Р Е Ш Е Н И Е № 353
гр. ВРАЦА,18.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: М. АДЖЕМОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Христина
Цекова,като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 512 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5068 / 10.07.2019
година, подадена от адвокат М.М. ***, в качеството й на пълномощник на Б.Х.Т. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против
Решение №163 /14.06.2019г., постановено по гр. дело № 513/ 2018г. по описа на
PC - гр. Бяла Слатина.
Иска се от въззивния съд да отмени като
неправилно и необосновано Решение №163 /14.06.2019г. по гр. дело № 513/ 2018г.
по описа на PC Бяла Слатина, в частта, в която се отхвърля възражението на Б.Х.Т.
за придобиване по давност на основание чл.79 от ЗС търговски обект/магазин/ с
площ 28 кв. м., находящ се в УПИ XIII, кв. 35, пл.№796 по плана на с. ***, като
неоснователно и недоказано, като уважи същото и изключи обекта от
наследствената маса на основание чл.342 от ГПК.
Твърди
се във въззивната жалба, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния и на процесуалния закон и е необосновано.
На първо място се посочва, че съдът
неправилно е приел, че „ за процесната стая от 28 кв.м.,преустроена на
търговски обект /магазин/ в процесния имот няма писмени доказателства, от които
да се установява, че същият е самостоятелно обособен обект, чието право на
собственост да подлежи на прехвърляне отделно от главната вещ / двуетажна
масивна жилищна сграда, построена пред 1925г., / чиято принадлежност е, поради
което направеното възражение за придобивна давност следва да се отхвърли, тъй
като търговският обект - магазин не е обособен като самостоятелен обект,а е
стая-принадлежност към процесния недвижим имот. Този извод се намира за
неправилен с оглед на събраните доказателства,необоснован и в нарушение на
процесуалния закон - чл.236, ал.2 от ГПК.Твърди се, че по делото има приложени
и приети писмени доказателства в тази насока,но същите не са обсъдени и са
игнорирани от съда.Развиват се подробни съображения защо коментираният магазин
следва да бъде приет като самостоятелно обособен обект на право на собственост.
Посочва се и че в противоречие на този
свой извод, съдът в диспозитива на съдебното
решение допуска до делба находящите се в поземления имот/под номер 2/
постройки- двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1925г., със
застроена площ от 64 кв. м, от които 28 кв. м. са търговски обект/ магазин/.
Твърди се, че от този диспозитив по никакъв начин не става ясно дали съдът допуска
магазина като прилежащо към жилището помещение, тъй като не е написано изрично
или го допуска като самостоятелен обект, при което положение липсва синхрон
между мотиви и диспозитив.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемите В.Б.Р., ЕГН ********** и Ц.Х.Б., ЕГН **********,
като срока по чл. 263 ГПК е
постъпил писмен отговор от пълномощник им
адвокат М.Г. ***, в който се твърди, че постановеното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с
което като остави без уважение въззивната жалба, да потвърди решението на PC –
гр. Бяла Слатина като правилно и законосъобразно.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на PC – гр. Бяла Слатина е валидно и допустимо.
Районен съд – гр. Бяла Слатина е бил сезиран и се
е произнесъл по предявен от В.Б.Р.,ЕГН ********** *** и Ц.Х.Б.,ЕГН ********** *** и двете ищци чрез пълномощника си адв.Т.П.
против Б.Х.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.34 от ЗС вр.чл.69
от ЗН, вр. чл.341 от ГПК, с който са поискали да се допусне и извърши съдебна
делба,като се прекрати съсобствеността върху посочените в исковата молба
недвижими имоти, находящи се в с.***, обл. Враца, останали им в наследство от
общият наследодател на страните по делото Х.Ц.Р., б.ж. на с.*** починал на
17.10.2012г., при права: 4/6 ид.ч. за В.Б.Р., 1/6 ид.ч. за Ц.Х.Б. и 1/6 ид.ч.
за Б.Х.Т..Съдът е допуснал делба на посочените в исковата молба имоти, като е
отхвърлил възражението на Б.Т. за придобиване по давност на основание чл.79 от
ЗС на търговски обект с площ 28 кв.м. находящ се в УПИ ХШ кв.35, пл.№ 796 по
плана на с.***, който е част от двуетажна жилищна сграда.
В исковата молба ищците В.Б.Р. и Ц.Х.Б. твърдят, че заедно с ответницата Б.Х.Т.
са наследници на общият им наследодател Х.Ц.Р., б.ж. на с.*** починал на
17.10.2012г., като в наследство от същият останали недвижими имоти, подробно
описани в исковата молба, като искат от съда да допусне делба на същите.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Б.Т. прави възражение за придобиване по
давност на основание чл.79 от ЗС по отношение на търговски обект с площ 28
кв.м. находящ се в УПИ ХШ кв.35, пл.№ 796 по плана на с.***, който е част от
двуетажна жилищна сграда, като на основание чл.342 от ГПК не желае този имот да
бъде включен в делбената наследствена маса.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба,настоящият съдебен
състав приема,че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор
единствено относно обстоятелството, придобила ли е Б.Х.Т. по давност на
основание чл.79 от ЗС търговски обект/магазин/ с площ 28 кв. м., находящ се в
УПИ XIII, кв. 35, пл.№796 по плана на с. ***.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
В.Б.Р. и Х.Ц.Р. са сключили граждански брак на 07.12.1961 г., съгласно акт№
71/07.12.1961 г. на Община ***./л.40 от делото/.От брака имат родени две деца: Ц.Х.Б.
с ЕГН ********** и Б.Х.Т. с ЕГН **********.
От представеното по делото удостоверение изх.№ 1997/11.12.2017г.,издадено от
Община *** се установява, че Х.Ц.Р. е починал на 17.10.2012г. и като негови
законни наследници са вписани страните по делото: В.Б.Р./съпруга/, Ц.Х.Б./дъщеря/
и Б.Х.Т./дъщеря/.
Приживе Х.Ц.Р. придобил по давност процесиите недвижими имоти по силата на
приложените с исковата молба нотариални актове/ Н.А.№ 223, т.П, н.д.№
388/1991г. по описа на РС-Б.Слатина за дворното място от 1550 кв.м., придобито
по давност/л.10 от делото/, Н.А.№ 140, т.1, н.д.№ 238/1991г. по описа на
РС-Б.Слатина за дворното място от 1200 кв.м. придобито по давност/л.14 от
делото/.
С Н.А.№ 114,т. VII, рег.№ 6563, н.д.№ 1203/28.11.2012г. за покупко-продажба
на право на строеж и Н.А.№ 42,т. VIII, рег.№ 7031, н.д.№ 1319/21.12.2012г. за
поправка на нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж, ищците В.Р.
и Ц.Б. са продали на ответницата Б.Т. правото на строеж с площ 40 кв.м. за
построяване на магазин и офис с излаз и на границата на ул.***.
Във връзка с направеното от ответницата Б.Т. възражение за придобиване по давност на
основание чл.79 от ЗС по отношение на търговски обект с площ 28 кв.м. находящ
се в УПИ ХШкв.35, пл.№ 796 по плана на с.***, пред районният съд са разпитани свидетели
- Д.Х.Н. и Л.Б.Б./без родство със страните по делото/.
И двамата свидетели посочват, че къщата се намира на ул.***в с.***, която
представлява двуетажна постройка, като в приземния етаж се намира процесният
магазин, който е за хранителни стоки. Той представлява стая принадлежаща към
къщата, но има отделен вход от към улицата.
Къщата е собственост на покойния баща на ответницата Т. и ищцата Б., и
съпруг на ищцата В.. Не знаят начина на придобиване на къщата, но към
настоящият момент в нея живее В., без да посочват кой етаж от къщата обитава.
Има отделен вход, през който В. влиза в къщата, а магазинът има друг отделен
вход от към улицата, през който влизат клиентите. Знаят, че Б.Т. стопанисва
магазина и е управител на фирмата като едноличен търговец.
Свидетелката Д.Н. не знае този магазин някога да е бил самостоятелен обект,
тъй като се намира в самата къща. Б. го стопанисва от 1994г., като не е
възпрепятствала посещението на майка си и сестра си до магазина. Магазина е с
работно време от 7,00 до 19,00 часа, включително и в почивните дни.
Влошените отношения между страните по делото датират от една година заради
магазина. Друг магазин до къщата няма построен. Не знаят дали страните са си
уредили финансово отношенията след смъртта на общият им наследодател.
Свидетелите твърдят, че сестрите Б. и Ц. имат самостоятелни жилища в
гр.Враца. Ц. посещава родният си дом в почивните дни, като преди години е
работила в магазина, като продавач. Фирмата се води на Б. и тя работи в
магазина изцяло, като тя го ръководи и цялата търговска дейност минава през
нея.
Свидетелят Б. заявява, че в магазина няма санитарен възел, но има
водопровод и ел. инсталация и това го знае лично от ответницата Б.Т..
Като доказателства по делото са приети и саморъчни декларации от
03.03.2013г., подписани от Ц.Б. и Б.Т., с които декларирали,че майка им В.Р.
изплатила наследственият дял от баща им Х.Р. равняващ се на 1/6 ид.ч. в
пари./л.23,24 от делото/.
От представения по делото договор за покупко-продажба от 08.03.2019г. с
нотариална заверка на подписите се установява, че по реда на чл.212 от ЗЗД в хода на процеса
ищцата В.Р. е продала на дъщеря си Ц.Б. наследствените си права, като съвкупност от
права и задължения, включително и правото на собственост върху недвижимите
имоти в с.***, останало й в наследство от покойният й съпруг Х.Р. за сумата от
500,00 лв.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до обстоятелството, придобила ли е Б.Х.Т. по давност
на основание чл.79 от ЗС търговски обект/магазин/ с площ 28 кв. м., находящ се
в УПИ XIII, кв. 35, пл.№796 по плана на с. ***. За да отхвърли така предявеното
възражение, първостепенният съд е приел, че процесният търговски обект/магазин/
не представлява обособен обект на право на собственост, поради което не може да
бъде придобит по давност.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния
съд мотиви за отхвърляне на направеното възражение за придобивна давност, като
на основание чл.272 от ГПК препраща и към тях. Съображенията за това са
следните:
Правилен и законосъобразен е извода на
контролирания съд, че статутът на една вещ като недвижим имот се определя въз
основа на закона и характеристиките на вещта, а не от волята на страните.
Разпоредбата на чл. 202 от Закона за устройство на
територията въвежда изискването доброволната делба на съсобствена сграда,
жилище или друг обект, както и правни сделки за прехвърляне на реално
определени части от тях, да се извършват само ако обособените дялове или части
отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, с изключение на
стопанските постройки със селскостопанско предназначение и строежите от
допълващото застрояване.
Подобно изискване съдържа и чл. 62. ЗТСУ /отм/, в
който е предвидено, че правни сделки за прехвърляне на реално определени части
от сгради или жилища могат да се сключват само ако обособените дялове или части
отговарят на одобрен за това архитектурен проект, удостоверено от
специализираните органи на общинската администрация. С тази разпоредба на ЗТСУ
/отм./ е запълнена празнотата в действащото до този момент законодателство във
връзка с предпоставките, при които е допустимо да се извършва разпореждане с
реални части от сгради или обекти в тях и създалата се по тази причина масова
практика за прехвърляне на реални части от жилище /една или няколко стаи, / без
яснота дали те могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост.
Законодателят, в разпоредбите на ЗУТ, дава
съдържанието на понятията, които имат отношение към вещноправния режим на
обектите. Разпоредбата на пар.5, т.39 ЗУТ определя, че обект е самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за
кадастъра и имотния регистър, като за да има характеристика на недвижим имот
следва да е трайно прикрепено към земята. Обособена част от обект, по силата на
сега действуващите технически правила и норми на ЗУТ, се счита за правно
възникнала като обект на правото на собственост с нейната индивидуализация чрез
одобряването на инвестиционен проект/чл.202, вр.чл.139 ЗУТ/.Липсата на
обособена с инвестиционен проект реална част от обект я изключва от рода на
вещите и такава част не може да бъде обект на гражданскоправна сделка.По
отношение на такава част от обект никой правен субект не може да притежава
вещни права, което обуславя невъзможността вещни права върху нея да бъдат
предмет и на гражданскоправна сделка с транслативен ефект.
Стъпвайки на тези принципни законодателни разрешения,
съдебната практика последователно приема, че предмет на съдебна делба могат да
бъдат само самостоятелно съществуващи недвижими вещи, а когато недмижимата вещ
е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по
силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище,
ателие, магазин или др. подобни/.В конкретния случай не са ангажирани писмени
доказателства, от които може да се направи заключение, че е изпълнен
фактическия състав на чл. 148 и чл. 176 ЗУТ.
За процесната стая от 28 кв.м.
преустроена на търговски обект/магазин/ в процесния имот не са ангажирани
доказателства, че за същата е налице архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен
съгласно действащите строителни правила и норми,поради което не може да бъде
възприета тезата на защитата, че са налице писмени доказателства, от които се
установява,че същата е самостоятелно обособен обект на правото на собственост.В
тази връзка следва да се отбележи, че от обстоятелството, че на определено лице
е разрешено да осъществява търговска дейност и същата се развива в определена
част от сграда, не означава, че последната юридически е обособена като обект на
правото на собственост, върху която
определен правен субект може
да притежава вещни права.Поради това неоснователно се явява възражението на
въззивника,че представените по делото конструктивно заключение и Удостоверение от Дирекция УТ към Община ***
доказват по безспорен начин, че процедурата по преустройство и обособяване на
самостоятелен обект в сграда - магазин е извършена законосъобразно.
Неоснователно е и възражението,
че от диспозитива на първоинстанционното съдебно решение по никакъв начин не
става ясно дали съдът допуска магазина като прилежащо към жилището помещение,
тъй като не е написано изрично или го допуска като самостоятелен обект, при
което положение липсва синхрон между мотиви и диспозитив.Волята на
контролирания съд е недвусмислено изразена в диспозитива на решението му, в
което ясно е посочено, че допуска до делба коментирания магазин,като прилежащо
към жилището помещение,поради което не е
налице твърдяното несъответствие между мотиви и диспозитив.
При изложените съображения,
съдебния състав намира, че контролирания съд правилно и законосъобразно е
отхвърлил възражението на Б.Т. за придобиване по давност на основание чл.79 от
ЗС на търговски обект с площ 28 кв.м. находящ се в УПИ ХШ кв.35, пл.№ 796 по
плана на с.***, който е част от двуетажна жилищна сграда.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а
въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78 ГПК, на въззиваемата страна Ц.Х.Б. се следват разноски за
настоящото производство.Същата е поискала и доказала сторени разноски в размер
на 600 лева - за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №163 /14.06.2019г., постановено по гр. дело № 513/
2018г. по описа на PC - гр. Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Б.Х.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Х.Б., ЕГН **********
сторените разноски за настоящата инстанция в размер на 600.00 лв./ шестстотин
лева/- заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл.280 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........