О   П   Р  Е Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №260681

 

гр. Пловдив 08.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                         Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №2502/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Обжалвано е Разпореждане, озаглавено Определение № 6087/17.06.2020г. постановено по ч. гр. д. № 18754/10г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти гр. с., с което се връща възражение вх. № 84104/20.12.19г. подадено от длъжника И.Т.В..

Частният жалбоподател И.Т.В.,*** и в качеството му на едноличен търговец с фирма „Теди 93 И.В.“, ЕИК ********* моли съда да отмени обжалваното определение по съображения, изложени в жалбата.

Другата страна „Прокредит банк България“ АД не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

На 20.12.2019г.  И. Т. В., е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК против заповедта издадена по ч. гр. д. № 18754/10г.

В частната жалба И.В. сочи, че с Решение № 275/17.05.2018г. постановено по т. д. № 776/16г. на ПдОС е отхвърлена претенцията на кредитора, но въпреки това „Прокредит банк България“ АД отново е изпратил покана за доброволно изпълнение през 2019г. за идентична претенция, но с различен от издадената заповед за изпълнение размер.

От представения препис от решението на Пловдивския окръжен съд се установява, че предмет на това дело е съществуването на вземане от друг правопораждащ факт – договор за банков кредит от 13.09.2005г. за което вземане е издадена заповед по друго дело, а именно ч. гр. д. № 18755/10г. на ПдРС, а настоящето възражение е против заповед издадена по ч. гр. д. № 18754/10г. за суми дължими по договор от 29.10.2009г.

Данни за повторна покана изпратена от „Прокредит банк България“ АД по делото няма, но и да бяха представени доказателства за  такава повторна покана, това обстоятелство не прави допустимо подаденото възражение.

От направената служебно от районния съд справка по делото се установява, че с Решение № 2313/17.10.2016г. постановено по в. ч. гр. д. № 2475/16г. ПдОС, VІ^-ти гр. с. не е приел възражението подадено от ЕТ „Теди 93 И.В. , ЕИК ********* против Заповед № 11343/15.11.2010г. издадена по ч. гр. д. № 18754/10г. по описа на ПдРС.

Следователно, длъжникът вече е упражнил правото си на защита против издадената Заповед за защита на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК чрез подаване на възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което обаче не е прието и затова подаването на ново възражение против същата заповед е недопустимо.

Ето защо подаденото възражение следва да се върне.

Като е достигнал до същия правен извод е и върнал възражението районния съд е постановил правилен акта, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6087/17.06.2020г. постановено по ч. гр. д. № 18754/10г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІV^-ти гр. с., с което се връща възражение вх. № 84104/20.12.19г. подадено от длъжника И.Т.В..

          Определението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                                   Членове:1.                                

 

 

                                                                                        2.