О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Кърджали, 23.03.2020
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова и в
присъствието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП – Кърджали
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 45/
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Т.Д.Ф. от ***, подадена чрез пълномощник. Искът
е насочен срещу ОДМВР – Кърджали, като се претендират имуществени вреди в
размер на 300. 00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
а.н.д. № 98/ 2019 г. на РС – Крумовград, в което е отменен ЕФ, серия *** № ***,
издаден от ОДМВР – Кърджали.
Ответникът по иска – ОДМВР – Кърджали, в
молба на упълномощен от директора, процесуален представител изразява становище
за недопустимост на ИМ поради разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, предвиждаща
възможността за присъждане на разноски в съдебните административнонаказателни
производства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП – Кърджали дава заключение
за доказаност и основателност на ИМ.
Съдът, с оглед
задължението за извършване на проверка по чл. 130 от ГПК, приложима съгласно §
1 от ЗР на ЗОДОВ намира, че исковата претенция е недопустима.
Видно от разпоредбата
на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ
е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Тълкуването на посочената разпоредба налага извода, че отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред за
обезщетяване.
В конкретния случай,
от приложеното към настоящото дело а.н.д. № 98/19 г. на РС - Крумовград, се
установява, че съдебното заседание, в което е приключено съдебното следствие и
е даден ход на съдебните прения е проведено на 06.12.2019 г. Към тази дата вече
е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, обн.
ДВ, бр. 94/2019 г., която предвижда възможност за присъждане на разноски на
страните в производството по оспорване на наказателни постановления с
решението, постановено от съда по оспорването. Искането за разноски е допустимо
до приключване на съдебното следствие пред съответната съдебна инстанция.
Такова искане обаче не е направено пред РС - Крумовград и е пропусната
възможността да се реализира предвиденото в новата норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Нормата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, обнародвана на 9.11.2019 г. е влязла в сила на 03.12.2019 г.
След тази дата, ако страната, участваща в производството по оспорване на
наказателно постановление по реда на ЗАНН не е реализирала правото си да поиска
присъждане на разноски, същата не разполага с възможност да търси същите по
реда на ЗОДОВ, предвид наличието на друг ред за това. Доколкото Тълкувателно
решение № 1 по т. д. № 2/2016 Г. на ВАС на РБ предвижда допустимост на иска по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друг предвиден законов ред за овъзмездяване на разходите за заплатен адвокатски хонорар в
производството по оспорване на наказателно постановление, то с приемането на
нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща специален ред, се дерогира задължителната сила на даденото тълкувание в тази
насока.
Ето защо иск по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди във връзка с обжалване на наказателно
постановление е недопустим съгласно посоченото в чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, щом страната е имала
възможност да поиска тези разноски в производството по оспорване на съответното
наказателно постановление, какъвто е и настоящият случай.
При този изход на
спора съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК,
вр. чл. 144 АПК при прекратяване на делото ответникът
има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се
присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Поради изложеното, АС
– Кърджали:
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя протоколно определение от 24.02.2020 г., с
което е даден ход на делото по същество.
Оставя без разглеждане и връща исковата молба на Т.Д.Ф. от ***.
Прекратява производството по адм.д.
№ 45/ 2020 г. по описа на АС – Кърджали.
Осъжда Т.Д.Ф. с ЕГН ********** и адрес: ***, *** да
заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: