№ 40383
гр. София, 06.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110147843 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от П. К. Т. срещу „..............“ ЕАД установителна претенция по чл. 439,
ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 1 222,28 лева – главница, представляваща ½
част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2010 г. – м. 04.2012 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ................, с абонатен номер ........, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от
130,98 лева, представляваща обезщетение за плащане на главницата за периода 01.07.2010 г.
– 26.10.2012 г., чиято дължимост е установена с Решение № I40-219 от 16.03.2015 г. по гр.
дело № 35847/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, влязло в законна сила, за
които е издаден изпълнителен лист от 08.03.2016 г. по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа
на СРС, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело №
2024...0400983/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на
правото за принудителното им изпълнение.
Ищцата твърди, че с решение № I40-219 от 16.03.2015 г. по гр. дело № 35847/2013 г. по
описа на Софийски районен съд, 40 състав, влязло в сила на 22.01.2016 г. по отношение на
П. К. Т. е признато за установено, че дължи на ответната страна сумата от 1 222,28 лева –
главница, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м.
05.2010 г. – м. 04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ................, с абонатен
номер ........, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.11.2012 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 130,98 лева, представляваща обезщетение за плащане на
главницата за периода 01.07.2010 г. – 26.10.2012 г. Поддържа, че тези вземания са
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 24205/2012 г.
по описа на Софийски районен съд, 87-ми състав. Поддържа, че след влизане в сила на
решението и за процесните суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.2016 г. За събиране
на сумите по същия, при ЧСИ У.Д. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд било образувано изпълнително дело № 210/2016 г., впоследствие прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, във връзка с искане на ищцата месец февруари 2024 г.
Твърди се, че в хода на това дело процесните вземания били погасени по давност, при
1
съобразяване с последната молба на взискателя с искане за извършване на изпълнителни
действия от 16.03.2018 г. и последното извършено действие по принудително изпълнение,
изразяващо се в налагане на запор на микросметки в „Изипей“ АД на 2408.2018 г. – с
връчване на запорното съобщение на адресата, завършило на 28.08.2018 г. с получаване на
отговор от третото задължено лице. Поддържа се, че след тази дата липсват както искания от
взискателя за конкретни изпълнителни действия, така и реално извършвани такива. С
исковата молба се излага, че считано от 28.08.2018 г. приложимият към вземанията
петгодишен давностен срок е изтекъл на 28.08.2023 г., поради което същите са погасени по
давност. Предивд това и доколкото давността не се прилага по право, а и с огрлед
образуваното от страна на „..............“ ЕАД ново изпълнително дело № № 2024...0400983/2024
г. по описа на ЧСИ В.М. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд за
събиране на процесните вземания, то ищцата предявява процесната искова претенция за
признаване недължимостта им на твърдяното основание. С тези съображения ищцата
отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..............“
ЕАД, чрез пълномощника си юрк. М.П., оспорва предявения иск като неоснователен.
Посочва, че след подадено от ищцата писмено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената
по ч. гр. дело № 24205/2012 г. по описа на СРС заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от страна на топлофикационното дружество е предявен иск по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията
по заповедта за изпълнение. Поддържа се, че окончателно съдебният спор между страните е
разрешен с влязло в сила решение от 22.01.2016 г. от който момент вземанията на ответника
спрямо П. Т. са станали ликвидни и изискуеми. Намира за приложима спрямо същите
петгодишната погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че по молба на
„..............“ ЕАД е образувано изп. дело № 210/2016 г. пред ЧСИ Димоларова, с което
действие е прекъсната погасителната давност за вземанията. Излага, че този срок е
прекъсван многократно в хода на изпълнителния процес с конкретни изпълнителни действия
– налагане на запори и възбрана. Такъв характер имат и депозирани от взискателя молби от
16.03.2018 г. и от 29.01.2020 г. за извършване на изпълнителни действия. Посочва се, че след
прекратяване на това изпълнително дело през 2023 г. въз основа на издадения изпълнителен
лист на 20.03.2024 г. и в рамките на 5-годишният давностен срок е образувано ново изп.
дело № 983/2023 г. по описа на ЧСИ В.М.. В хода на същото и конкретно на 26.03.2024 г. е
наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника. Предвид това, процесното
вземане не е погасено па давност. С отговора се излага, че за период от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давностният срок е бил спрян поради обявяването в страната извънредно
положение. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищецът основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесната сума, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен
момент на давността.
2
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
С оглед конкретните доводи, изложени в отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорно между страните и ненуждаещо
се доказване, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 35847/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, 40 състав е признато за установено, че ищцата дължи на ответника
процесите суми, както и, че за събиране на същите, въз основа на издаден изп. лист, е
образувано и висящо изпълнително дело № 2024...0400983/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. с
рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали като относими към предмета на спора,
следва да бъдат приети като доказателство по делото.
Предвид разпределената между страните доказателствена тежест и с оглед конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, насочено към установяване
спиране/прекъсване на давностния срок следва да бъде уважено искането на ответника за
изискване на заверени преписи от процесните изпълнителни дела, при внасяне от същия на
дължимата за това такса съгласно ТТРЗЧСИ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
препис от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ У.Д. с рег. № ... и с район на действие Софийски градски съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщението, да представи заверен препис от изп.
дело № 20168580400210/2016 г. по описа й.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ В.М. с рег. № ... на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, да представи заверен препис
от изп. дело № 2024...0400983/2024 г. по описа й.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
3
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4