МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 1455 по описа на Варненския окръжен съд за 2015 година,
наказателно отделение.
По
внесен от Варненски окръжен прокурор обвинителен акт е образувано производство пред първа инстанция
срещу Б.Е.Х. по обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл. 343а, ал.1, б. „б", вр. чл. 343, ал.З, пр.4, б. „б", вр.
чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.З от НК,
за това, че на 24.10.2014г. в гр. Варна, на ул. „Девня"
в района на кръстовището с ул. „З. С." при управление на МПС – л.а. Порше Кайен с per. № * **** **, нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди" и чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на
водача на ППС от категория „В" е забранено да надвишава скорост на
движение от 50 км/ч в населено место" - управлявал автомобила с 80,6 км/ч
по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице -на И. С.Я. и Г. Ф. П.,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите.
В с.з.
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, моли съда да наложи
наказание от три години лишаване от свобода, с приложението на чл. 66 от НК,
като и лишаване от права по чл. 343 Г от НК .
По
делото са конституирани като частни
обвинители св.С. С., който поддържа обвинението, наред с И.Я., И. Я.
/със съгласието на родител Я./ представлявани от дв. Д.
и А.К., чрез адв. В. Н.. Поверениците
на частните обвинители в последното заседание поддържат обвинението наред с
прокурора, като се присъединяват към искането му за налагане на наказание,
отложено с изпитателен срок.
Защитникът
на подсъдимия адв. Св.С. счита, че по делото има
единствено автотехнически експертизи, установяващи
движение с превишена скорост на подсъдимия, без обективни данни за такъв извод
и поради това скоростта не е определена правилно. Претендира се , че след като подсъдимият се е
движел в своята лента, на разрешен светофар не е имал задължение да следи
непрекъснато всички движещи се МПС, още повече тези в средната лента от
насрещно движещите се, а пострадалият е направил неправомерна маневра завой
наляво, за поради което за настъпилото ПТП подсъдимият няма вина. Оспорва се
момента, от който подсъдимият е възприел
опасността и обективната му възможност да я предотврати.
В
последната си дума подсъдимият съжалява за случилото се, но счита, че не е
виновен, като заявява, че ако е можел да избегне удара е щял да го направи, но
не чувства вина за произшествието.
Производството
пред първата инстанция е по реда на чл. 371 т.1 от НПК, като със съгласието на
останалите страни в процеса, подсъдимият е неговия защитник желаят да се
изслушат единствено вещите лица по двете АТЕ. Всички дават съгласие да не се
провежда непосредствен разпит на останалите вещи лица, както и свидетелите по
делото.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият
Б.Е.Х. е правоспособен водач на МПС, с множество предходни наказания, налагани
по административен ред за неспазване на ЗДП и ППЗДП. Той управлявал л.а. Порше Кайен с per. № * **** **,
собственост на М. Ж. Г.. Тя била баба на приятелката на подсъдимия и му
предоставила МПС да го управлявала, като го снабдила с пълномощно. Подсъдимият
подпомагал дейността на Ж. Г. Д./ син на
М.Г., собственичката на колата/, който се занимавал с автомати за кафе. Именно по този повод той управлява
колата на 24.10.2014г. около обяд. След като закарал св. Ж. Д. до вилата на майка
му - М. Г. в м-т „Пчелина", Варна, потеглил сам посока с. Езерово, за да
провери вендеравтоматите за кафе в това село.
Движел
се по ул. „Девня" в посока с.
Езерово. В обратна посока по същата улица в този момент се движел л.а. Рено „Клио" с per. № * ** ** **, управляван от И. С.Я., а на
предна дясна седалка била Г. Г. П..*** пътното платно на ул. „Девня" в
посока с. Езерово се състои от две ленти за движение в едната посока. В обратна
посока в района на кръстовището платното е разделено на три ленти за движение в
едната посока, като крайната лява лента по посока на движението е само за ППС
правещи ляв завой на кръстовището в посока ул. „З. С.". Кръстовището е регулирано със светофарна
уредба.
Около
13,15 часа същия ден И. Я. с л.а. Рено „Клио" с per. № * ** ** **
приближил кръстовището с ул. „З. С."*** в средната лента за движение, разрешена
за движение само направо. Светофарната уредба на кръстовището светела зелено за
тези, които се движат направо в двете посоки и червено - за завиващите на ляво
в посока ул. „З. С.". В района на кръстовището в най - лявата лента за
движение в посока „Аспарухов мост" имало спрени два леки автомобила, след
тях- още три товарни коли, изчакващи ляв завой на червен сигнал на светофара.
Като преминал покрай тях и навлязъл в кръстовището от средната лента за
движение само направо, Я. започнал да
завива наляво към ул. З. С." със скорост около 32,9 км/ч. При това
положение за неговата лента светофара е бил зелен, но само за направо, а
неправомерната маневра, която той предприел, била на червен светофар, защото в
този момент движещите се от насрещните ленти коли направо също били на зелен
светофар.
По
същото време л.а. Порше Кайен
с per. №
* **** **, управляван от подсъдимия, се движел по ул. „Девня" в посока с.
Езерово със скорост около 80,6 км/ч. Преминавайки под моста, но преди навлизане
в кръстовището, светофара за него /в посока изхода на гр.
Варна към с. Езерово/ светел зелено. Докато навлизал в кръстовището с
посочената скорост, по същото време от движещата се направо - в
посока ЖП Гара Варна колона от автомобили един от тях навлязъл в
кръстовището, с намерение да завива наляво, в посока Аспарухов мост, изпреварвайки изчакващите в крайната лява
лента коли на червен светофар. Двете превозни средства продължили да се движат по
избрания от тях път- л.а. „Рено Клио" в лява дъга, а л.а. Порше
Кайен- направо и поради това сблъсъкът настъпил вътре
в кръстовището, челностранично,
косо между предната лява част на л.а. Порше Кайен и дясна част на преден капак на Рено „Клио".
След
удара л.а. „Рено Клио"се насочил към десния край
на платното за движение на ул. „Девня" към с. Езерово и като се ударил в
десния бордюр, се отклонил и продължил
още около 60 метра разстояние от кръстовището, след което спрял/ в платното за
движение посока Езерово/.
След
удара л.а. Порше Кайен
продължил да се движи в почти същото направление, като преминал през бордюрите
и навлязъл в крайпътния терен в дясно по посока на движение. Въздушните
възглавници на л.а. Порше Кайен
се отворили. Преди да спре окончателно движението си, автомобила Порше Кайен преминал през
намиращите се от дясната му страна в неговата посока на движение - остров със
светофарна уредба, тротоар с ширина 2 м., затревена площ с
наклон в размер на 10 % за изкачване, ударил в задната част
паркиран на паркинга след тревната площ пикап Мицубиши с per. № * **** **, като го избутал напред по начин,
по който предното му ляво колело изкачило бордюра/
бетонна стеничка на паркинг// и увиснало над
тротоара.
Водачът
на л.а. Ивеко, св. П. К., който бил четвърто поред МПС в изчакващите в
най-лявата лента за завой наляво, видял
удара и веднага подал сигнал до тел. 112/ регистрирано обаждане в 13,22 ч./
Предходното регистрирано обаждане било в 13,17 ч, също от водач на една от
изчакващите за завой наляво коли- св. В. К..
След
като успял да излезе от управляваното от него превозно средство, подсъдимият видял
, че л.а. „Рено Клио" е на пътното платно, отишъл и на място видял
притисната жена, но шофьора не успял да види Междувременно шофьорите от близко
стоящи МПС също отишли на място, като констатирали, че и двамата пострадали- И.
Я. и Г. П. са починали. Подсъдимият се обадил на телефонен номер 112 и съобщил
за станалото. Впоследствие л.а. Рено Клио бил разрязан, за да се освободи достъп до
пострадалите водач и пътник.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото- свидетелски показания
на Ж. Г. Д., М. Ж. Г.,
М. Х. А., П. К. К., В. К. К., Р. Г. М., С. А. И., прочетени по реда на чл.
373 ал.1 вр. чл. 283 от НПК ; две СМЕ относно причина
за смъртта на пострадалите, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 373 ал.1 вр.
чл. 283 от НПК протокол за оглед на ПТП и, скица към него, допълнителен
оглед, фотоалбум, справки от КАТ,
справка за светофарна уредба, мащабна скица, АТЕ, тройна АТЕ, схема за работа
на светофарна уредба от ТАСРУД, документи във връзка с пострадали- наследници
на Я. и П., констативен протокол за ПТП, приемо-
предавателен протокол за МПС, допълнителна, назначена от съда АТЕ, справка за
съдимост,
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани на
предварителното производство, назначеният от съда, на основание чл. 201 т.1 от ЗИНЗС и чл. 226 ал.1 от ППЗИНС предсъдебен
доклад, както и др. писмени доказателства, приети от съда.
Съгласно заключението по СМЕ причината
за смъртта на Г. П. е тежката комбинирана травма глава, гърди, корем - контузия
на мозъка, разкъсване на десен бял дроб, черен дроб, десен бъбрек, контузия на
бели дробове, сърце и др.Всички травматични увреждания са в резултат на удари с
или върху тъпи предмети, реализирани със значителна сила, в областта на
главата, гръдния кош, корема и долните крайници. При такива тежки увреждания
винаги настъпва смърт - налице е причинно следствена връзка между тях и
настъпилата смърт.
Видно
от заключението на СМЕ, причината за смъртта на И. Я. е тежката комбинирана
несъвместима с живота травма - глава, гърди, корем, с контузия на мозъка, бели
дробове, разкъсване на черен дроб и др. Смъртта е настъпила бързо в порядъка на
няколко минути. Всички описани травматични увреждания са в резултат на
действието на твърди, тъпи предмети в посока отред назад и от дясно на ляво,
реализирани в областта на главата, дясната повърхност на гръдния кош и корем
със значителна сила. Всички те са получени приживе.
От
заключението на изготвената съдебно-химична експертиза /л.23 от ДП/ не е
установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия, както липсва и при
пострадалите, установено при аутопсията им.
Пред съда
подсъдимия не дава обяснения, а на
досъдебното производство, като обвиняем - също /извън неприобщимите негови показания в качеството на свидетел,
преди привличането му/. Неговата защитна теза е изразена от позицията на процесуалния
му представител, в която се твърди, че скоростта не е определена правилно/ без
обаче да се претендира, че е имал движение с разрешена скорост/, както и че ПТП
е настъпило единствено поради неправомерното поведение на водача на Рено Клио И.Я..
Показанията на свидетелите Г. и Д.
са относно собствеността на ползвания от подсъдимия автомобил, както и
обстоятелства преди ПТП, без пряко отношение към предмета на доказване. Св.М. и
И. не са преки очевидци на ПТП, като са видели пострадалата кола едва след
удара между двете МПС. Свидетелите-очевидци. Това са свидетелите Вл. К., М. А. и П. К., които са били водачи съответно на
първия, втория и третия т.а., които са изчаквали на червен светофар в лентата
за ляв завой. Пред тях е имало два леки автомобила. И тримата свидетели са
категорични относно обстоятелствата преди удара, сигналите на светофарната
уредба, както и движението на лекия автомобил Рено Клио,
който се е изнесъл от средната лента за направо, за да извърши маневра ляв
завой, с доста висока скорост / „ …не се движеше с много ниска скорост- около 40 км/ч, според
мен.“, В. К., т.1, л. 51 от ДП/ . Без
съмнение е, че подсъдимият се е движел на разрешен сигнал направо, но според
св. К., подсъдимият се е движел със скорост, не по-ниска от 60-70 км/ч, а
непосредствено преди удара той не е чул употреба на спирачки от нито една от
двете коли-участници в ПТП.
Спорният / и според защитата-
неизяснен/ момент е скоростта на л. а. Порше, както и
липсата на виновно поведение от негова страна, а причина за настъпилото
ПТП-единствено неправомерно поведение на пострадалия Я... По делото са
назначени, изслушани и приети три експертизи- първоначална автотехническа, допълнителна, с участието на три вещи лица
АТЕ, както и допълнителна АТЕ, назначена от съда, за доизясняване на
неизследван въпрос по обстоятелствата и във връзка с наличните веществени
доказателства, които биха могли да имат значение за отговорите на вещите лица
по първоначалната експертиза. Според първоначалната експертиза скоростта на
движение на л.а. Порше Кайен
е била 92,8 км/ч. , а тази на Рено- 32,9
км/ч, като при тройната АТЕ единствената съществена промяна изчисленията на
в.л. е относно скоростта на л.а. Порше, като се
приема , че тя е 80,6 км/ч. До този извод се е стигнало, като са били взети
предвид както динамиката и кинематиката на движение на двете превозни средства
след удара, при липса на спирачни следи и за двете МПС преди това, така и данните от свидетелските показания на
очевидци на ПТП и тези от протокола за оглед и находките от него. Не е
използван методът на остатъчна деформация, т.е.не са взети предвид размерите на
деформациите на л.а. Порше, тъй като след сблъсъка,
той се е ударил в паркирала кола- л.а. Мицубиши,,
която не е пряк участник в инцидента. Поради това фактора деформация на МПС не
може да се отчете при определяне на скоростта на Порше.
Взети са предвид данните паркирания л.а. Мицубиши и
изместването му от първоначалната позиция до качването му вследствие на
сблъсъка на бордюра с предно ляво колело
и увисване над тротоара.
По този начин се е стигнало до
извод, че скоростта на движение на л.а. Рено,
при маневрата завой наляво е била 32,9 км/ч., изчислена на база радиус
на кривата / възоснова на най-кратък път, за
най-бързо време за движение/ и коефициент на
напречно сцепление на гумите. Показателят най-кратък път и най-кратко
време следва да се приеме като база за изчисление на скоростта на л.а. Рено, поради
това че е най-благоприятен за водача на л.а. Порше-
обратното да се приеме по-дълъг път и по-бавно движение на Рено, би означавало
да се увеличи времето за видимост на водача на Порше
и оттам и възможностите за предотвратяване на произшествието. По отношение коефициента на напречно сцепление
на гумите, от съда е назначена допълнителна АТЕ, която след оглед на гумите на
л.а. Рено, данните от фотоалбума по делото
и преценка на тяхното състояние, да даде отговор на въпроса дали ще
окаже влияние върху някоя от стойностите, на които се базират техните
изчисления за скоростта на автомобила, като отговорът е отрицателен и така
първоначалните заключения за скоростите на л.а. Рено – преди и след удара, не са претърпяли
промяна.
Скоростта на л.а. Порше е определена възоснова на
курсовите ъгли за движение на двете коли, скоростта на движението им преди и
след удара, ъглите на отклонение и масата им/ при отчитане тежестта на
пътниците в тях/, като са използвани зависимостите на закон за запазване на
количеството на движение. Взети са предвид данните за отместването на
паркиралия л.а. Мицубиши вследствие на удара с Порше и даните за конкретната
повърхност и препятствия. По този начин се стига до извод, че скоростта на л.а.
Порше Кайен преди удара е
била 92,8 км/ч. / от първоначалната АТЕ
на инж. Т../
Според
експертното заключение на тройната ATE,
скоростта на движение на лек автомобил Порше Кайен в началото на удара с лек автомобил Рено „Клио" е била около 80,6 км/ч. скоростта на движение на
л.а. Рено „Клио" в началото на удара с л.а. Порше Кайен е била около 38,5
км/ч. До различен извод се стига относно скоростта на движение на л.а. Порше Кайен, тъй като е прието,
че ъгълът между надлъжните оси на ул. Девня и З. С. е 110 градуса. Оттам и
следва, че централният ъгъл на кривата, по която се е движил л.а. Рено е
най-много 80 градуса, като при първата АТЕ е прието, че курсовият ъгъл на Рено е 113 градуса, а при втората се
получава 75 градуса, респ. се получават и различните стойности за скоростта на Порше. .
От
сравняването на опасната зона за спиране на л.а. Порше
Кайен при тази скорост на движение - 60,33 м. с отстоянието на което се е намирал към момента, когато л.а.
Рено „Клио" е започнал да завива - 32,26м. и към
момента когато този автомобил е започвал да навлиза в пътното платно по което
се е движел л.а. Порше Кайен
- 8,74 м. следва извода, че със скорост от 80,6 км/ч. водача на л.а. Порше „Кайен" не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Тази скорост не му е осигурила
достатъчно време, за да реагира на движението лекия автомобил „Рено Клио", управляван от Я. и така сам, допускайки нарушение на скоростта на движение се е поставил в невъзможност да се избегне удара между двете МПС.
За
да се прецени причинната връзка между превишената скорост и резултата, следва
да се отговори и дали ако поведението на подсъдимия е било правомерно и той се
е движил с разрешената скорост от 50 км/ч., би имал възможност да предотврати
удара. Отрицателният отговор на този въпрос означава наличието на случайно
деяние, няма да има и причинна връзка между превишената скорост и
резултата, тогава дори и при разрешена
скорост ударът не би бил предотвратим, а подсъдимият не би могъл да предвиди
настъпването на последиците. Отговорът се съдържа в един от вариантите на АТЕ и
на тройната АТЕ - ако л.а. Порше Кайен се е движел с разрешената за движение скорост от 50
км/ч. опасната зона за спиране би била 29,56м. при първоначален момент на
възникване на опасността при предприемане на маневрата завой наляво и
следователно при тази скорост водача на л.а. Порше Кайен ще има техническа възможност да спре преди мястото на
удара. Следователно неразрешената скорост над 50 км/ч. се намира в причинна връзка с настъпилия
резултат, защото по този начин той се е поставил в положение да ограничи зоната
на видимост така, че да не може да избегне удара между двете МПС.
За
този извод, същественият въпрос е кой е началния момент на опасността- когато
л.а. Рено е започнал да завива наляво или едва след като е навлязъл в лентата
за движение на подсъдимия. Съдът счита, че този момент е първият- когато л.а.
Рено е предприел неправомерната маневра от средната лента за завой наляво.
На първо място ВКС на РБ в
обвързващата съдилищата си практика /т. 6 на ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по
н. д. № 10/84 г., ОСНК на ВС/ е посочил, че началният момент на възникване
на опасността за движението възниква в
по-раншен момент, а не когато водачът възприеме препятствието за движението на
пътното платно. Приложено
в конкретния случай означава, че за подсъдимия, другият участник - л.а. Рено, с водач Я. е представлявал
опасност още в момента, когато е започнал неправомерната си маневра- завой
наляво. Да се приеме, че опасността за водача на Порше
Кайен е възникнала едва когато Я. е навлязъл в
неговото платно за движение, означава да се подходи по формален
критерий,изискващ от всеки водач да следи за опасности едниствено
и само на собственото си платно за движение, без да държи сметка за всичко
случващо се извън него. Този подход не е приемлив, защото няма да се вземат
предвид конкретните факти. Поначало поведението на Я. е било противоправно, но възражението на защитата, че само заради
това подсъдимият не е бил длъжен и не можел да очаква какви ще са последиците,
е лишено от основания. Водачът е не
само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди нейните изменения и да си си
осигури и възможност да
отреагира адекватно при непосредствено
възникване на препятствие.
Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки
за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движение. Както
се посочва в практиката на ВКС, опасността
има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да
възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди.
Нейният интензитет също може да бъде различен. Управление в населено място, с
предстоящо навлизане в кръстовището безусловно налага движение с особена
предпазливост, а не със
скорост значително над допустимата. По делото са налице и данни, че както
водачите и на двете МПС не са употребили спирачки, липсват каквито и да било спирачни следи, а
гласните доказателства категорично сочат, че не са или чути спирачки преди
удара. Обстоятелството, че водачът на Рено- Я. , като се е намирал в средна
лента, се е отклонил от обичайното движение направо, предприел е завой наляво,
не го превръща в опасност за движението едва когато е навлязъл в лентата за
движение на л.а. Порше, а в по-ранен момент, още при
отклоняването на движението му от лентата за направо и навлизането вътре в
кръстовището с очевидното намерение да завива. Убедеността на водача / на Порше
Кайен/, че няма да застраши други
участници в движението, е субективна
и подлежи на преразглеждане
във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при
възникване на опасност той е длъжен да реагира, както и е длъжен да не се поставя в невъзможност
реакцията му да е ненавременна.
Вярно е, че се е движел при разрешен сигнал на светофара, но само това
обстоятелство не е достатъчно, за да се осигури безопасно преминаване и не гарантира, че няма и не може да възникне
непредвидена опасност на пътя - каквото може да е друго неправомерно поведение на участник в
движението.
С оглед изложените дотук установени
фактически данни, изяснили обстоятелствата по делото, анализът на доказателствените материали, поотделно, както и съпоставени един с
друг, съдът счете от правна страна,че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 343а, ал.1, б. „г",
вр. чл. 343, ал.З, пр.4, б. „б", вр. чл. 343, ал.1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал.1, пр.З от НК - на 24.10.2014г. в гр. Варна, на ул. „Девня"
в района на кръстовището с ул. „З. С." при управление на л.а.Порше Кайен, нарушил правилата за
движение по пътищата чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП
- задължението да не създава опасности и пречки за двиението,
и чл. 21, ал.1 от ЗДвП да не надвишава разрешената скорост от 50 км/ч за
населено място и като управлявал колата с 80,6
км/ч по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице -на И. С.Я. и Г.
Г. П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ
на пострадалите.
Прокурорът в заключителната част на обвинителния акт
цифрово е изписал правната квалификация
на деянието, което е технически неточно, като вместо б. г е посочил б. б на
текста на чл. 343 А от НК, но с правилното препращане към основния текст на чл.
343 ал.3, пр.4, б. б от НК и съответно с
правилно посочване на всички квалифициращи признаци, възпроизвеждащи както
текста на чл. 343 А ал.1 б. г, така и на чл. 343 ал.3 б. б от НК . Поради това
и съдът осъди подсъдимия по тази квалификация, без промяна в предложения словно
текст и с корекция на допусната неточност при посочване на буквата на
привилегирования текст.
Подсъдимият, като вменяем субект на престъплението по предявеното обвинение и
при управление на МПС, е допуснал нарушение на правилата за движение и с това
виновно е причинил съставомерни последици – смъртта
на две лица, при наличие и на причинно-следствена връзка между виновното му поведение
и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалите. Несъобразената с
нормите на ЗДвП скорост на движение на автомобила на подсъдимия не му е позволила да възприеме опасността в един
по - ранен период и да реагира своевременно и адекватно и така се е стигнало до
удара между двете МПС, вследствие на
който е настъпила смъртта на Г. П. и И. Я.. Подсъдимият е бил длъжен да се движи със
скорост, ненадвишаваща разрешената за градски условия и чрез извършване на
нормативно определените в закона действия да предотврати настъпване то на ПТП със съставомерни
последици. Несъмнено и И. Я. със своя автомобил е предприел неправомерна маневра
ляв завой при червен сигнал на
светофара, от средна лента за движение само за направо. Тя е била за подсъдимия
изненадваща и внезапно появила се опасност, но той, като е нарушил задълженията
си като водач на МПС вменени му в ЗДвП /чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП- да не създава с
поведението си опасности и пречки за
движението, както и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за максимално разрешена скорост в
населени места/ и тези нарушения на правилата за движение по пътищата са
непосредствена причина за настъпването на смъртта на пострадалите. При спазване
на горните правила, смъртта на пострадалите е можело да се избегне, въпреки
неправомерното поведение на един от пострадалите. Предварителното движение на
автомобила на Я. и предстоящите му намерения, са факти, чието възприемане е
било в рамките на субективните възможности на дееца. Тази пътна обстановка го е
задължавала да бъде в максимална степен внимателен и предвидлив при
управлението на превозното средство. Движението е следвало да се извършва като
се държи сметка за елементите на пътната обстановка и най-вече на отрицателно
действащите фактори.
По отношение на привилегирования
състав по чл. 343 А от НК. Прокурорът е внесъл
обвинителен акт, в който е повдигнал обвинение пред съда, приемайки, че подсъдимият е направил всичко зависещо от
него за оказване помощна пострадалите. Макар и да не е съгласен с този извод,
за съда не остава друго, освен да приеме привилегирования състав, приет за
доказан от прокурора и по-благоприятен за подсъдимия. За прецизност, следва да
се направят следните бележки. Да се приеме, че е налице оказана помощ на
пострадал, трябва лицето да е живо, в случая –и двамата пострадали. По делото
са налице данни, че постр. П. вече е била починала.
За постр. Я.
вещото лице е отбелязал, че смъртта е настъпила в рамките на минути.
Свидетелите очевидци.- К., К. и А. са коментирали
това обстоятелство, като в тази посока данните са, че Я. е възможно да е бил
все още жив, докато за П. няма такива показания; в тази насока са и медицински данни от СМЕ. Така напр. св. А.:
„.. той разкачи акумулатора и погледна водача на
колата и ми каза че е издъхнал.“, св. К.: „ …каза, че няма смисъл, т.е. хората
са починали…“, св. К.: „ Видях, че шофьора лежи на дясната страна. Той само се
тресеше и не даваше признаци на живот..“. Малко по-късно, след като е успял да
се освободи от отворилите се въздушни възглавници на колата, е дошъл на място и
подсъдимия. В тази връзка и св. М.: “Много по-късно, ,…видях едно момче, което
отиде до колата… казаха, че това е бил шофьора на джипа“. Действително е имало обаждане на подсъдимия, регистрирано под № *********, видно от писмото
на Началника на РЦ 112-Варна (л.145,т.2), в 13,19 мин. Първото по ред обаждане
е било на свидетел, две минути преди това, в 13,17 мин. Обаждане за помощ по
телефон е действие, което се определя
като оказване на помощ, но, както бе посочено вече, само при наличие на живи лица, на които да може тя да се даде.
От субективна страна деянието, като
форма на вина, е осъществено непредпазливо по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 от НК, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, като не е съобразил скоростта си на движение с нормите от ЗДвП цитирани
по-горе. От защитата на подсъдимия, като се твърди, че той не е могъл да
предотврати ПТП, поради виновното поведение на пострадалия Я., всъщност се иска
прилагане на чл. 15 от НК- случайно деяние, макар и изрично да не се посочва в
пледоарията по съществото на делото. Небрежността е вид непредпазлива вина, а
случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. И в двата случая-
обективно се причинява престъпен резултат, без деецът да го съзнава. Разликата
при небрежността е, че той обективно е бил
длъжен да предвиди настъпването на последиците и субективно - могъл да предвиди последиците.
За да се прецени дали той е бил длъжен да предвиди резултата, следва да се даде
отговор на следните въпроси:
1. Какво поведение дължи той? Това,
което се предписва от правилата за движение по пътищата. Спазването на всички правила изключва
небрежността и изобщо вината, обратното означава, че деецът не е положил
дължимата грижа.
2.На второ място следва да се
отговори - отклонил си се е той от дължимото поведение и в какво се е изразило
то. При небрежност се нарушават правилата за движение по пътищата и от това за
него възниква задължението да предвиди общественоопасните
последици на своето деяние. По делото е безспорно е установено, че подсъдимият
се е движил със скорост над допустимата
в населени места.
3. Могъл ли е в конкретните условия да
предвиди последиците? Възможността за
предвиждането им е:
-
съобразно конкретните обективни условия.
По
делото е установено, че внезапно на пътя е излязло друго превозно средство,
което е отнело възможността на подсъдимия да предотврати резултата. Това
обстоятелство обаче не е единствено, при наличие и на превишена скорост от
страна на подсъдимия, защото има налична причинна връзка между скорост над
разрешената и резултата.
-
преценка на индивидуалните особености на
личността на подсъдимия.
Непосредственото движение на
автомобила на Я. преди сблъсъка и предстоящите му намерения, са факти, чието
възприемане е било в рамките на субективните възможности на дееца / определими от неговите способности, опит, физическо и
психическо състояние/. Конкретната пътна
обстановка е задължавала подсъдимия да бъде в максимална степен внимателен и
предвидлив при управлението на МПС.
-
и накрая, възможно ли е било, ако се е движил в рамките на дължимото поведение,
да би имал възможност да предотврати последиците.
Отговорът се съдържа в безспорния извод, съобразно САТЕ, според които при
движение с разрешена скорост, би предотвратил удара, при първоначален момент на
възникване на опасността при предприемане на маневрата завой наляво от
пострадалия, а не при навлизане в лентата за движение на подсъдимия, тъй като
би бил извън опасната зона за спиране. останалите хипотези за първоначален
момент от възникване на опасността обсъдени по-горе и невъзприети от съда/.
Затова
и съдът счете, че деянието е извършено виновно и не се касае за случайно деяние
по чл. 15 от НК.
При
определяне наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия.
Подсъдимият
Б.Е.Х. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, не
работи, не е женен, не е осъждан.
Подсъдимият
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба, за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК. Многократно е
санкциониран от Пътна полиция , с налагане на различни по размер глоби за
нарушаване на правилата за движение, като нееднократно му е било отнемано
свидетелството за правоуправление.
Извън
тези негативни данни за личността му, са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият работи, живее в собствено жилище с майка си, няма
други семейни задължения, има образование, което му позволява и
удовлетворителна трудова реализация, показва позитивни междуличностни
отношения, емоционално стабилен и с добри умения за мислене., с позитивна
нагласа за законност и ред/ проб. доклад, л.40-42 от
делото/. Оценката на риска според предсъдебния доклад
е на ниско ниво. Според пробационният служител не
съществуват значителни индикатори за риск от вреда и той не притежава такъв потенциал, а
настоящето деяние е оценено като инцидентно. Съдът прецени тези изложени
обстоятелства , от съществено значение за преценката за формиране на размера на
наказанието и затова счете, че наказанието следва да се определи над специалния
минимум от две години лишаване от свобода, в размер на три години.
Отчетените
дотук данни за личността на подсъдимия с оглед преценката за неговия размер, обосновават и приложимост на
института на условното осъждане, тъй като наред с тях са налични и останалите положителни предпоставки за
приложението на чл. 66 от НК - наказанието е три години лишаване от свобода,
подсъдимият не е осъждан/освобождаван по чл. 78 а от НК/. Прилагайки
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, регламентираща обсъждания институт, съдът
отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва
генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната
санкция и отложи изпълнението на наказанието, като му определи изпитателен срок
в максимален размер от пет години. Така
възпиращия и превъзпитателен ефект ще се
постигне и без ефективно изтърпяване. Безспорно отражение върху размера
на наказание и приложимостта на условното осъждане следва да даде и
обстоятелството, че е налице съпричиняване от страна
на един от пострадалите- И. Я., чието поведение като водач на МПС несъмнено е
било неправомерно и в нарушение на поне три правила за движение по пътищата-
движение на червен светофар, маневра завой наляво от средна лента, разрешена
само направо, осъществяване на маневра, завой, без да се изчакат насрещно
движещите се автомобили. Съдебната практика на ВКС към настоящия момент е в
насока, че действията на пострадалия, и неговия личен принос за резултата следва да се отчете при
индивидуализацията на наказанието /в този см. например Р № 110/2014г. на ІІ
н.о, Р № 81/2016г. на ІІІ н.о., Р № 113/2016 г. на ІІІ н.о./
Съдът
наложи на основание чл. 343 Г от НК
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС, в
размер равен на определеното наказание лишаване от свобода, поради наличните
данни за подсъдимия като многократен нарушител на правилата за движение по
пътищата.
На
основание чл. 67 ал.3 от НК наложи пробационна мярка включване в програма за обществено
въздействие- програма за безопасно шофиране. Смисълът на определяне на пробационна мярка през изпитателния срок на наложено
наказание "лишаване от свобода" е да бъде постигнато, преди всичко,
поправително и превъзпитателно въздействие спрямо лицето, с други думи, тя да е
съобразена с целите по чл. 36 от НК. В случая, за постигане целите на
наказанието е наложително наред с отложеното наказание, предвид данните за
подсъдимия като водач на МПС, който следва да преосмисли поведението си на
пътя, обуслови и налагането й.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: