№ 4264
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100502815 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 1797 от 07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 9532/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 119-и състав, ответникът „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на „Драгомировкомерс“ ЕООД
следните суми: 24999 лева – застрахователно обезщетение за повредите на
товарния автомобил; 16242 лева – застрахователно обезщетение за повредите
на ремаркето, ведно със законната лихва върху главницата за времето от
предявяване на иска пред Софийски градски съд на 16.09.2021 г. до
окончателното плащане, като искът за застрахователно обезщетение за
повредите на ремаркето е отхвърлен за горницата до 19680 лева.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4000,50
лева, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 53,86 лева.
Срещу решението в частта, с която исковите претенции са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
подадена чрез юрк. Б.М., в която са изложени съображения за нищожност,
както и за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт.
На първо място според въззивника решението е нищожно поради липса на
задължителен реквизит в съдържанието му – не е посочена банкова сметка, по
която ответникът да преведе присъдените по делото суми. Изложено е, че
1
банкова сметка не била посочен и в исковата молба, с оглед на което според
въззивника районният съд е разгледал една нередовна искова молба.
По същество въззивникът намира, че първоинстанционният съд
неправилно не е отчел направеното от ответника възражение за
съпричиняване, като по този начин е допуснал нарушение на процесуалния
закон, доколкото не е отчел изобщо поведението на водача управлявал
имуществото на ищцовото дружество въпреки наличните доказателства в
кориците на делото за това. Според въззивника в хода на
първоинстанционното производство се е доказало, че водачът К.П. без да се
съобрази с намиращите се от дясната му страна МПС е навлязъл надясно от
активната лента в ускорителната лента от изхода на село Лозен, в която се е
намирал товарен камион марка „Рено“, модел „Премиум“, с рег. № *********,
в който се е ударил. Намира и, че по делото се е доказало, че процесното
произшествие е настъпило в ускорителната лента. В жалбата е посочено още,
че районният съд не е обсъдил в решението си показанията на свидетеля Д., от
които се установявало, че водачът на увредения автомобил е бил заспал
поради дългото шофиране, поради което се е отклонил надясно и е навлязъл в
ускорителната лента към камиона, застрахован при ответника. Намира, че
съдът не е отчел и показанията на водача, управлявал камиона на ищцовото
дружество, който описал, че се движил в лентата за отбиване в посока към
село Лозен.
С жалбата се оспорва и механизмът на настъпване на процесното ПТП,
като в тази връзка въззивникът излага, че от заключението на изслушаната по
делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) не може да се установи
какъв точно е механизмът на настъпване на произшествието, нито точното
местоположение на настъпването му. Посочва още, че вещото лице е
уточнило в проведеното по делото открито съдебно заседание, че не може да
се установи с категоричност кой водач в коя пътна лента се е намирал, без да
се съпоставят данните от тахографите и GPS устройствата на двата камиона,
но районният съд не съобразил, че ищецът, въпреки че бил задължен да
представи тези данни, отказал да стори това.
По отношение размера на застрахователното обезщетение въззивникът
намира, че първоинстанционният съд не е отчел, че при хипотезата на т. нар.
„тотална щета“ от дължимото обезщетение следва да бъдат приспаднати
запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно
средство, които части чл. 390 КЗ фиксира на 30 %. Застъпена е теза, че в
случая дължимите обезщетения са 23014,60 лева за товарния автомобил и
14347,90 лева за ремаркето.
В законоустановения срок от насрещната страна
„Драгомировкомерс“ ЕООД чрез адв. В. У. е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който е взето становище за неоснователност на същата.
На първо място въззиваемият намира за неверни твърденията на
жалбоподателя, че по делото не е представена банкова сметка, по която да
бъде преведено присъденото обезщетение, като посочва, че такава е
представена с молба, приета в проведеното на 15.08.2022 г. открито съдебно
заседание.
С отговора въззиваемият оспорва и твърденията на насрещната страна
2
относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Според него в
протокола за ПТП и приложената към него скица ясно е посочено, че
причината за ПТП е навлизане на товарен автомобил „Рено“ в лентата за
движение на товарен автомобил „Мерцедес“, с което при наличие на знак „Б2“
не пропуска движещия се по път с предимство товарен автомобил
„Мерцедес“. Сочи още, че няма твърдения по делото от водача П., че е
навлязъл в друга лента за движение на автомагистралата, когато е настъпило
произшествието. Въззиваемият сочи още, че не е възможно и двата камиона да
се движат в лентата за ускорение, след което единият камион да застигне
другия и да настъпи страничен удар в предната част на кабината. В отговора
се подчертава още, че водачът на застрахования при ответника товарен
автомобил не е възразил срещу акта за установяване на административно
наказание (АУАН), съставен от служителите на ПП – СДВР, нито е обжалвал
наложеното му наказание с наказателното постановление и е заплатил глобата
за него във връзка с тези нарушения. С оглед изложеното намира, че вината за
настъпване на ПТП на водача Д. Д. е безспорно доказана, а ответникът не е
успял да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за
съпричиняване на вредоносния резултат.
На следващо място въззиваемият излага, че правилно вещото лице по
изслушаната САТЕ е изчислило размера на застрахователното обезщетение по
„тотална щета“ с приспадане на запазени части, като оспорва възраженията на
въззивника в обратния смисъл.
С оглед изложените съображения е отправена молба до въззивния съд за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
В хода на първоинстанционното производство е постановено и
определение № 38874 от 31.10.2023 г., с което е отхвърлено искането за
изменение на Решение № 1797 от 07.02.2023 г., постановено по гражданско
дело № 9532 по описа на Софийския районен съд, в частта му за разноските,
направено от „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с въззивна жалба, постъпила в
съда на 09.03.2023 г.
Срещу определението е постъпила частна жалба от „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, в която са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на същото. Според частният жалбоподател неправилно
районният съд е приел, че ищецът е претендирал и доказал разноски в размер
на 2450 лева, тъй като в приложения с исковата молба договор за правна
защита и съдействие страните са уговорили, че ще се окаже безплатна правна
помощ и съдействие по чл. 38, т. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), а
погрешно съдът е приел, че в договора е уговорено плащане при условията на
чл. 36, ал. 4 ЗАдв.
С оглед изложеното в жалбата е отправена молба за отмяна на
атакуваното определение и постановяване на такова, с което да бъде
отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на разноски за адвокатска
защита по чл. 38, т. 1 ЗАдв, а в условията на евентуалност – същите да бъдат
намалени поради прекомерност.
В законоустановения срок от насрещната страна „Драгомировкомерс“
ЕООД е постъпил отговор на частната жалба, с който е взето становище за
неоснователност на същата. Излага, че по делото има налични два договора за
3
правна помощ, които са подписани от ищцовото дружество, като заплащането
на адвокатски хонорар е станало на по-късен етап от производството, за което
е бил подписан договор от 11.08.2022 г., в който ясно е посочено основанието
за заплащане на сумите. В допълнение сочи, че по делото е представен и
списък на разноските, в който също не е претендирано адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. С оглед изложените съображения е
отправена молба до настоящата инстанция за оставяне без уважение на
частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която искът за
застрахователно обезщетение за повредите на ремаркето е отхвърлен за
горницата над уважения размер от 16242 лева до 19680 лева е влязло в сила и
не е предмет на проверка в настоящото производство. При извършена
проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че
решението в останалата обжалвана част е валидно и допустимо.
Оплакването на въззивника за нищожност на обжалваното решение е
неоснователно, доколкото липсата на посочена банкова сметка в диспозитива
на решението не би могло да обуслови нищожност на същото. Освен това в
проведеното на 15.08.2022 г. открито съдебно заседание ищецът в изпълнение
на задължението си по чл. 127, ал. 4 ГПК е посочил начин на изпълнение на
предявените искове, а именно по банкова сметка, посочена в молбата.
Решението е и правилно в обжалваната част поради следните
съображения:
Пред СРС са предявени за разглеждане искове с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ от „Драгомировкомерс“ ЕООД срещу „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
24999 лева (след допуснато изменение на размера на иска в открито съдебно
заседание от 19.10.2022 г.), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС НР Акрос АТП“
с рег. № *********, както и сумата от 15185 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по прикачено към товарния
автомобил ремарке „Лор Евролор“ с рег. № *********, настъпили в резултат
на ПТП от 02.02.2021 г. на автомагистрала „Тракия“ в района на с. Лозен, гр.
София, на пресечна точка с ул. „Съединение“.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна. На 02.02.2021 г., около 13,30 часа в гр. София, на
автомагистрала „Тракия“, в района на с. Лозен, на пресечката с ул.
„Съединение“ настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на
товарен автомобил „Рено Премиум“ с рег. № *********, управляван от Д. Д. и
4
товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС НР Акрос АТП“ с рег. № *********,
управляван от К.П.. От удара настъпили имуществени вреди върху товарен
автомобил „Мерцедес 1844ЛС НР Акрос АТП“, както и по прикаченото към
него ремарке „Лор Евролор“ с рег. № *********. Местопроизшествието било
посетено от служители на сектор „Пътна полиция“, като бил съставен
Протокол за ПТП с № 759240 от 02.02.2021 г. от младши автоконтрольор в
сектор „Пътна Полиция“. Бил съставен АУАН № 336807 от 02.02.2021 г.
против водача на товарен автомобил „Рено Премиум“ за извършено от водача
нарушение на правилата за движение по пътищата. Издадено е и наказателно
постановление № 21-4332-002776 от 23.02.2021 г., с което на Д. Д. е наложена
глоба в размер на 200 лева за това, че на 02.02.2021 г., около 12,30 ч. в с. Лозен,
на ул. „Съединение“ като водач на товарен автомобил „Рено Премиум“ с
прикачено полуремарке „Кьогел СНЦ 024“ при движение по ул. „Съединение"
от с. Лозен и на пътната връзка с автомагистрала „Тракия“ при наличие на
пътни знаци „Б-1“ и „Б-2“ при маневра десен завой към гр. Пловдив не
пропуска и става причина за ПТП по движещия се по път с предимство от гр.
София към гр. Пловдив товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС НР Актрос
АТП“ с прикачено ремарке. Административноказващият орган е приел, че с
това си деяние водачът Д. Д. е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Наазателното
постановление не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 09.04.2021 г.
Ищецът подал претенция за изплащане на обезщетение за щети по
застраховка „Гражданска отговорност“, заведена от ответника под щети №
0801-000702/2021-01 и 0801-000704/2121-1. Били съставени два описа –
заключения за нанесените върху товарния автомобил и ремаркето щети.
С писмо изх. № 952 от 19.02.2021 г. застрахователното дружество
уведомило ищеца, че след извършена допълнителна проверка по случая се
касаело за виновно поведение на водача К.П., тъй като нарушил чл. 25 и чл. 20
ЗДвП. В писмото е посочено още, че застрахованият при ответникът водач Д.
Д. оспорвал наказателното постановление по предвидения административен
ред и имал готовност да докаже невинността си. Предвид изложеното
ответникът е счел, че няма основание за заплащане на обезщетение по
заведените щети.
От изготвената в първоинстанционното производство САТЕ се
установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на влекач „Рено Премиум“ с
прикачено към него полуремарке, който при наличието на пътен знак „Б2“ не
пропуска движещия се по автомагитрала „Тракия“ автовоз „Мерцедес 1844
ЛС НР Актрос АТП“ с прикачено към него ремарке „Лор Евролор“, навлиза в
неговата лента за движение и реализира ПТП. В заключението е изяснено
още, че от техническа гледна точка водачът на „Рено Премиум“ е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е извършил
своята маневра за включване в движението на автомагистрала „Тракия“, без да
излиза от предвидената за това лента за ускоряване, да пропусне движещия се
във втората активна лента за движение товарен автомобил с ремарке и след
това да се включи в движението по магистралата. В заключението си
експертът е изяснил и каква е хоризонталната и вертикална маркировка на
мястото на ПТП, както и характеристиките на пътното платно. Посочил е, че
платното за движение на автомагистралата в района на произшествието се
5
състои от 4 пътни ленти за движение, като най-дясната е предназначена за
ускоряване на МПС, идващи от ул. „Съединение“ и последващото им
включване в движението по магистралата, като същата е отделена от
останалите три пътни ленти с единична непрекъсната линия. Вещото лице е
приело, че инициалният удар е настъпил във втората лента за движение,
между предна дясна част на автовоз „Мерцедес“ и задната лява част на влекач
„Рено“
В резултат на удара били установени множество повреди на товарния
автомобил „Мерцедес“ и ремаркето, които били в пряка и причинно-
следствена връзка с пътния инцидент. Стойността на ремонта за
възстановяване възлизала на 91415,80 лв., а възстановяването на ремаркето в
техническо състояние, позволяващо неговата последваща употреба по
предназначение било невъзможно. Действителната пазарна стойност на
автомобила към 02.02.2021 г. била 34507 лв., а на ремаркето – 21512 лева.
Ремонтът на автомобила, с оглед действителната му стойност бил
икономически нецелесъобразен. Запазените детайли, които не са засегнати от
удара и биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар били над 25 % от
действителната пазарна стойност на товарния автомобил и 24,5 % от
действителната пазарна стойност на ремаркето, като стойността им при
евентуална реализация на вторичния пазар по цени за части за втора употреба
възлизала на 8627 лева за товарния автомобил и 5270 лева за ремаркето.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи. Съгласно 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който съгласно чл. 2
на чл. 432 КЗ може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба,
за да бъде уважен искът, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване. В настоящия случай на първо място
следва да се отбележи, че между страните не е спорно наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на
товарен автомобил „Рено Премиум“ и ответното търговско дружество.
Първото възражение на ответника е, че вината на водача на лек
автомобил „Рено Премиум“ не е установена, като е релевирано и възражение
за съпричиняване от водача на товарен автомобил „Мерцедес“. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява противоправното поведение
на водача на застрахования при ответника товарен автомобил, който е
6
навлязъл на автомагистрала „Тракия“, без да се съобрази със знак „Б2“, който
го задължава да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство,
нарушавайки чл. 6, т. 1 ЗДвП. Ответната страна следва при условията на
главно и пълно доказване да установи соченото от нея съпричиняване, а от
ангажираните от нея доказателства, не се установява противоправно
поведение на водача на увреденото МПС, което да е допринесло за
вредоносния резултат.
Невярно е твърдението на въззивника, че водачът К.П. се е движил в
ускорителната лента на автомагистралата. От показанията му се установява,
че същият се е движел в крайна дясна лента за движение, а както бе посочено,
в заключението на САТЕ е изяснено, че автомагистралата се състои от четири
ленти за движение. В открито съдебно заседание, проведено на 15.08.2022 г.
вещото лице категорично заявява, че от техническа гледна точка ударът по
никакъв начин не може да настъпи в ускорителната лента, тъй като камионът
не може да вземе толкова остър завой. Ето защо показанията на свидетеля Д.
не следва да се кредитират в частта, с която заявява, че е навлязъл на
автомагистралата в аварийната лента и се е движил само по нея. Настоящият
съдебен състав приема, че водачът П. се е движил в крайна дясна лента за
движение (което не е еднозначно с ускорителна лента за движение) и именно в
нея е навлязъл водачът Д., без да се съобрази със знак „Б2“, с което си
поведение е станал причина за реализиране на пътния инцидент.
По отношение на твърдението на въззивника, че водачът П. е заспал,
докато шофира автомобила, следва да се посочи, че същото се навежда за
първи път с въззивната жалба и е преклудирано. За пълнота на изложението
все пак следва да се добави още, че доказателства в тази насока не са
ангажирани от страна на ответното дружество.
С въззивната жалба е направено възражение, че щетата на увреденото
МПС на ищеца е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ и че ищецът не е
представил документ за дерегистрация на автомобила. Съгласно чл. 390, ал. 2
КЗ тотална щета е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му стойност. При
установена тотална щета, в полза на увреденото лице следва да бъде
изплатена стойността на действително претърпените вреди към датата на ПТП
(чл. 386, ал. 2 КЗ). Съгласно чл. 400 КЗ за действителна застрахователна
стойност се счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество. При установена тотална щета
с оглед вида и размера на вредите, в полза на увреденото лице следва да бъде
изплатена именно тази стойност – компенсираща загубата от полезността на
вещта. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на увредения от
действителната стойност на вещта следва да бъде приспадната стойността на
запазените части, които могат да бъдат реализирани на вторичен пазар.
Съгласно константната съдебна практика, дължимостта на
обезщетението не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията на
МПС съгласно чл. 193, ал. 3 КЗ и липсата на този документ би могло да има
значение единствено за забавата на длъжника, но не и за основателността на
претенцията.
По делото е установена действителната пазарна стойност на товарния
7
автомобил към датата на ПТП – 34507 лева, а стойността на причинените
вреди – 91415,80 лева. Определяща за размера, както на действително
претърпените вреди, така и за стойността на автомобила е експертната оценка,
изготвена от допуснатата в първоинстанционното производство експертиза, а
не реално заплатените от увредения ремонтни дейности.
При наличие на „тотална щета“, когато са останали и годни автодетайли
или агрегати, застрахователят трябва да установи това обстоятелство и факта,
че те биха могли да бъдат отделени без значителни трудности от автомобила и
да бъдат продадени на вторичния пазар. В настоящия случай ответникът не е
установил възможността за отделяне без значителни трудности на тези части
от автомобила, нито тяхната стойност след приспадане на необходимия
квалифициран труд за отделянето им от автомобила. Независимо от горното,
доколкото от заключението на вещото лице е установено, че стойността на
запазените части на товарния автомобил възлиза на 8627 лева, а тази на
ремаркето – на 5270 лева, то от действителната стойност на превозните
средства следва да бъдат приспаднати тези суми, като исковете бъдат уважени
за пълния предявен размер за автомобила (доколкото стойността на
застрахователното обезщетение по принцип възлиза на 25880 лева) и за 16242
лева за ремаркето. Абсолютно неоснователно е възражението на въззивника,
че чл. 390 КЗ фиксира стойността на запазените части на 30 %, тъй като в
сочената разпоредба изобщо не е предвидено подобно правило.
Достигайки до същите правни изводи, районният съд е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна чрез
процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу
акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения
преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС,
разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които
съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за
производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат по силата на чл. 78, ал. 1 от
същия кодекс. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както
че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото
тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само
заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
В процесния случай ищецът е представил писмен договор за правна
помощ (л. 114 от първоинстанционното дело), който съдържа изявление, че
уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой. По делото е
представен и списък на разноските, в който не е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, а разноски, направени от ищеца, на база
8
реално платени суми. Съобразявайки горецитираното тълкувателно решение,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е разписка, удостоверяваща
плащането на адвокатско възнаграждение, с оглед на което правилно
районният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца в
пълния претендиран размер и обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца (въззиваем) следва
да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски.
Последният претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2450 лева, чието заплащане е доказано в пълния му размер. Направеното
възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на
въззивника настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото
възнаграждението е уговорено под минималните размери, установени в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което съдът използва като ориентир при определяне на
справедливите размери на адвокатските възнаграждения. Уговореният
адвокатски хонорар е съобразен и с фактическата и правна сложност на
делото пред настоящата инстанция, както и с извършената от адвоката работа
– същият е защитавал добросъвестно интересите на въззиваемия, индиция за
което е и благоприятният изход на делото за него. Ето защо направените от
въззивамия разноски за настоящото производство следва да бъдат възложени
в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 1797 от 07.02.2023 г.,
постановено по гр. д. № 9532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 119-
и състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 38874 от 31.10.2023 г., постановено
по гр. д. № 9532/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 119-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД с ЕИК ********* да заплати на „Драгомировкомерс“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 2450 лева – разноски, направени в хода на
въззивното производство.
Препис от решението да се връчи на въззиваемия „Драгомировкомерс“
ЕООД чрез адв. В. У. на следния адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 38,
ет. 2, ап. 4.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10