Решение по дело №837/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 728
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 18 юли 2022 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20223230100837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Добрич, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20223230100837 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. № ********* чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. ..., представляван от Д.Т.Д., с
която против Ф. Ж. К., с ЕГН **********, с адрес: ** са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във
вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №3705/2021г. на ДРС
заповед по чл. 410 от ГПК от 01.12.2021г., а именно: а именно: 1) 1285, 11
лева, представляващо, дължима главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX – 18356013 от 07.01.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 29.11.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата; 2) 93, 18 лева, представляващо обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 01.03.2021 г. – 16.11.2021 г.; 3) 154, 17 лева,
представляващо възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до
01.01.2022 г.
1
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
В условията на евентуалност – при отхвърляне на установителните искове
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът предявява
осъдителни искове за същите суми и за същите периоди.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: между страните е
сключен на 07.01.2021г. стоков кредит - за закупуване на стоки и услуги за
срок от 12 месеца /до 01.01.2022г./ , съгласно погасителен план. Кредитът е
усвоен изцяло. Кредитополучателят е допуснал забава при изпълнението на
договорните си задължения, поради което банката е обявила вземанията си по
договора за кредит за изискуеми. Неизплатени останали следните задължения
по кредита:1) 1285, 11 лева, представляващо, дължима главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 18356013 от 07.01.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.11.2021
г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 93, 18 лева, представляващо
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.03.2021 г. –
16.11.2021 г.; 3) 154, 17 лева, представляващо възнаградителна лихва за
периода от 01.02.2021 г. до 01.01.2022 г.
За тези суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.По
изложените съображения по същество се моли за уважаване на предявените
установителни искове, като се претендират сторените в заповедното и
исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от редовно уведомения
ответник, в съдебно заседание същият не се явява лично, не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на иска е по чл.79, ал.1,предл. 1 във вр. чл.9 от
ЗПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Исковете са предявени като установителени в срока по чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването на вземането, за което е издадена процесната Заповед за
2
изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен на договор за кредит,
изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на
претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава, изпадане
на длъжника в забава и началната дата на същата.В тежест на ищеца е да
установи, че надлежно е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост.
С писмена молба, подадена преди първото открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба
и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против
ответника. С протоколно определение от 29.06.2022г. искането е било
уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от
ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в
първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и
неявяване в заседание; 5. Предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея
съдебни разноски в заповедното производство в размер на 80,65 лева. За
установителното производство ищецът има право на разноски, както следва:
120,75 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.
239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. № ********* чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. *** представляван от Д. Т. Д.,
и ответника Ф. Ж. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът дължи
на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №3705/2021г. на ДРС
заповед по чл. 410 от ГПК от 01.12.2021г., а именно: а именно:
1) 1285, 11 лева, представляващо, дължима главница по договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX – 18356013 от 07.01.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.11.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата;
2) 93,18 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата, за
периода от 01.03.2021 г. – 16.11.2021 г.;
3) 154,17 лева, представляващо възнаградителна лихва за периода от
01.02.2021 г. до 01.01.2022 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Ф. Ж. К., с ЕГН **********, с
адрес: **, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Франция” с рег. № ********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
**, представляван от Д. Т. Д., съдебно - деловодни разноски по заповедното
производство по ч. гр. дело №3705 /2021г. на ДРС в размер на 80,65 лева,
както и съдебно - деловодни разноски по настоящото гр. дело №837/2022г. на
ДРС, както следва: 120,75 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение,
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал.
4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4