№ 481
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000007 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ – АД чрез пълномощника му адв.Б. – ответник в първата
инстанция против решение №261439 от 28.10.2021 год. на Софийски градски
съд, ТО,VI-1 с-в, постановено по Т.д.№ 2485/2020 год., с което е уважен иска
по чл.410 от КЗ, предявен от ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД против ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ – АД, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
сумата 41 629,49 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило на 06.01.2020г. ПТП, дължимо по щета № 0000-
1261-20-250051 за лек автомобил „Мерцедес С 350“ с рег.№ ********, ведно
със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане,
както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1 468 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 29.07.2020 г. до 02.12.2020 г.
Решението е обжалвано и в частта за присъдените в тежест на ответника
разноски в размер на 2 353,95 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли
изцяло като неоснователни както главния, така и акцесорния иск. Претендира
разноски за двете инстанции.
В жалбата е направено доказателствено искане – съдът да назначи
авто-техническа експертиза, като ВЛ, след като вземе предвид събраните
1
гласни доказателства, да даде отговор на въпроса - Могъл ли е водачът на лек
автомобил „Мерцедес“ при посочените от него разстояние и скорост на
движение около 20-30 км/ч да спре към момента, в който е имал възможност
да възприеме водача на влекача и при започване на маневрата движение
назад?
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца ЗК „ЛЕВ
ИНС“-АД чрез пълномощника му юрк.Н. Г., в който се излагат подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и на искането за
допускане на САТЕ, тъй като не са налице предпоставките на чл.266 ГПК.
Съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за
назначаване на авто-техническа експертиза, тъй като същият не обосновава на
кое основание иска експертиза във въззивната инстанция при положение, че
такава е изслушана в първата инстанция вкл. и по негово искане.
Заключението не е оспорено в съд.заседание от 11.10.2021 г., не е направено
искане за изготвяне на допълнително заключение, респ. за повторна
експертиза. Затова въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на
чл.266,ал.3 ГПК. Още повече, в обясненията си в съд.заседание от 11.10.2021
г., ВЛ всъщност е отговорило на поставения в жалбата въпрос.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и
правилно – обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон.
Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи на съда
съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
За да уважи предявения иск за главница, съдът е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл.410 КЗ. Приел е за доказано по
безспорен начин наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между ищеца и увредения. От представената застрахователна
полица се установява, че между ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД и собственика на
лек автомобил „Мерцедес С 350“, с per. № ******** има сключен договор за
имуществена застраховка „Каско”, който валидно е обвързвал страните към
датата на настъпване на процесното ПТП. Установен е и валиден към датата
на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между ответника и виновния водач. Доказано е
плащане от страна на застрахователя-ищец „ЛЕВ ИНС“-АД на
2
обезщетение за настъпилите вреди в размер на 41 614,49 лева с платежно
нареждане от 19.06.2020 г. Доказани са по несъмнен начин и възникналите
права на увредения срещу причинителя на вредата на основание чл.45 ЗЗД и
предпоставките за това: противоправно деяние, вина, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
Установява се от събраните писмени доказателства, че процесният
автомобил „Мерцедес С 350“, с per. № ******** е бил застрахован при ищеца
по застраховка „Каско” за всички рискове, със срок на застрахователно
покритие от 18.07.2019 г. до 17.07.2020 г. Приети са като доказателство и
Общите условия към застраховката.
За събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП
от 06.01.2020 г. около 19.30 ч., съгласно който водачът на влекач „МАН ТСА“
с per. № ********, е прикачено ремарке „Шмитц“ с per. № *******, извършва
маневра за паркиране на ул. „Железопътна“, на около 50 метра преди
бензиностанция, в посока от ул.„Христо Батанджиев“ към ул.„Мара Бунева“,
като в същия момент лек автомобил „Мерцедес С 350“ с per. № ******** се
движи по ул. „Железопътна“ с посока от ул.„Христо Батанджиев“ към ул.
„Мара Бунева“. В протокола е отбелязано, че виновен за ПТП-то е
водачът на влекача. Описани са и видимите щети по превозните средства.
Видно е, че на 06.01.2020 г. водачът на лекия автомобил „Мерцедес
С 350“ е подал до ищеца ЗК „Лев Инс“ АД уведомление за настъпило
застрахователно събитие. Изготвен е доклад по щетата и е определено
обезщетение в размер на 41 614,49 лева. Представена е експертиза по щета на
застрахователя.
С платежно нареждане от 19.06.2020 г. сумата е изплатена от ЗК
„Лев Инс“ АД на застрахования „Х. и син“ ЕООД, собственик на лекия
автомобил Мерцедес.
С писмо от 29.07.2020 г. ответникът ЗАД „Алианц България“ е
отказал изплащане на претендираното от ищеца обезщетение по процесната
щета.
Не е спорно обстоятелството, че композицията влекач и ремарке към
датата на ПТП-то са били застраховани по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗАД „Алианц България“.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, неоспрена
от страните, от която се установява, че от представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания, се налага изводът, че щетите по лек автомобил
„Мерцедес С 350“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 06.01.2020 г. произшествие в гр. София. Стойността,
необходима за възстановяване на лекия автомобил „Мерцедес С 350“,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 41 816,23 лева.
ВЛ, вземайки предвид свидетелските показания установява, че
3
влекач „МАН“ с полуремарке „Шмитц“ се е движел с около 0,5-1 км/ч , като
най-вероятната скорост е 3-5 км/ч, а лекия автомобил „Мерцедес“ с около 20-
30 км/ч. В района на процесното ПТП не се наблюдава хоризонтална
маркировка на платното за движение, както и поставени пътни знаци. От
техническа гледна точка, водачът на Мерцедеса е могъл да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал водача на влекача „МАН“ да
завърши своята маневра. Водачът на влекача „МАН“ е могъл да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на Мерцедеса
и след това е извършил своята маневра.
Лекият автомобил „Мерцедес“ е получил деформации от директния
удар в ремаркето. Всички увреждания по него, отразени в описа на ищеца,
могат да бъдат получени по механизма на процесното събитие, отразен в
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП и се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 06.01.2020г.
произшествие. В съдебно заседание вещото лице допълва, че основна причина
за произшествието е погрешно разбраните сигнали от човека, който отзад е
подавал сигнали и различните интерпретации на самите сигнали.
По делото са разпитани като свидетели двамата водачи на
участващите в ПТП превозни средства – св.В. Г. /водач на Мерцедеса/ и св. Е.
М. /водач на ТИР-а/. Те установяват механизма на настъпване на процесното
ПТП. И двамата твърдят, че при маневрирането на ТИР-а, който се опитвал да
влезе в близкия склад на заден ход, зад него стояло едно момче, което
регулирало с ръце и показвало дали може да се мине. И двамата установяват,
че неправилно били разчетени жестовете на това момче, водачът на ТИР-а
възприел, че пътното платно е чисто, и продължил маневрата назад пряко на
улицата, като в това време зад него бил Мерцедеса, който бил ударен в
предната и страничната си част.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Не е спорно обстоятелството, че в срока на действие на валидно
сключения между ищеца и собственика на увредения автомобил Мерцедес
Договор за имуществена застраховка „Каско”,е настъпило процесното ПТП,
като са причинени имуществени вреди в резултат на реализиран покрит риск,
като за застрахователя е възникнало задължение да поеме риска и да заплати
застрахователно обезщетение.
Въззивният съд приема на база приетата и неоспорена от страните
съдебно- автотехническа експертиза, двустранния констативен протокол за
ПТП от 06.01.2020 г. и събраните гласни доказателства, че произшествието е
настъпило по вина на водача на ТИР-а с композиция влекач и ремарке.
Последният, разчитайки на помощта на лице от съседния склад, което е
стояло зад композицията, при излизане на заден ход на ул. „Железопътна“ е
реализирал удар с движещия се по път с предимство лек автомобил марка
4
„Мерцедес“. Показанията на свидетелите, които са водачи на превозните
средства, кореспондират с отразеното в двустранно подписания протокол за
ПТП. Водачът на композицията е поел вината за инцидента, отбелязвайки
този неизгоден факт в подписания протокол. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална
доказателствена сила за отразените в него факти. Освен това, същият не е
опроверган от събраните в производството доказателства.
По делото липсват доказателства, които да установяват виновно
поведение на водача на лекия автомобил. Свидетелите не изясняват какви
точно сигнали е изпращало лицето, което е стояло зад товарната композиция,
за да се приеме, че водачът на „Мерцедеса“ неправилно е възприел
подадените сигнали.
В тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя,
поддържани във въззивната жалба, за наличие на съпричиняване от страна
на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ при твърдения, че се е движел с
превишена и несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост по см.
на чл.20 от ЗДвП. Както бе отбелязано, според заключението на ВЛ, а и от
свидетелските показания се установява, че скоростта му на движение е била
около 20-30 км/ч. Причината за настъпване на ПТП-то е, че ТИР-ът е отнел
предимство, излизайки на заден ход на ул. „Железопътна“ в кв.Орландовци и
по този начин е засякъл Мерцедеса, удряйки го в предната и странична част.
В константната съдебна практика на ВКС - решение №
159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, II Т.О.; решение № 59 от
10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на ВКС, I Т.О.; решение № 169/28.02.2012
г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т.О.; решение № 54/22.05.2012 г. п о т.д.
№ 316/2011 г. на ВКС, II т.о. и др. се застъпва становището, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, трябва поведеното на
пострадалия обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.
По делото не са налични доказателства за действие или бездействие
на водача на увредения автомобил, което да съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Затова съдът намира, че
съпричиняване от водача на лекия автомобил „Мерцедес С 350“ не е налице.
Ето защо и при така събраните данни съдът намира за установено, че
ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на товарен
автомобил в композиция влекач и ремарке, който е излязъл на път с
предимство без да е сигурен, че няма преминаващи автомобили.
Съдът не приема и изложените в жалбата доводи за случайно
деяние по см. на чл.15 НК, тъй като е налице противоправно поведение на
водача на ТИР-а, поради което не може да бъде изключена деликтната му
5
отговорност за настъпилите имуществени вреди по лекия автомобил.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза е доказано по
несъмнен начин, че по застрахования при ищеца автомобил са настъпили
щети, които са в причинна връзка с осъщественото ПТП. Вредите по лекия
автомобил са констатирани и описани в двустранния протокол за ПТП.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпването на събитието, като
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. Следователно претърпяната вреда, вследствие на
увреждане на лек автомобил при настъпилото застрахователно събитие, е
равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят
за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях
се намалява имуществото на застрахования.
В конкретния случай размерът на причинената вреда възлиза на 41
816,23 лева, съгласно неоспореното от страните заключение автотехническата
експертиза, като оценката е определена от ВЛ по средни пазарни цени към
датата на произшествието. Претенцията на ищеца за сумата 41 629,49 лева, с
включени ликвидационни разходи от 15 лева, е в по-нисък размер, до който
иска е уважен от първоинстанционния съд.
Според разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение, каквото в случая е установено,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.
Застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение, което трябва да е съответно на реално претърпените вреди. По
делото не е спорно, че за влекач марка MAH с per. № ******** към датата на
ПТП-то – 06.011.2020г. е имал валидно сключена застраховка по „Гражданска
отговорност” с ответника.
И тъй като в настоящия случай обезщетението съгласно
заключението на ВЛ е в по- висок размер от претендирания от ищеца и
заплатен на застрахования, правилно иска по чл.410 КЗ е уважен за пълния
предявен размер от 41 629,49 лева.
Напълно се споделят и мотивите на първоинстанционния съд
досежно основателност на иска по чл.86 ЗЗД. Обезщетение за забава се дължи
от поканата, тъй като липсва определен срок за изпълнение на задължението.
В случая ищецът не търси законна лихва от поканата, а от по-късна дата – от
29.07.2020 г., на която дата ответникът е изпратил отговор, че няма основание
да плати щетата. Затова и правилно иска е уважен в пълния заявен размер и
претендиран период.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и съобразено със закона и липсват основания за неговата
отмяна или изменение. Доводите във въззивната жалба за съпричиняване на
6
вредите, за случайност на деянието по см. на чл.15 НК и необоснованост на
решението са неоснователни и опровергани от събраните доказателства.
Затова решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1, във вр. с ал.8 от
ГПК на въззиваемото дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“-АД следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261439 от 28.10.2021 год. на
Софийски градски съд, ТО,VI-1 с-в, постановено по Т.д.№ 2485/2020 год.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, във вр. с ал.8 ГПК ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК- ********* да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК- *********, сумата от 450 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7