Р Е Ш
Е Н И Е
№ 112/27.03.2017
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет
и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря А. и с участието на
прокурора А.
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.д. № 81 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и
следващите от АПК, във връзка с чл. 83, ал.6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба от Е.Г.В. ***,
против отказ рег. № 1808р-3171/02.02.2017 г. на началника на РУ на МВР Монтана,
за издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, предвид
изложения мотив за отказа, че е налице образувано досъдебно производство №
1808Зм-1092/2015 г. по описа на РУ на
МВР Монтана за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 от НК. В жалбата и
в с.з. чрез пълномощника адв.С*** се твърди, че не се спори относно твърдяното досъдебно производство № 1092/2015 г. по
описа на РУ на МВР Монтана за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, но
неправилно е приложена разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, нито
посоченото предл.1, нито евентуално предл.2,
т.к. чл.134 от НК не се отнася до умишлено
престъпление от общ характер, а до престъпление по непредпазливост. Прави се
искане да се отмени отказа като незаконосъобразен. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощника адв.С*** ,
който поддържа жалбата, моли да се отмени отказът и да се върне преписката на
административния орган.
Ответникът по жалба, началника на РУ на МВР Монтана, редовно призован,
не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Встъпилият в
производството прокурор при ОП Монтана, дава мотивирано заключение за
основателност на жалбата, оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради
нарушение на материалноправни разпоредби и процесуалния закон.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, след като взе предвид
изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Със заявление вх.№ УРИ
180800-14637/12.11.2016 г. до началника на РУ
на МВР Монтана, Е.Г.В. е поискал
издаване на разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие и съхранение на ОБ, без да е посочено за какво
оръжие и боеприпаси е искането. Към
заявлението е приложил свидетелство за съдимост, медицинско свидетелство,
служебна бележка от Окръжна следствена служба, копие от чл.карта и копие от билет за лов, копие
от лична карта, технически преглед на оръжията, копие от удостоверение за
подборно ловуване/л.7 от делото/. Във връзка с полученото заявление е извършено
проучване/ л.4, 5 и 6 от делото/, като видно от приложената докладна записка рег.№
1808р-22932/16.11.2016 г. /л. 6 от делото/ е направено предложение да бъде
извършена служебна проверка, а със
докладни записки рег.№ 1808р-23652/25.11.2016 г. и рег.№ 1808р-24263/02.12.2016 г. е
докладвано за извършени такава/ л. 4 и 5 от делото/. След което на 02.02.2017
г. началникът на РУ на МВР Монтана постановил атакувания в настоящото
производство отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ рег.№
1808р-3171, като мотивирал същия с „ от извършената служебна проверка и
направените справки в масивите на МВР се установи, че към момента срещу В. има
образувано досъдебно производство № 1808ЗМ-1092/2015 г. по описа на РУ на МВР Монтана
за извършено престъпление по чл. 134, ал.1 т.2 от НК“/л.3 от делото/. Отказът е
връчен на жалбоподателя на 16.02.2017 г./л.3
от делото/. Жалбата е депозирана на 17.02.2017 г., вх.№УРИ 180800-2524/л.2 от
делото/.
В хода на съдебното дирене по
делото, се установи, че не се спори
относно твърдяното образувано досъдебно
производство № 1092/2015 г. по описа на РУ на МВР Монтана за престъпление по
чл.134, ал.1, т.2 от НК. Макар, че въпреки изричните указания,
административният орган не ангажира
доказателства в тази насока.
Предвид представените писмени
доказателства в производството, съдът не успя да установи от приложеното
заявление от жалбоподателя В. за какво оръжие и боеприпаси е подал
заявление/л.7 от делото/. Още повече, че
от приложените материали по административната преписка се установява, че същият
притежава както ловно, така и
огнестрелно оръжие – пистолет „М*** “. Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.1 ЗОБВВПИ „…РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените
документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост
проверка на място на обектите за съхранение..“, а съгласно ал.2 на чл.83 ЗОБВВПИ „ При констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено
заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът
по ал. 5 спира да тече.“ В настоящото административно производство това не е
сторено, което по разбиране на настоящия съдебен състав е съществено нарушение
на административнопроизводствените правила. Дори от постановения отказ не става
ясно какво точно се отказва.
От друга страна посоченото
основание „ образувано досъдебно производство
за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 НК „Който по
непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия,
които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма
право да упражнява, се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода
до пет години, а за средна телесна повреда - с лишаване от свобода до три
години.“, не кореспондира с посочената разпоредба на чл.58, ал.1 т.2 от ЗОБВВПИ“ .. което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно
производство за умишлено престъпление от общ характер..“
Въз основа на така изложеното,
съдът формира следните изводи:
Жалбата е подадена в
срок от лице с правен интерес от оспорването, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване пред АС Монтана по реда на чл. 145 и
следващите от АПК. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Постановеният отказ за издаване на
разрешение задейности с ОБВВПИ от началника на РУ на МВР Монтана, е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ в кръга на неговите правомощия. В хода на административното
производство обаче е допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила.
Административният орган не е изяснил и не е дал
указания и възможност на заявителя В. да отстрани непълноти и/ или
несъответствие в подаденото заявление, с което не е изпълнил задължението си по чл.83, ал.2 ЗОБВВПИ, произнесъл се е по заявление, което
не отговоря на изискванията на чл.76, ал.3, т.4 от ЗОБВВПИ, което по
разбиране на настоящия състав е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което само по себе си е достатъчно
основание да бъде отменен постановеният и оспорен отказ.
От друга страна следва да се
посочи, че така постановеният и оспорен отказ противоречи и на
материалноправните разпоредби, предвид посочената като основание разпоредба на чл.58, ал.1,
т.2/пр.1/ от ЗОБВВПИ, т.к. досъдебното производство е образувано за престъпление
по чл.134, ал.1, т.2 от НК, което е по непредпазливост.
При така събраните доказателства,
административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като е
постановил отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ.
На първо място в производството
следва да се установи за какво разрешение е подадено заявлението, след което да
се изследват конкретните обстоятелства във връзка с издаване или отказ на това
разрешение. В разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗОБВВПИ са посочени изрично условията, представляващи пречка за
издаване на разрешение за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси от
физическо лице. Съгласно т.2, предложение
първо на чл. 58, ал.1 от ЗОБВВПИ, разрешение не се издава на лице „
което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е
образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;“.
В конкретния случай не е налице тази пречка за издаване на исканото разрешение,
тъй като в производството не се установи, срещу лицето да е образувано досъдебно
производство за умишлено престъпление от общ характер, както е и посочено в
оспорения административен акт.
Доколкото в отказа за издаване на
искания административен акт не са изложени други съображения относно липсата
или наличието на основания, явяващи се пречка за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, т.к. няма и яснота за
какво точно разрешение е подадено заявление, съдът намира, че следва преписката
да се върне на административния орган за провеждане на административно
производство при спазване на разпоредбите на ЗОБВВПИ и произнасяне по
конкретизираното искане на лицето, като при новото произнасяне
административният орган следва да прецени дали са налице всички останали
законови предпоставки за издаването на това искане, като подробно обсъди всички
обстоятелства, както и да събере доказателства по направеното конкретно искане.
По изложените съображения следва да
се отмени постановения отказ като незаконосъобразен и преписката да се върне на
административния орган за произнасяне.
В производството не е направено
искане за присъждане на разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал.2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановения изричен отказ рег.№ 1808р-3171/02.02.2017 г. на началника на РУ на МВР
Монтана, за издаване на разрешение за
дейности с ОБВВПИ, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за произнасяне по заявление от Е.Г.В., съгласно
указанията, дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба, в 14 –дневен срок от съобщаването
на страните пред ВАС на РБ.
Административен съдия: