Решение по дело №191/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от председателя на управителния съвет чрез представител по пълномощие юрисконсулт Х. Р. К., срещу решение №81/04.02.2025 г. но анд № 1135/2023г. по описа на Районен съд - Плевен.

В касационна жалба се посочва, че атакуваният електронен фиш е издаден от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за дирене на административно-наказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон

Твърди се, че електронният фиш № ********** е издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Счита, че решаващият съд неправилно е приел, че електронният фиш е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди, че процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство, но към момента на нарушението няма подадена и получена гол декларация за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението.в процесното ППС е било монтирано бордово устройство, но същото не е подавало данни на 01.03.2021 г., тъй като е било изключено в периода от 28.02.2021 г. в 21:23 часа до 01.03.2021г. в 20:49 часа поради липса на захранване/изтощена батерия. Посочва, че вещото лице правилно отбеляза, в настоящия случай, тъй като бордовото устройство не е работело, следвало е да се закупи маршрутна карта, за да може ППС-то да продължи движението си в обхвата на републиканската пътна мрежа. Счита, че нарушението е ясно и конкретно посочено в електронния фиш. Твърди, че незаплащането на тол такса е административно нарушение, което подлежи на санкциониране

Посочва, че нарушението се установява с техническо средство в отсъствие на нарушител и наказващ орган и именно заради това е придадена доказателствена сила на регистрираните записи. Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3, км. 100+471.

Счита за неправилни изводите на съда относно нарушение на принципа на пропорционалност.

Посочва, че във връзка с Решение на СЕС по дело С-61/2023 г., преюдициалният въпрос касае единствено принципът на съразмерност/пропорционалност на наказанията, като съгласно чл. 9а от Директива №1999/62 - Държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Счита, че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Наложените санкции следва да отговарят кумулативно и на трите изисквания - ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. Твърди, че в този смисъл пропорционалността на санкцията не следва да се разглежда изолирано от останалите й две функции, тъй като размерът й очевидно следва да постигне възпиращата си и ефективна функция.

Посочва, че по делото не се представени доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя, предвид това нарушението не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид, като освен това, дружеството жалбоподател е системен нарушител с регистрирани безброй нарушения в електронната система за събиране на пътни такси.

Счита, че ако се остави неприложена санкционната норма на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми правото на ЕС и вместо „ефективни, съразмерни и възпиращи санкции”, което цели Директивата, ще се стигне до несанкциониране на нарушителите като цяло. Ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без да се вземат предвид неговата ефективност и възпиращо действие, ще остане нереализирана целта на наказанието.

Моли да се отмени решението и да бъде потвръден електронния фиш , като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Ответникът „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от И. Д. С. И. Д. с ЕИК ********* чрез адвокат Г. Г.-ПАК съдебен адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица]-4 е подал отговор на касационната жалба, като намира решението за правилно и следва да бъде оставено в сила.

Посочва, че принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват, като по аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най- малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Счита, че строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. Посочва, че СЕС сочи, че за да се прецени, дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Твърди, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност и в колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски направени пред касационната инстанция в размер на 550лв.

В съдебно заседание касаторът -Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призован, не се представлява. Представя писмени белезки, в които поддържа изложеното в касационна жалба.

В съдебно заседание ответникът –„Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* се представлява от адвокат Г. Г.-ПАК, който моли да се потвърди като правилно и законосъобразно решението на РС-Плевен, с който е отменен ЕФ е да бъдат присъдени направените разноски с оглед списък с разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в съответствие както с националното законодателство, така и с европейското законодателство.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД - гр.Варна, представлявано от С. И. Д. на осн. чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за дижението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин лева) за извършено на 01.03.2021 г. нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км. 100+471 за това, че на 01.03.2021г. в 15:22 часа е установено нарушение №BD4575B77AB647B8E053031F160A570C с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ с peг. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000 в О. Д. Д. за движение по път 1-3, км. 100+471 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като нарушението е установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км. 100+471.

Съдът е отменил ЕФ, тъй като е приел, че е нарушен принцип на пропорционалност при определяне на санкцията, като е посочил и решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 г. , в което се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за всички нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221, ал. 2, . изр. второ от АПК се споделят мотиви на районен съд.

Налице е нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство и за това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, но налагането й е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Правилно е прието от РС , че съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Правилно е прието, че определянето на санкцията в конкретния случай в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всяко нарушение, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Неоснователни са доводи на касатора, че нарушението ще остане несанкционирано и е следвало съдът да съобрази изразходваните средства от държавата за ремонт и поддръжка на пътната мрежа. В случая следва съдът да съобрази практиката на СЕС относно прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на санкция за заплащане на тол такси от тежкотоварни автомобили, като следва относимите национални норми да бъдат съобразени с европейската практика и да бъдат предприети мерки за определяне на наказания, съответни с решението на СЕС.

Предвид горното следва решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно .

С оглед изход на делото основателно е искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* разноски в размер на 550 лева за адв възнаграждение с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 31 по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №81/04.02.2025 г. но анд № 1135/2023г. по описа на Районен съд - Плевен.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* разноски в размер на 550 лева за адв възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.