Решение по дело №1386/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Л. А. М., против Решение № 3637/02.06.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото постановено при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В решението, административния орган неправилно бил преценил, че за лицето Л. А. М. не са налице предпоставките за приложение на чл. 8 от ЗУБ, поради това, че същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8. ал. 1 от ЗУБ причини. В проведеното му интервю молителят подробно бил обяснил причините за напускане на страната си на произход, което било сторило и изслушаното му малолетното дете Л. А. Л., както и съпругата му Ф. Х. Р., за които както самият орган бил отбелязал имало образувано производство. Административният орган не бил изследвал подробно и задълбочено бежанската му история, дори пренебрегнал тенденциозно твърдения и факти, които молителят посочила за причини, които са го накарали да напусне своя дом и родина и да търси убежище за себе си, както и за цялото си семейство. Не било изследвано насилието оказано върху жалбоподателя, както и отвличането му на два пъти. Тези отвлечания се дължали на факта, че къщата на жалбоподателя била разположена почти върху нефтено, находище. Л. А. М. бил с доста добро социално ниво и работел на ръководна позиция, в близката нефтена компания, и именно заради тази негова принадлежност са започнали заплахите й насилието срещу цялото семейство. Тези факти обаче били пренебрегнати от административния орган. Напротив в своето Решение административният орган бил посочил, че жалбоподателя мотивира молбата си за международна закрила с лични и социални проблеми в държавата си на произход, което не било вярно. В Решение № 1483 от 29.01.2020 г. по адм . дело № 3937/2019 г, на ВАС , било определено понятието "преследване". В настоящия случай молителят многократно бил заявил и обяснил, че в държавата си на произход е преследван и са нарушени както неговите така и на семейството му основните права. Това довело и до влошено психическото и физическото състояние на децата му. Те изпитвали страх след инциденти с техните близки и родители. Допълнително решаващият орган не се е съобразил с нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Жалбоподателят в интервюто добросъвестно бил изложил бежанската си история, но не всичко било взето предвид от административния орган при постановяване на обжалваното решение. Посочва се, че заявените от жалбоподателя в интервюто обстоятелства сочели на наличието на хипотезата на чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка не била събрана и подробна информация за състоянието на сигурността в [държава]. Не бил извършен и анализ относно прякото отношение към личното положение на жалбоподателя и неговото семейство.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение 3637/02.06.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят Л.А.М., редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуалният си представител адв.П. К. Д. от САК.

Адвокат П. К. Д., поддържа жалбата по съображения, които подробно била изложила в нея. Моли съда да отмените Решение № 3637/02.06.2025г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със законните от това последици.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.09.2024г. и на 05.09.2024г. , Л. А. М. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Л. /собствено/ М. /бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес –[населено място], [ЛНЧ], етническа принадлежност –*, религия: * – *, семейно положение – [семейно положение], * образование, * работник, владее * език.

На 05.09.2024г. в присъствието на преводач на жалбоподателя са били предоставени и той е запознат с указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и, за правата и задълженията на чужденеца, подал молба за закрила в Р.България. Указанията са преведени на жалбоподателя и той се е подписал в присъствието на преводач, заявявайки, че е запознат с правилата.

На последната дата е информиран и за задълженията на чужденците , настанени в центрове на ДАБ, като отново това е станало в присъствие на преводач и текста е бил преведен на жалбоподателя, като той се е подписал, че е запознат с него.

С покана от 05.09.2024г. жалбоподателя е бил поканен за провеждане на интервю на 15.10.2024г.

На 15.01.2025г. е съставен констативен протокол от който е видно, че жалбоподателят в нарушение на чл.23,т.1 от Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ при МС, е притежавал хладно оръжие /нож/. В тази връзка е предупреден за последиците при ново нарушение.

На 13.01.2025г. е било проведено интервю с Л.А.М. в присъствието на преводач от арабски език. Л. А. А. М. потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Освен в България не е подавал молба за закрила в друга държава. С него в България били съпругата му и трите му деца. Бил роден в [населено място], обл.Д. А. където живял през повечето време. Преди да напусне [държава] живял в [населено място]. Напуснал [държава] на 15.07.2024г., заедно със съпругата си и децата си и нелегално влезнал в Турция. В Турция останал около четиридесет дни. После на 26.08.2024г., влезнал нелегално, през оградата, със стълба в България. Б. общо тридесет души. След като преминали в България, ходили три дни в горатау където били изоставени. Б. намерени от хора на някаква организация, които ги завели в полицията. След това били настанени в затворен лагер и накрая в РПЦ -[населено място]. не притежава разрешение да влиза в България. Бил арабин и мюсюлманин сунит. В [държава] не бил арестуван и осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. В [държава] нямал близки, всички напуснали страната след него. Бил завършил основно образование и работил като готвач в находище за нефт в [държава]. Отбил е военната си служба в периода 1999г.-2001г.. след това не е получавал призовки за запас. Твърди, че е напуснал [държава], заради войната и липсата на сигурност. Освен това кюрдите които контролирали района започнали да ги търсят за мобилизация. Бил виждал сражения от 2015г. до момента в който напуснал [държава]. Брат на жена му бил застрелят от редовната армия. Бил виждал войници от ДАЕШ. Не бил влизал във взаимоотношения с тази групировка. Твърди, че често имало отвличания за откуп, убийства и инциденти. Твърди, че е заплашван от кюрдите, че ще го мобилизират.семейството му било заплашвано заради къщата и земята, които били на стратегическо място. Бил отвличан два пъти, от свободната армия и от редовната армия. Искал да получи закрила в България. Не искал да се връща в [държава]. България била сигурна държава и искал да остане тук със семейството си и да работи.

На 31.10.2024г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Л.А.М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Постъпило е и становище до Председателят на ДАБ при МС с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 08.04.2025г., на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република с Решение № 3637/02.06.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Л. А. М.. Решението е връчено на адресата му на 17.06.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Л. А. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Л. А. М., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Л. А. М. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Л. А. М., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка съдът намира, че стриктно са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Л. А. М. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан, не е бил преследван. Съдът приема, че върху жалбоподателя не е упражнявано физическо или психическо насилие, въпреки твърденията му в интервюто, че е бил отвличан и че е кюрдите са искали да го мобилизират. В подкрепа на тези твърдения несе ангажирани никакви доказателства и съдът ги приема за защитна ферсия, за твърдения дадени „Про кауза“. Тук следва да се посочи, че самият жалбоподател твърди, че отвличанията са били с цел откуп, което е криминално деяние и не е основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен такъв, даже и да се приеме, че действителна жалбоподателят е бил отвличан. Освен това относно твърдението, че кюрдите са искали да го мобилизират, също липсват каквито и да са доказателства. Освен това самият жалбоподател твърди, че той е отказал и явно не е имало никакви последици за него. Тоест липсват данни за насилствен опит за мобилизация. Тоест съда приема горните твърдения на жалбоподателя за недоказани. Според съда не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход, както правилно е приел в решението си и административния орган.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради военния конфликти, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист, част от семейството му, братя и сестри е останало да живее в [държава]. С него е съпругата му и децата му. Напускането на [държава], а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Самият чужденец твърди, че освен войната, причина да напусне [държава] е и това, че там няма нищо. Тоест причината да напусне [държава] е за да търси по-добър живот за себе си и за семейството си. Търси се начин за по-добър живот, по-добри условия на съществуване и развитие, което не е свързано с условията за предоставяне както на статут на бежанец, така и на хуманитарен такъв. Твърди, че той лично не бил арестуван и осъждан. Не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не е имал проблеми с официалните власти в страната. Тоест според съда, както вече бе отбелязано по-горе, целта е постигане на по-добро икономическо положение и възможност за по-добра работа и живот. Това обаче са причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на Л. А. М., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението на молителя, че няма желание за завръщане в [държава], то това е в противовес на отношенията между роднини, доколкото част от семейството му е останало да живее в [държава]. Извежда се извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Освен всичко това жалбоподателя, въпреки че сочи, че е отбил военната си служба до 2001г. и че кюрдите са искали да го мобилизират отново, то това, че е търсен да бъде привлечен в армията, както бе посочено по-горе не е доказано по делото. Тоест това не е основание за предоставяне на какъвто и да е статут.

Не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то и не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1.смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Л. А. М. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван и осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като се анализира степента на индивидуална опасност в провинция Д. А..

Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно провинция Д. А., въпреки че съдът не намира, че такива са сочените от жалбоподателя за осъществени. Преди да замине той не сочи да е имал проблеми и да е правен опит да бъде въвлечен във военни действия в района където живеел, а и липсват доказателства, от които да се установи, че такива са се осъществили безспорно. Вземайки предвид възможността лицето да получи закрила, достъп до друга част на държавата, като сигурно и законно пътува, то се формира извод, че оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо Л. А. М., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. * е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др./. Има новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

Горното се потвърждава и от справката ползвана от администретивния орган при постановяване на оспореното решение, а именно МД-02-200/08.04.25г. изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която се установява развитие в интеграцията на различните воюващи групи в [държава]: Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство и армията. На 13 март 2025 г. временният президент на [държава], А. **, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Обявява също и преходно правителство, назначавайки 23-ма министри в нов разширен и приобщаваш кабинет, за което съобщават и световните медии. Кабинетът, обявен на 29 март 2025 г., включва лидери и представители на различни общности и различни религии в това число и една жена г-жа Х. К., член на християнското малцинство в [държава] и дългогодишен противник на Б. А., както и А. Б., ръководител на друзите. Тоест, върви се към стабилизиране на вътрешните отношения в [държава] и постепенното изграждане на новите органи на държавата.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) се посочва, че считано от 8 декември 2024 г., към 27 март 2025 г.,- 371 900 сирийци са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни. С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в [държава] от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души. Както и през предходните седмици, повечето бежанци се завръщат от * и в по-ниска степен от *, *, * и *. Същевременно, според последните данни от работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27 ноември 2024 г. насам около 926 000 вътрешно разселени лица (BPJI) също са се завърнали в районите си на произход в [държава].

Освен това към 03.04.2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че считано от 08.12.2024г., около 372550 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, към 27 март на 2025г. 1.05 милиона вътрешноразселени лица са се завърнали по домовете си, като остават още 674000 вътрешно разселени.

Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Нещо повече от представената за съдебно заседание изготвена от ДАБ справка, МД-02-212/14.04.2025г. и най-вече МД-02-367/01.07.2025г., се установява, че на 13 май 2025 г. президентът на САЩ Д. Т. заявява, че ще разпореди отмяна на санкциите срещу [държава] по молба на престолонаследника на Саудитска Арабия, което е важна промяна в политиката на САЩ преди очакваната среща със сирийския президент А. *. Американският президент заявява, че е взел решението след разговори със саудитския престолонаследник М. бин С. и турския президент Р. Е., чиито правителства последователно настояват за отмяна на санкциите. Премахването на американските санкции, откъсващи [държава] от световната финансова система, ще проправи пътя за по-голямо участие на работещите в [държава] хуманитарни организации, улеснявайки чуждестранните инвестиции и търговията, докато страната се възстановява.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26 юни 2025 г. се посочва, че към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в [държава] от началото на 2024 г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от [държава], *, *, *, *, * и други държави. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си.

В периода 18-26 юни 2025 г. ВКБООН предоставя транспортна помощ на 321 семейства, завърнали се в [държава] през ключови гранично-пропускателни пунктове. ВКБООН и партньорите предоставят комплекти с основни хуманитарни материали на 3101 семейства (16 099 души), по-голямата част от които, или 15 238 души, са новопристигнали бежанци и завърнали се вътрешно разселени лица. В допълнение, през седмицата 18-26 юни 2025 г. 998 семейства получават парична помощ за завръщане и реинтеграция, с което общият брой на семействата, получили подобна помощ към 24 юни, достига 1737 семейства. Между 18 и 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони, предоставяйки транспортна помощ на ключови гранично-пропускателни пунктове, включително "Баб ал Х.", "Баб ал Салама" и "Джусие".

На 19 юни Върховният комитет на [държава] за избори на Народно събрание обявява намерение да създаде Народно събрание в рамките на следващите 90 дни. На 20 юни Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на [държава] икономически санкции, считано за положителна стъпка в интерес на сирийския народ и допринасящо към усилията за възстановяване и икономическо възстановяване. Освен това, на 23 юни Съветът по външни работи на Европейския съюз приема официални заключения относно ситуацията в [държава], потвърждавайки ангажимента на ЕС да стои до сирийския народ и да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от [държава] и поет от нея политически преход, насочен към изграждане на по-добро бъдеще за всички сирийци.

Така от справките може да се обобщи, че завърналите се от Турция сирийци включват разнообразни демографски групи, като много водени от жени домакинства и отделни лица се завръщат сами. Мотивацията на завръщащите се лица включва подобрена сигурност, събиране на семейства и икономически трудности. П. А. остава водещата дестинация за завръщащи се лица, следвана от *, * и *, а някои завърнали се отиват в нови райони, поради загуба на имущество или преместване на семействата им.

Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин в атакуваното решение е извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка за актуалната обстановка в страната от 08.04.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетата в открито съдебно заседание като писмено доказателство справка от 19.05.2025 г. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация.всички от тези източници са международно и световно признати, като обективни.

Видно от горните данни, от ден на ден ситуацията в [държава] се подобрява макар и с бавни темпове. Или съдът прави извод, че въпреки липсата на категорична стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден, което е напълно естествена последица от осъществилите се събития, което би предизвикало безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото част от семейството му, братя и сестри остават да живеят в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо Л. А. М., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за Л. А. М. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че Л. А. М. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Отделно от това, жалбоподателят, макар и да твърди, че е отбил военната си служба и кюрдите са искали да го мобилизират отново, то в този смисъл той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник. Същият не сочи други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Нещо повече излага най-вече данни за това, че е напуснал [държава] поради военния конфликт и заради това, че в [държава] вече няма нищо.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки данните от общодостъпни източници и до колкото му е служебно известна, промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Л. А. М., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. А. М., [държава], против Решение № 3637/02.06.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.