 и 2 от ЗУТ.  Законодателят е създал единен режим за констатиране  на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи.  В този аспект са цитираните  разпоредби, които предвиждат правомощия на комисия, назначена от кмета на съответната община, за констатиране на състоянието на обектите. В конкретния случай е безспорно, че  назначената от административния орган комисия е извършила оглед на процесния строеж и е отразила установените фактически обстоятелства в надлежно съставен протокол  от 17.05.2018год.  Изпълнено е и законовото задължение по чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованото лице - собственик на строежа.  Същият  е бил надлежно и своевременно  уведомен за назначената комисия и за датата на проверката, като при огледа на обекта на 17.05.2018г. е присъствал представител на дружеството. От друга страна, реализирането на процесуалните права на жалбоподателя за участие в процедурата  е  обезпечено и чрез  изпращането му на копие от съставения на 17.05.2018г. протокол, съдържащ констатациите на комисията и  указания, ведно със срок, за представяне на становище относно бъдещите му намерения по отношение на сградата. Собственика е уведомен и за предложението на комисията по чл.196, ал.2, пр.2 от ЗУТ адресирано до кмета на общината чрез изпращане на протокола от 29.05.2018г. Задълженията са изпълнени от административния орган, а  преценката дали и как да реализира правото  си на участие се извършава от заинтересования собственик. Анализът на доказателствените средства  по делото обосновава изводи за надлежно изпълнение на  процедурата по чл.196, ал.2 от ЗУТ. 

В аспекта на проверката на основанието по чл.146, т.3 от АПК, следва да се констатира спазване  и  общите норми на чл.35 и чл.36 от АПК за издаване на акта след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и събиране на относимите за това доказателства.   

Преценена по същество, оспорената заповед  е  материалноправно законосъобразна. Налице са предпоставки, предвидени кумулативно в чл.195, ал.6 от ЗУТ, а именно: строеж, който поради износване или други обстоятелства  е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване, от една страна  и  от друга страна, строежът да не може да бъде поправен или заздравен. Особеното в случая е, че крайната мярка  за премахване на строежа по чл.195, ал.6 от ЗУТ има за предмет част от процесната сграда – до нивото на бетоновия пояс на кота +6,55м, т.е. разпоредено е частично премахване на обекта, наред с волеизявление за изграждане на покривна конструкция на запазващата се част от сградата  при упражняване на правомощието на органа по чл.195, ал.5, пр. последно от ЗУТ и при наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки.  Следва да се посочи, че оспорената заповед е втора по ред спрямо процесната сграда, след отмяната на първоначално постановената заповед за премахване с решението на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 291/2017г.  При новото процедиране органът е изпълнил указанията на съда, като е изследвал подробно състоянието на  обекта, вкл.  до нивото на бетоновия пояс на кота +6,55м, както и възможностите за поправяне и заздравяване на сградата до това ниво в аспекта на всички основания по чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Преценката на обстоятелствата и на относимото материално право е мотивирала кмета на общината да нареди  премахване  частично на  сградата до нивото, до което същата не може да бъде поправена и заздравена и е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, създаваща условия за възникване на пожар и вредна в санитарно-хигиенно отношение, както и да задължи собственика да  изгради нова покривна конструкция на запазващата се част от сградата в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Частта от оспорената заповед, с която е разпоредено премахване на сградата до посоченото ниво, е издадена при осъществен фактически състав по чл.195, ал.6 от ЗУТ.  От доказателствата по административната преписка се установява първия елемент от визирания състав, че цялата покривна конструкция на сградата липсва, а голяма част от дървените подови конструкции са разрушени; че дървените елементи на носещата конструкция са деформирани и изметнати, като на места липсват, т.е. че сградата е с компрометирана конструкция и в този вид е станала опасна за здравето и живота на гражданите, негодна за използване, застрашена от самосрутване, създаваща условия за възникване на пожар и вредна в санитарно-хигиенно отношение. От друга страна, по отношение на втория елемент от състава по чл.195, ал.6 от ЗУТ, събраните доказателства сочат, че   възможност  за поправяне и заздравяване съществува на сградата до нивото на бетоновия пояс на кота +6,55м, респ. че в останалата си част над посоченото ниво сградата не може да бъде поправена и заздравена. В този смисъл са доказателствата към преписката и заключението на вещото лице.  Последното е категорично в констатациите си, че обектът е негоден за използване в състоянието, в което се намира, застрашен е от самосрутване, поради което е опасен за живота и здравето на преминаващите хора и автомобили, достъпен е, с което създава  предпоставки за възникване на пожар, както и че при предприемане на незабавни мерки за укрепване на оградните зидарии и изпълнение на временно покриване, останалата част от сградата /до бетоновия пояс  на кота + 6,55м/ може да бъде поправена и заздравена.  Следват изводи за  наличие кумулативните предпоставки по чл.195, ал.6 от ЗУТ и издадената заповед в тази част е законосъобразна. 

Неоснователно оспорващият възразява, че административният акт е лишен от предмет поради това, че строежът е премахнат  до нивото на бетоновия пояс. Соченото обстоятелство се доказва от вещото лице, което при огледа на място през м. януари 2019г. е констатирало, че сградата е разрушена до нивото на бетоновия пояс на кота         +6,55м. Установеното обстоятелство е ново, т.е. не е съществувало към момента на издаване на оспорената заповед, видно от данните за вида и състоянието на строежа в протокола от 17.05.2018г.  Следователно, органът е съобразил при формиране на  волеизявлението си за премахване на строежа  действителните факти, прилагайки спрямо тях относимата  материалноправна норма.

Съдът приема, че  оспорената заповед е законосъобразна  и в частта, с която е наредено изграждане на покривна конструкция на запазващата се част от сградата.   Видно от доказателствата към преписката и заключението на вещото лице,  за съществуващата част от обекта до посоченото ниво, която подлежи на поправяне и заздравяване, е необходимо  предприемане на незабавни мерки за укрепване на оградните зидарии и изпълнение на покрив за да се избегне опасността от саморазрушаване. Вещото лице счита, че незабавното изграждане на покривна конструкция е задължително условия за сигурността на сградата, за запазването и от атмосферни влияния с оглед възможността за реконструкция – поправка и заздравяване.  Предвид горното се явяват доказани предпоставките за издаване на заповед по чл.195, ал.5  от ЗУТ за извършване на строителство в интерес на  сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

С оглед на изложеното съдът счита оспорения административен акт за законосъобразен и постановява решение за  отхвърляне на жалбата.

На основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят дължи на ответника  заплащане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100,00 лв., определено по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.   

            Водим от гореизложеното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ, съдът

                                                               Р   Е   Ш   И:

           

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  „З.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, срещу  заповед № РД-00-670/11.06.2018г., издадена от кмета на Община Кюстендил.

ОСЪЖДА  „З.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, да заплати на  Община Кюстендил  деловодни разноски в размер на 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            Решението  подлежи на обжалване  пред ВАС в 14-дневен срок  от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: