Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 424 17.12.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осми декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Ганка Атанасова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2581по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от “Кредит Инс” ООД гр. София, против С.Х.С., с която
са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата 500лв. главница,
законната лихва, сумата 165лв. договорна лихва за периода от 31.10.2018г. до
11.03.2019г., 371,25лв. договорна такса гарант за периода 31.10.18г. до 11.03.19г.,
4,34лв. законна лихва от 02.12.18г. до 11.03.19г. Претендира и за заплащане на
направените разноски. Сочи се, че на 27.08.2018г. между страните ищеца като
кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние №81353/31.10.18г. „Екстра“ при условията на ЗПФУР. Налична
подробна информация достъпна на уеб адрес, с публикуване на ОУ, с посочване на
етапите за сключване на договора. Ответникът извършил описаната процедура в ОУ,
като му е предоставен кредит от 500лв., предоставен чрез система на е-рау и
получена на касата на офис на „Изипей“. Съгласно формата за кандидатстване
ответникът имал възможност да избере
опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението или да му
бъде предоставена такава от дружеството, с което кредитодателя имал сключен
договор. Избрал да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, съгл. чл.4
от договора се задължил към ежемесечната
му вноска по кредита да бъде начислена и такса Гарант за предоставената услуга.
Съгл. Чл.1 ал.2 от договора за предоставяне на гаранция, кредитодателят се
задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант, сумата от
кредитополучателя чл.1 ал.3 предвидено, че дружеството гарант се задължава да
изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставени
потребителски кредити на кредитодателя, само ако е положил грижата на добър
търговец и не е събрал дължимите му се суми. Длъжникът се запознал с
преддоговорна информация, приел Общите условия, като потвърдил и получил на
посочения имейл Европейски формуляр Кредитополучателят се задължил да върне
предоставения му кредит с договорна лихва и такса Гарант, като общия размер на
задължението-1036,25лв. платима на единадесетмесечни равни вноски – първата на
01.12.18г., последна на 01.10.19г. Към 11.03.19г. ответникът не погасил нито
една от вноските по кредита. Към момента на подаване на молбата изтекъл
крайният срок на договора. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д.
№536/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47
ал.5 от ГПК на длъжника.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор.
Намира исковете за неоснователни, прави възражение за нищожност на договора, че
ищеца не изпълнил задълженията си по чл.18 ЗПФУР. Че не е получавал Стандартен
европейски формуляр, както непостигнато съгласие да се използва електронен
подпис. Нищожност на възнаградителната лихва, че е поискал обезпечаване на
задълженията чрез посочване на гарант. Клаузата по т.4 от договора нищожна,
като договора за предоставяне на гаранция е с невъзможен предмет, сключен преди
договора за кредит, не съдържа параметрите на последния. Липса на валидно
уведомяване на ответника за обявяване предсрочна изискуемост на кредита. Липса
на доказателства за съставяне на електронни документи във връзка със сключване
на договора, както и за размяна на съобщения между страните установяващи
сключване на договора. Както, че е недействителен съгласно чл.22 вр. с чл.11
ал.1 т.10 ЗПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 27.10.2018г. между
страните е сключен кредит от разстояние №81353/31.10.18г. „Екстра“ при
условията на ЗПФУР. Личните данни на ответника са отразени в приложена по
делото заявка клиент №81353 с посочена информация - за продукт Екстра, искана
сума 500лв., сума за връщане 1036,96лв., връщане на 30.09.2019г. Предоставена
преддоговорна информация видно от приложен Стандартен европейски формуляр. На 31.10.18г.
ищецът е предоставил на ответника сумата 500лв. чрез Изипей, видно от
приложената разписка №07000809447104, с посочено основание – договор
№81353/3.10.2018г.
От
заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза се установява,
че съгласно договор за кредит от 31.10.2018г.
на ответника е предоставена сумата 500лв. чрез система за електронни
плащания Изипей с разписка за извършено
плащане №81353/31.10.2018г. В счетоводството на ищеца са отразени като задължение главница от 500лв., договорна лихва 165 лв., такса гарант
371,25лв., лихва 4,34лв., общо 1040,59лв. Няма информация за направени плащания
по процесния кредит. Размерът на такса
Гарант е 371,25лв., след приспадането и начислената законова лихва, дължимата
сума е 665лв., представляваща главница от 500лв. и 165лв. договорна лихва. ГПР
е в размер на 49,7% с наличие на такса Гарант и 42,58% без наличие на такса
Гарант. Съдът кредитира заключението като обективно обосновано, неоспорено от
страните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства,
съдът направи следните правни изводи: Между ищеца и ответника по делото е
сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ответника сумата в общ размер на 500лв. Същият е сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР. Договорът
е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно чл.10 от ЗПК, по делото са
налице електронни записи, от които се установява, волята на страните към
сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването на траен
хартиен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ. От приложения договор се установява авторството и съдържанието му. За да е налице валиден договор
сключен от разстояние е необходимо електронните документи да съдържат електронни
изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за
сключване на договор, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането
му не променят характеристиките, нито сочат зо липса
на такъв. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 от ГПК той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис заверен от страната. Ответникът чрез избиране
на изпратена му препратка на съответната интернет страница на кредитодателя,
както и чрез активиране на въпросника, попълвайки в т.ч. своите лични данни, е
потвърдил съгласието си за сключване на договор. С избора си да активира
съответната препратка потребителят е приел както условията на договора, така и
общите условия по него. С извършване на фактическите действия посочени в приложените
ОУ, договорът се валидизира. Доставчикът при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора, съгласно чл.18 ал.1 т.3, ал.2 и ал.3 от
ЗПФУР. От писмените
доказателства, както и заключението на вещото лице, се доказва наличието на
процесния договор. Неоснователно е възражението на ответника в този смисъл, тъй
като неговите лични данни, параметрите по договора са отразени и в заявката
клиент. На следващо място договорът
за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД е договор, съгласно който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение,
за връщането им. Договорът за заем е неформален договор и волеизявленията на
страните за сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни действия.
Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото
от него връщане на заемната сума или вещ. Ищецът е изпълнил задълженията си -
да предостави уговорената парична сума, видно от посочената по-горе разписка за
извършено плащане от 31.10.2018., чрез система
за плащане Изи пей. В същата са посочени имената, ЕГН на ответника, основанието - номера на договора за кредит. Тази разписка не е оспорена, поради което е доказано
наличието на договорното отношение, а възраженията на ответната страна за
нищожност на договора, както и за липса на Стандартен европейски формуляр са
неоснователни, а такъв формуляр е
приложен. Няма данни
ответникът да е заплатил, което се установява и от заключението по назначената
експертиза, поради което дължи
връщане на заетата
сума, а именно главница, 500лв. и договорна лихва в размер на 165лв. По отношение възражението на ответната страна, че предоставената гаранция по чл.4 от договора, е
с невъзможен предмет сключен преди договора за кредит, несъдържаща параметрите
на последния намира следното: Съгласно чл.19
ал.4 от ЗПК годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определени с постановление на МС на РБ. С тази разпоредба се е поставила рамка, по
отношение уговорката при потребителските кредити за размера на лихвите, като
преди приемането на разпоредбата критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служели добрите нрави и еквивалентност в насрещните престации.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва
от едната страна, да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва
от по-неблагоприятното и положение. За това при преценката за нищожност, следва
да се има предвид разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая посочения
в договора такса
Гранат е в размер на 371,25лв., по 33,75лв. месечно.
Тъй като се доказа облигационното отношение между страните по процесния
договор, в същия съответно в погасителния план към него е отразена и такса
Гарант. Същата като размер не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва/основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта-10,02%, а петкратния - 50,10%./, а от
заключението на вещото лице се установява, че ГПР е в размер на 49,7% с наличие
на такса Гарант, т.е същата включена и в ГПР е съобразена със законовите
изисквания, в т.см. с установените нравствено-етични правила на морала, като
ограничаващи договорната свобода. Поради което намира, че тези разпоредби от
договора не противоречат на закона, както и на добрите нрави. Тъй като кредитът
към датата на формиране на силата на присъдено нещо е изискуем, поради изтекъл
срок на договора на 01.10.2019г. въпреки, че не е безспорно, че предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника в какъвто смисъл е възражението на ответната
страна, е допустимо да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК в този смисъл и ТР
№8/2017г. ОСГТК ВКС, Р-е №166/18.12.19г. по т.д. №1445/17г. II т.о. ВКС. Основателен е и акцесорния иск за забава в
размер на 4,34лв. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-11.03.2019г, тъй като се установява, че ответникът не е заплащал
погасителни вноски.
На ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
съразмерно уважената част от иска. Направените разноски са в общ размер на 1075лв./за
заплатена д.т. от 175 лв., 300лв. за особен представител, 300лв. депозит за
вещото лице, 300лв. адвокатско
възнаграждение/
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 325лв. за разноските по ч.гр.д.
№536/2019г. на РРС.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Кредит
Инс” ООД, ЕИК175226410, седалище гр.София бул. Цар Борис III №19 вх.В ет.1 ап.6, че С.Х.С., ЕГН**********, адрес *** дължи сумата 500лв./петстотин лева/
главница, ведно със законната лихва от 14.03.2019г. до окончателното и
изплащане, сумата 165лв./сто шестдесет и пет лева/ договорна лихва за периода
от 31.10.2018г. до 11.03.2019г., сумата 371,25лв./триста седемдесет и един лева
и двадесет и пет стотинки/ договорна такса гарант за периода 31.10.2018г. до
11.03.2019г., 4,34лв/четири лева и тридесет и четири стотинки/ лихва за забава
от 02.12.2018г. до 11.03.2019г.
ОСЪЖДА С.Х.С.,
ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Кредит Инс” ООД, ЕИК175226410, седалище гр.София бул. Цар Борис III №19 вх.В ет.1 ап.6 сумата 1075 лв. /хиляда седемдесет и пет
лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 325лв./триста двадесет
и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №536/2019г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: