РЕШЕНИЕ
Гр.София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети декември
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
Като изслуша
докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 15571 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „А.Б.Б.“ ООД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 12.11.2019 г. за разноски, постановено по изп.дело № 20198380405894,
с което от ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, е отказано да бъде
намалено
адв.възнаграждение в полза на взискателя до сумата в размер на 200 лв.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като в случая било извършено само
образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за доброволно
изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани.
Иска се обжалваното постановление да
бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а
адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014
г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв.
С жалбата се претендират разноски –
държавна такса - 25 лв. , авансови такси за администриране на жалбата в размер
на 48 лв. и юриск.възнаграждение в размер на 50 лв. като самата жалба
представлява списък по чл.80 ГПК.
От ЧСИ се излагат мотиви за
неоснователност на жалбата. Счита, че правилно били присъдени и определени
разноските в полза на взискателя като се съобразил със свободната воля на
страните в договора за правна защита и съдействие.
Взискателят
И.З.К.е депозирал възражение,
с което изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи,
че независимо, че длъжникът бил платил в срока за доброволно изпълнение, ЧСИ
бил извършил детайлно проучване на имуществото на длъжника. В конкретния случай
размерът на адв.възнаграждение бил съобразен с евентуална продължителност на
изп.производство и евентуални усложнения. Правилно ЧСИ бил приел, че
адв.възнаграждение е предмет на свободно договаряне между страните. Не се претендират
разноски пред настоящата инстанция.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление липсват
категорични данни кога жалбоподателят е бил уведомен.
Жалбата е подадена на 19.11.2019 г.;
обжалваният отказ е постановен на 12.11.2019 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По
основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 05.11. 2019
г. за събиране на сумата в размер на 1 287 лв. – главница и разноски за
адв.възнаграждение в размер на 800 лв. Претендирани са и разноски, вкл.
адв.възнаграждение като са ангажирани доказателства - договор за процесуално
представителство, в който е посочено, че сумата в размер на 800 лв. е платена в
брой.
ЧСИ е определил с постановление от 05.11.2019 г. за
дължими разноски по изпълнителното дело –800 лв. – адв.възнаграждение и 66 лв.
такси по Тарифата по ЗЧСИ.
Оправена е ПДИ до длъжника
/жалбоподател/ за заплащане на сумите,
както следва: сума за разноски по гр.д. в размер на 1 287 лв., сума за
адв.възнаграждение по гр.д. 800 лв., сума за адв.възнаграждение по изп.дело – 800
лв. Определени са били и таксите по ТТР ЗСЧИ /последните не са предмет на
жалбата/.
Поканата е била връчена на 06.11.2019 г.
На 11.11.2019 г. е постъпило
от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в
жалбата, по която е образувано настоящето производство.
С постановление от 12.11.2019
г. възражението по чл.78, ал.5 ГПК е оставено без уважение с мотиви, че страните
можели свободно да договарят размер на адв.възнаграждение; липсвал нормативно
установен максимум, а само минимален такъв. Освен това възнаграждението било
изцяло платено в брой.
По доводите в жалбата:
Съгласно
чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права
на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България),
извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не
следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен
с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи
за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а
при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да
обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г.
ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният
изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от
страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е
настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО.
В случая не се касае до
изп.дело с фактическа и правна сложност; „усложнения“ в изпълнителния процес не
са настъпили.
В конкретния случай
единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването
на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Съдебната практика на ВКС
приема, че разпоредбата на пар.2 а от ДР на същата е неприложима, тъй като е
приета извън предвидената за това възможност по ЗАдв.
Не се спори, а и от данните
по изп.дело се установява, че дължимите суми по изп.лист са били платени от
длъжника в срока за доброволно изпълнение- 08.11.2019 г.
Налага се извод, че жалбата
е основателна, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено относно
разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора на жалбоподателят
се следват разноски; същият е сторил такива, изразяващи се в държавна такса за
настоящето производство- 25 лв., авансови такси за адм. на жалбата- 48 лв. и
юриск.възнаграждение, което се претендира в размер на 50 лв. на основание
чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 12.11.2019 г. за разноски, постановено по изп.дело №
20198380405894, с което от ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС, е
отказано да бъде намалено адв.възнаграждение в полза на взискателя И.З.К., ЕГН **********,
до сумата в размер на 200 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на
действие СГС, по изп.дело № 20198380405894, адв.възнаграждение в полза на
взискателя – И.З.К., ЕГН **********, до
сумата в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА И.З.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:
гр.София, бул.“****-адв. И. С., да заплати на „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** В, разноските в производството по
чл.437 ГПК - държавна такса в размер на общо 73 лв. и
юриск.възнаграждение в размер на 50 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: