РЕШЕНИЕ

 

№628/30.09.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...…………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 592 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от „Протранс БГ“ ООД – Пловдив с посочен съдебен адрес:***,  представлявано от управителя П.П.Б., подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)  №20-0351-000137 от 20.06.2020г. , издадена от мл. полицейски инспектор в РУ Свиленград към ОДМВР- Хасково.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е нищожна, издадена е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че заповедта е нищожна, тъй като при издаването ѝ не е спазено изискването на чл.59 ал.2 т.3 от АПК, а именно липсва адресат на същата. В тази връзка излага съображения, че МПС, чиято регистрация е прекратена с процесната ПАМ , е негова собственост (на юридическо лице „Протранс БГ“ ООД), поради което няма как лицето Ц.П. Б. да бъде адресат на заповедта. Счита, че липсата в акта на който и да е от реквизитите по чл.59 от АПК води до нищожност на същия. Като основание за прогласяване нищожността на оспорената заповед жалбоподателят сочи и липсата на фактически и правни основания за издаването ѝ. С оглед описаното в заповедта, че лицето С. И. Б.  управлявало ППС без свидетелство за управление, след като същото му било отнето, поради изчерпване на всички контролни точки, което обстоятелства било установено при съставяне на АУАН серия АА, №879482 от 20.06.2020г., жалбоподателят счита, че следвало да се посочи по какъв ред е отнето СУМПС и въз основа на какъв акт, както и да се посочи коя от хипотезите на чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП била налице в случая. Счита, че изложеното в заповедта като фактическа обстановка не отговаря в пълна степен на законовия текст, посочен като основание за издаването ѝ. Липсвало изложение от фактическа страна как е  установено обстоятелството, че СУМПС е отнето – по съдебен или по административен ред. Отразяването, че това е станало по повод съставения на 20.06.2020г. АУАН не било достатъчно да се прецени дали в действителност е налице някоя от хипотезите на чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП, за да бъде приложена процесната ПАМ. Счита, че правното основание за издаването на заповедта е непълно и този пропуск е непреодолим, тъй като заповедта не е мотивирана с ясно и подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава приложената ПАМ,респ. направеното от фактическа и правна страна не е достътачно да обоснове прилагането ѝ, поради което заповедта като немотивирана следва да се обяви за нищожна по аргумент от чл.172 ал.1 от ЗдвП вр. чл.59 ал.2 т.4 от АПК. В случай, че изложеното относно липсата на мотиви не се приеме за обосноваващо нищожност на заповедта, моли да се приеме, че непосочването на фактически и правни основания за издаването ѝ представлява  съществено нарушение на административнопроизводствените правила, респ. обосновава отмяната ѝ като немотивирана и съотв. незаконосъобразна.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед противоречи на материалния закон. Счита за недоказано обстоятелството, че на посочената в нея дата процесният автомобил е бил управляван от лице без СУМПС. Доказателства за така възприетото не били посочени в заповедта.  Не ставало ясно от къде административният орган е почерпил данни, че от 2014г. СУМПС на С. И. Б. е отнето, поради изчерпване на контролните точки. Не се сочел съдебен или административен акт, въз основа на който било отнето СУМПС на лицето като по този начин административният орган не изпълнявал задължението и по чл.172 ал.1 от ЗДвП вр. чл.59 ал.2 т.4 от АПК да изложи всички относими факти и обстоятелства, мотивирали издаването на акта. Недопустимо било те да са обективирани в друг административен акт, нито да се препраща към мотивите на  друг акт. Непосочването на източника, от който административният орган черпел информация за твърденията си  в заповедта налагало извод, че такъв не съществува, респ. че не било налице някое от нарушенията, визирани  в чл. чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП, което да е основание за прилагане на ПАМ. В случая административният орган не обосновал обстоятелствата , изложени в оспорената заповед.

По изложените съображения жалбоподателят моли оспорената заповед да се обяви за нищожна, а при липса на основания за това, да се отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски.

Ответникът – Младши полицейски инспектор в РУ-Свиленград  към ОДМВР – Хасково (М. К. Н.) ), в депозирано писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Моли да не бъде уважавана претенцията на жалбоподателя за разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед №20-0351-000137 от 20.06.2020г., издадена от мл. полицейски инспектор в РУ Свиленград към ОДМВР- Хасково, на основание чл.171, т.2А б.“а“ от ЗДвП, на Ц.П. Б. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил – влекач Рено рег.№ *** за срок от 6 месеца“. В заповедта е обективирано и разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение

В мотивите на заповедта е прието от фактическа страна , че като представител  съгласно пълномощно №42/11.02.2015г. на нотариус рег.№463, Пловдивски районен съд, на собственика на товарен автомобил – влекач Рено рег.№ ***, Ц.П.Б. е допуснала лицето С. И. Б. от гр.Пловдив да го управлява без свидетелство за управление, след като му е било отнето за изчерпване на контролните точки през 2014г., установено при съставяне на АУАН серия „АА“, №874982 от 20.06.2020г.

Видно от представеното заверено копие от АУАН серия „АА“, №874982 от 20.06.2020г. , същият е съставен на С. И. Б. за констатирани две нарушения по ЗДвП, едно от които – по чл.150 ал.1 от ЗДвП , а именно, че на 20.06.2020г. на ГКПП Капитан Андреево, на платно „Излизащи товарни автомобили“ , управлява товарен автомобил „Рено“ с рег. № ***с прикачено ремарке „Логман“ с рег.№ ***, собственост на „Протранс БГ“ ООД – с.К. к.е , обл.П.като СУМПС му е отнето.

По делото са представени Свидетелство за регистрация на МПС №********* част I за товарен автомобил „Рено Магнум “ с рег. № ***, както и Договор за покупко-продажба на МПС от 14.12.2017г., видно от които автомобилът е собственост на „Протранс БГ“ ООД – с.К.к. , обл.П..

Представена е и Справка за нарушител-водач на С. И. Б..  Видно от отразеното в същата, последното издадено на водача СУМПС №*********, валидно до 20.05.2014г. е със статус в БДС „иззет/отнет“ , съотв. със статус в АНД „отнето“. Относно притежваните от водача контролни точки в справката е отразено, че от влезли в сила НП са отнети общо 39 контролни точки.  

Със Заповед №272з-906/20.03.2019г. Директорът на ОДМВР-Хасково, е определил длъжностните лица от ОДМВР-Хасково, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1,т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8от ЗДвП, сред които са и държавните служители от звената „Териториална полиция при сектори/групи „Охранителна полиция  в РУ при ОДМВР- Хасково ( полицейски инспектори и младши полицейски инспектори)  – полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на Ц.П.Б. на 24.06.2020 г.

Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е подадена на 09.07.2020 г. директно в Административен съд Хасково.  

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт. Същата изхожда от лице, засегнато неблагоприятно от оспорения акт и в тази връзка притежаващо правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от представената Заповед №272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма като съдържа необходимите по закон реквизити, вкл. посочени правни и фактически основания за издаването ѝ, а оплакването за немотивираност на същата е неоснователно.

От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП като съдът констатира, че не е посочена конкретната хипотеза на правната норма, приложена в случая. Последното обаче не представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта, годно да обоснове незаконосъобразността му, а още по-малко нищожността му, доколкото за преценката относно съответствието на оспорения акт с материалния закон, от значение са изложените фактически основания за издаването му. В случая от фактическа страна в заповедта са описани обстоятелства, относими към визираната в чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП хипотеза, предвиждаща прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице с отнето свидетелство за управление. 

Не се споделя оплакването на жалбоподателя за немотивираност на заповедта, поради непосочването в същата на начина, по който е било отнето СУМПС на лицето,  управлявало процесното МПС – по административен или по съдебен ред, респ. на акта въз основа на който това е станало. За осъществяване на съдебния контрол върху процесната ЗППАМ е достатъчно посочването, че МПС е управлявано от водач с отнето СУМПС, поради изчерпване на контролни точки като последното по недвусмислен начин сочи, че отнемането на СУМПС е в хипотезата на чл.171 т.4 от ЗДвП. Обстоятелствата дали същото е отнето по съдебен или по административен ред, и с какъв акт, са от значение за преценката относно спазване на процесуалните правила при съставяне на АУАН и на евентуално издаденото въз основа на него НП т.е. в административнонаказателното производство по ангажиране отговорността на водача на МПС, каквото не е настоящото. В тази връзка непосочването им в оспорената заповед не е основание да се приеме, че същата е немотивирана, нито препятства съдебната преценка относно законосъобразността ѝ.

В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване регистрацията на ППС за определен срок. Противно на твърденията в жалбата, е посочен и адресат на приложената ПАМ, а именно Ц.П.Б.. Обстоятелството, че последната няма качеството на собственик на процесното МПС не обосновава извод за липса на адресат  на заповедта, а е относимо към преценката относно спазването на административнопроизводствените правила при издаване на акта и материалната му законосъобразност.  

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед съществено са нарушени административнопроизводствените правила.

Заповедта е  издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В нарушение на чл.35 от АПК административният орган е приложил процесната ПАМ спрямо Ц.П.Б., без да изясни въпроса относно собственика на управляваното от С. И. Б. МПС. Това нарушение в случая е съществено, доколкото ако не беше допуснато, разпореденият с акта резултат би бил насочен  срещу различен адресат, а именно срещу „Протранс БГ“ ООД, за което дружество се установява от събраните по делото доказателства, че е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната ПАМ.  

Горепосоченото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до несъответствието на оспорената заповед с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП в хипотезата, предвиждаща прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице с отнето свидетелство за управление. 

Видно е от представения АУАН серия „АА“, №874982 от 20.06.2020г., че водачът С. И. Б., който на 20.06.2020г.  е управлявал  процесното МПС, е с отнето СУМПС. Следва да се посочи, че принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство могат да се оборват с всички доказателствени средства. В случая жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства, с които да обори тези констатации и по-конкретно констатацията, че водачът на МПС е с отнето СУМПС. АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, поради което съдът приема за безспорно установено, че на 20.062020г.  процесното МПС е управлявано от лице с отнето СУМПС .

Независимо от горното, оспорената заповед противоречи на материалния закон, доколкото неправилно административният орган е насочил ПАМ към Ц.П.Б..

  Според приложената в случая хипотеза на чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП, ПАМ следва да е насочена към собственика на МПС, без оглед на това дали той е физическо или юридическо лице. В случая от представените Свидетелство за регистрация на МПС №********* част I за товарен автомобил „Рено Магнум “ с рег. № ***, както и от Договор за покупко-продажба на МПС от 14.12.2017г. се установява, че автомобилът е собственост на „Протранс БГ“ ООД – с.К.к. , обл.П..  Последното обстоятелство не е отчетено при издаването на заповедта за ПАМ, макар да е отразено  в съставения на водача  Б. АУАН. Не е ясно защо е приложена ПАМ спрямо физическото лице  Ц.П.Б., която се явява единствено  пълномощник на собственика на МПС.

Предвид гореизложеното оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Наред с горното и с оглед твърдението за нищожност на оспорената заповед е необходимо да се посочи следното:

Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл. 146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.  Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. 

Съдът намира, че в случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на оспорената заповед.

Както се посочи по-горе в настоящото изложение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Установеното при издаването на заповедта съществено нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяната ѝ като незаконосъобразна без да влече нищожност на същата, доколкото не може да се приеме, че липсва волеизявление на административния орган. В случая то е ясно и разбираемо изразено, при липса на каквито и да е съмнения относно разпоредените с акта последици.  В случая не се установява пълна липса на предпоставките за издаване на оспорената заповед, визирани в хипотезата на приложимата правна норма. Не може да се приеме също, че заповедта е лишена от всякакво законово основание или че не може да бъде издадена въз основа на никакъв закон, нито че правните последици от нея са нетърпими от правовия ред, за да се  направи извод за нейната нищожност. По тези съображения оспорването в частта му относно твърдяната нищожност на оспорената заповед е неоснователно. 

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед като издадена при неспазване на изискванията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК следва да се отмени  като незаконосъобразна.  

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 650.00 лв., от които 50.00 лв. – внесена държавна такса и 600.00 лв. – договорено и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на ответника. Възражението на последния за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не възприема за основателно. Според настоящия състав, размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с предвидения такъв в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  поради което не се налага редуцирането му.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0351-000137 от 20.06.2020г. , издадена от мл. полицейски инспектор в РУ Свиленград към ОДМВР- Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на „Протранс БГ“ ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя П.П.Б.,  направените по делото разноски в размер 650.00 (шестстотин и петдесет десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

                                 Съдия: