Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 12.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIII
състав, в публично съдебно заседание на първи април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №706 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова
молба от П.Н. *** срещу ТП на НОИ – Стара Загора, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 926 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.08.2019г. до 15.04.2020г. върху сумата от 13 662
лева, присъдена на ищеца с решение по адм.дело №635/2019г. по описа на
Административен съд Стара Загора. В исковата молба се сочи, че с Решение
№407/11.11.2019г. по посоченото дело ищецът е осъдил НОИ да му изплати парично
обезщетение за безработица. Твърди се, че след влизане в сила на решението Н.
се е снабдил с изпълнителен лист, който предявил пред НОИ и му била изплатена
сумата от 13 662 лева, ведно с разноските по делото. Заявява, че не е
търсил лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като счита, че ответникът му дължи
обезщетение за такава от датата на депозиране на жалбата му против отменения
административен акт на Директора на НОИ, до изплащането на сумата на
15.04.2020г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати на основание чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава за периода 16.08.2019г.
до 15.04.2020г. върху сумата от 13 662 лева, които са му преведени от НОИ
съгласно издаден изпълнителен лист по адм.дело №635/2019г. по описа на
Административен съд Стара Загора или лихва за общо 244 дни в размер на 926
лева. Претендира направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба и моли съда да присъди претендираното обезщетение за забава.
Ответникът – ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва исковата молба. Счита, че в КСО като специален закон не е предвидена
изрична възможност за изплащане на
обезщетения със задна дата, ведно с лихвите за периода на забава. Според
ответника, безспорно е, че след влизане в сила на съдебното решение и
издаването на изпълнителния лист, НОИ незабавно е изплатило всички свои
задължения към Н. и в този смисъл не е налице забава. Сочи, че в случая не е
доказана установена по делото вреда за ищеца, както и вреди с
причинно-следствена връзка от акта, издаден от длъжностното лице на НОИ. Излага
съображения, че мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД е обезщетение за
неизпълнение на парично задължение и се дължи от деня на забавата на вземането,
респективно от поканата на кредитора, а в настоящия случай такава покана липсва
и лицето не е изразило писмено искането си до този момент. Обосновава, че за претенция
с основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав, а в случая не се доказали имуществени или
неимуществени вреди, нито размер, нито наличие на такива, нито
причинно-следствена връзка с отмяната на акта на административния орган. Поради
това се счита, че не следва да се ангажира отговорност по този закон и се моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Прокурорът дава становище, че исковата претенция е доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
Със Заявление вх.№ 960/24.04.2019г.
ищецът П.Н. е отправил искане до ТП на НОИ – Стара Загора, за отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. С Разпореждане №
231-00-960-3 на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Стара Загора е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица. Н. е останал недоволен от това
разпореждане и го е оспорил първоначално по административен ред. С Решение №
1040-23-46/16.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Стара Загора жалбата е
оставена без уважение, а разпореждането е потвърдено.
Н. е подал жалба срещу Решение №
1040-23-46/16.08.2019г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Стара Загора, като с
Решение №407/11.11.2019г., постановено по адм.дело №635/2019г. на
Административен съд – Стара Загора, решението и разпореждането са отменени, а
делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по
заявлението на Н..*** е влязло в сила на 12.02.2020г.
С определение,
постановено в открито съдебно заседание по настоящото дело, е обявено за
безспорно, че по искането за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО, на Н. е отпуснато обезщетение в размер на 13 662
лева. Видно от представените по делото писмени доказателства тази сума е
постъпила по банковата сметка на Н. на 15.04.2020г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, като по препращащата норма на чл.203, ал.2
от АПК при празноти субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие са
причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ),
а съгласно чл.205 от АПК,
следва да се предяви срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или
оттеглен (съгласно чл.204, ал.3
от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност (което
се установява от съда, пред което е предявен иска за обезщетение, съгласно чл.204, ал.4
от АПК); 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила
за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3.причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Имуществената отговорност по този закон е обективна и
безвиновна, като вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Но
при липса на който и да е от елементите на описания по-горе фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
По делото няма спор, че със Заявление вх.№ 960/24.04.2019г.
П.Н. е отправил искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО, като след отмяната от АС – Стара Загора на
разпореждането и решението, с които е отказано отпускане на обезщетението,
такова е отпуснато на жалбоподателя на 15.04.2020г. в размер на 13 662
лева. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е
противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразни административни актове, които са отменени от съда и
преписката е върната на административния орган, след което е последвало
изплащане не обезщетението.
Имуществената
вреда, претърпяна в конкретния случай от ищеца, се изразява в неизплащане в
срок на дължимото парично обезщетение за безработица, изплатено изцяло в
по-късен момент – 15.04.2020г., поради незаконосъобразното отказване на
отпускането й с отменените от съда административни актове, въпреки че са били
налице предпоставки за изплащането на обезщетението. Като пряка последица от
отказа за изплащане на обезщетението е забавянето на плащането.
Съгласно разпоредбата на разпоредбата
на чл.86 от
Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да
иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата
при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение –
при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора
или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него
работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите
от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна
лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във
всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви
отделно искане за присъждане на лихви.
Безспорно е, че в случая от издаването на
незаконосъобразните актове за ищеца е настъпила претендираната имуществена
вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и
представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение
(несвоевременно получаване на обезщетение за безработица). Вредата е в размер
на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на
окончателното издължаване. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия състав
на отговорността по чл.1, ал.1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при
осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха
съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на отменените по
съответния ред административни актове. Следователно налице е и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата
за ищеца вреда, поради което ответникът следва да заплати обезщетение за нея.
Съгласно задължителните указания на т.4 от Тълкувателно решение №
3/2005 г. на ОСГК на ВКС началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване,
а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от
момента на преустановяването им. В случая актовете на ТП на НОИ са отменени
като унищожаеми и началния момент на дължимостта на лихвата е датата на влизане
е сила на решението на АС – Стара Загора на 12.02.2020г.,
а крайният – момента на изплащане на паричното обезщетените – 15.04.2020г.
Размерът на вредата за този период е установен от назначеното по делото вещо лице, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и вярно. Съгласно експертизата законната лихва върху сумата от 13 662 лв. в периода от 12.02.2020г. до 15.04.2020г. възлиза на 242,88 лева, в който размер искът е основателен и доказан. За разликата до 926 лева искът следва да се отхвърли като недоказан, тъй като, както вече беше посочено по-горе, лихвата се дължи от момента на отмяна на незаконосъобразните актове, а не от датата на постановяване на решението на горестоящия административен орган, в каквато насока е претенцията на ищеца.
Всичко изложено
мотивира съдът да приеме, че са установени и
доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и се явява
доказана до размера на 242,88 лева, с оглед на което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца тази сума като обезщетение за законната лихва за
забавеното плащане на паричното задължение. Възражението на ответника за липса
на покана и изразяване на писмено искане за заплащане на обезщетението е
неоснователно, тъй като съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането (вж. мотиви по АД № 972/2017г. по описа
на ВАС, ІІІ отд.).
С
оглед изхода на спора по делото са основателни исканията на ищеца и ответника
за присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в
полза на ищеца П.Н. следва да бъдат изцяло присъдени разноските по
производството в размер на 100 лева за заплатеното възнаграждение за вещо лице,
50 лева заплатена държавна такса, а съразмерно с уважената част от иска следва
да бъде определено и присъдено възнаграждение за един адвокат в размер на 157,37
лева или общо разноски в размер на 307,37
лева, който да бъдат заплатени от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С оглед на това, на
ответника ТП на НОИ се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата
за правна помощ в размер на 73,77 лева,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.235 от ГПК,
съдът
ОСЪЖДА ТП на НОИ Стара Загора, да заплати на П.Ж.Н. ЕГН **********
***, обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 242,88 (двеста четиридесет
и два лева и 88 ст.) лева,
представляващи законна лихва по чл.86 от ЗЗД, за периода от датата на влизане в
сила на решението за отмяна на
незаконосъобразните административни актове – 12.02.2020г. до
15.04.2020г. – изплащане на дължимото парично обезщетение за безработица, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
926лв. за периода от 16.08.2019г. до 11.02.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Стара Загора да заплати на П.Ж.Н. ЕГН ********** ***, сумата от 307,37 (триста и седем лева и 37 ст.) лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА П.Ж.Н. ЕГН ********** ***, да заплати ТП на НОИ Стара Загора
сумата от 73,77 (седемдесет и три и
77ст.) лева за юрисконсултстко
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: