Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 21 октомври.……..……………………………………
през две хиляди и дадесета година……….…….………………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 808 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. чл.61 ЗС.
Предявен е иск от И.Б.И., по който са конституирани като
ответници П.А.И. и Цветко И.И..
Ищецът
твърди, от 03.04.2017 година по силата на възмездна сделка е собственик на
недвижим имот в гр.Вършец, находящ се на административен адрес ……….и който
представлява 1/18 ид.част от ПИ с
идентификатор: 12961.422.161 по КККР на гр.Вършец, целият с площ от 476.00
кв.м., ведно с 1/9 ид.ч. от
самостоятелен обект - /първи етаж/ намиращ се в сграда № 1 в същия ПИ; 5/6
ид.части от самостоятелен обект в сграда №1,/втори етаж/ с идентификатор:
12961,422.161.1.2, ведно с прилежащите им идеални части от общите части на
сградата и пр.на строеж. Общо с наследствения дял от майка му Елисавета А. ***.2008
г. е собственик на целия втори етаж от тази двуетажна жилищна сграда. Твърди,
че покривът на сградата се нуждаел неотложно от ремонт, поради което през 2018
година закупил материали на стойснот 5 600.00 лева и наел майстори, които
извършили ремонт на покрива, тавана и стените.
Съсобствениците
на първия етаж – ответниците П.А.И. и съпругът и Ц.И. знаели както за
необходимостта от спешен ремонт на общите части, така и че такъв е започнал и
се извършва. Въпреки това не взели участие в разходите.
Тези
обстоятелства обосновават правния му интерес да предяви настоящия иск и моли
съда, да постанови решение, с което осъди ответниците да му заплатят сумата от
6 050.00 лева, представляваща стойността на извършени необходими разходи
за ремонт на сградата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира и направените в
производството разноски.
В срока за
отговор ответниците П.А.И. и Цветко И.И. вземат становище по предявения иск,
като сочат на първо място нередовност на ИМ, тъй като ищецът не бил посочил обстоятелствата,
на които се основава искът нито пък е посочил доказателства и изложение на
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Намират предявения иск е
допустим, но неоснователен. Не оспорват, че с ищеца са съсобственици на ПИ. Оспорват
неотложността на извършения ремонт на покрива. В тази насока твърдят, че
направените разноски са за подобрения,
за което на практика иск не е предявен. Освен това с т.нар.ремонт е допусната
намеса в конструкцията на покрива, без за това да има одобрени строителни книжа
и издадено по надлежен ред строително разрешение – от четирискатен, покривът е
променен на двускатен, както и без да са давали разрешение за това. Твърдят, че
в случая намира приложение разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, при което гесторът
може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост
само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то
само ако работата (извършените СМР) е предприета уместно. Твърдят, че в случая
работата не е предприета уместно, тъй като ремонтът на покрива е извършен в
нарушение на закона, без строителни книжа и без съгласие на съсобствениците.
Предвид изложеното и на това основание исковата претенция се явява
неоснователна.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат твърденията и възраженията си. В хода
на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. След спиране на
производството е приложено и адм.д.76 по описа на АС – Монтана за 2019 година.
От доказателствата се установява следното :
Не е спорен между страните факта, че са
съсобственици на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, находяща се на
административен адрес ул. Цар Калоян 8 А в град Вършец. Ищецът е
изключителен собственик на втория жилищен етаж, а с ответниците са
съсобственици на първи жилищен етаж. От показанията на разпитаните по делото
свидетели, се установява, че към 2018 година покривът на сградата – обща част
се нуждаел от ремонт. Имало течове, които увреждали жилището на ищеца. По тази
причина последният предприел действия по ремонт на покривната конструкция. Наел
лица (по собствените им признания без специален ценз за извършване на подобна
дейност), които отстранили изцяло съществуващата покривна конструкция; излели
допълнителен „пояс”, в който вложили около 2 куб.метра бетон;надстроеното
подпокривно пространство било затворено с тухли с отвори за проникване на
светлина; изградили изцяло нов покрив, при което изменили конструкцията, като
вместо четирискатен, изградили двускатен покрив. За извършената реконструкция
не са издавани строителни книжа. Разходите по извършеното преустройство поел
изцяло ищеца. По повод подадена от ответниците жалба, била образувана
административна преписка в Община Вършец, по която била извършена проверка,
констатирани горните несъответствия с конструктивния план на сградата и било
издадено предписание за премахване на незаконното строителство. С влязло в сила
решение по адм.д.76 по описа за 2019 година на АС – Монтана ИАА, който
задължава ищеца да премахне незаконното строителство и да възстанови покрива
според предвидения в плана вид, е потвърден.
При
така установените факти, съдът намира предявения иск за неоснователен.
Изхождайки от твърденията на ищеца и
отправеното към съда искане, съдът определи правното основание на предявения
иск на чл.41 ЗС. Касае се до отношения между
собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и
подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата. Всеки
собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части.
Съдебната практика и правната теория
приемат, че необходимите разноски са свързани с неотложни, аварийни ремонтни
дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани
от непредвидено, неочаквано събитие (напр. наводнение, пожар и др.) или се свързват
с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване
и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение . Полезните разноски пък са тези,
които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да
бъдат извършени т.н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за
тях се взема от общото събрание на собствениците. Отговорът дали извършени от
единия от собствениците в етажната собственост ремонтни дейности като поставяне
на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата или както е
в случая ремонт на покрива съставляват необходими или полезни разходи, свързани
с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното
състояние на подменените инсталации и елементи на общите части преди подмяната
им, както и от причината, наложила тази подмяна.
Както необходимите, така и полезните
разноски са за сметка на собствениците на сградата, съобразно с дела му в
общите части. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се
извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект
в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но
това решение на общото събрание има значение за правно основание, на което
следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. В
конкретния случай претенцията на ищеца е в хипотезата гестор, действал не само
в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Когато е налице
одобрение от лицето, в чиито интерес е предприетата работа (в случая
ответниците) отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако
подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание – по
правилата на чл. 61 ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите
собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от
направените разноски до размера на
обогатяването и то само ако работата (извършените СМР) е предприета уместно.
Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици,
отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД (съвпадат с тези по чл. 61 ал.2 ЗЗД).
В производството се установи, че
действително покривът на сградата е имал нужда от ремонт, поради течове и
наличие на счупени елементи. Действията, които е предприел обаче ищеца и то при
изричното противопоставяне на ответниците,
надхвърлят далеч необходимите за това, да бъде приведена общата част във
вида, годен по предназначение. Свидетелство за това е и констативния протокол,
съставен преди предприетите СМР, издаден от застраховател и представен по
административната преписка (л.136, 137). В него изрично е посочено : „необходима
е частична подмяна на керемиди по покрив”, а в описа е посочено – около 2
кв.метра.
Ищецът обаче е излязъл далеч извън рамките на тези
необходими действия и е подменил целия покрив, надзиждал е и е променил изцяло
покривната конструкция. Тези действия, респ.разноските за тях могат да бъдат
определени като подобрения. Макар да липсва изрично формулирано твърдение и
искане за заплащане на подобрения, то също не се дължи, доколкото е установено
с влязъл в сила административен акт, потвърден в рамките на упражнен съдебен
контрол, че предприетите от ищеца действия представляват незаконно строителство
и подлежат на премахване. В т.ІІ.7. на ППВС 6/27.12.74г. (запазило актуалност) е
прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като
подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази.
По изложените мотиви съдът приема, че
предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а на ответниците
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Предвид
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.И. с ЕГН **********,*** срещу П.А.И. с ЕГН **********
и Цветко И.И. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б………. иск за
сумата от 6050 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Б.И. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на П.А.И. с ЕГН ********** и Цветко И.И. с ЕГН **********, и
двамата от гр. Б……….. сумата от 700.00 лева направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :