Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……….….гр.София, 12.08.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в публичното заседание, девети май
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 770 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение № 491112 от 19.09.2018г.,
постановено по гр.дело № 21071/ 2018г. на Софийски районен съд, 60 състав, в частта, с която са уважени
предявените от С.В.М. срещу „Л.С.“ ЕАД, искове както следва: 1/ по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ– за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със заповед № 20/08.02.2018г. на Изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД,
с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328,ал.2
от КТ , 2/ по чл.344,ал.1,т.2 от КТ– за
възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението- „ръководител отдел в транспорта и въздушното обслужване“,
отдел „Авиационен учебен център- Летище София“, дирекция „Човешки ресурси,
администрация и социални дейности“ при „Л.С.“ ЕАД и 3/ по чл.344,ал.1,т.3, вр.
с чл.225,ал.1 от КТ – за сумата от
12 442,00лв., представляваща обезщетение за времето на оставане без работа
в резултат на незаконното уволнение в периода 09.02.2018г.- 09.08.2018г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 29.03.2018г./
- до окончателното изплащане. Решението
се обжалва и в частта за разноските.
Решението
се обжалва в горепосочената част от ответника.
Въззивникът „Л.С.“ ЕАД заявява
искане за отмяна на обжалваното решение като се позовава на отменителните
основания- незаконосъобразност и неправилност. Възразява, че в нарушение на
нормата на чл.328,ал.2 от КТ от първата инстанция е изведен изводът, че след
като веднъж ищецът е бил назначен от новия управител на дружеството, то
последният не разполага с правната възможност да прекрати трудовото му
правоотношение на основанието по чл.328,ал.2 от КТ. Твърди, че посоченото
уволнително основание е приложимо и по отношение на служители, които са
назначени след сключване на новия договор за управление на предприятието, но не
са показали необходимите знания и умения и способности, като упражняването му е
ограничено от законоустановения 9 месечен срок.
Намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че
няма доказан по делото конкретен бизнес план
и конкретни икономически цели и задачи, които да са поети за изпълнение
от новия управител. Възразява, че в нарушение на процесуалните правила не са
обсъдени във взаимна и логическа връзка представените по делото договори за
възлагане на управлението- първият – сключен между ищеца и „Л.С.“ ЕАД, а
вторият- сключен между ищеца и Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, като с втория договор от новия управител е поето
задължението да организира изпълнението на бизнес-програмата на дружеството за
целия срок на действия на договора и конкретно за всяка година, за достигане на
утвърдените от министъра конкретни икономически показатели и бизнес задачата.
Твърди, че с писмо с рег.№ 100-1400/ 23.01.2017г. от новия управител на
ответното дружество е представен проект за бизнес-план за 2017г., който е
одобрен със заповед № ПД-208/ 21.06.2017г. на зам. -министъра на транспорта
информационните технологии и
съобщенията. Поддържа, че наличието на бизнес план се установява и от
конклудентните действия на представените
отчети за изпълнението на плана на министъра. Т.е.- налице е бизнес план към релевантния момент. На
последно място, моли настоящата инстанция да съобрази , че правото за
прекратяване на трудовото правоотношение е упражнено в законоустановения срок
по чл.328,ал.2 от ГПК. С изложените доводи, въззивникът- ответник мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане
за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият С.В.М. оспорва жалбата на ответника като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и
правилно по доводи, изложени в писмения отговор на жалбата, подаден в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира
присъждане на разноските, направени във въззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.253,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето
защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявените искове по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3
от КТ /последният- до уважения размер/, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и
на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на
първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Между
страните по делото няма спор, а и от писмени доказателства се установява, че те
са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало от сключения на
20.06.2017г. трудов договор под № 1000, подписан от изпълнителния директор В.Р.и
ищеца. Макар в трудовия договор да не е посочена точно и изчерпателно длъжността, на която е
назначен ищецът, доколкото тя фигурира само като ръководител-отдел, от
представената по делото длъжностна характеристика, връчена на ищеца на датата,
на която е сключен трудовият договор /л.71 от делото на СРС/ се установява, че
той е назначен на длъжността „ръководител , отдел в транспорта и въздушното
обслужване- отдел „Авиационен учебен център- Летище София“.
Между
страните по делото няма спор, а и видно от писмените доказателства, договорът
за възлагане на управлението с новия изпълнителен директор на ответното
дружество- В. Х.Р., е сключен между
дружеството и изпълнителния директор на датата 09.05.2017г. , като в предходен
момент- на датата 05.05.2017г. е сключен договор № ВД-24/ 05.05.2017г., с който
от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в
качеството му на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „Л.С.“ ЕАД е възложено
управлеинето на ЕАД на В. Х.Р..
Трудовото
правоотношение между страните, възникнало от горепосочения трудов договор, е
прекратено със спорната заповед № 20/
08.02.2018г., на основанието по чл.328,ал.2 от КТ.
Настоящият
съдебен състав приема, че спорното уволнение е незаконосъобразно по следните
съображения: От събраните по делото доказателства безспорно се установява
фактът, че ищецът е назначен като ръководител на горепосочения отдел от новия
изпълнителен директор на ответното дружество, след сключване на договора за
възлагане на управление на последния. При тази хипотеза, настоящият съдебен
състав приема, че по отношение на трудовото правоотношение на ищеца е изключено
приложението на правното основание по чл.328,ал.2 от КТ. Правното основание по чл.328,ал.2 от КТ е специфично
и свързано с нормативно установената правна възможност на новия управител на
предприятието /търговското дружество/ да избере сам екипът от ръководни
кадри, на които да гласува доверие и с
които да осъществи приетия за изпълнение от него бизнес план и да бъдат
постигнати заложените от него икономически цели, като освободи част или всички
служители, заемащи ръководни длъжности и назначи на тяхно място нов ръководен
екип. След като в конкретния случай
новият управител /изп.директор/ на ответното дружество сам е избрал ищецът да
бъде част от екипът му, сключвайки трудов договор с него след като вече му е
възложено управлението на ответното дружество, то неприложимо е основанието по
чл.328,ал.2 от КТ по отношение на трудовия договор с ищеца, доколкото
последният не е част от стария екип. При
установена липса на необходимите качества, знания или умения от страна на
новоназначения служител - за изпълнение на възложената му трудова функция, за
ответното дружество не съществува правна пречка да прекрати трудовото правоотношение със
служителя, но това може да стане само на общите основания, установени от КТ –
по чл.328,ал.1 от КТ, но не и на специалното основание по ал.2 на чл.328 от КТ,
с оглед горепосочената цел и специфика
на това основание. На следващо място,
настоящият съдебен състав приема за основателно възражението на ищеца, изрично
заявено с исковата молба, за недоказана ръководна функция на заеманата от него
длъжност по смисъла на легалната дефиниция, закрепена в пар.1,т.3 от КТ, вр. с чл.328,ал.2 от КТ.
Видно от представената по делото структура на ответното дружество /л.20 от
делото на СРС/ и длъжностна характеристика за длъжността, заемана от
ищеца, на същия не са възложени функции ,
свързани с ръководството на трудовия процес и вземането на управленски решения.
В рамките на структурната йерархия ищецът като ръководител-отдел е подчинен на
ръководителя на дирекцията „Човешки ресурси, администрация и социална
дейност“, а ръководните му функции са
ограничени само в рамките на дейността на конкретния отдела, без да касаят
дейността и управлението на ответното
дружество извън обхвата на този отдел, който е в рамките на дирекцията
„Администрация“, а последната – има собствен ръководител. На последно място, както законосъобразно е
прието и с обжалваното решение, от ответника в съответствие с носената от него
доказателствена тежест , разпределена с доклада по делото в съответствие с
чл.154 от ГПК, не е доказано от новия управител /изп.директор/ да е приета за
изпълнение конкретна бизнес задача,
както и постигането на определени икономически цели и резултати. По делото такава конкретна бизнес програма не
е представена. Поетото принципно
задължение от новия управител на ответното дружество с чл.9 от договора за
възлагане на управлението, сключен с ответника на 09.05.2017г. – да организира
изпълнението на приетата от ответното дружество бизнес-програма за целия срок
на действие на договора и конкретно за всяка една година и достигане на
утвърдените от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения,
не могат да бъдат приравнени и не доказват
наличието на такава, приета за изпълнение от новия управител. Бизнес
програмата и заложените за постигане икономически цели и задачи следва да конкретни
и с посочени срокове за реализация, а наличие на такава конкретна програма и
задачи по делото не са доказани.
При
така доказаната липса на предпоставките по чл.328,ал.2 от КТ, уволнението на ищеца,
извършено с процесната заповед на посоченото основание се явява
незаконосъобразно. Ето защо, правилно с обжалваното решение искът по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ е уважен, като е призната незаконосъобразността на
уволнението и то е отменено.
Основателността на претенцията по т.1 на
чл.344,ал.1 от КТ, обуславя основателността и на иска по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ,/последния- до уважения размер/, както
правилно е приел и СРС с обжалваното решение.
Тъй
като изводите на настоящата съдебна инстанция напълно съвпадат с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в
частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на
правилата по чл.78,ал.1,ал.3 и ал.6 на ГПК
По
разноските по делото във въззивното производство: При установената от съда
неоснователност на въззивната жалба на ответника в негова тежест са направените
от въззиваемия-ищец разноски по делото във въззивното производство в размер на
1000,00лв.- адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 491112 от 19.09.2018г.,
постановено по гр.дело № 21071/ 2018г. на Софийски районен съд, 60 състав, в обжалваната част, с която са уважени
предявените от С.В.М. срещу „Л.С.“ ЕАД, искове както следва: 1/ по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението,
извършено със заповед № 20/08.02.2018г. на Изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД,
с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328,ал.2 от КТ, 2/ по чл.344,ал.1,т.2 от КТ– за
възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението- „ръководител отдел в транспорта и въздушното обслужване“,
отдел „Авиационен учебен център- Летище София“, дирекция „Човешки ресурси,
администрация и социални дейности“ при „Л.С.“ ЕАД и 3/ по чл.344,ал.1,т.3, вр.
с чл.225,ал.1 от КТ – за сумата от
12 442,00лв., представляваща обезщетение за времето на оставане без работа
в резултат на незаконното уволнение в периода 09.02.2018г.- 09.08.2018г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 29.03.2018г./
- до окончателното изплащане, както и в
частта за разноските.
В
частта, с която искът по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ е отхвърлен
за разликата на уважения размер от 12 442,00лв.- до пълния предявен размер от 14 904,00лв., като погасен чрез съдебно
прихващане с насрещното вземане на ответника за сумата от 2 462,00лв.,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД да заплати
на С.В.М. – сумата от 1000,00 /хиляда / лева- разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.