№ 312
гр. Благоевград , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500483 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „С.Д.“
ЕООД, чрез адв. Д.С., срещу Решение № 91805/27.02.2021г., постановено по гр. дело №
3079/2019г. по описа на Районен съд – Благоевград, в частта с която са уважени
исковете за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законните лихви, както и в частта с която дружеството –
жалбоподател е осъдено да заплати дължими суми в полза на съда за държавни такси и
възнаграждения за вещи лица. Сочи се, че атакуваният акт в обжалваните му части е
неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила, както и е необоснован. Неправилни са изводите на съда за това, че страните са
били в трудово правоотношение. Между тях не е бил налице валиден трудов договор,
тъй като същият не е подписан от работника, в каквато насока са ангажираните по
делото доказателства. В случая е без значение дали ищецът реално е полагал труд при
ответника. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните му части и
отхвърляне на уважените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от СТ. Н. М., чрез адв.
В.Ц., назначена за процесуален представител по реда на ЗПП. Твърди се, че решението
в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. От събраните доказателства се
установява, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение,
установява се и това, че ищецът е полагал труд при ответното дружество. Прави се
искане за потвърждаване на атакувания акт, претендират се и разноски.
Допълнително по делото е постъпила и въззивна жалба от „С.Д.“ ЕООД срещу
Допълнително решение № 93530/19.04.2021г., постановено по гр. дело № 3079/2019г.
1
по описа на Районен съд – Благоевград. Твърди се, че обжалваното допълнително
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и е необосновано. Сочи се, че съдът е следвало
да се произнесе с допълнителното си решение по оспорения документ – трудов
договор по реда на чл. 193 ГПК, доколкото при произнасяне с диспозитива на
съдебното решение се формира сила на пресъдено нещо относно истинността на
документа. Прави се искане за отмяна на допълнителното решение, ведно с
допълнителните последици от това.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от СТ. Н. М., чрез адв.
В.Ц.. Сочи се, че жалбата е неоснователна, а обжалваното допълнително решение
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на актовете,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено следното:
В исковата си молба ищецът С.Н. М. сочи, че е бил в трудови правоотношения с
ответното дружество, като в подкрепа на твърденията си представя трудов договор от
дата 16.09.2016г. и допълнително споразумение от дата 04.10.2016г. Видно от трудовия
договор ищецът се е задължил да работи в ответното дружество на длъжността
продавач - консултант с основно месечно възнаграждение в размер на 210 лв. при
непълно работно време от четири часа. С допълнителното споразумение са договорени
работна заплата от 420 лв. и пълно работно време от осем часа, а останалите условия са
непроменени. В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че между
страните не е възникнало валидно трудово правоотношение, тъй като трудовият
договор не е подписан от работника. Свидетелство за това било и отбелязването на
гърба на документа, че работникът не е съгласен. Оспорват се по реда на чл. 193 ГПК
подписите за работник, положени в трудовия договор и допълнителното споразумение.
С определение на районния съд е открито нарочно производство по оспорването им.
Във връзка с възраженията на ответника е назначена СПЕ, по която вещото лице дава
заключение, че подписът положен върху трудовия договор не е на работника, а
подписът в допълнителното споразумение най-вероятно е на ищеца. В о.с.з пред
районния съд вещото лице уточнява, че е посочил вероятност при допълнителното
споразумение с оглед на това, че е изследвал копие от документа, а не оригинала,
иначе е категоричен, че подписът е на работника.
Като доказателство е представен болничен лист, видно от който въззиваемият е
бил в отпуск по болест за периода 14.06.2019г.-27.06.2019г. В болничния лист като
работодател е посочен „С.Д.“ ООД.
По повод на сигнал от ищеца от страна на Дирекция Инспекция по труда гр.
Благоевград /ДИТ/ е извършена проверка на дружеството – работодател. В писмо,
адресирано до автора на сигнала, е посочено, че при извършената проверка
работодателят не е представил трудовото досие, разчетно-платежна ведомост за 2019г.,
както и документи, доказващи заплащане на трудово възнаграждение. Посочено е
също така, че в писмени обяснения работодателят е посочил, че лицето което е
ангажирано с изплащане на възнагражденията за работниците и организиране на
трудовия процес на територията на гр. Благоевград е именно ищецът С.М..
Като доказателство е представена справка от ТД на НАП София - данни за
осигуряване на работника С.М. за периода от месец септември 2016г. до месец август
2019г., вкл. от която е видно, че работодателят „С.Д.“ ООД, в качеството на
2
осигурител, е подавал справка за работника до месец август 2019г.
С оглед оспорваниятa на исковите претенции пред районния съд са приети
основно и допълнително заключение по съдебно икономическа експертиза, от които се
установява, че размерът на трудовото възнаграждение за процесния период е 2382,60
лв., а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г. за общо
40 дни е 850 лв. В допълнително заключение вещото лице сочи, че начисленото
възнаграждение е в размер на 1782,60 лв. при отработено време от четири часа, както и
че няма данни за изплащано възнаграждение и за ползван платен годишен отпуск. В
о.с.з. вещото лице посочва, че достъп до счетоводните документи на работодателя не е
предоставен, въпреки указанията на съда в тази насока. Експертизите са изготвени на
база приложените по делото доказателства, вкл. и от справка от ТД на НАП София.
Като свидетел пред първата инстанция е разпитана Соня М.а, която е съпруга на
ищеца. Пoсочва, че заедно със съпруга й са работили в ответното дружество.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Решението на първата инстанция се обжалва в частите, с които предявените
искове за заплащане на трудово възнаграждние и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск са уважени и работодателят е осъден да заплати държавна такса и
възнаграждения за вещите лица в полза на съда.
Единственото възражение във въззивната жалбата /релевирано и в писмения
отговор по чл. 131 ГПК/ е за това, че страните не са били обвързани от трудово
правоотношение и в този смисъл не се дължат процесните суми. Настоящата съдебна
инстанция не споделя това възражение.
Действително рапоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ изисква трудовият договор да се
сключи в писмена форма, като тя се счита за спазена, когато е съставен документ,
съдържащ двете насрещни воляизявления и същият е подписан от страните. В случая
се установи, че трудов договор, съдържащ съществените елементи на трудово
правоотношение, е съставен в писмена форма, но не е подписан от работника, а само
от работодателя. Липсата на подпис обаче не води до извода за липса на валидно
трудово правоотношение. Съгласно практиката на ВКС съществуването на трудовия
договор може да се установи с писмени доказателства, които съдържат съществените
параметри на трудовия договор – място на работа, наименование на длъжността,
характер на работа, както и определено трудово възнаграждение. За процесния трудов
договор, в който са уговорени основните елементи на трудовото правоотношение, няма
спор, че носи подписа на работодателя. Установи се и това, че допълнителното
споразумение е подписано от двете страни по спорното трудово правоотношение. В
посочения документ са уговорени промяна на основно месечно трудово
възнаграждение и продължителност на работното време, посочено е изрично, че
другите условия по трудовия договор остават непроменени. От изложеното следва да
се направи извод, че е налице писмено съвпадение на две насрещни воляизявления – на
работодателя и работника, с които се установяват основните елементи на трудовото
правоотношение.
Отделно от това по делото се съдържат и други писмени данни – справка от ТД
на НАП София и отговор от ДИТ, които също доказват съществуващо трудово
правоотношение. Видно от справката от ТД на НАП София, работодателят
ежемесечно, в качеството си на осигурител, е подавал информация до съответната
3
дирекцията относно осигуреното лице – въззиваемия С.М.. В отговора на ДИТ е
посочено, че по данни на работодателя документи, доказващи заплащане на трудови
възнаграждения се намират у самия ищец.
При това положение съдът намира, че по делото са налице категорични писмени
доказателства, вкл. и такива носещи подписа и на двете страни, доказващи възникнало
трудово правоотношение. Такова е същестувало и към правно-релевантния период –
края на месец юни 2019г., което се установява от справката на ТД на НАП София и
заключенията по счетоводните експертизи. От страна на работодателя доказателства за
по-ранно прекратяване на трудовото правоотношение не са ангажирани, а и лиспват
твърдения в тази насока.
След като е налице валидно възникнало трудово праоотношение, по което
ищецът е престирал работната си сила /няма твърдения и доказателства в обратна
насока/, то и работодателят е следвало да изпълни задължението си да му заплати
полагащото се трудово възнаграждение, така както повелява разпоредбата на чл. 128,
ал. 2 КТ.
Съгласно основното заключение на вещото лице дължимото трудово
възнаграждение за процесния период е 2382, 20 лв., изчислено на база осемчасов
работен ден, така както е договорено по силата на допълнително споразумение.
Липсват доказателства работодателят да е изпълнил задължението си, плащайки
дължимото възнаграждение на работника. За посочената сума, ведно със законната
лихава, предявеният иск е уважен от районния съд, поради което в тази му част
обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се потвърди.
Решението е правилно и в частта, с която е уважен искът по чл. 224 КТ за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 800 лв.
за 2017г. и 2018г. за 40 работни дни. По делото липсват доказателства работникът да е
ползвал отпуск за посочения период, поради което и след прекратяване на трудовото
му правоотношение /последният факт е посочен в исковата молба и не е оспорен от
работодателя/ на работника се дължи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Съгласно заключението на вещото лице отпускът за 2017г. и 2018г. е в размер
на общо 40 дни и дължимото обезщетение за неизползването му е 850 лв. Предявеният
иск е за 800 лв., както е уважен и от районния съд, ведно с дължимата лихва. Поради
изложеното и в тази част съдебният акт на първата инстанция следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК работодателят е осъден да
заплати ДТ и възнаграждения за вещите лица в полза на съда, поради което и в тази му
част актът е правилен и подлежи на потвържаване.
С отделна въззивна жалба се атакува допълнителното решение на съда, с което е
отхвърлено искането да се признае оспореният документ – трудов договор, за
неистински.
Пред първата инстанция в предвидените за това преклузивни срокове
отвeтникът по реда на чл. 193 ГПК е оспорил авторството на трудовия договор, с
твърдения, че не носи подписа на работника. Във връзка с направеното оспорване
сезираният съд е открил производство по оспорването му. От приетата СПЕ се
установява, че документът не е подписан от работника, поради което се явява
неистински. В мотивите на основното решение районният съд е направил констатации,
приемайки документа за неистински, като не се е произнесъл с нарочен акт
/определение/ по оспорването. Според практиката на ВКС, която е цитирана в
4
обжалваното допълнително решение, оспорването на писмен документ по реда на чл.
193 ГПК не е самостоятелна искова претенция и съдът не следва да се произнася по нея
в диспозитива на съдебното решение, а следва да направи това с нарочно определение
по чл. 194, ал. 2 ГПК, което е от значение за доказването или ако не го е сторил, в
мотивите на съдебното решение. По отношение оспорването на трудовия договор
районният съд се е произнесъл в мотивите на основното решение, което съобразно
цитираната практика на ВКС е достатъчно. При това положение и след като е отказал
да допълни съдебния си акт съдът е постановил правилен съдебен акт, който също
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва жалбоподателят да
заплати дължимите ДТ в полза на съда в размер на 72,65 лв., доколкото въззиваемият
на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е освободен от заплащането им.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, доколкото липсват
доказателства такива не са сторени. Възнаграждение за адв. Цомпова, назначена за
процесуален представител по реда на ЗПП, следва да се присъди от НБПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91805/27.02.2021г., постановено по гр. дело №
3079/2019г. по описа на Районен съд - Благоевград в обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № 93530/19.04.2021г., постановено по
гр. дело № 3079/2019г. по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА „С-Д“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, 1000, бул. „...“ № 56, бл. А, представлявано от управителя Ц.Я.Я да заплати в
полза на Окръжен съд - Благоевград държавна такса в размер на 72,65 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5