РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Велико Търново, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №547 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на З.Д.С. от гр. В. Търново срещу Решение №169/27.08.2019г. на директора
на ТД на НАП – В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата й срещу
Разпореждане с изх. №С190004-137-0007141/01.08.2019г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – В. Търново и е потвърдено обжалваното разпореждане. Жалбоподателката
твърди, че посочените в обжалвания акт задължения са недължими, поради изтекла
погасителна давност. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като уважи
жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител. Претендира за присъждане
на разноски.
Ответникът по
жалбата – ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва
подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Решение №169/27.08.2019г. на директора на ТД на НАП
– В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК,
решаващият орган е оставил без уважение жалбата на Г.Г.срещу Разпореждане
с изх. №С190004-137-0007141/01.08.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
В. Търново и е потвърдил обжалваното разпореждане. Решението е
връчено на жалбоподателката на 09.09.2019г. видно от представената на стр. 6 от
делото обратна разписка за връчването му.
Жалбата
срещу него е подадена в ТД на НАП – В. Търново на 13.09.2019г., което се
установява от поставения на нея вх. №24665/13.09.2019г. по описа на ТД на НАП.
Спазен е срокът по чл. 268, ал.1, изр. І от ДОПК. Жалбата е подадена срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Разпореждане с изх.
№С190004-137-0007141/01.08.2019г.
по изп. дело №*********/2016г. по описа на ТД на НАП –
В. Търново с длъжник З.С. публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново се е
произнесъл по подадено възражение с вх. №С190004-000-0364205/17.07.2019г. за
изтекла погасителна давност на задълженията, за събиране на които е образувано
изпълнителното производство. Това разпореждане е било обжалвано по реда на чл.
266 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – В. Търново, като с обжалваното пред
АСВТ решение, жалбата на З.С. е била оставена без уважение на основание чл.
267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
Съгласно чл.
266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в
7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на
данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.
268, ал.1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение,
какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Обжалваното пред
административния орган разпореждане по ИД №*********/2016г. по описа на ТД на
НАП – В. Търново е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в
компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и в рамките на правомощията му по чл.
225, ал. 1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния
изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В.
Търново представляват валидни административни актове. Същите са издадени в
писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването
им. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете
не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната
законосъобразност, процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на
ДОПК.
Межда страните по делото не е спорно и от
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че жалбоподателят е депозирал пред ТД на НАП – В. Търново възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на публични задължения за заплащане на осигурителни
вноски към фондовете на ДОО, вноски за здравно осигуряване и данък върху
доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за периодите 2010г. и 2011г., съгласно
подадени от З.С. декларации.
От фактическа страна се установява, че до жалбоподателката
е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх.
№С160004-048-0094138/09.12.2016г./стр. 15 и сл. от делото/, с което е
образувано производството по ИД №*********/2016г.
Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаване на акта за
установяване на публично вземане или с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV
на ДОПК, чл.
220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело/съответно
присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и
обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител – разпореждане/, изпращане
на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на
възбрана и др. Вярно е, че законът не предвижда за образуването на
изпълнителното производство издаването на нарочен акт от вида на предвидените в
чл.
226 от ДОПК, но задължава публичния изпълнител при започване на
производството да изпрати на длъжника съобщение за доброволно изпълнение и то
преди да пристъпи към изпълнение. Изводът, който се налага от това е, че
действията по принудително изпълнение започват със съобщение за доброволно
изпълнение, в случай, че не е постановен изричен акт за образуване на производството.
В този смисъл действиято по образуване на ИД №*********/2016г. и издаването на съобщение за доброволно
изпълнение с изх.
№С160004-048-0094138/09.12.2016г., по своята същност представляват такива по
принудително изпълнение по смисъла на чл.
172, ал. 2, изр. първо, предл.
второ от ДОПК, извършени са преди изтичането на предвидения от закона
5-годишен давностен срок. Поради това прекъснат изтичането на давността, след
като са предприети в законнорегламентирания 5-годишен срок.
Неоснователни
в случая са възраженията на жалбоподателката, че съобщението за доброволно
изпълнение не му е било редовно връчено. Дори да се приемат за основателни
възраженията, досежно начина на връчване с изпращане на пощенска пратка,
документирано с представена обратна разписка/стр. 17 от делото/, която не е
надлежно попълнена, то това не води до извод, че давността не е прекъснат.
Действието,
с което законът свързва прекъсването на дейността съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, е издаването и изпращането на това съобщение, което поставя началото на
изпълнителното производство. Никъде началния момент на образуване на
изпълнителното производство не се свързва с редовно връчване на съобщения или
актове на публичния изпълнител. Връчването им касае уведомяване на длъжника за
извършени действия по вече образувано изпълнително производство, предоставянето
на възможност същия да защити правата си в това производство, вкл. и по реда на
чл. 266 и сл. от ДОПК, но няма нормативно предвидено изискване при образуване
на производството задължително да се уведомява длъжника.
Съобщението
за доброволно изпълнение съдържа изискуемите по чл. 221, ал. 2 от ДОПК реквизити. Задълженията по ИД
№*********/2016г. са публични, същите се
събират по реда на ДОПК съгласно чл. 163, ал. 1 от същия кодекс.
Регламентацията на реда и способите за събиране
на тези вземания са детайлно уредени в ДОПК и към спрямо не намират дори
и субсидиарно приложение цитираните разпореди на ГПК.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва
с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. С изпращането на съобщения за
доброволно изпълнение от публичен изпълнител, преди изтичането на давността, е
предприето действие по събиране на вземането, давността е прекъсната и от
момента на нейното прекъсване започва да тече нова давност съгласно ал. 3 на
чл. 172 от ДОПК. Следователно изводите на ответника са правилни, а жалбата е
неоснователна.
По тези съображения обжалваното решение се явява
законосъобразно.
При този изход на делото, с оглед направеното искане
от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК в размер от 300 лв., колкото е претендирано и от процесуалния
представител на жалбоподателката. Направеното искане за присъждане на разноски
до размера от 500 лв. съдът намира за неоснователно. Претендираният размер не
съответства на посочените в чл. 8 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, освен това делото не се отличава с
никаква фактическа и правна сложност, която да определя завишаване на
възнаграждението.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Д.С. от гр. В. Търново срещу Решение №169/27.08.2019г. на директора на ТД
на НАП – В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата й срещу
Разпореждане с изх. №С190004-137-0007141/01.08.2019г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – В. Търново
ОСЪЖДА З.Д.С. ***,
ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото в размер
на 300/триста/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: