О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
град Велико Търново, 16.12.2022 г.
Административен съд – град Велико Търново, осми състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 739/2022 г. по описа на
Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. От АПК във
вр. с чл. 24 от ЗДС..
Образувано е по жалба на ШУГЪР
ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД със седалище ул. „Магистрална“ № 5 чрез *** С.М. против
Писмо изх. № 14460/4.11.2022г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
Агенция“ Военни клубове и военно- почивно дело“,и представляващо писмено едномесечно
предизвестие на основание чл. 32 от Договор за наем, сключен между страните за
прекратяването му.
В жалбата се твърди, че с
предизвестието незаконосъобразно се прекратява договорът за наем, доколкото между
страните е налице правен спор досежно изпълнението на задълженията за
извършване на СМР и инвестиции от страна на жалбоподателя , по който е
образувано гр.д. 545/22г. по описа на Окръжен съд Велико Търново. Следователно
е налице нарушение на материалния закон, доколкото въпреки наличието на такъв
спор относно изпълнението респ. неизпълнението на задълженията на наемателя не
е решен със сила на пресъдено нещо, и същото това основание се ползва и за
прекратяване на договора за наем. Намира, че това писмо отговаря на
характеристиките на чл. 21, ал.1 от АПК, поради което като ИАА същото подлежи
на пряк съдебен контрол по реда на АПК. Всичко това прави жалбата основателна и
от съда се иска след като установи горното да отмени оспорвания акт.
Ответникът по жалба
Изпълнителен Директор на Изпълнителна
Агенция“ Военни клубове и военно- почивно дело“оспорва така подадената жалба,
като я намира за недопустима алтернативно за неоснователна. На първо излага
съображения, че оспореното Предизвестие не представлява ИАА, който може да бъде
обжалван по реда на АПК, доколкото макар същото да обективира волеизявление на
АО, то същото е в качеството му на страна по гражданско правоотношение за наем
, като компетентен да се произнесе по жалбата се явява СРС, а не
Административен съд Велико Търново. Дори
да се приеме, че се касае за ИАА по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК като
просрочена жалбата се явява също недопустима. Съдът след като се убеди в
наличието на едно от тези две обстоятелства следва да остави жалбата без
разглеждане като недопустима и прекрати административното производство. В
случай, че съдът приеме същата за допустима, то тя се явява
неоснователна.Съгласно чл. 21, ал.2 от договора, наемателят следва да отчете
размера на извършената инвестиция в срок не по – късно от един месец след
изтичане на съответната година на договора. Имотът е бил предаден на наемателя
на 5.8.2020г. като действия по изпълнение на задълженията по т.2 от
инвестиционната програма не са предприети нито към 5.09.2021г., нито към момента
на подаване на настоящата жалба. Едва след изпадане на жалбоподателя в забава
на 30.9.2021г. същият посочва, че е необходимо издаването на разрешение за
строеж от Главен архитект на Община В. Търново.
Страните по правоотношението на 24.11.2021г. са извършили оглед на
обекта и са подписали споразумение за изпълнение на дейностите от
инвестиционната програма. С писмо изх. № СТ -2657-04-996/29.11.2021г. ДНСК е
посочила, че предвидените в тази програма СМР представляващ текущ ремонт,
поради което не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Това становище е
потвърдено и от Главния архитект на Община В. Търново. С писмо изх. №
9011/19.7.2022г. на наемателя е предоставен десетдневен срок от получаване на
съобщението за започване на ремонтните работи, получено на 25.7.2022г. ,а
второто писмо №11577/21.9.2022г. ,получено на 26.9.2022г. е определен втори
срок – седемдневен. Същият изтича на 3.10.2022г.като няма данни за започнали
такива дейности по изпълнение на инвестиционната програма, такива не се твърдят
и от самия жалбоподател. При така установените факти на основание чл.32 е
договора е изпратено спорното едномесечно предизвестие. Освен това намира за
недопустимо прилагането на заключение СТЕ от гр.д. по настоящото такова.
Неоснователно намира и алтернативното искане за спиране на действието на
писмото. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка
намира от фактическа страна установено следното :
Няма спор, че между страните е
сключен договор за наем от 4.08.2020г., с който ответникът е предоставил на
жалбоподателя под наем имот, представляващ частна държавна собственост, и представляващ
ресторант с площ от 182, 43 кв.м., санитарен възел – 8 кв.м. , друго помещение
от 12 кв. м. и тераса от 126,20 кв.м. или общо отдадена под наем площ от 328
,63 кв.м., намираща се на пл. Майка България № 1 гр. В. Търново. По силата на
същия т.2 наемателят следва да извърши ремонтни дейности, съгласно приетата от
страните инвестиционна програма. Със споразумение от 24.11.2021г. страните са
уточнили работите, които следва да се изпълнят. По делото са представени две
уведомителни писма на жалбоподателя едното до ответника от 29.9.2021г. а
второто до Главен архитект на Община В. Търново от 24.11.2021г,и такова от
31.3.2022г. на последния, от които става ясно , че са извършването на тези СМР
е необходимо издаването на разрешение за строеж, което съгласно чл. 148, ал 4
от ЗУТ се издава на възложителя , а съгласно чл. 161, от ЗУТ ,такъв е
собственикът на имота или лицето, в чиято полза е учредено право на строеж.
След като ответникът не е поискал издаването на такова, то същият е изпаднал в
забава, поради което жалбоподателят не дължи неустойка, предвидена в договора
чл. 21, ал. 4.Въпреки това ИАВКВПЧ е подало заявление за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично задължение, представляващо
горната неустойка за сумата от 105 000 лева въз основа на документ.Същата
е издадена, като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от
жалбоподателя, в резултат на което от страна на наемодателят е предявена искова
молба за установяване на вземането, по което е образувано гр.д. 474/22 по описа
на Окръжен съд Велико Търново, за което е издадено съответно Удостоверение. С
Определение № 708/26.4.2022г. по гр.д. 545/22г по описа на ВТРС е спряно
изпълнението на тази Заповед и съответното изпълнително дело. Налице е ново
споразумение между страните за изпълнение на дейностите по инвестиционната
програма от 24.11.2021г. , като отново с писмо от 10.12.2021г.до Главен
архитект на Община В. Търново дали за уточнените в горното СМР е необходимо
издаване на Разрешение за строеж. По горепосоченото гр.д. е била назначена СТЕ,
която посочва, че за ремонт на покрива е необходима подмяна на компрометирани
конструктивни елементи, което не може да стане без издаване на Разрешение за
строеж.
При така установените факти,
ответникът е изпратил обжалваното в настоящото производство писмо, с което на
основание чл. 32 от сключения договор между страните е посочил, че същото
представлява едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем.
Същото е получено на 4.11.2022г. а жалбата против него до Административен съд
Велико Търново е подадена на 28.11.202г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: От изложеното следва, че между
страните съществува облигационно отношение, а с оспореното предизвестие ответникът
в качеството му на наемодател, е уведомил наемателя, че предстои прекратяване
на наемното му правоотношение. Настоящата инстанция намира, че процесното
предизвестие не обективира властническо волеизявление за прекратяване на
наемното правоотношение. С него само е посочено, че ще бъдат предприети
действия по прекратяване на наемното правоотношение след изтичане на един месец
от датата на получаването му. Тоест едва след изтичане на този срок началникът
може да предприеме действия по прекратяване на договора. Според легалното
определение, дадено в чл. 21, ал.1 от АПК, "административен акт" е
"изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие
волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това
орган или организация, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт". Няма
спор, че жалбоподателят е адресат на това писмо, но същото се явява такова с
уведомителен характер, но същото не съдържа разпоредителна част, с която да се
определят негови права или задължения. Именно това му качество на съобщение с
уведомителен характер обуславя извода, че същото не представлява годен за
оспорване индивидуален административен акт и не формира правен интерес от
оспорването му..По изложените причини жалбата, поради липса на предмет -подлежащ
на оспорване акт и липса на правен интерес е недопустима и на основание чл.
159, т.1 и т.4 от АПК. В този смисъл напр. Определение № 9473 от
17.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8823/2021 Определение № 1055 от 30.01.2006 г.
на ВАС по адм. д. № 350/2006 г.
На следващо място , следва да
се посочи, че основанията за прекратяване на наемния договор са посочени
изрично в него по силата на препращащата норма на чл. 24 от ЗДС, и същите са с
облигационен характер. Съгласно чл. 24 от ЗДС, прекратяването на наемните
правоотношения за имоти - държавна собственост се осъществява по реда на ЗЗД -
с писмено предизвестие съгласно чл. 238 от ЗЗД. При цитираната правна уредба,
става ясно, че споровете между страните досежно прекратяването на наемното
правоотношение са подсъдни на общите съдилища, а не на административните такива
по силата на чл. 103 и сл. От ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика
напр. Определение № 574 от 16.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10966/2007 г., . Макар
отдаването под наем на имоти частна държавна собственост да се урежда от
нормите на ЗДС и ППЗДС, от това обаче не
следва изводът, че актът е административен, след като отношенията между
страните са гражданско-правни. В случая не може да се направи позоваване и на чл.120,
ал.2 от Конституцията на РБългария за
прилагане на общата клауза за обжалваемост на административните актове, понеже
преценката на процесния акт не е свързана с изпълнително-разпоредителна дейност
на административен орган, в рамките на неговите компетентност, с която се
създават права и задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или
законни интереси на граждани. Правата и задълженията в случая произтичат от
договори, поради което възраженията във връзка с изпълнението им следва да
бъдат насочени към уреждане на отношенията между самите страни извънсъдебно или
по съдебен ред според тяхното желание затова. Не може да се приеме и
евентуалното становище за наличие на административен договор, при който
изменението, прекратяването на същия се разглежда по реда на ИАА. Дори да се
приеме, че посочените правоотношения между наемателя и държавата да възникват
от сложен фактически състав, напр. Заповед за определяне на купувач след
провеждане на търг или конкурс, и договор за наем, с който се определят права и
задължения на страните, срок, наемната цена и др., те стават облигационни и се
уреждат от гражданското право поради наличието на равнопоставеност между
страните, в какъвто смисъл е и изричната разпоредба на чл. 24 от ЗДС, която
препраща към основанията за прекратяване, изрино предвидени по ЗЗД и договора. В
този смисъл : Определение № 8546 от 19.09.2007 г.
на ВАС по адм. д. № 1996/2007 г. Определение № 8471 от 18.09.2007 г. на ВАС по
адм. д. № 6881/2007 г.,
Изготвянето и връчването на предизвестие за прекратяване на договора за наем е предпоставка за провеждане на производството по издаване на индивидуален административен акт - заповед за изземване на държавен имот, която определено подлежи на обжалване по реда на АПК. В този случай предизвестието е волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК част от процедурата по издаване на ИАА Заповед за изземване на държавен имот , което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Но дори да се приеме, че се касае
за ИАА, жалбата се явява недопустима
като просрочена, доколкото връчването на предизвестието е станало на 4.11.2022г. а жалбата против него до
Административен съд Велико Търново е подадена на 28.11.202г.извън 14 дневния
преклузивен срок по чл. 149, ал.1 от АПК.
Досежно
искането за спиране действието на обжалваното писмо, съдът намира, че същото се
явява недопустимо. Нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК изрично закрепва
суспензивния ефект на жалбата срещу индивидуалния административен акт като общо
правило. Различни ценности, които законът защитава, налагат изключения с
допускане на предварително изпълнение, като суспензивният ефект по чл. 166, ал.
1 от АПК се дерогира, когато със специален закон изрично се предвиди
предварително изпълнение на даден вид административни актове съгласно чл. 166,
ал. 4 от АПК или когато административен
орган с разпореждане допусне предварително изпълнение на издаден от него
административен акт съгласно чл. 60 от АПК, а съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК когато съдът допусне
предварително изпълнение съгласно чл. 167 от АПК. Спирането му във всички тези
варианти дава временна защита на застрашените от него права и законни интереси
на оспорващия, поради което константно съдебната практика го квалифицира като
обезпечителна мярка на жалбата, която цели да попречи, докато спорът е висящ,
да бъдат осъществени порочно възникнали последици от оспорения административен
акт при запазване на фактическото и правното положение в състоянието отпреди
издаването му.При допуснато предварително изпълнение от административния орган
с разпореждане по чл. 60 от АПК, което е влязло в сила, независимо дали е било
оспорено или не по съдебен ред, или е предвидено със закон, без изрична забрана
за съдебен контрол, оспорващият има право да поиска то да се спре от съда по
чл. 166, ал. 2, респ. по чл. 166, ал. 4 от АПК. Тъй като предварителното
изпълнение по интензитет не се отличава от окончателното, вече приложено, то
засяга негативно правната сфера на оспорващия и може да компрометира търсената
от него съдебна защита, правейки я безпредметна. За да балансират риска, чл.
166, ал. 2 и ал. 4 от АПК овластяват съда да спре това предварително изпълнение
и да възстанови общото правило за спиране на изпълнението на административния
акт с оспорването му по чл. 166, ал. 1 от АПК. Или, с чл. 166, ал. 2 и чл. 166,
ал. 4 от АПК законодателят е овластил съда да отнеме привилегията на
предварителното изпълнение на оспорения административен акт, спирайки го.
Правото да се иска спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК възниква с влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК, с
което административният орган го е допуснал, независимо дали то е било
обжалвано и съдът окончателно е признал законосъобразността му или като
неоспорено в срок е влязло в сила. Това спиране е предназначено да обезпечи
правата на оспорващия по време на висящността на съдебното производство.
Защитата се състои в осуетяване настъпването по предварително изпълнение на
породените от оспорения акт неблагоприятни за него правни последици.
Аналогично, правото по чл. 166, ал. 4 от АПК възниква в момента на издаване на
административен акт от вид, на който отделен закон придава предварително
изпълнение, а упражняването му има описаната обезпечителна функция. И в двата
случая абсолютна предпоставка за допустимост на искането по чл. 166, ал. 2 от АПК и по чл. 166, ал. 4 от АПК е наличието на предварително изпълнение,
допуснато административно или нормативно, на индивидуален административен акт.
В настоящия казус не са налице и двете предпоставки, нито се обжалва ИАА, нито
последният е с допуснато предварително изпълнение. С оглед на така изложеното следва извода, че
за да се допусне спиране на предварителното изпълнение до приключване на
производството, жалбата следва да се явява процесуално допустима т.е. да е
налице висящност на съдебното производство, което в настоящия казус не е
налице. Следва да се посочи, че търсената от жалбоподателя защита може да се
постигне с депозиране пред общия съд на молба за предварително обезпечение на
бъдещ иск- чл. 390 от ГПК.
Обобщавайки, съдът приема
предявеното по делото искане за спиране за недопустимо, поради което същото
следва да се остави без разглеждане.
От страна на ответник жалба
е направено искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 от ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, което се явява основателно. Съдът обаче намира,
че размерът на същото е завишен и следва да определи такъв в размер на 100 лева
по чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Водим от горното осми състав на
Административен съд Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ШУГЪР
ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД със седалище ул. „Магистрална“ № 5 чрез *** С.М. против
Писмо изх. № 14460/4.11.2022г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
Агенция“ Военни клубове и военно- почивно дело“и представляващо писмено
едномесечно предизвестие на основание чл. 32 от Договор за наем, сключен между
страните за прекратяването му, както и искането за спиране на изпълнението му.
ОСЪЖДА ШУГЪР ИМПЕКС ТРЕЙДИНГ ЕООД
със седалище ул. „Магистрална“ № 5 да заплати на Изпълнителна
Агенция“ Военни клубове и военно- почивно дело“гр. София, разноски в
производството в размер на 100- сто- лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 739/22г. по описа на Административен съд Велико
Търново.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в седемдневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: