№ 80
гр. Разград , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500174 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България, подадена чрез
пълномощник, против решение № 61/28.05.2020г. по гр.д. № 379/2019г. по описа на РС
Исперих в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.422 ГПК против Т.М. за дължимост
на сумата 616,03лв. възнаградителна лихва за периода 20.05.2017г.-20.06.2018г., сумата
1 513,79лв. мораторна лихва за периода 20.06.2017г.-11.03.2019г. и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, като последица от обявяването на недействителността на
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13636870/27.07.2016г., сключен между
страните по делото. В жалбата са изложени оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон и на правото на Европейския съюз. Жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което да
уважи в цялост предявените искове.
Въззиваемият Т. Г. М., представляван от назначен от съда особен представител, е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.
1
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и Т.М.
са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13636870/27.07.2016г.
Размерът на кредита е 12 000лв. Между страните е уговорено погасяването му на 22 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 660,40 лева, платими на 20-то число от
месеца, с годишен процент на разходите 16,91 % и общо дължима сума за изплащане в
размер на 14 528,80 лева, с краен срок на погасяване – 20.06.2018г.
От назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в полза на ответника е отпуснат кредит за потребителски цели
в размер на 12 000 лв., като е закупена и застраховка „Защита на плащанията“ със
застрахователна премия в размер на 990 лв. Съгласно чл.2 от Условията по Договора за
кредит, размерът на кредита за покупка на застраховката е платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е разделена
на равен брой вноски, които са част от месечните погасителни вноски по основния кредит.
От общата сума на отпуснатия кредит 5 191,74 лева са използвани за рефинансиране на
стари задължения на същия кредитополучател, друга част в размер на 420 лева са удържани
от кредитора под формата на „Такса ангажимент“, а остатъкът от 6 388,26 лева е преведена
на кредитополучателя по негова сметка в Централна Кооперативна Банка. Ответникът е
заплатил 8 погасителни вноски на обща стойност 5 283,30 лева, последната от които на
28.04.2017г., след което преустановил обслужването на кредита. Дължимите и неизплатени
от ответника суми след преустановяване на плащанията по договора и преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 215/2019г. на РС Исперих,
възлизат в размера на исковите суми, както следва: главница (в това число и главницата по
закупената застраховка) – 8 629,47 лева; възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017г.
до 20.06.2018г. върху непогасената главница – 616,03 лева, съобразно фиксирания лихвен
процент и лихва за забава за периода от 20.06.2017г. до 11.03.2019г. – 1 513,79 лева.
На 16.11.2018г. е изпратена покана изх.№ PLUS-13636870 до ответника от ищеца в
настоящото производство “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез
регистрирания в Търговския регистър клон на чуждестранния търговец - „БНП Париба
Пърсънъл файненс“С.А., клон България и като универсален правоприемник на кредитора по
процесния договор "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД. Ответникът е уведомен, че
поради преустановяване плащането на вноските по договора на 20.05.2017г., вземането на
кредитора е обявено за предсрочно изискуемо поради просрочени две и повече месечни
вноски. Определен му е срок от седем дни от получаването на поканата, за погасяване на
задължението. Поканата е получена от съпругата на ответника на 21.11.2018г.
Тъй като не последвало плащане на задължението, ищецът е подал заявление, въз
основа на което е образувано заповедно производство по ч.гр.д.№ 215/2019г. по описа на РС
Исперих, по което е издадена заповед от 26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение,
2
за следните суми: 8 629,47 лева – главница по договор за потребителски заем № PLUS-
13636870 от 27.07.2016г.; 616,03 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017г. до
20.06.2018г.; 1 513,79 лева – мораторна лихва за периода от 20.06.2017г. до
11.03.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
– 25.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноските по воденото заповедно
производство. Съобщението до длъжника за издадената срещу него заповед за изпълнение е
връчено чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. При възприето от съда редовно
връчване при условията на чл.47 ал.7 във вр. с ал.5 ГПК, по указание на съда, дадено с
разпореждане от 25.04.2019г. при условията на чл.415 ал.1 т.2 във вр. с ал.4 ГПК, ищецът е
депозирал в срок иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на документите, съдържащи
се в кредитното досие на Т.М., изследва печатния текст в договор за потребителски кредит
№ PLUS-13636870/27.07.2016г. (условията по договора), състоящ се от 6 страници,
приложение № 2 към чл.5 ал.2 ЗПК – стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 27.07.2016г., състоящ се от 2 страници;
декларация за предоставяне на личните данни от 27.07.2017г. (една страница) и
застрахователен сертификат, състоящ се от 8 страници, представляващи неразделна част към
договора за кредит и съставляващи общо Кредитното досие на ответника, представено в
оригинал по делото. Според експертното заключение, шрифтът, с който са отпечатани
текстът на договора за потребителски кредит и условията по него (6 страници), както и
приложение № 2 към чл.5 ал.2 ЗПК – стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити (2 страници), е на кирилица, формат „Garamond“
нормален, с размер на шрифта 12. Печатният текст на декларацията за предоставяне на
личните данни (една страница) има същите характеристики на формата, но е с размер на
шрифта 10. Шрифтът, с който е отпечатан текстът на застрахователния сертификат (8
страници), също е на кирилица, но формат „Arial Narrow“, нормален, с размер 10. Крайното
заключение на експертизата е, че видът, форматът и размерът на печатния текст на
изследвания договор за потребителски кредит и останалите негови елементи са различни и
не отговарят на изискванията на чл.10 ал.1 от Закона за потребителския кредит.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съдържащото се във въззивната жалба оплакване срещу решението на ИРС в неговата
отхвърлителна част е в смисъл, че разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК противоречи на
Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета. Твърдението на жалбоподателя е, че държавите-членки на ЕС не могат да приемат в
националното си законодателство непредвидени в директивата задължения за страните по
договор за потребителски кредит, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в
съответната област. Възражението на жалбоподателя в този смисъл е, че след като
директивата не предвижда изискване всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, то чл.10 ал.1 ЗПК не е в
3
съответствие с акта на ЕС и съответно. не следва да се прилага.
Във връзка с възникналия правен спор по тълкуването на Директива № 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, въззивният съд е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС
по следните въпроси: 1. Следва ли чл.22 параграф 1 от Директива № 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели транспонирането на тази директива
във вътрешното право, да налага на кредитните институции непредвидени в директивата
задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи на договора за кредит в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12; и 2. Следва ли член 10,
параграф 2, и съображение 31 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за
кредит – неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (член 10,
параграф 2 буква „б“ от директивата) и условията на застраховката (член 10, параграф 2
буква „о“ от директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби,
за посочването им по ясен начин.
По образуваното дело С-535/2020г. Съдът на ЕС е постановил определение от
14.04.2021г., с което е дал отговор на поставените от настоящия съдебен състав въпроси.
Посочил е, че целта на Директива 2008/48 е да хармонизира някои аспекти на правната
уредба на държавите членки, отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22,
параграф 1 от същата директива уточнява, че доколкото тя съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални разпоредби,
различни от предвидените в посочената директива. Макар Директива 2008/48 да
хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за потребителските
кредити, от съображение 44 от нея следва, че с оглед на гарантиране на прозрачност и
стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна хармонизация държавите членки следва
да гарантират наличието на подходящи мерки за регулиране или контрол на кредиторите,
като същевременно се уверят, че посочените мерки не влизат в противоречие с
хармонизираните от тази директива области.
По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че предоставената преди или по време на
сключването на договора информация относно условията на договора и последиците от
сключването му е от основно значение за потребителите. Що се отнася до условията, на
които трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде предоставена на потребителя
в договора за кредит, член 10 параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда единствено
договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител и всяка от страните
по договора да получава екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от Директивата изброява
4
информацията, която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така
че, както се уточнява в съображение 31 от посочената директива, потребителят да може да
се запознае с правата и задълженията си по съответния договор. Доколкото в Директива
2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация
трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски
кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както
относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие че тези правила
допринасят за представянето на посочената в член 10 параграф 2 от Директивата
информация по ясен и кратък начин.
В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 ал.1 ЗПК гарантира, че информацията ще
бъде представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства използването на дребен
шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване
на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния
потребител. Националната правна уредба се ограничава да предвиди правила относно
формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага задължения за
предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано установената в член 10
параграф 2 от Директива 2008/48. Поради това член 10 параграф 2 и член 22 параграф 1 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.
Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се
приложи в настоящия случай.
Елементите на договора за потребителски кредит не са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, с което е нарушено изискването на
изискването на чл.10 ал.1 от Закона за потребителския кредит. При това положение
приложение намира чл.22 ЗПК, съобразно който следва да се приеме, че договорът, сключен
между страните, е недействителен. Паричното вземане на ищеца от ответника съществува
само за чистата стойност на непогасения кредит в размер на
8 629,47лв., представляваща непогасената главница по кредита и по закупената застраховка.
В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Претенцията за възнаградителна лихва в размер 616,03лв. за периода 20.05.2017г.-
20.06.2018г. и за мораторна лихва в размер 1 513,79лв. за периода 20.06.2017г.-11.03.2019г. е
неоснователна, съгл. чл.23 ЗПК и следва да бъде отхвърлена. Като е достигнал до същия
правен извод, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден в тази част.
Решението в частта, с която е отхвърлено искането за установяване на дължимост на
5
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, е неправилно. Законната лихва се
дължи като последица от уважаване на предявения иск за главницата. Тя не попада в
приложното поле на чл.23 ЗПК, което обхваща само лихвите и разходите, уговорени в
договора за потребителски кредит. В тази част решението следва да се отмени и вместо това
да се признае задължението за законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главницата.
Жалбоподателят претендира за присъждане на направените по делото разноски, но
предвид изхода от правния спор, такива не му се следват – искането за законна лихва не е
отделен иск, а само последица от уважаването на главния иск, както бе посочено по-горе.
Въззиваемият е представляван от особен представител, на когото следва да се изплати
възнаграждение в размер 379,07лв. за осъществено процесуално представителство,
съобразно внесения депозит от насрещната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 61/28.05.2020г. по гр.д. № 379/2019г. по описа на РС
Исперих в частта, с която са отхвърлени исковете на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А.Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България
за установяване на задължението на Т. Г. М. за плащане на възнаградителна лихва в размер
616,03лв. за периода 20.05.2017г.-20.06.2018г. и мораторна лихва в размер 1 513,79лв. за
периода 20.06.2017г.-11.03.2019г., поради обявяване на недействителността на договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13636870/27.07.2016г., сключен между страните по
делото.
Отменя решение № 61/28.05.2020г. по гр.д. № 379/2019г. по описа на РС Исперих в
частта, с която е отхвърлен искът на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.Париж, Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България за установяване на задължението
на Т. Г. М. за законната лихва върху главницата от 8629,47лв. от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, като вместо
това постановява:
Признава за установено задължението на Т. Г. М. към „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А.Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон България,
за плащане на законната лихва върху главницата от 8629,47лв. от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
6
На особения представител адв.С.Д. да се изплати възнаграждение в размер 379,07лв.
за осъществено процесуално представителство във въззивната инстанция, съобразно
внесения депозит от насрещната страна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7