РЕШЕНИЕ
№ 2115
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110202377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Е. А. Б. - Б., с ЕГН:
********** с адрес: ...................... против Наказателно Постановление № 22 -
4332 - 000386 издадено на 04.02.2022г. от Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са били наложени
наказания глоба в размер на 200 лева, както и глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за административни
нарушения по чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си санкционираното лице оспорва наказателното
постановление в частта, относно вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП с оплакването, че е закъсняло да даде кръвна проба, но такава
впоследствие е било дало. Моли съда да намали размера на наказанията или
да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. А. Б. - Б., редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В
пледоарията си акцентира върху изпълнението на указанието на полицейските
1
служители и явяването на нейната доверителка в здравното заведение по
повод даване на проба за употреба на алкохол. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган - Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Не взима становище и по жалбата.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид посочените в жалбата оплаквания и становищата на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
На 19.01.2022г. в гр.София, на ул.,,Околовръстен път" , с посока на
движение от бул.,,Челни връх" към бул.,,Симеоновско шосе" служителите при
сектор ,,Пътна Полиция" към СДВР мл. автоконтрольор П.К., съвместно с
ИЛ. ДР. ИВ., носили служебните си задължения. При направения от тях
обход двамата установили самокатастрофирал лек автомобил марка ФИАТ
500 с рег.№ ................., регистриран на името на водача. По
местоположението на автомобила свидетелите констатирали, че поради
движение с несъобразена скорост на кръстовището с бул.,,Симеоновско шосе"
и с релефа на местността и предприета маневра ,,ляв завой",
жалбоподателката реализирала ПТП с бетоновата колона. Същата попълнила
саморъчна декларация, в която посочила като причина за възникналото ПТП
изцяло нейното виновно поведение, но също така и заледения път. Била
изготвена скица и Протокол за възникнало ПТП. Полицейските служители
поискали да изпробват водача за наличие на употребена лкохол, която той
отказал. Свидетелят П.К. издал Талон за медицинско изследване с № 087862,
в който надлежно бил оформен отказът на Е. А. Б.- Б. да даде кръвна проба. В
него било посочено времето и здравното заведение, където лицето е следвало
да се яви, за да даде пробата. Във връзка със случилото се, жалбоподателката
се обадила на свидетеля Г. Н. Н., който се отзовал на местопроизшествието за
оказване на пътна помощ.
2
На 19.01.2022г., в 08:30ч. Е. А. Б. - Б. посетила УМБАЛ ,,Св.Анна" -
гр.София. Била и взета кръвна проба, която се оказала положителна, а именно
0,50 на хиляда. Във връзка с явяването й бил съставен Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В него било отразено,
че лицето е отказало да бъде тествано с дрегер. Били иззети две проби. Също
така бил издаден лист за преглед на пациент № 2201, в който като час на
постъпване бил посочен 08:30ч., а на напускане - 09:10ч. Резултатът бил
обективиран в Протокол от химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръв. Поради настъпилото ПТП и декларирания
отказ от жалбоподателката да даде кръвна проба, свидетелят П.К. съставил
АУАН, при свидетел И.И., който бил връчен лично на Е. А. Б. - Б. и подписан
от нея без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на разпитаните полицейски служители и
свидетеля Георги Николов. Видно от показанията на първите двама е, че
същите не са били непосредствени очевидци самото възникване на ПТП, но
пристигайки на мястото на произшествието и възприемайки
местоположението на катастрофиралия лек автомобил, както и обясненията и
попълнената декларация на неговия водач, установили механизма за неговото
възникване. Пред свидетелите К. и И. Б. - Б. признала, че е ,,изпуснала завоя",
което е довело до възникналото ПТП. Изложените от тях твърдения в съдебно
заседание се потвърждават от саморъчно попълнената декларация от страна
на самата жалбоподателка, както и от скица и Протокол на възникналото
ПТП. Същевременно обаче и двамата свидетели са очевидци на отказа на
водача на самокатастрофиралия лек автомобил да бъде изпробван за наличие
на употребен алкохол. Полицейските служители са единодушни, а и
показанията им се потвърждават от приобщените писмени доказателства -
талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, лист за преглед на пациент и протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, че
жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол.
Даването на проба извън указания в талона срок и при изричното деклариране
3
за извършване на проба с алкотест от страна на самия водач, са достатъчно
основание, за да бъде обусловено реализирането на административна
отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По отношение на разпитания свидетел
Г. Н. съдът не открива противоречия между изложеното от него в съдебно
заседание и останалите гласни и писмени доказателства. Той не е бил
свидетел нито на възникналото ПТП, нито на отказът на жалбоподателката да
бъде изпробвана за употреба алкохол. Пред самия разпитан водачката на
лекия автомобил е признала, че ,,се била ударила на околовръстното на
Драгалевци под моста отдолу". Съдът кредитира показанията на всички
разпитани свидетели, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства като еднопосочни и непротиворечиви. Те
потвърждават описаната фактическа обстановка, както и цялостното
поведение на жалбоподателката по време и след възникналото ПТП.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставеният
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН.
Същите са издадени в съответствие с давностните срокове, предвидени
в ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че Е. А. Б.- Б. е извършила вменените й административни нарушения
по чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Видно от изложените твърдения от самата жалбоподателка, изложени
пред разпитаните свидетели, в саморъчно попълнената и подписана от нея
декларация и в депозираната лично от нея жалба до СРС е, че по своята
правна същност тя не оспорва нито едно от двете нарушения по ЗДвП.
Безспорно цялостното й поведение, съчетано с наличие на употребен от нея
алкохол, е способствало за реализирането на ПТП и извършване на
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Именно в това си състояние и с оглед
възприетото от нея мокра и заледена пътна обстановка, е способствало за
настъпилото самокатастрофиране. Водачаката е следвало да бъде съобразени
своето поведение с атмосферните условия, което не е било сторено. По
делото липсват данни пътната обстановка да е била усложнена и това
4
обстоятелство да се явява единствената причина за възникналото ПТП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Водачът е следвало при избирането на скоростта на
движение да съобрази цялостната пътна обстановка при управление на лекия
автомобил. Като не го е сторил в достатъчна степен, е допуснал възникването
на ПТП.
От субективна страна деянието е било извършено от страна на
жалбоподателката при форма на вина - непредпазливост и в частност
небрежност. Същата е следвало да съобрази поведението си с атмосферните
условия, но не го е сторила.
По отношение на второто административно нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП съдът намира, че отказът на жалбоподателката да бъде изпробвана за
наличие на употреба на алкохол с техническо средство, както и даването на
кръвна проба след изтичането на указания й в талона за медицинско
изследване срок, по категоричен начин доказват, че същата е извършила и
това изпълнително деяние.
Съдът не възприема становището на защитника на нарушителката, че
нарушението неправилно е било квалифицирано по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В
случая е налице както изначален отказ за извършване на проба с техническо
средство от страна на водач на моторно превозно средство, но също така и
несвоевременното явяване за даване на кръвна проба в посочено здравно
заведение. При депозирането на жалбата до съда жалбоподателката признава,
че е закъсняла при даването на кръвната проба, която въпреки това е била
взета.
Закъсняването й е значително и неподкрепено от насрещни
доказателства, поради което и не следва да се приеме, че пробата е била взета
със закъснение по вина на медицинския персонал. Същевременно са налице
достатъчно писмени доказателства, които установяват кога лицето се е явило
в здравното заведение и кога е дало пробата.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие.
От субективна страна нарушението е умишлено, тъй като деецът
съзнателно отказва да му бъде извършено проверка за употребен алкохол.
5
По отношение на наказанието административно наказващият орган
правилно е приложил санкциониращите разпоредби на чл.179, ал.2 пр.1 и
чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП. Наказанията и по двете норми са строго фиксирани
и не подлежащи на редуциране.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна
отмяна на процесуално основание.
Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 - 000386
издадено на 04.02.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на Е. А. Б. - Б., с ЕГН: ********** с адрес: .................са
наложени наказания глоба в размер на 200 лева, както и глоба 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършени
административни нарушения по чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6