Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./…..08.2020 г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ Н.
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Н. гражданско дело
номер 7130 по
описа
за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 31806 от 07.05.2018
г., постановено по гр.д. № 15329/2017
г. на СРС, 154 състав, е признато
за установено по реда на
чл. 415, ал. 1, във връзка
с чл. 124, ал.1 ГПК, че Е.Л.Н. и Л.Д.Н. дължат
солидарно на Т.С. ЕАД, сума в общ размер 2288,69 лв.,
за доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, находящ се на адрес: гр.София, жк *****, аб.№ 102589 през периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за периода от 23.12.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 222,68 лв. за периода от 31.12.2013 г. до
5.12.2016 г. и 368,13 лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното
плащане на сумите. С решението първоинстанционният съд се епроизнесъл и относно разноските, като е осъдил ответниците
да заплатят солидарно на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 639,29 лева - разноски в исковото и заповедното
производство и сумата 517,90 лева - разноски за юрисконсулт в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено
при участието на “Б.Б.“ООД като
трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С."
ЕАД.
Това решение е
обжалвано изцяло от ответниците Е.Л.Н. и Л.Д.Н. чрез пълномощник адв.К.Д.,
с оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон
и нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно, в нарушение на съдопроизводстветите
правила, не е отчел направеното от ищеца признание с исковата молба, че
собственици на процесното жилище били трети лица- О.Д.И.-Л.и
И.Й.Л., и сътоветнот направеното в тази връзка
възражение от ответниците още с отговора на исковата
молба, че те - ответиците Е. и Л. Найденови, не се
намират в облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна енергия /ТЕ/, при
което първоинстанционният съд е следвало да зачете
тези две насрещни изявления и да отхвърли исковете. Излагат се и оплаквания също за процесуални нарушения по чл.183, изр.второ от ГПК, защото не били изключени
от доказателствата по делото посочени копия от документи, които ищецът е
представил в обикновени копия, а не в оригинал или официално заверен препис, и
моли въззивният съд да ги изключи от доказателствата
по делото, както и да приложи последицата по чл.61 от ГПК. Излагат се и оплаквания и за недоказаност на
исковете по размер, и за липсата на солидарна отговорност на ответниците. Молят да се уважи въззивната
жалба, като се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло. Прави
се и искане за разноски по списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец и
третото лице-помагач, не са взела становище по жалбата в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД
с писмена молба след този срок, подадена
за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски
за въззивната инстанция вкл. за защита от
юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
С последващо
определение № 68990 от 19.03.2019 г. по чл.248 от ГПК, първоинстанционният
съд е отказал да измени решението
в частта за разноските по молба на ответниците за разноските които дължат на ищеца.
С частна
жалба ответниците Е.Л.Н. и Л.Д.Н.
чрез пълномощник адв.К.Д., обжалват определението по чл.248
от ГПК като неправилно, с доводи за недължимост
на юрк.възнаграждение над 100 лв.
в полза на ищеца и за прекомерност на разноските за вещо лице.
Насрещните страни- ищец
и трето лице-помагач, не са взели становище по частната жалба.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Исковете са насочени срещу Е.Л.Н. и Л.Д.Н. за установяване дължимост
от тях насумите, за които срещу тях е била издадена
заповед за изпълнение по гр.д.№75464/16 г. на СРС.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
В исковата молба е
посочено, че собственици на процесния имот са трети
лица- О.Д. И.-Л.и И.Й.Л., което обстоятелство обаче не се отразява върху
твърдението за задължения на Е.Л.Н. и Л.Д.Н. за исковите суми, доколкото е
налице съотвествие на сочените от ищеца длъжници по заявлението по чл.410 от ГПК и издадената по
него заповед за изпълнение, и сочените с исковата молба ответници
по иска- Е.Л.Н. и Л.Д.Н.. Посочването на трети лица- О.Д. И.-Л.и И.Й.Л. от
ищеца като собственици на процесния имот е техническа
грешка и не освобождава ищеца от задължението да докаже фактите, от които
произтича вземането му, а именно наличие на облигационна връзка с ответниците по силата на ЗЕ за доставка на топлинна енергия
за битови нужди за исковия период.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на оценка на приетите по
делото писмени доказателства, вкл. и на договор от 15.01.1991 г. за продажба на
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти /отм./ с въз основа на който е
приел, че ответниците като собственици са и клиенти
за топлинна енергия на ищеца в исковия период. Така е приел, че съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е възникнало облигационно договорно
/неформално/ правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързвали
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Въз основа на приетите индивидуални справки за използваната
топлинна енергия за процесния период, формуляри за
отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия, документи за
връчване на изравнителните сметки и сертификат за типово одобрение на ъредите за дялово разпределение, и на заключения на СТЕ и ССчЕ е приел, че искът за главница цена на ТЕ е
основателен, също и този за мораторна лихва.
По наведените с въззивната жалба
довод за неправилност на решението, въззивният съд
намира следното:
Изложените в обжалваното решение
мотиви за основателност на иска за главница цена на ТЕ и мораторна
лихва за забава върху нея, като неправилни и необосновани, не се споделят от възизвния съд.
Оплакването на въззивниците-ответници за неустановяване по делото те да са
собственици на процесния имот, въззивният
съд намира за основателно.
Ищецът поддържа с исковата молба, че с ответниците са се
намирали в облигационни отношения, поради качеството на ответниците на собственици на описания в исковата молба топлоснабден жилищен имот в сграда-етажна собственост.
В отговора си по чл.131 от ГПК ответниците са оспорила
те да са собственици на този имот.
По реда на чл.266, ал.3 от ГПК, въззивният съд, с определението си от откритото съдебно
заседание на 08.07.2020 г. на основание чл.183 от ГПК, е изключил от доказателствения материал по делото приложеният към
исковата молба н.а. № 159/2013 г., както и другите приложени от ищеца копия от
документи представени с молбата от 25.05.2017 г. а именно : договор от
15.01.1991 г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредба за държавните
имоти /отм./ между ответниците Е. и Л. Найденови като
купувачи, и държавата чрез председателя на ИК на ОбНС-Младост,
София за придобиване от първите на процесното жилище,
удостоверение за идентичност на административен адресв
жк.Младост –І, списък на етажните собственици на
блока, в който е процесното жилище и протокол за
избор на ФДР и договор от 17.10.2001 г. Изключването на тези копия от документи
е поради непредставянето им по реда на
чл.183 от ГПК в оригинал или официално заверен препис, поискано от ответната
страна, което е направено от въззивния съд поради
допуснато процесуално нарушение за това отпърпвата
инстанция, за което има оплакване с въззивната жалба.
Другите събрани по делото доказателства не
са такива, които да са годни да установят правото на собственост на ответниците върху процесното
жилище, описано в издаваните изравнителни сметки от ФДР , тъй като не се
ползват с такава материална удостоверителна сила - същите не попада сред
документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77
от ЗС и
чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма,
други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове
по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост, постановленияза възлагане при публична продан. Не са
събрани, следователно, годни доказателства ответниците
да са придобили правото на собственост върху процесното
жилище преди или по време на исковия период, при което предявеният и уважен срещу тях иск за главница- за цена на ТЕ и за лихви за забава върху такава
главница, както са уважени, на
предявеното основание-наличие на облигационно отношение възникнало по силата на
закона и при ОУ поради качеството собственик на топлоснабдено
жилище в ЕС на ответниците, без да е необходимо
сключване на нарочен писмен договор, са неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
Липсата на валидно
възникнала облигационна връзка между ищеца и ответниците
на предявеното основание, прави безпредметно обсъждането на другите наведени от
ответниците възражения с въззивната
им жалба.
Ето защо въззивният съд намира че ответниците
не се явяват надлежна страна в материалното правотоношение
по договор за продажба на ТЕ за битови нужди при общи условия като собственици
на посоченото в исковата молба жилище в
сграда-етажна собственост, и предявените срещу тях искове следва да се
отхвърлят като неоснователни. При този извод въззивният
съд не обсъжда другите оплаквания по въззивната
жалба, нито да се обсъждат другите събрани по делото доказателства относно
размера на доставената ТЕ за жилището и нейната цена и др.
Поради несъвпадане изводите
на двете инстанции относно основателност на предявените искове, решението в обжалваните
части, в които исковете са били уважени, вкл. и в частта за разноските, защото
като последица от въззивното решение, исковете се
явяват изцяло неоснователни.
Обжалваното решение
като неправилно подлежи на отмяна, като въззивният
съд следва да отхвърли изцяло исковете, предмет на производството по чл.422 от ГПК. Това налага отмяна на решението и относно разноските.
По отношение частната
жалба срещу определението на първоинстанционния съд
по чл.248 от ГПК, въззивният съд намира, че то следва
да се отмени изцяло като последица от изхода на спора пред въззивния
съд, сочещ на отхвърляне изцяло на предявените искове, което налага разноските
да се определят по правилата на чл.78 от ГПК отново от въззивния
съд, без да се разглеждат оплакванията по частната жалба по същество.
Ищецът няма право на
възстановяване на разноски вкл. и на такива за защита от юрисконсулт, тъй като
исковете се отхвърлят изцяло.
Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК и изхода на спора, ответниците имат право на разноски общо 400 лв. за първата
инстанция съгласно списъка по чл.80 от ГПК, от които 300 лв. за адв.възнаграждение, и 85,77 лв. за държавни такси по
жалбите пред въззивния съд. Направеното от ищеца
възражение пред СРС относно прекомерния размер на адв.
възнаграждение е неоснователно, тъй като 300 лв. е минимума за това според
действащата към онзи момент редакция на чл.7, а.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдвС и няма основание за намаляването му повече,
доколкото пред първата инстанция е състредоточена
адвокатската защита на интересите на отвтениците,
събират се и доказателства.
Воден от изложеното,
СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 31806 от 07.05.2018 г., и определение № 68990 от 19.03.2019 г. по
чл.248 от ГПК двете постановени по гр.д. № 15329/2017 г. на
СРС, 154 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Л.Н.,
ЕГН ********** и Л.Д.Н., ЕГН ********** двамата с адрес ***, за признаване за установено
по реда на чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал.1 ГПК, че Е.Л.Н. и Л.Д.Н.
дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, сума в общ размер 2288,69 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се на
адрес: гр.София, жк *****, аб.№
102589 през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва
за периода от 23.12.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 222,68
лв. за периода от 31.12.2013 г. до 5.12.2016 г. и 368,13лв. разноски по
заповедното производство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по
гр.д.№ 75464/2016 г. на СРС до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, да заплати на Е.Л.Н., ЕГН ********** и Л.Д.Н., ЕГН ********** /с горепосочени за тях седалище и адрес /, сумата от 400 лв. за разноски в първоинстанционното производство и 85,77 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Б.Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.