Определение по дело №1916/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 562
Дата: 20 ноември 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20185220201916
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр. Пазарджик, 20.11.2018 год.

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в закрито съдебно заседание на 20.11.2018 година, в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря …….. и с участието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдия БИШУРОВ ЧНД № 1916/2018 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството по делото е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.             

    Образувано е по жалбата на адв. К.С. от ПАК, в качеството му на пълномощник на ощетеното юридическо лице „Дамант-2000” ООД-гр.Пазарджик, представлявано от управителя Георги Иванов Божков от гр.Пазарджик против постановление на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 22.10.2018 год., с което на основание чл.244 ал.1, т.2 от НПК е спряно наказателното  производство по ДП № 248/2015г. по описа на сектор „ПИП” при ОД МВР-Пазарджик и пр. вх.№ 3779/2015г. по описа на РП-Пазарджик, водено срещу НИ за престъпление по чл.195 ал.2 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.  

   В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, т.к. направените в него правни изводи, обосноваващи спиране на производството са неправилни и формирани при погрешна интерпретация на доказателствата. Освен това се навеждат доводи за непълнота на разследването.  Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на прокурора с указания за извършване на следващите се процесуално-следствени действия.

Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от лице, легитимирано да инициира съдебен контрол над горепосочения прокурорски акт, а разгледана по същество е и основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Наказателното производство е започнато и водено срещу НИ за престъпление кражба, а именно за това, че през неустановен период от време, преди 13.10.2015г., в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи - златни бижута на стойност 50 000 лева, от владението на „Диамант-2000” ООД - гр.Пазарджик, с управител Георги Иванов Божков от същия град, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.

С атакуваното прокурорско постановление прокурорът е изложил възприетата от него фактическа обстановка, направил е анализ на приобщените по делото доказателства, след което е приел, че в законоустановения срок за разследване извършителят не деянието не е бил разкрит, при което е постановил спиране на наказателното производство.

Веднага следва да се каже, че с обжалваното постановление наказателното производство се спира за втори път. Преди това то е било спирано с постановление от 24.04.2017г., което обаче е било обжалвано от ощетеното ЮЛ и съответно отменено от съда, като са били дадени и указания за извършване на конкретни процесуално-следствени действия.

Указанията на съда са изпълнени и в крайна сметка по делото са били събрани множество гласни доказателства посредством разпит на свидетели, назначени са оценъчна, психиатрично-психологична и фоноскопска експертизи, приобщени са писмени и веществени доказателства. Извършените процесуално-следствени действия и събраните доказателства са описани почти изчерпателно в обжалваното постановление, поради което не следва да се преповтарят.

Обобщено казано, за да стигне до заключението, че извършителят на престъпното посегателство не е бил разкрит, респ. че следва производството да бъде спряно, прокурорът е анализирал основно оформилите се две групи гласни доказателства. В едната от тях, която може да бъде наречена групата на свидетелите на ощетеното ЮЛ, влизат показанията на свидетелите Георги Божков – управител на дружеството, Гинка Божкова – съпруга на горния, Теодора Маркова – съпруга на другия съдружник в дружеството, Александър Марков – син на Маркова и на другия съдружник в дружеството. Те твърдят, че св.Татяна Пенова, която е била продавач-консултант в магазина на дружеството, е признала не само пред тях, но и пред майка си за извършената кражба, сама е взела от стаята си плик с бележки и етикетчета от златни накити, които била откраднала и го предала доброволно на св.Марков. На 17.10.2015г. подписала доброволно записа на заповед за сумата от 50 000 лева в полза на управителя на дружеството Георги Божков. Това станало в присъствието на Гинка Божкова, Теодора Маркова, Александър Марков, както и пред сестрата на Т. Пенова - св.Елисавета Илиева и нейния съпруг св.Васил Илиев. Твърдят също, че на 19.10.2015г. св.Татяна Пенова е посетила златарския магазин на дружеството в гр.Пазарджик, където доброволно и саморъчно написала разписка в смисъл, че дължи на дружеството 50 000 лева за нанесени щети от кражбата на златни накити. Твърдят също, че няколко дни след разкриване на кражбата Татяна Пенова посетила за втори път златарския магазин със своя приятелка, като заявила, че тя ще изтегли кредит и ще върне парите. Това обаче не се случило и в края на мес. октомври същата година Пенова направила суициден опит, влязла на лечение в ДПБ-Пазарджик, след което променила позицията си, започвайки да твърди, че не е откраднала нищо. Заявила, че устните й самопризнания пред горепосочените свидетели и подписания запис на заповед били направени след оказан психически тормоз и заплахи от страна на представителите на ощетеното дружество.

Тук е мястото да се посочи, че към горепосочената група гласни доказателства се числи и св.Мариана Атанасова – също продавач-консултант в златарски магазин и колежка на Татяна Пенова, но нейните показания, незнайно защо, не са коментирани въобще в постановлението на прокурора.

Втората група гласни доказателства се състои от показанията на свидетелите Татяна Пенова, Елисавета Илиева – сестра на Т. Пенова, Васил Илиев – съпруг на сестрата на Т. Пенова, Борянка Пенова – майка на Т. Пенова, Йордан Илинов и Иван Николов – полицейски служители посетили дома на Пенова на 17.10.2015г. след обаждане от страна на Илиев на тел. 112, Теодора Щерева – лекуващ психиатър на Пенова през 2015г., св.Боряна Спасова – личен лекар на Т. Пенова и Валентина Дъбова – приятелка на Т. Пенова.

Още тук е мястото да се посочи, че показанията на св.Теодора Атанасова Щерева /т.ІІ, л.72 от ДП/ следва да се изключат от доказателствената съвкупност, т. к. това гласно доказателство е събрано в нарушение на забраната на чл.118 ал.1 от НПК. Това е така, защото Щерева е разпитана като свидетел по делото на 14.09.2017г., но в същото време тя е била назначена като вещо лице с постановление на разследващия полицай от 10.02.2017г. и е участвала при изготвянето на комплексната СППЕ на 22.02.2017г. /т.І, л.123-132 от ДП/. При положение, че Щерева е придобила по делото процесуално качество на вещо лице, то е недопустимо да участва в друго процесуално качество – това на свидетел.

Анализирайки показанията от втората група гласни доказателства, прокурорът е посочил, че св.Татяна Пенова категорично отрича съпричастност към извършената кражба на златни изделия от магазина и посочва, че св.Божкова, св.Георги Божков, св.Маркова и св.Александър Марков са я обвинили неоснователно в нещо, което не е извършила. Отразил е, че по време на разпитите, проведени по ДП, тя описвала подробно, хронологично и идентично, даже и в най-малките подробности, фактите, свързани с упражнената върху нея принуда да признае за кражбата, а впоследствие и да подпише записа на заповед, като детайлно описвала действията на св.Александър Марков от 17.10.2015г. в стаята на дома и, респ. натиска упражнен от св.Божкова, св.Маркова и св.Александър Марков да подпише запис на заповед за сумата от 50 000 лв. Заявил е, че показанията на св.Татяна Пенова следва да се кредитират, като напълно достоверни, тъй като от една страна са непротиворечиви, хронологично точни и житейски издържани, а от друга - намират опора в доказателствения материал по делото. Посочено е, че на първо място показанията на св.Татяна Пенова се подкрепят категорично и взаимно се допълват от показанията на св.Елисавета Илиева, св.Васил Илиев, св.Борянка Пенова, св.Йордан Илинов, св.Иван Николов, св.Теодора Щерева /това гласно доказателство не е следвало да се обсъжда по изложените по-горе съображения/, св.Боряна Спасова и св.Валентина Дъбова. Посочено е, че свидетелите Елисавета Илиева, св.Васил Илиев и св.Борянка Пенова пресъздават преки и непосредствени впечатления от събитията, касаещи действията на св.Божкова, св.Маркова и св.Александър Марков от 17.10.2015г., /а тези на св.Б. Пенова и относно събитията на 16.10.2015г. и 30.10.2015г./, описват в детайли състоянието на св.Т. Пенова след излизане от стаята и, начина по който е подписала документа /запис на заповед/ и начина, по който принудата е въздействала впоследствие върху психичното състояние на св.Татяна Пенова.

Казано е също, че показанията на свидетелите Елисавета Илиева, Васил Илиев и Борянка Пенова за събитията от 17.10.2015г., се допълват и кореспондират с показанията на св.Йордан Илинов и св.Иван Николов, като това което последните двама свидетели твърдят в показанията си, са възприели при изпълнение на служебните си задължения. Заявено е, че служебната полицейска функция на двамата свидетели не може „a priori” да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като те възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, станали им известни от съобщеното от св.Т. Пенова и св.Васил Илиев и лично възприетото от тях при извършената проверка на място, след подадения сигнал.

Казано е и това, че безспорен доказателствен източник в подкрепа на твърденията на св.Т. Пенова, досежно факта за настъпил емоционален срив, причина за който били несправедливите обвинения в кражба на златни изделия, са не само показанията на св.Елисавета Илиева, св.Васил Илиев, св.Борянка Пенова, но и тези на св.Теодора Щерева /недопустим свидетел – бел. моя/, която описва св.Т. Пенова, като напрегната, тревожна и изплашена при приемането и в БПД-Пазарджик, с ясно споделяне на причината за това - многократни заплахи от работодателите и безпочвени обвинения в кражба.

Коментирано е, че показанията на Т. Пенова кореспондират и с показанията на св.Валентина Николова Дъбова, която съобразно субективните си възприятия и възможност за възпроизвеждане дава яснота върху релевантни факти, сочещи осъществена принуда спрямо св.Т.Пенова, по време на среща с работодателите и, състояла се през м.октомври 2015г. пред дома на последните. На тази среща св.Дъбова чула как работодателите на св.Т.Пенова я изнудват да даде сумата от 50 000 лева, като я обвинили, че е откраднала злато от магазина и трябва да го плати. Пред св.Валентина Николова Дъбова, св.Т. Пенова споделяла многократно, че не е откраднала златните накити, за които я обвиняват „шевовете й”, но същите я изнудвали за сумата от 50 000 лева, като според наблюденията на св.Валентина Дъбова, св.Т. Пенова била много уплашена.

В заключение е обобщено, че показанията на всички тези свидетели са в логическа взаимовръзка и относимост едни спрямо други, не са налице противоречия в тях, като всеки свидетел съобразно субективните си възприятия и възможност за възпроизвеждане, дава яснота върху релевантни факти по делото. Подчертано е, че показанията на горепосочените свидетели следва да се кредитират като достоверни и заради това, че посочените лица имат преки и непосредствени впечатления от събитията, които касаят релеватните по делото факти, поради участието им в тях, като оценката за достоверността на тези показания се базира на липсата на данни, които да сочат преднамереност, а от тук и преиначаване на възпроизведеното от тях. Отделно от това, заявеното от тези свидетели кореспондира с приложените по делото писмени доказателства - заключение на псиатрично-психологична експертиза, заключение на фоноскопна експертиза, заверено копие на „Книга за постъпили сигнали в ОДЧ РУ-Пазарджик, копия от медицинската документация, удостоверяваща приемането на св.Т. Пенова в „Спешно отделение” при МБАЛ-Пазарджик и в ДБП-Пазарджик, копие от болничен лист, епикриза от ДПБ-Пазарджик, копия от трудови договори, копие от запис на заповед.

Прокурорът е посочил, че показанията на св.Казаков и св.Георгиева не допринасят съществено за изясняване на релевантния за делото факт - дали липсата на златни изделия се дължи на противозаконното им отнемане от св.Т. Пенова или не. Двамата свидетели посочвали, че св.Пенова е носила при тях златни изделия за поправка и продан, като изделията за продан са били смачкани. Обяснението на св.Пенова било, че изделията са на нейни познати и в техния магазин изкупуват златото на по-ниска цена, затова ги продавала в магазина на посочените двама свидетели.

След това са описани подробно проведените по делото очни ставки, като е обобщено, че възникналите противоречия между оформените две групи свидетелски показания не са били преодолени по никакъв начин, т. к. всеки свидетел е поддържал истинността на заявеното от самия него в разпита му.

В заключение прокурорът е формирал извод, че съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и тези, приобщени към доказателствения материал след проведеното допълнително разследване, не променят първоначалния извод на РП-Пазарджик, изложен в мотивната част на постановлението за спиране от 24.04.2017г. Напротив, в още по-голяма степен потвърждават извода за липса на доказателства, сочещи съпричастност на св.Татяна Пенова към извършената кражба в хипотезата на чл.195 ал.2 от НК на златни изделия, както и съпричастност към присвояването им. Твърденията на св.Татяна Пенова, че не е извършила действия, свързани с противозаконно отнемане или присвояване на златни накити от магазина на „Диамант 2000” ООД - гр.Пазарджик, че не е правила признания за това, че е подписала записа на заповед под натиск, физическа и психическа принуда от св.Александър Марков, а и от св.Теодора Маркова и св.Гинка Божкова, следвало да се приемат като напълно достоверни.

Пак според прокурорът, твърденията на св.Георги Божков, св.Гинка Божкова, Теодора Маркова и св.Александър Марков за направено пред тях самопризнание от св.Пенова не е достатъчно да обоснове повдигане на обвинение спрямо нея за извършено престъпление по чл.195 ал.2 от НК или по чл.201 от НК. Това било така, тъй като твърденията на посочените свидетели за направено от св.Пенова самопризнание се противопоставяли на цялата останала доказателствена съвкупност, което поставяло под съмнение достоверността им.

Именно този последен извод на прокурора настоящият съдебен състав намира за неправилен и немотивиран в съответствие с всички събрани по делото доказателства. От тук насетне прибързан се явява и изводът, че показанията на св.Татяна Пенова следва да се кредитират като напълно достоверни, тъй като са непротиворечиви, хронологично точни и житейски издържани, както и че те се подкрепят категорично от показанията на св.Елисавета Илиева, св.Васил Илиев, св.Борянка Пенова, св.Йордан Илинов, св.Иван Николов, св.Боряна Спасова и св.Валентина Дъбова, които също са абсолютно достоверни.

Според настоящия съдебен състав, достоверността на двете групи гласни доказателства и основно показанията на св.Татяна Пенова, св.Елисавета Илиева, св.Васил Илиев, св.Борянка Пенова – от една страна и тези на св.Георги Божков, св.Гинка Божкова, Теодора Маркова и св.Александър Марков – от друга, не е била проверена посредством съотнасянето на всяко от тях към едно приобщено по делото веществено доказателство, а това е било абсолютно необходимо.

Самият прокурор е посочил в обжалваното постановление, че при допълнителното разследване и в изпълнение на Определение от 18.05.2017г. по ЧНД №797/2017г. на ПРС е бил установен подателя на сигнала на тел.112. Посочил е, че от приложеното заверено копие на „Книга за постъпили сигнали в ОДЧ РУ-Пазарджик било видно, че на 17.10.2018г. в 20,10 часа действително св.Васил Илиев е подал сигнал до органите на полицията чрез тел.112, за осъществена от собствениците на златарския магазин саморазправа и обвинения в кражба.

В същото време въобще не е коментирано приобщеното като писмено доказателство от разследващия орган официално уведомително писмо от Началник Регионален център-Кърджали на Единен европейски номер за спешни повиквания 112, както и приложения компактдиск, съдържащ аудиозапис на осъщественото телефонно обаждане /т.ІІ, л. 63-64 от ДП/.

Едва ли може да има съмнение, че въпросният компактдиск има статут на веществено доказателство по смисъла на чл.109, предл. последно от НПК, тъй като същият съдържа аудиозапис на входящо телефонно повикване към посочения по-горе номер, като с него би могло да се допринесе за изясняване на релевантни за делото факти. Самите аудиозаписи по принцип, като входящи повиквания по смисъла на чл.15 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ съставляват данни,  записани автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Тези данни пък имат статут на  веществено доказателствено средство /ВДС/ по смисъла на чл.17 от горецитирания закон.

При възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство – аудизапис, съдържащо се в горепосоченото веществено доказателство, настоящият съдебен състав констатира, че действително обаждащият се е св.Васил Иванов Илиев – съпруг на сестрата на Татяна Пенова. Първоначално той провежда разговор с оператора на тел. 112, като иска да бъдат изпратени полицейски служители в с.Мало Конаре, обл.Пазарджишка. Пояснява, че ставало въпрос за кражба от златарски магазин и обяснява, че „човекът” е подписал запис на заповед. Обяснява, че била станал кражба от няколко години насам, но сега били дошли собствениците и се разплели нещата. На въпрос на оператора: „За кого става въпрос?”, Васил Илиев отговаря: „Татяна Пенова”. На въпрос: „Тя ли е крадецът?”, Илиев отговаря: „Да, тя е на съпругата ми сестра…”.

След това операторът прехвърля разговора към ОДЧ при РУ-Пазарджик. Илиев започва с това, че в с.Мало Конаре трябва да бъдат изпратени полицейски служители, т. к. Татяна Пенова искала пред тях да обясни за какво става въпрос. Обяснява, че става въпрос за кражба на злато от сестрата на съпругата му, че собствениците на магазина дошли, че била подписана запис на заповед, но Пенова искала да обясни и на полицията за какво става въпрос. Пояснява още, че кражбата на злато ставала от 2013 година насам по-малко. На изричен въпрос на дежурния в РУ-Пазарджик: „Нещо се разправяте там предполагам ?!”, Илиев отговаря: „Не, няма никаква агресия, дойдоха културно, запис на заповед я накараха да подпише”. Става ясно и това, че собствениците си имали бележки, че е крадено златото, всичко си било в тях и че Пенова им ги предала.

Според настоящият съдебен състав е безусловно необходимо вещественото доказателство да бъде предявено посредством възпроизвеждане на съдържащият се в него аудиозапис, както на св.Васил Илиев, така и на свидетелите Татяна Пенова, Борянка Пенова и Елисавета Илиева, след което да се проведе допълнителен техен разпит с цел да се установи дали аудиозаписът действително съдържа разговорът проведен от св.Илиев на 17.10.2015г. на тел.112, дали Илиев наистина е заявил всичко, което се чува на записа, а след това да се установи защо той, както и другите трима разказват вече като свидетели по делото, че на 17.10.2015г. Татяна Пенова е била принудена със заплахи и физическо насилие да  подпише записа на заповед, респ. защо не е било съобщено за тава принуда при разговора на тел. 112.

В случай, че бъде оспорена автентичността на аудиозаписа е необходимо да бъде назначена техническо-фоноскпоска експертиза за установяване на горното.

Необходимо е да бъде приложена по делото докладната записка изготвена от полицейските служители  Йордан Илинов и Иван Николов във връзка с посещението им в дома на Татяна Пенова на 17.10.2015г., след обаждането на тел.112. В своите показание те сочат, че били изпратени по сигнал на тел.112 за това, че била извършена кражба на злато от работеща в златарския магазин, а сигналът бил за това, че собствениците били пред дома й и се саморазправяли в нея. От съдържанието на подадения сигнал такава информация не се извлича. Напротив, Васил Илиев сочи, че не е имало никаква агресия, че собствениците дошли културно и т.н. Очевидно е, че в докладната записка, ако има изготвена такава от полицейските служители, събитията ще бъдат възпроизведени по-обективно в сравнение с тези, разказани от тях почти две години след това в разпитите им. При наличие на докладна записка същата следва да се предяви на двамата свидетели и да им се проведе допълнителен разпит във връзка със събитията отразени в нея.

Необходимо е да се проведе и по-подробен разпит на св. Мариана Атанасова относно това как и при какви обстоятелства на 19.10.2015г. Татяна Пенова е написала разписката находяща се в т.І, л. 41 от ДП, за да се установи била ли е принуждавана по някакъв начин затова, как и от кого, в какво психо-физическо състояние е била, когато е писала разписката, коментирала ли е нещо при написването на разписката и т.н. Необходимо е да се положат усилия посредством разпита на Мариана Атанасова да се установи с коя своя приятелка е посетила златарския магазин повторно след 19.10.2015г. и последната също да се разпита като свидетел.

При положение, че се установи, че аудиозаписът на разговора на св.Васил Илиев с тел.112 е автентичен и това бъде съотнесено към показанията на свидетелите Георги Божков, Гинка Божкова, Теодора Маркова и Александър Марков, както и към тези на свидетелите Мариана Атанасова и Бригида Златарева, които въобще не са коментирани в постановлението на прокурора, а също и към тези на свидетелите Андрей Казаков и Гергана Георгиева, които установяват, че Татяна Пенова е продавала смачкани златни бижута в инкриминирания период, но последната категорично отрича това, то ще стане ясно, че не следва да се кредитират показанията на Татяна Пенова и останалите свидетели от близкия й родствен кръг, включително и на приятелката й Валентина Дъбова.

Тогава ще е несъмнено, че истината говорят именно свидетелите Георги Божков, Гинка Божкова, Теодора Маркова, Александър Марков, Мариана Атанасова, Бригида Златарева, Андрей Казаков и Гергана Георгиева, което пък, като се съотнесе към приложените по делото писмени доказателства – запис на заповед и разписка /т.І, лист 41-42 от ДП/, -  към протоколи за закупени изделия /т.І, л. 69-71 от ДП/, - към етикети от златни накити и бележки от магазини /т.І, л.33-38 от ДП/, - към вещественото доказателство компактдиск, съдържащ аудиозапис от тел.112, ще доведе до единствено възможния извод, че именно Татяна Пенова е извършила престъпното посегателство.

При това положение единствено възможният процесуален развой на събитията е да се повдигне обвинение на същата и да бъде предадена на съд.

Относно това каква да бъде правната квалификация на деянието, т.е. дали по чл.194 ал.1 във вр. с чл.195 ал.2 или по чл.195 ал.1, т.6 във вр. с чл.195 ал.2 или пък по чл.201 ал.1 във вр. с чл.202 ал.2, т.1 от НК, ще зависи от това имала ли е или не длъжностно качество Пенова. На този етап този въпрос не е изследван задълбочено, т.к. в кориците на делото липсва приложена длъжностна характеристика за длъжността продавач-консултант в процесния златарски магазин.

Относно обема на обвинението следва да се посочи, че ако няма доказателства Т. Пенова да бъде обвинена за цялото липсващо злато – 1.079 кг., то следва да отговаря поне за това, което се установи като количество и стойност по представените от нея на св.Марков етикети от златни бижута.

С оглед на казаното до тук е видно, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, а жалбата против него е основателна и следва да се уважи, като делото се върне на прокурора с указание да извърши следващите се процесуално-следствени действия с оглед осигуряване на пълнота на разследването.

По изложените съображения Пазарджишкият Районен съд,

  

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 22.10.2018 год., с което на основание чл.244 ал.1, т.2 от НПК е спряно наказателното  производство по ДП № 248/2015г. по описа на сектор „ПИП” при ОД МВР-Пазарджик и пр. вх.№ 3779/2015г. по описа на РП-Пазарджик, водено срещу НИ за престъпление по чл.195 ал.2 във вр. с чл.194 ал.1 от НК  и ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на  следващите се процесуално-следствени действия.

 

Препис да се изпрати на  ощетеното юридическо лице лично чрез неговия управител и чрез адв.К.С., за сведение.

 

Определението е окончателно.

     

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: