№ 390
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500637 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Н. М. от АК-Плевен,
срещу решението на Плевенски районен съд от 11.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 5017/2020 г., с което дружеството е осъдено да заплати на Т. В.
К., от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 1000 лв. – частичен иск от
обща претенция за 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2020 г., причинено
виновно от Л.И.Б., като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ******,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 07.04.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С въззивната жалба се поддържа довод, че първоинстанционното
решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и необосновано, като са
изложени подробни съображения в подкрепа на същия. Претендира се
отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба Т. В. К. изразява становище за нейната
неоснователност, чрез пълномощника адв. Б. К. от САК. Становището е
обосновано в представения писмен отговор на жалбата.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция намира жалбата за процесуално допустима и
неоснователна, предвид следните съображения:
Предявеният от Т.К. иск за ангажиране отговорността на ответното
дружество, с оглед обезщетяването на претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на ПТП с лек автомобил, застрахован при същото дружество
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право обаче следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена от
ищцата писмена претенция с вх.рег.№ 4311 от 07.04.2020 г. пред
застрахователя – ответник и няма данни да е било изплатено обезщетение по
същата.
По делото е установено по безспорен начин, че към датата на
процесното ПТП – 13.02.2020 г. г. е съществувала валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил „***“ с
рег.№ *******, сключена с ответното дружество.
Установено е също така, че срещу виновния водач на застрахованото
2
при ответника МПС – Л.И.Б. има повдигнато обвинение за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б.“в“, във вр. с чл. 342 от НК по образуваното ДП № 34/2020
г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен.
Въззивният съд приема, че обстоятелствата, касаещи механизма на
процесното ПТП, възникването на същото в резултат на виновното и
противоправно поведение от страна на водача на застрахования при
ответното дружество лек автомобил, както и причинноследствената връзка
между поведението на делинквента и претърпените от ищцата
неимуществени вреди се установяват по категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства и приетите заключения на вещите лица по
назначените съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
Видно е от съдържанието на приложения по делото протокол за ПТП с
пострадали лица, че ищцата е била пътник в лекия автомобил, обозначен в
протокола като участник № 3, а именно: лек автомобил „*******“ с рег.№
*******, управляван от В.С.Ц.. По смисъла на чл. 179 от ГПК този протокол
е официален свидетелстващ документ и съставлява доказателство за
изявленията пред съответния орган и за извършените от него и пред него
действия, т.е. ползва се с материална доказателствена сила по отношение на
място, време и участници в ПТП. Съгласно отбелязването, направено в самия
протокол, произшествието е било посетено от съставителя, който е описал
словесно причините и условията за възникналото ПТП и е направил графична
схема на същото. При това положение може да се приеме, доколкото по
делото не е установено противното, че описаните в протокола факти и
причини относно процесното ПТП, мястото и участниците в него са такива,
каквито са отразени в протокола. Участието на три леки автомобила в пътния
инцидент се установява и от приетото заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза. Следва да бъде посочено, че
при изслушването му в съдебно заседание пред първата инстанция това вещо
лице е заявило, че при липса на действия от страна на водача на лекия
автомобил, в който е пътувала ищцата, за промяна направлението на
автомобила, би настъпил челен удар с насрещно движещия се автомобил. В
този смисъл, наведеният във въззивната жалба довод, че самокатастрофата на
лекия автомобил, в който ищцата е била пътник, е настъпила изцяло по вина
на неговия водач, е неоснователен.
Установено е по делото, че по време на инцидента ищцата е била с
3
поставен обезопасителен колан и е получила т.нар. „коланна травма“, но без
вътрешни и видими външни наранявания, довела до болки в корема, които
са продължили около 10 дни.
От събраните по делото гласни доказателства се установява
изключително неблагоприятното отражение на инцидента върху психиката и
емоционалното състояние на ищцата. Тя е преживяла силен стрес от
настъпилата самокатастрофа – излизане от пътното платно и преобръщане на
лекия автомобил, в който е пътувала. Била е също така непосредствен
свидетел на тежките последици от пътния инцидент за друг участник в него,
тъй като водачът на лекия автомобил, обозначен в протокола като участник
№2 – Е.Я. е починала на място вследствие на челния удар с автомобила,
управляван от делинквента. Тези преживявания са оставали много дълбок
отпечатък върху психиката на ищцата.
Понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
силен стрес от процесното ПТП и в болки и страдания с неголям интензитет
и за кратък период от време от получената „коланна травма“, представляват
пряка и непосредствена последица от поведението на делинквента, поради
което същите подлежат на репариране.
С оглед на конкретно установените по делото обстоятелства,
определеното от първоинстанционния съд като дължимо в случая
обезщетение в размер на 3500 лв., при съобразяване на дефинитивно
определения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, в случая се явява
справедливо и достатъчно да обезщети претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
При това положение и доколкото прекият иск срещу застрахователя е
предявен за сумата от 1000 лв., като частичен иск от обща искова претенция
за 5000 лв., същият се явява основателен и следва да бъде уважен до
предявения размер.
Основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва, която
подлежи на уважаване от датата на предявената от ищцата извънсъдебна
претенция пред застрахователя – 07.04.2020 г., както правилно е приел и
решаващия съд.
Отделно от гореизложените съображения, въззивния съд споделя
изцяло фактическите и правни изводи на районния съд и на основание чл. 272
4
ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.
Обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо
и правилно, с оглед на което следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на ищцата адв. Б. К. е претендирал
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие, и с оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция следва да му бъде присъдено такова в
минимален размер от 300 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260431 от 11.06.2021 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по гр.д. № 5017/2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 38 от ЗА
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, със седалище гр. София, ЕИК
*******, да заплати в полза на адвокат Б.Д.К. от САК сумата от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5