МОТИВИ
към Присъда №62/04.04.2018г. по НОХД №545/2018г.
по описа на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу И.М.П. ЕГН: ********** – за това, че „на 28.09.2017г. в гр.Плевен, при условията
на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот, отнел чужди движими вещи парична сума в размер на общо 282,00лв., от
владението на собственика „Анимаг 13“ ООД-от гр.Плевен, без съгласие на
представителния орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои“
- престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият И.П. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ
от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на
основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер около средния,
предвиден в чл.196 ал.1 т.2 НК.
Защитникът на подсъдимия П. счита,
че обвинението е доказано по безспорен начин. По отношение на параметрите на
наказателната отговорност, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода
в размер към минимума, предвиден в чл.196 ал.1 т.2 НК. Подсъдимият пледира в
същия смисъл.
От направеното от страна на
подсъдимия самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които го подкрепят,
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
И.М.П. е роден на *** ***,
местността „***“ № ***, понастоящем в Затвора - Плевен, ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият П. не упражнява /и
никога не е упражнявал/ трудова дейност. Осъждан е многократно - и също така многократно
- е изтърпявал наказания лишаване от свобода. Пряко относими към настоящото
дело са следните негови осъждания:
-
С Присъда по НОХД №1297/2014г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, подсъдимият бил
признат за виновен в престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1,
т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ вр. с чл.26, ал.1 НК, извършено
през периода 17.01.2014г. - 19.01.2014г. и му било наложено наказание ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Присъдата влязла в сила на 30.05.2014г., а изпълнението на наказанието
завършило на 21.01.2015г.
-
С Присъда по НОХД №125/15г. по описа на РС – ЛЕВСКИ /изменена с Решение
по ВНОХД №419/2015г. по описа на ОС – ПЛЕВЕН/, подсъдимият бил признат за
виновен в престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ , вр. с чл.26, ал.1 НК,
извършено в периода 27.01.2015г. - 29.01.2015г. и му било наложено наказание
ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване. Присъдата влязла в сила на 07.07.2015г., а изпълнението на
наказанието завършило на 08.09.2017г.
Въпреки скорошното си
освобождаване от ЗАТВОРА – ПЛЕВЕН, на 27.09.2017г., воден от желанието си за
набавяне на парични средства по непозволен начин, подсъдимият П. отново
пристъпил към извършване на престъпление. В късната вечер преминавал в близост
до бл.***в гр.ПЛЕВЕН, ж.к.“***“, където имало хранителен магазин, стопанисван
от „АНИМАГ 13“ ООД – гр.ПЛЕВЕН с управител
- св.Г.Г.К.. Магазинът бил затворен и И.П. решил да извърши кражба на
пари оттам. Посредством камък, счупил остъклението на входната врата на магазина,
влязъл вътре, отворил чекмеджето на касата, където се намирали оборотните пари
на стопанския обект и взел оттам парични средства в общ размер на 282 /двеста
осемдесет и два/ лева. След това, успешно се оттеглил от местопрестъплението и
впоследствие – похарчил парите по неустановен по делото начин.
Междувременно, счупването на
споменатото остъкление задействало алармена инсталация и на място пристигнали охранители
от СОТ „ГРУП 7“. За случая били сигнализирани и полицейските органи и с първо
действие по разследването - оглед на местопроизшествие, извършен при условията
на чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство №Д – 1896/2017г. по описа
на РП – ПЛЕВЕН. В хода на разследването, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК, в качеството на обвиняем бил привлечен И.М.П. ЕГН: **********.
Така приетата фактическа
обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетелите Г.Г.К., А.С.С.,
Г.С.Г./л.19 – 24 от ДП/;
- протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.3 – 9 от ДП/;
- протокол за доброволно предаване
от 10.10.2017г. /л.88 от ДП/;
- заключение по изготвена
видеотехническа експертиза /л.25 – 36 от ДП/, от което се установява, че на
представения за изследване компакт диск са налице два броя видеофайлове,
заснети от две камери; заснетите изображения са черно-бели, без звук, с
вкопиран тайм-код и системно време – 28.09.2017г. за времевия интервал 23:55:00
– 23:56:59 часа; на видеозаписите е заснето лице от мъжки пол с поставена кърпа
на главата, облечено с горнище на анцуг с плетени ръкави, долнище на анцуг и
кецове на краката, което чупи горно стъкло на входна врата на магазин и
извършва кражба на пари от касов апарат. Вещото лице е категорично, че не са
налице признаци за манипулация на видеозаписите, но поради ниското им качество,
същите не са годни за лицево-идентификационно изследване, а единствено окомерно
може да се прецени, че заснетото лице е с нисък ръст – около 160 – 165 см.
Съдът приема експертното заключение за обосновано и обективно, поради което му
отдава вяра;
- писмени данни относно декларирано
движимо и недвижимо имущество и трудовата заетост на подсъдимия, представени от
ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ТД на НАП – ПЛЕВЕН /л. 17 - 20 от делото/;
- характеристични данни за
подсъдимия /л.60 – 87 от ДП/;
- справка за съдимост /л.22 - 30 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият И.М.П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с
чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК - на
28.09.2017г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 282,00лв., от владението на собственика „Анимаг 13“
ООД - Плевен, без съгласие на представителния орган на дружеството.
Налице е деяние, което се е
изразило в прекъсване от страна на подсъдимото лице на фактическата власт на съответния
владелец върху предмета на престъплението – парична сума в размер на 282,00лв.
За получаване на достъп до инкриминираните вещи, подсъдимият П. разрушил
преграда, здраво направена за защита на имот
- привел във функционално негодно състояние остъкление на входната врата
на процесния магазин. След получаване по този начин на достъп до инкриминираните
вещи, подсъдимият установил трайна фактическа власт върху тях, като ги взел със
себе си и сполучливо се оттеглил от местопрестъплението.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и престъпният му резултат се доказват пряко посредством направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Косвено се доказват от
показанията на свидетелите Г.Г.К., А.С.С., Г.С.Г., протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум и заключение по изготвена видеотехническа
експертиза. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в
синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват обстоятелствата от
разглежданата група.
Авторството на престъплението се
установява пряко от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371
т.2 НПК, а косвено – от показанията на свидетелите А.С.С., Г.С.Г.. Посочените
доказателствени материали взаимно се потвърждават и способстват за установяване
по категоричен начин, че именно И.М.П. е извършител на престъплението, предмет
на разглеждане по настоящото наказателно производство.
Квалифициращият признак „опасен
рецидив“ по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК се доказва от
представената по делото справка за съдимост и по – конкретно – от посочените по
– горе две осъждания на И.П., за които не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 НК.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, предвиждал е неговите общественоопасните последици (прекъсване на
чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на
собствена такава) и е имал за цел тяхното настъпване. Налице е и характерното
за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетите вещи, което ясно проличава от
действията на подсъдимия по последващо разпореждане с откраднатото.
Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин посредством
доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които
се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК. Вината на подсъдимия И.М.П. в извършването
на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.196, ал.1, т.2 НК, следваща от уредената в закона наказуемост, е висока: предвидено
е наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, т.е престъплението
е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително висок специален минимум,
както и с висок специален максимум. Наред с това, съобразно чл.196 ал.2 НК,
Съдът има право на преценка да наложи на дееца кумулативно и наказание
„конфискация” в размер до една втора от имуществото на дееца.
Личната обществена опасност на
подсъдимия И.М.П., следваща от представената справка за съдимост, също е висока.
Подсъдимият е осъждан многократно извън посочените по – горе две осъждания,
обуславящи правната квалификация по чл.196 НК. Съдимостта датира от 2006г. и от
съответната справката е видно извършването на редица престъпления срещу
собствеността. Показателно е и обстоятелството, че деянието, предмет на
разглеждане по настоящото дело е извършено по-малко от месец след освобождаване
на И.П. от изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода.
Същевременно, от представените в характеристичната справка данни е видно, че П.
не се ползва с добро име по местоживеене. Следователно, съвкупно преценено,
подсъдимият не само е с висока степен на лична обществена опасност, но в
неговото правосъзнание са налице и изключително трайни и дълбоки деформации,
които не се повлияват успешно до момента със средствата на наказателната
репресия.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид младата възраст на дееца /25 навършени години
към датата на извършване на деянието/ и относително ниската стойност на
предмета на престъплението /под размера на МРЗ в страната към датата на извършване
на деянието – 460 лева, ПМС № 141/13.07.2017 г. /. Направеното в досъдебното производство
самопризнание не е придружено от съответни обяснения, довели до разкриване на
обективната истина и в този смисъл – и в съответствие със задължителните
указания, дадени с Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008
г. на Върховен касационен съд – същото не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид богатата минала съдимост на дееца, за която
вече стана дума - извън посочените по – горе две осъждания, обуславящи
квалифициращия признак „опасен рецидив“.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е известен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при висока лична обществена опасност на дееца и висока степен на
обществена опасност на деянието. Не са налице юридически аргументи в полза на
определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. Същевременно, особено по
характера си, макар и очевидно не с характера на „изключително“ смекчаващо
отговорността обстоятелство, се явява относително ниската стойност на предмета
на престъплението. Както беше изтъкнато по-горе, личността на подсъдимия
предполага засилен интензитет със средствата на наказателното производство, но
същевременно, чл.36 ал.3 НК предвижда наказанието да бъде съответно на
извършеното престъпление. Ето защо, Съдът прецени, че налагането на наказанието
лишаване от свобода в размер, по-висок от минималния, предвиден в чл.196 ал.1
т.2 НК, макар и да би съответствало на личната обществена опасност на дееца,
същевременно не би съответствало на конкретното престъпно деяние. От друга
страна, предвид липсата на каквото и да било известно налично движимо или
недвижимо имущество на името на подсъдимия И.П., не следва да бъде обсъждано налагането
на алтернативно предвиденото наказание конфискация.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна И.М.П. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 28.09.2017г. в
гр.Плевен, при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи - парична сума в
размер на 282,00лв., от владението на собственика „Анимаг 13“ ООД - Плевен, без
съгласие на представителния орган на дружеството, с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК, поради което и на основание
чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК във вр.чл.54 НК му определи наказание 3 /ТРИ/ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 373 ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК
намали с 1/3 и му наложи наказание в окончателен размер 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като взе
предвид миналата съдимост на И.М.П., постанови на основание чл.57 ал.1 т.2 б.
„б“ ЗИНЗС, същото наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК И.М.П., ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 137,41 лв. /сто тридесет
и седем лева и четиридесет и една стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН – във
връзка с възнагражденията за изготвени в хода на наказателното производство
експертни заключения.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: