Решение по дело №9581/2015 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 9 581 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на:

1. Н.Х.Г. следните суми:

- 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК по н. о. х. д. 4 202/2008 г. на СРС, 23-ти с-в, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) плюс законната лихва от 22.07.2012 г. до окончателното изплащане;

- 12 744,61 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК по н. о. х. д. 4 202/2008 г. на СРС, 23-ти с-в, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от плюс законната лихва от 22.07.2012 г. до окончателното изплащане;

- 15,00 лева разноски и 1 466,53 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ;

2. на СГС – 450,00 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Н.Г. срещу П. на Р.Б. за разликата над 20 000,00 лева до пълния уважен размер.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

            МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

         I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

         1. На ищеца

        

[5] Н. Г. заявява в искова молба от 22.07.2015 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което е бил оправдан. По това наказателно производство спрямо ищеца са били взети мерки за неотклонение задържане под стража и парична гаранция от 10 000,00 лева. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди. Наказателното дело е било проследявано в медиите, то е накърнило личните чест и достойнство на ищеца, създало му е дискомфорт, съобразявал се с наложената мярка за неотклонение парична гаранция, влошило се е здравословното му състояние.

 

[6] Н. Г. оценява претърпените неимуществени вреди на 60 000,00 лева. Той е заплатил 5 000,00 лева на адвокат, за да го представлява по наказателното дело, а обезщетението за забава върху паричната гаранция от 10 000,00 лева от 15.02.2006 г. до 14.05.2012 г. е 7 744,61 лева. П. не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди П. да му заплати 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 12 744,61 лева обезщетение за имуществени вреди (вж. исковата молба, л. 3-7).

 

2. На ответника

 

[7] П. е оспорила предявените искове. Тя заявява, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени и имуществени вреди, а търсеното обезщетение е прекомерно. П. също твърди, че искът за присъждане на обезщетение за забава е погасен по давност за периода 14.05.2012 г.-22.07.2012 г. Затова ответникът моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения отговор, л. 118-120).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.             Обстоятелства, които съдът установява

 

[8] Не се спори, че Н.Г. е бил роден на *** г. Не се спори, че през 2006 г. той е бил П. на В.Д.С. на М.В. в България. Н. Г. е бил много уважаван от мюсюлманите в България и политиците. Той е бил весел и контактен, но е боледувал от артериална хипертония (вж. показанията на свидетеля Х., л. 245-246, както и заключението на вещите лица д-р Б. и д-р Й., л. 223-229).

 

[9] На 15.02.2006 г. прокурор от Софийска районна прокуратура (СРП) е издал постановление за започване на дознание срещу Н.Г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, връзка с чл. 209, ал. 1 от НК (вж. постановлението, л. 8-9). В същия ден ищецът е бил разпитан като уличен и дознателят, водещ разследването, е разпоредил Н. Г. да бъде задържан за 24 часа (вж. протокола, л. 10-11, както и л. 12).  В този ден ищецът е сключил договор за процесуално представителство с възнаграждение от 5 000,00 лева, които е заплатил (вж. договора и платежните документи, л. 74-77).

 

[10] На следващия ден, 16.02.2006 г. прокурор от СРП е издал постановление за задържането за 72 часа на Н.Г. (вж. постановлението, л. 13). Няколко дни по-късно, на 18.02.2006 г. СРП е внесла искане в СРС за вземане спрямо Н. Г. на мярка за неотклонение задържане под стража и в същия ден СРС е уважил това искане (вж. протокола, л. 14-26). На 28.02.2006 г. СГС е отменил определението на СРС и е определил на Н.Г. мярка за неотклонение парична гаранция от 10 000,00 лева (вж. протокола, л. 27). Не се спори, че ищецът е внесъл тази парична гаранция (вж. и показанията на свидетеля Г., л. 244-гръб).

 

[11] СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу Н.Г. за извършването на престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2, връзка с ал. 4, пр. 1, връзка с чл. 20, ал. 4 и ал. 1 от НК. На 06.07.2007 г. СРС е насрочил открито съдебно заседание по делото (вж. разпореждането, л. 40). В насроченото открито съдебно заседание на 19.03.2008 г. СРС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения (вж. протокола, л. 41-43). След това СРП отново е внесла в СРС обвинителен акт срещу ищеца, като на 07.07.2008 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание (вж. обвинителния акт, л. 44-49, както и разпореждането, л. 50).

 

[12] На 11.07.2011 г. СРС е постановил присъда, с която е признал Н.Г. за невинен по повдигнатото му обвинение (вж. присъдата, л. 51-61). Тази присъда е била потвърдена от СГС с решение от 14.05.2012 г., което е било окончателно (вж. решението, л. 62-73).

 

[13] Наказателното производство срещу Н.Г. е било широко отразявано в медиите (вж. л. 85-114). Разбирайки за обвинението, негови познати са отказвали чрез декларации подкрепата си за него. Когато познати са му задавали въпроси за наказателното производство, на ищеца му се е искало да си тръгне. Хората са започнали да гледат на ищеца с подозрение, станали са по-резервирани.

 

[14] Н.Г. е станал по-затворен и по-малко общителен. Това, което се е случвало с него, го е разочаровало от държавните органи (вж. показанията на свидетеля Х., л. 245-246). През ноември 2006 г. Н. Г. е преживял епизод на здравословен нестабилитет, за който е допринесло и воденото срещу него наказателно производство (вж. заключението на вещите лица д-р Б. и д-р Й., л. 229).

 

[15] Ищецът е заплатил 3 258,00 лева на адвокат (вж. л. 239-240), 10,00 лева държавна такса (вж. л. 242) и 5,00 лева за превода на държавната такса (вж. пак там). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 450,00 лева възнаграждение за вещи лица (вж. л. 244).

 

2.             Обстоятелства, по които се спори

 

[16] Спорно е било дали вследствие на наказателното производство здравословното състояние на ищеца се е влошило. Съдът приема, че освен епизода на здравословен нестабилитет през ноември 2006 г., останалите заболявания, твърдени от ищеца, не са вследствие на наказателното производство, което е било водено срещу него. Съдът приема това, тъй като вещите лица са категорични, че тези заболявания, твърдени от ищеца, не са в причинна връзка с наказателното производство.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[17] Н.Г. е предявил два иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – единият иск е за обезщетение за неимуществени вреди, а другият иск е за обезщетение за имуществени вреди. Първият иск е частично основателен. Вторият иск е изцяло основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[18] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и П., в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (вж. т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

        

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[20] Съдът установи, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление. Съдът установи също, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение, а от него ищецът е претърпял както неимуществени, така и имуществени вреди. Ответникът не е заплатил обезщетение на ищеца. Налице са предпоставките за уважаването на исковете.

 

1.1.  По размера на обезщетението за неимуществени вреди

 

[21] Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[22] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[1]).

 

[23] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[3].

 

[24] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

 

[25] Съдът установи, че към момента на образуването на наказателното производство срещу Н.Г., той е бил на 59 години. Престъплението по чл. 212, ал. 4 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до 15 години. Наказателното производство срещу Н.Г. е приключило в съдебната фаза и е продължило шест години и три месеца. Ищецът е бил задържан за 13 дни.

 

[26] Наказателното производство срещу ищеца е било широко разгласявано в медиите. Разбирайки за него, познати на Н.Г. са отказвали чрез декларации подкрепата си за него. Когато познати на ищеца са му задавали въпроси за наказателното производство, на него му се е искало да си тръгне. Хората са започнали да гледат на ищеца с подозрение, станали са по-резервирани.

 

[27] Н.Г. е станал по-затворен и по-малко общителен. Това, което се е случвало с него, го е разочаровало от държавните органи. През ноември 2006 г. Н. Г. е преживял епизод на здравословен нестабилитет, за който е допринесло и воденото срещу него наказателно производство

 

[28] За наказателно производство, по което е било повдигнато незаконно обвинение, и което е било приключило в периода 2009-2012 г., в сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела, съдът откри само едно решение на ВКС, с което той е определил обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал.  4 от НК. С него ВКС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 7 000,00 лева за наказателното производство, приключило през 2011 г.[5].  За същия период и същото престъпление съдът откри и две решения на САС, с които той е определил следните обезщетения:

- 20 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2012 г.[6];

- 25 000,00 лева за наказателно производство, приключило през 2009 г.[7].

[29] Настоящият съд е разгледал дело, чийто предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление, за което се е предвиждало по-тежко наказание, като ищецът е бил задържан под стража една година и пет месеца, а наказателното производство е приключило през 2013 г.[8]. По него съдът е определил обезщетение от 26 0000,00 лева, което първо е било намалено от САС на 12 000,00 лева[9], а след това от ВКС на 6 000,00 лева[10].

 

 [30] Икономическата обстановка в страната от 2009 г. до 2012 г. се е променяла, но несъществено. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева от 20.01.2009 г.^[11]; 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[12] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[13] до 01.01.2013 г.

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита и, че макар престъплението по гр. д. 17 476/2013 г. да е било по-тежко и ищецът да е бил задържан под стража по-дълго време, по настоящото дело ищецът е бил известна публична личност, а наказателното производство е било широко отразявано в медиите. Затова съдът осъжда П. да заплати на Н.Г. 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска над тази сума до пълния предявен размер..

 

1.2.  По иска за имуществени вреди

 

[32] Съдът установи, че за защита по наказателното дело ищецът е заплатил 5 000,00 лева. Той е внесъл и парична гаранция от 10 000,00 лева, като мярка за неотклонение, която е била задържана от 28.02.2006 г. до 14.05.2012 г. Размерът на законната лихва върху 10 000,00 лева от 28.02.2006 г. до 14.05.2012 г. е 7 744,61 лева. Това са имуществени вреди, които ищецът е претърпял вследствие на наказателното производство, водено срещу него (за това, че заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, по което е било повдигнато незаконно обвинение, е вреда за обвиняемия и подлежи на обезщетяване вж. решение на ВКС 355-2010-III Г. О. по гр. д. 1651/2009 г. За това, че при задържане на парична гаранция по наказателно производство, по което е било повдигнато незаконно обвинение срещу ищеца, вредата се изразява в законната лихва вж. решение на ВКС 139-2012-III Г. О. по гр. д. 1121/2011 г.). Ето защо съдът осъжда П. да заплати на ищеца 12 744,61 лева имуществени вреди.

 

2. По разноските

 

[33]   Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 25,00 лева. Ищецът е заплатил и 3 258,00 лева на адвокат.

 

[34] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи иска на ищеца, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по делото, както и възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищеца за 32 774,61 лева при предявен размер от  72 774,61 лева. Затова съдът осъжда П. да заплати на Н.Г. 25,00 лева разноски по делото и 1 466,53 лева адвокатско възнаграждение (32 744,61/72 744,61Х3 258,00). Съдът осъжда П. да заплати по сметка на СГС 450,00 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ.

 

Съдия: