Р Е Ш Е Н И Е
№ 13 13.03.2019 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец
Наказателен
състав
На
13 февруари 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 9 по описа за 2019 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.Д.Д. против Наказателно
постановление № 18-0269-000635/20.12.2018 г., издадено от Началник група на Районно
управление – гр. Средец към ОДМВР – Бургас, в частта, в която за нарушение на
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева.
Наказателното постановление в частта, в която за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, е влязло в сила,
като необжалвано. Претендира се отмяна на обжалваната част от постановлението.
В с. з. жалбоподателят, чрез процесуален
представител, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата и
с. з. оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваната част от наказателното постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Срещу Б.Д.Д. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия Д № 967377/07.12.2018 г. за
това, че на 07.12.2018 г., около 13,40 часа на път ІІ-79, на отбивката на музей
„Деултум“ в с. Дебелт, в посока на движение към град Средец, управлява товарен
автомобил „ГАЗ 53А“ с рег. № А8206ВА, собственост на Д. Н. Г., като извършва следните нарушения: 1. МПС е с
техническа неизправност – не свети преден ляв фар и 2. Движи се по
републикански път без заплатена винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП. Управляваното МПС е от категория „2“, с което виновно е нарушил чл. 139,
ал. 1, т. 1 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като
административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в акта
фактическа обстановка и нарушени разпоредби. АНО е обобщил извод, че
жалбоподателят: 1. се движи с незначителна техническа неизправност на ППС и 2.
управлява по републиканските пътища ППС, предназначено за превоз на товари с
две оси или ППС, теглещо ремарке, без платена отд. винетна такса, с максимално
допустима маса по-малко от 12 тона, за което не е заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 14.01.2019 г., като жалбата е
депозирана на същата дата.
Разпитани в
с. з. актосъставителят Т.Д. и свидетелите по акта Н.Б. и И.Д. поддържат, че
проверката и установяването на вмените нарушения са се случили в с. Дeбелт,
на отбивката/паркинга на историческия
музей „Деултум“. Изводими са данни от посочените гласни доказателства, че
процесният товарен автомобил не е бил в движение при установяването му от
контролните органи за проверка, тъй като е бил паркиран извън пътя /на отбивка/паркинг/, а жалбоподателят в този момент не е бил водач, тъй като
е бил извън МПС, което е ремонтирал с вдигнат преден капак.
Свидетелят-актосъставител Д. изнася данни, че на стъклото на МПС е имало
„залепен някакъв стикер“, който не е зачел за валиден, тъй като стикерът, който
бил залепен, бил „винетен стикер“, но не се виждал ясно и бил нечетлив, не се
разчитали/виждали перфорациите от наслоени няколко залепвания.
При така
установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява
основателна по следните съображения:
Посочената в наказателното постановление
нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП /забележка: редактирана, считано
от 01.01.2019 г./ съдържа изискване за заплащане на винетна такса по реда на
чл. 10, ал. 1 от ЗП при извършване на движение на ППС по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа. Административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана по чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, която разпоредба,
преди изменителната редакция, в сила от 18.12.2018 г. с ДВ, бр. 105/2018 г., е
предвиждала административно наказание глоба в абсолютен размер от 1 500
лева за водач, който управлява по републиканските пътища ППС, предназначено за
превоз на товари, на състав от ППС, както и на ППС по чл. 10, ал. 6, т. 3, 4, и
5 от Закона за пътищата с две и повече оси, които имат допустима максимална
маса, по-малка от 12 тона, когато за ППС не е заплатена винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Към момента на издаване на наказателното постановление,
с което жалбоподателят е санкциониран, е вече действаща
административно-наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, гласяща:
„Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“ Съгласно
чл. 3 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му, но ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая този принцип не е
спазен от административно-наказващия орган, тъй като е очевидно, че към
20.12.2018 г. приложената санкционна норма не е била в сила.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗП, списъкът
на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса
за изминато разстояние - тол такса, се приема с решение на Министерския съвет.
Списъкът се обнародва в "Държавен вестник" и според него се дължи
винетна такса за движение по второкласен път 79 Елхово-Болярово-Средец-кв.Меден
Рудник-(Бургас-Маринка), но в същия списък е посочено в забележка, че такса за
ползване на пътна инфраструктура /винетна такса/ не се заплаща за всички
участъци от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните
територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, а също така за обходните и
околовръстни пътища. В този смисъл задължението за заплащане на винетна такса
не зависи от наличието на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа или
от табела, указваща задължителното ползване на
винетка след знака, а зависи от табелата, обозначаваща начало или край
на населеното място. В случая от фактическото описание на нарушението в АУАН и НП
и от разпита на свидетелите се установява, че участъкът от пътя, на който е извършена
проверката на жалбоподателя, попада на територията на с. Дебелт, след знак Д11.
ППС е установено спряно на място в с.
Дебелт – населено място, от което обстоятелство е изводимо, че липсва
нарушение, след като превозното средство е било в чертите на населеното място,
обозначено с табели Д11 и Д12. При това положение жалбоподателят е санкциониран
за нарушение, за което /доколкото мястото на извършване на деянието е обективен
признак от състава на вмененото нарушение/ в действителност не е извършил.
На следващо място, ползването на
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, включва движението и/или
паркирането на ППС по тях или по техни участъци. Съобразно фактически вмененото
нарушение, жалбоподателят е бил водач на ППС и го е управлявал, т. е. ППС се е
движило на отбивката на музей „Деултум“ с. Дебелт. От свидетелските показания
се установява различна фактическа обстановка, а именно, че ППС е било паркирано
и жалбоподателят е бил извън него. Това обстоятелство не е описано в АУАН и НП
по коректен начин, за да стане ясно нарушението и да се гарантира правото на
защита. Следва да се има предвид, че в настоящото производство защитата не е
срещу цифрите, а срещу фактите, а те не са правилно отразени и интерпретирани,
с недвусмислено и конкретно словно описание на нарушението, от което следва да
бъде направен извод, че жалбоподателят е разбрал какво нарушение се твърди да е
извършил.
На последно място, установи се от
гласните доказателства, че на ППС е имало залепен винетен стикер, който
актосъставителят е зачел като невалиден, но нито той, нито
административно-наказващият орган /по реда на чл. 53, ал. 4 от ЗАНН/ са
извършили надлежна проверка дали в действителност за конкретното ППС е нямало заплатена
винетна такса. Изобщо в административно-наказателната преписка е налице
доказателствена недостатъчност в тази насока, поради което административното
нарушение се явява недоказано с оглед на съставомерен елемент.
Незаконосъобразно протеклият процес на
реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на
наказателно постановление в обжалваната част.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
18-0269-000635/20.12.2018 г., издадено от Началник група на Районно управление
– гр. Средец към ОДМВР – Бургас, в
частта, в която за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП на Б.Д.Д., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 500 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: