№ 1873
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110203014 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 6050654, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д. Н. Х., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Недоволен от ЕФ е останал санкционираният субект, който го обжалва в
срок. В жалбата се иска отмяна на ЕФ, тъй като техническото средство, с
което било установено нарушението, не било технически годно, тъй като
липсвали данни за извършена метрологична проверка на същото. Сочи се, че
липсвала фотоснимка, която да удостоверява нарушението, както и на
поставен знак Е 24. На последно място се изтъква, че правната уредба на ЕФ
била противоконституционна. Разноски не са претендирани.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено
становище по същество от юрк. Деляна Иванова, в което се иска издаденият
ЕФ да бъде изцяло потвърден, а на СДВР да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 17.06.2022 г. в 13:49 часа, жалбоподателят Д. Х. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, по бул. „Проф. Цветан
Лазаров“ с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към бул.
„Христофор Колумб“. В района на № 48 автомобилът се е движил със скорост
от 72 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важащо за движение в населено
място, която се зачита като 69 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в
полза на водача. Нарушението било заснето със система за видеоконтрол
АТСС CORDON M2, която към момента на нарушението била преминала
преглед за техническа изправност.
Нарушението било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
ЕФ К/4532905, с който жалбоподателят бил наказан за същото по вид
нарушение, като посоченият фиш бил в сила от 06.12.2021 г.
След осъществена справка за собствеността на автомобила, се
установило, че той принадлежи на Х., поради което бил издаден електронен
фиш, с който същият бил санкциониран за констатираното нарушение, който
му бил връчен на 06.02.2022 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: снимков материал; справка за
собственост на МПС; протокол от техническа проверка, ЕФ К/4532905,
удостоверение за одобрен техническо средство за измерване, ежедневна
форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на
служителя А.Й., справка-картон на водача Х., заповеди за компетентност,
както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото
по реда на чл. 283 от НПК.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно
подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се
налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
2
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районният съд е винаги
инстанция по същество. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и
задължение, съдът служебно констатира, че издаденият ЕФ съдържа всички
законово изискуеми реквизити - ясно е посочено в какво се изразява
нарушението, къде, кога и по какъв начин е осъществено, включително и как
е установено. Посочено е и съответното техническо средство, с което това е
сторено, поради което съдът намира, че не са налице визираните в жалбата
пороци.
Освен това, съдът счита, че процесното техническо средство ясно е
обозначено като система за видеоконтрол, както и какъв е моделът, марката и
номерът на устройството, а това е достатъчно за проследяването на
техническата годност на процесната система за установяване на процесното
нарушение, както и за нейната изправност към датата на нарушението, за
което по делото са налице надлежни доказателства. От доказателствената
съвкупност по делото се установява, че към датата на нарушението
процесното техническо средство е било изправно и е било одобрен тип за
установяване на нарушения като процесното.
По делото безспорно е установено осъществяването на нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, защото безспорно е доказано, че на 17.06.2022 г. в 13:49
часа, жалбоподателят Д. Х. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ***, по бул. „Проф. Цветан Лазаров“ с посока на движение от
бул. „Асен Йорданов“ към бул. „Христофор Колумб“, като в района на № 48
автомобилът се е движил със скорост от 69 км/ч при ограничение от 50 км/ч,
важащо за движение в населено място.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение със законоустановената.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
По отношение на повторността, съдът намира, че АНО е приложил
3
материалния закон правилно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В случая е безспорно установено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, защото лицето е наказано за същото по вид
нарушение с ЕФ К/4532905, който е в сила от 06.12.2021 г., а процесното
нарушение е извършено на 17.06.2022 г., т.е. в едногодишния срок.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер на 100 лева, защото това е двойният размер на
наказанието за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а размерът му е
точно фиксиран в закона и не подлежи на ревизия.
По възраженията в жалбата, съдът намира, че всички те са изцяло
неоснователни, защото, по делото е налице снимков материал от
установяването на нарушението, както и защото са налице надлежни писмени
доказателства за техническата изрядност на процесното АТСС.
Колкото до възражението за липса на знак Е 24, съдът отбелязва, че в
ЗДвП няма изискване за означаване на местата за контрол с АТСС с нарочен
за това знак, а съществуващите преди разпоредби са отменени.
В заключение, съдът намира, че твърденията на жалбоподателя, че
уредбата на ЕФ е противоконституционна, са голословни и неправилни, като
неговите твърдения се дължат на неправилно тълкуване разпоредбите на
Конституцията и съдът не може да ги сподели.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
следва да уважи същата, тъй като издаденият ЕФ е законосъобразен в
неговата цялост. Доколкото по делото не се е явил процесуален представител,
4
а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че следва да присъди и
минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ЕФ № 6050654, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д. Н. Х., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Д. Н. Х., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5