Р Е Ш Е Н И Е
№………./26.02.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Светлана
Т.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1241 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от "ЕС ПИ
ЕС-2009" ООД срещу "Българска банка за развитие" АД за предаване
владението върху четиринадесет броя обекти на петия етаж в сградата с
идентификатор 10135.2571.321.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор
10135.2571.321, с адрес на поземления имот: гр. Варна, к. к. "****",
Почивен дом "****", с номера от 1 до 14, вкл., при граници, посочени
по скица на л. 11 от делото, основани на твърдения за придобиване на
собствеността чрез приращение, а върху земята – чрез договор с нот. акт № 7, т.
XLІ, дело 9302/2000 год. СВ Варна, по чл. 108 ЗС, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва
исковете и твърдяните права на собственост. Предявява възражение, че е придобил
правото на собственост върху цялата сграда чрез постановление от 11.10.2010 г. за възлагане след
извършена публична продан, проведена по изп. дело 20107180400384 по описа на
ЧСИ Станимира Костова-Данова, вписано в книгите по вписванията под № 125, т.
LXIX, на 14.12.2010 г., евентуално по давност, чрез добросъвестно владение от
05.01.2011 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че
петият жилищен етаж не е бил предмет на ипотеката и поради това не е можело да
бъде придобит чрез публичната продан. Оспорва твърдяната от ответника
фактическа власт. Сочи, че до м. април-май 2012 г. управителят на дружеството Р.Г.
е държала свои вещи в стаите.
Ответникът оспорва
репликата. Твърди, че в ипотеката първият етаж е приет за партерен, а петият –
за четвърти (л. 136).
Сочи, че кредиторът
може да се удовлетвори от цялото имущество, а не само от ипотекираното.
Твърди, че обектите не са самостоятелни, а част от
хотелска сграда.
По същество страните поддържат становищата. Ищецът
представя бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество в хронологичен ред:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 7) се установява, че е сключен договор от 28.12.2000
г. с нот. акт № 95, т. І, рег. № 962, дело 90/2000 г. ВН № 434, вписан акт № 7,
т. XLІ, дело 9302/2000 год. СВ Варна, чрез който трето лице е следвало да
прехвърли на ищеца (с друга фирма, но същия ЕИК) правото на собственост върху
имот пл. № 3146 в к. к. "****" с площ 12200 кв. метра, ведно със
сграда – почивен дом "****" блок 7 със застроена площ 504 кв. м, представляваща две секции от по четири етажа
и една секция от пет етажа-хотелска част с РЗП 2016 кв. м с принадлежащо мазе,
заедно с ресторантска част и кафе-сладкарница на един етаж със ЗП 240 кв. м.
По поземления имот,
предмет на договора:
В скица № 23789,
издадена на 14.10.2010 г. от СГКК Варна (л. 67) на ПИ 10135.2571.321 е описан
този нотариален акт. Следва да се предполага, че поземленият имот, в който се
намират процесните обекти, идентичен с имот пл. № 750, парцел № ХХХV кв. 38 по
следващ регулационен план, е част от имота, предмет на продажбата. Страните не
са оспорили предположението.
Договорът е
действителен и не е оспорен. Съдът приема, че ищецът е придобил правото на
собственост върху поземления имот.
Представена е от
вещото лице заповед № Г-327 от 17.04.2003 г. (л. 226) на кмета на община Варна,
район "****", с която е одобрен ПУП ПРЗ за УПИ 635 и 636, кв. 38,
така както е показано на ситуацията в цветове.
В обясненията си (л.
250, гръб) в. л. арх. К. сочи, че по ситуацията на заповедта се виждат тогава
съществуващото застрояване с черен контур и границите на възможно застрояване с
прекъснат червен контур.
От представените
заверени копия от технически проект (л. 14), от писмо изх. № УТ-94-Е-7 от
26.03.2012 г. от община Варна, район "****" (л. 177) и от обяснителна
записка (л. 91) към техническия проект се установява, че с решение по протокол
№ 5 от 20.02.2004 г. на РЕСУТ е приет, а с акт от 23.02.2004 г. на главния
архитект е одобрен идеен проект, по който за петия етаж е записано хотелски
стаи – 10 бр. и апартаменти – 4 бр.
Наред с това от
същите документи се установява, че на 23.02.2004 г. главният архитект е одобрил
и технически проект (л. 14), в който за петия етаж е вписано "служебен/собственик
и персонал", думата "хотелски" пред стаи е зачеркната, а към
предвиждането за 4 апартамента е дописано "собственик". Според
обяснителната записка (л. 91) към техническия проект за пето ниво са предвидени
стаи и апартаменти за жилищните нужди на собственика и на обслужващия персонал.
В обясненията си (л. 250, гръб) в. л. арх. К. сочи, че обектите по графичната
част всъщност не са променени и не са жилищни.
В заключението си (л.
224) вещото лице арх. К. също сочи, че апартаментите на петия етаж не
разполагат със складови помещения и с комини в дневните и кухните, поради което
не могат да бъдат жилища, а са хотелски апартаменти и стаи.
Съдът приема, че в
техническия проект външно е допуснато изменение на предназначението на обектите
на петия етаж т.е. съществено отклонение от идейния (чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ)
след одобряването на идейния проект (чл. 142, ал. 2, изречение последно, в
първоначална редакция ЗУТ), но преди издаването на разрешението (чл. 154, ал. 1
и 2 ЗУТ), за да се избегне процедурата по ново одобряване на проект по чл. 154,
ал. 5). Оценката на това обстоятелство следва да бъде отложена след изложение
на следващите факти.
лист втори от решение от
26.02.2018г. по гр.д. №1241/16г. на ВОС, ХII-ти състав
От представения заверен
препис (л. 10) се установява, че въз основа на съгласувания и одобрен т.е.
идейния проект е издадено разрешение за строеж № 50 от 26.02.2004 г. от главния
архитект на община Варна, район "****" за изграждане на пристройка,
надстройка и за реконструкция на част от хотел "****" II етап с РЗП
1585.10 кв. м в УПИ 635 кв. 38 по плана на к. к. "****". В
разрешението не е вписано, че обектът има жилищна част.
В писмо изх. №
УТ-94-Е-7 от 26.03.2012 г. от община Варна, район "****" (л. 177) до ищеца,
представено от ответника, е вписано, че за строежа екзекутивна документация не
е била предавана в района.
В обясненията си (л.
250, гръб) в. л. арх. К. сочи, че винаги след завършването на строежа се
съставя екзекутив, а когато има отклонения те се записват. Действително само
когато строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти,
не се предава екзекутивна документация (чл. 175, ал. 4 ЗУТ). В случая са налице
не само горното отклонение, но и друго.
От представеното
заверено копие (л. 14) се установява, че на 26.04.2004 г. проектантът е
извършил заснемане и е вписал, че проектът-заснемане важи за екзекутив.
Нанесени са отклонения, заверени от строителния надзор. Върху забележките е
поставен печат в общината, но техническият проект все пак не е предаден (л.
177).
От представените
заверен от ищеца препис (л. 93-101) и официално заверен препис (л. 167-175) се
установява, че на 01.06.2004 г. е съставен констативен акт образец № 15 за
установяване годността за приемане на строежа "Пристройка, надстройка и
реконструкция на част от хотел "****" – 7. По т. 2 (л. 95) комисията
е установила, че строежът е изпълнен съгласно книжата и е взела решение за
приемане. Констативният акт представлява частен свидетелстващ документ (решение
№ 650 от 7.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 265/2008 г., II т. о., ТК), но има
значение на заявление на предназначението от инвеститора след завършване на
строителството.
Ответникът не
поддържа оспорването на акта (л. 203).
В акта е описано, че
на пето ниво има десет стаи и четири апартамента за жилищни нужди на
собственика и обслужващия персонал. По-нататък петото ниво е наречено и жилищна
част.
От представения
заверен препис (л. 12) се установява, че е издадено удостоверение № 129 от
09.07.2004 г. от главния архитект на община Варна, район "****" за
въвеждане в експлоатация на строежа, извършен в съответствие с разрешение за
строеж № 140 от 25.04.2003 г. и гореописаното разрешение за строеж № 50. Със
забележка от издателя на гърба към строежа хотел са добавени ресторант и
кафе-сладкарница.
Съдът приема, че в
регистрационното производство е прието, че окончателното предназначение на
строежа, вкл. за петия етаж е само за хотел. Ищецът не е възразил. От
представеното удостоверение изх. № 25-84801 от 01.11.2016 г. (л. 40) се
установява, че в сграда ид. 10135.2571.321.2 няма самостоятелни обекти,
нанесени в КККР.
В обобщение от целия
строителен процес е видно, че изменението на предназначението на обектите на
петия етаж е само външно: чрез промяна на наименованията им по техническия
проект, който е само фаза в проектирането и не е предаден за съхраняване в
техническа служба на общината. Това изменение не е регистрирано при въвеждането
на строежа в експлоатация.
По границите, в които
е допустима преценката на строителните книжа:
В съдебната практика
се приема, че законосъобразността на проекта и издаденото разрешение се счита
установена окончателно след влизането им в сила по аргумент от чл. 156, изр.
второ ЗУТ, който изключва възможността за отмяната им чрез извънредните
способи, включително поради незаконосъобразността им (решение № 10915 от
24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2009 г., II о.). Съдът приема, че по
същите съображения е изключен и инцидентният контрол за законността им, както
от други административни органи (цитираното решение), така и от гражданския
съд.
Съдът приема, че
целта в цитираното решение: да се съвместят интереса на инвеститора и подробния
план, като разрешението за строеж се зачете във всички случаи с изключение на
правно нетърпими последици (разрешен строеж в защитена зона или в зона за
озеленяване, или в чужд имот - публична собственост напр.) не е налице в
настоящия случай.
Същественото
отклонение не е отразено в разрешението за строеж, нито при въвеждането в
експлоатация.
Поради това забраната
по административното решение не е приложима в процесния случай и е допустимо да
се приеме, че макар и одобрен, техническият проект, по който е предвидена
жилищна част на петото ниво, не е станал същинска част от строителните книжа.
Съдът приема, че е
построена сграда с едно предназначение – хотел.
Евентуално, в случай,
че се приеме, че петият етаж е жилищен по проект:
По допустимостта на
обособяването на самостоятелни обекти:
От представения
заверен препис (л. 13) се установява, че през 2012 г. кметът на района е
отговорил на ищеца, че според документите за въвеждане в експлоатация и
одобрения екзекутив е предвидено пето ниво или пети етаж на строежа да бъде
жилищен, както и че петият етаж се състои от офис, 10 стаи и 4 апартамента като
жилищна част за собственика и семейството му, като обектите могат да бъдат
третирани като самостоятелни на възложителя. Констатацията, че обектите са
самостоятелни няма обвързваща сила, тъй като представлява правен извод.
Допустимостта на
предвиждането на самостоятелни жилища по архитектурния проект зависи от
предназначението на урегулирания поземлен имот по подробния устройствен план.
От заключението на
вещото лице арх. К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 222) се
установява, че територията, в която попада сградата с процесните имоти, е
предназначена за курорт, в който е допустимо изграждането на хотели и на
жилищни сгради за постоянно обитаване.
В обясненията си в с.
з. на 30.06.2017 г. (л. 231) вещото лице К. сочи, че смесване на хотелско и
жилищно предназначение в една сграда е въобще недопустимо. В обясненията си в
с. з. на 27.10.2017 г. (л. 250, гръб) в. л. арх. К. уточнява, че има сгради с
хотелска и жилищна част, но в града, а не в курортен комплекс.
Съдът приема, че
докато в смесените централни територии е допустимо изграждането на жилищни
сгради със смесено предназначение (чл. 36, ал. 2, т. т. 4 Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони),
в отделните имоти в курорти е
допустимо изграждането на хотели или на жилищни сгради, но не и на двата вида
сгради или сгради със смесено жилищно-хотелско предназначение (чл. 28, ал. 1,
т. т. 1 и 2 от същата Наредба).
лист трети от решение от
26.02.2018г. по гр.д. №1241/16г. на ВОС, ХII-ти състав
Вещото лице арх. К.
намира (л. 224), че ако се приеме, че петият етаж е с жилищно предназначение,
то сградата става със смесено предназначение на хотел и жилище, което е в
противоречие с отреждането на имота по ПУП ПР и ПРЗ за курорт.
Действително, ако се
приеме, че петият етаж е жилищен по проект, това предвиждане би било в
противоречие с подробния устройствен план. Въпреки това предвиждането по
проекта не би могло да се приеме за нищожно, тъй като строежът не е разрешен в
защитена зона или в зона за озеленяване, или в чужд имот - публична
собственост. Съдът в този случай би следвало да зачете разрешението за строеж
по гореизложените съображения за стабилност.
Само защото не е
налице същинско предвиждане по проекта за жилища, петият етаж представлява част
от хотелската сграда.
По въпроса отговарят
ли процесните обекти на изискванията за ателие:
Съдът приема, че
въпросът няма значение, тъй като или предвиждането, че петият етаж е жилищен по
проекта се ползва от стабилност или пък цялата сграда е хотел.
Специални изисквания
за ателие няма. Тъй като ателието е нежилищен обект би могло да се поддържа, че
той следва да се проектира без някой от елементите на жилището – напр. без
кухня или без спалня по аргумент за систематичния характер на изискванията. В
практиката ателиета се проектират с всички елементи за жилище, без да се
спазват изискванията за ориентация към благоприятните географски посоки и за
осигуряване на места за паркиране.
В обясненията си в.
л. К. сочи, че обектите на петия етаж отговарят на изискванията за ателие, но
само ако са в жилищна, а не в хотелска сграда, каквато е процесната (л. 250,
гръб).
От представения
заверен препис (л. 87) се установява, че е сключен договор от 29.10.2007 г. с
нот. акт № 50, т. ІІ, рег. № 3547, дело 228/2007 г. ВН № 434, вписан акт № 132,
т. XХІІ, дело 25039/2007 год. СВ Варна, чрез който ищецът е учредил в полза на
ответника (с друга фирма, но същия ЕИК) ипотека върху: ПИ № 750 с площ 8474 кв.
м и УПИ № ХХХV-750, част от стар имот пл. № 3146, ведно с почивен дом "****"
блок 7, цялата сграда – стара и нова част с РЗП 5484.10 кв. м, заедно с
площадкова инфраструктура, басейн и др.
По обекта на
ипотеката:
При езиково тълкуване
изричното посочване, че цялата сграда е обект на ипотеката означава, че петият
етаж също е обект на обезпечението.
Петият етаж не е
самостоятелен, а част от самостоятелната сграда хотел и не може да бъде запазен
при продажба на останалата част. Съдът приема, че следва да се предпочете онзи
начин на тълкуване, според който обективно се запазва действието на договора.
При тълкуване по аргумент за полезния ефект следва да се приеме, че обект на
ипотеката е цялата сграда, включително петият етаж.
По подготвителните
материали:
В началото на представения
в заверен препис (л. 102) доклад за оценка на актуалното състояние на
активите на ищеца към 12.09.2007 г. е
посочена РЗП 2016 кв. м, възпроизведена от нотариалния акт за продажбата от
2000 г. В частта за вида на имотите е посочено, че етажът на пето ниво, в който
се намират офис и 10 стаи и четири апартамента се води в доклада за оценка на
съответствието на инвестиционния проект като етаж на собственика (л. 103).
Ответникът не
поддържа оспорването на доклада (л. 203).
В доклада са посочени
РЗП на: нива в текста (л. 102 и 103) и на етажи в таблицата (л. 105), както
следва: на старата част 2559 кв. м в текста и 2243 кв. метра – хотелска част и
240 кв. м сутерен в таблицата; първо ниво – 611 кв. м в текста и 661 кв. м –
първи етаж в таблицата; второ ниво – 755 кв. м в текста и втори етаж в
таблицата; трето ниво – 782.2 кв. м в текста и трети етаж в таблицата; четвърто
ниво – 782.2 кв. м по подразбиране в текста и 802.9 кв. м четвърти етаж в
таблицата. Въпреки разликите съдът приема, че първото ниво в текста отговаря на
първия етаж в таблицата.
Нито в текста, нито в
таблицата е посочена РЗП на петото ниво/етаж.
Общата РЗП на
почивния дом – хотелска част и сутерен и I-IV етажи, установена в таблицата е
5484.10 кв. м т.е. посочената в договорната ипотека.
В заключението си (л.
180-181) в. л. К. сочи и съдът приема, че площта на петия етаж не е включена в
площта на ипотекираната сграда.
При тълкуване според
подготвителните материали следва да се приеме, че петият етаж не е бил включен
в предмета на ипотеката.
Съдът приема, че
тълкуването на самия договор има предимство пред тълкуването на материали извън
от договора (изрично Ташев, Р. Теория на тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 164 и
242).
Следователно цялата
сграда, вкл. петият етаж е предмет на ипотеката.
От представения
заверен препис (л. 137) се установява, че е съставен протокол от 04.08.2010 г.
по изп. дело № 20107180400384 за извършен опис, като в началото е
възпроизведено описанието на имота в договора за ипотека. На място, на ръка
съдебният изпълнител е отбелязал, че новата част е отделен четириетажен корпус,
като четвъртият етаж се състои от 10 двойни стаи и три апартамента, както и
едно самостоятелно помещение за камериерски офис. За управител на имота е
назначено дружество с представляващ Андрей Дянков.
С описа е възложено
извършването на експертиза, в която е описан и четвъртият етаж, състоящ се от
10 двойни стаи и три апартамента (л. 144), като е вписано, че са разделени и
оформени като двойни стаи.
В показанията си (л.
252, гръб) свидетелят Е. Г. сочи, че при описа не са ходили със съдебния
изпълнител, защото нямали достъп до петия етаж. Съдът приема, че именно етажът с
процесните обекти е описан.
От представения
заверен препис (л. 65) се установява, че с постановление от 11.10.2010 г. по изп.
дело № 20107180400384 върху ответника е възложен УПИ ХХХV-750 кв. 38 с площ
8474 кв. м, отговарящ на част от бивш имот пл. № 3146, ведно със сграда, цялата
– стара и нова част с разгъната площ 5484.10 кв. м, ведно с принадлежащо мазе,
спортен басейн и помпено помещение и бистро с бар и развлекателен детски
басейн, като обектът е описан и по КККР – ПИ 10135.2571.321, ведно със сгради
№№ 1, 2 (със ЗП 699 кв. м, брой етажи: 5, хотел – в която са процесните
обекти), 3 и 4.
С решение №
1463/29.11.2010 г. по ч. гр. д. № 2246/2010 г. на ВОС (л. 75-77) е отхвърлена
жалбата на ищеца срещу постановлението за възлагане.
От представения
заверен препис (л. 72) се установява, че е съставен протокол от 05.01.2010 г.
по изп. дело № 20107180400384, по искане от 15.12.2010 г. за отстраняване на
ищеца от възложения имот и за въвод във владение на ответника. Съдът приема, че
е допусната фактическа грешка в протокола и той е съставен всъщност на
05.01.2011 г. Съдебният изпълнител е вписал в протокола, че пълномощникът на взискателя
е получил ключове за входните врати за новия корпус на хотела.
лист четвърти от решение от 26.02.2018г. по гр.д. №1241/16г.
на ВОС, ХII-ти с-в
С определение № 895,
постановено на 22.03.2011 г. по в. гр. д. № 520 по описа за 2011 г. на ВОС ТО
производството по жалбата на длъжника срещу въвода е прекратено (л. 148). В
жалбата пълномощник на ищеца е твърдял, че е извършен въвод във владение на
петия етаж (л. 178).
Ищецът формално е
оспорил протокола (л. 85), но наред с това се позовава на констатацията в него,
че на вратата към четвъртия етаж, където имало лични вещи на представляващата
дружеството К.П., е поставена лепенка. Впоследствие ищецът е уточнил, че
оспорва твърдението на ответника, че протоколът установява, евентуално
констатация в протокола, че взискателят е въведен във владение на петия етаж.
В протокола е вписано
също, че страните са се споразумяли, че изнасянето на личните вещи ще продължи
на следващия ден.
В края на протокола е
вписано изявление на К.П., че достъп има до всяка стая и помещение. Това сочи в
показанията си и свидетелят Точев (л. 251).
От представените
преписи, заверени: от ответника (л. 140) и от съдебния изпълнител (л. 196) се
установява, че е съставен протокол от 06.01.2011 г. по изп. дело №
20107180400384 за извършен опис на движими вещи. В протокола е вписано също, че
К.С. П. и представляващият дружеството-взискател са се споразумяли, личните й
вещи, останали при въвода, да останат в стаи в новата част, а именно: ап. 42,
ап. 44, ст. 407, ст. 415, ст. 405 (310) и ст. 127 за срок от 10 дни за
организиране на изнасянето; за същите взискателят не носи отговорност като
пазач.
От представения
препис, заверен от ответника (л. 204) се установява, че е издадено
удостоверение от съдебния изпълнител, че по изп. дело № 20107180400384 не е
съставен следващ протокол за предаване на лични вещи на К.П..
Ищецът твърди, че
другият управител на дружеството Р.Г. е вземала лични вещи от петия етаж през
м. април-май 2012 г.
В показанията си (л.
251, гръб) свидетелката Е. В. сочи, че през 2012 г. ходили в хотела с Р.Г.,
която отключила ап. 4 по копието на л. 14 и взела лични вещи. Свидетелката
сочи, че Р.Г. поискала разрешение от пазачите на хотела и не помни кой тогава е
отключил етажната входна врата. По-нататък свидетелката излага, че Р. и
близките й не са можели да ползват жилището след януари 2011 г. (л. 252).
Съдът приема, че
оставянето на лични вещи на управителя в един от процесните апартаменти не
представлява запазване на фактическата власт, дори управителят да е запазил
всички ключове за стаята. Ответникът, който е въведен във владение е допуснал
лицата да оставят свои вещи. Съдът приема, че действието е търпимо т.е. не
представлява владение.
Представен е заверен
препис (л. 108) за установяване, че е издадена заповед №
КД-14-03-1499/11.06.2012 г. от Началника СГКК Варна, с която е отказано
изменението на КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК чрез нанасяне на процесните обекти. От
представените заверени преписи от решения (л. 118-124) се установява, че
жалбата срещу заповедта е отхвърлена, тъй като е налице спор за материално
право.
Съдът приема, че ответникът е придобил цялата сграда,
вкл. процесните обекти на публичната продан. Ищецът не притежава правото на
собственост.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът следва да заплати на
ответника сумата 10956 лв. – сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от "ЕС ПИ
ЕС-2009" ООД, представлявано от управителите Р.Г.Г. и К.С. П., седалище и
адрес на управление: гр. София, СО-район "Люлин", бл. 116, вх. В, ет.
8, ап. 72, ЕИК ********* срещу "Българска банка за развитие" АД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Средец, ул. "Стефан
Караджа" No 10 ЕИК ********* за предаване владението върху четиринадесет
броя обекти на петия етаж в сградата с идентификатор 10135.2571.321.2 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет
и едно, триста и двадесет и едно, две) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, няма заповед за изменение, находяща се в поземлен
имот с идентификатор 10135.2571.321, с адрес на поземления имот: гр. Варна, к.
к. "****", Почивен дом "****", с номера от 1 до 14,
включително, при граници, посочени по скица на л. 11 от делото, основани на
твърдения за придобиване на собствеността чрез приращение, а върху земята –
чрез договор с нот. акт № 7, т. XLІ, дело 9302/2000 год. СВ Варна, на основание
чл. 108 ЗС.
Скицата на л. 11 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА "ЕС ПИ
ЕС-2009" ООД да заплати на
"Българска банка за развитие" АД, с. ЕИК, с. а. сумата 10956 (десет хиляди и деветстотин и петдесет и
шест) лв., представляваща сторените разноски по списък за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: