РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Нови пазар, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Габриела П. Димитрова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Габриела П. Димитрова Административно
наказателно дело № 20233620200310 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „*** " № ***,
представлявано от С.И.Ю., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП №
********** от 08.03.2022 г., издаден от Агенция „***“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП му е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. , на основание 187а, ал.2, т. 3, вр. ал. 3,
вр. чл. 179, ал. 3б вр. ЗДвП, както и такса в размер на 119 лв., на основание чл.10б, ал. 5 от
ЗП.
В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в
противоречие с материалноправните норми, при съществено нарушение на процесуалните
правила и в разрез с целта на закона. Излага се, че първоначално въз основа на АУАН е
издадено НП №******г. срещу лицето С.И.Ю. в качеството му на водач на ППС от
категорията по чл. 10 б, ал. 3 ЗП за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, което налага
извод, че процесният електронен фиш е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 179,
ал. 3д, изр. 3 от ЗДвП. Издавайки два санкционни акта за едно и също административно
нарушение Агенция „***“ е допуснала съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че за нарушения по ЗП и по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП приложение намират разпоредбите на ЗАНН, касаещи издаването на АУАН и
НП. Твърди се също, че липсват задължителни реквизити на електронния фиш, а именно:
отбелязване на административнонаказващия орган, издал правораздавателния акт, мястото
на издвършване на нарушението и словесно описание на същото. Сочи се, че в това
производствата намират приложение правилата по чл. 34 от ЗАНН, като се прави
възражение за изтекла 6- месечна погасителна давност за издаване на ел. фиш. Твърди се, че
съдът не е обвързан от фактическите констатации в ел. фиш по аргумент от чл. 14, ал. 2 НПК
вр. чл. 84 ЗАНН. Сочи се, че АНО не е представил доказателства за изправност, както за
1
техническото средство, с което е заснето нарушението, така и за електронната система, към
която се подават, респективно генерират данни. Излагат се доводи за непропорционалност
на предвидената имуществена санкция спрямо извършеното деяние, както и твърденията за
несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО.
Въз основа на изложеното е отправено искане за отмяна на атакувания акт.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба, в която
излага становище за отмяна на електронния фиш поради противоречието му с
императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и изразява становище, че
електронният фиш е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Направено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представено е и
писмено становище с подробно развити съображения за правилност и законосъобразност на
издадения ел. фиш.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2022 г. около 16:10 часа ППС – *** МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с рег. №*** с
технически допустима максимална маса ***, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в
състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, се движел по път *** км ***+*, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платена пътна мрежа. Посоченото превозно средство било заснето от електронна
система с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път *** км ***+*. Било
установено, че за посоченото ППС не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик от Агенция "***" бил съставен електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП № **** г., с който на "***“ ЕООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „*** " № ***, общ. Н., обл. Ш., представлявано
от С.И.Ю., е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500
лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 от ЗДвП,
във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и такса на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на
119 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от приобщените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалвания акт относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разС.ие, като съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разС.ие - тол
такса се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, като заплащането на тол таксата
дава право на едно пътно превозно средство да измине разС.ие между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разС.ие се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разС.ие се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разС.ие, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че пътното превозно
средство, собственост на дружеството-жалбоподател се е движили по път *** км ***+*, като
същото е представлявало ППС – *** МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с рег. №*** с технически
допустима максимална маса ***, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с
ремарке с общ брой оси – 5, с обща технически допустима максимална маса на състава
44000, без да е заплатена дължимата пътна такса, която дава право на същото да измине
разС.ие между две точки от сътветния път или пътен участък. В подкрепа на този извод е и
представената като писмено доказателство по делото Справка от Електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 20412, като данните
от справката са били вписани и в съставения впоследствие електронен фиш.
В конкретния случай АНО е започнал производството със съставяне на АУАН
серия *** от 16.03.2022 г. , въз основа на който впоследствие е ангажирана отговорността на
водача С.И.Ю. с издаване на НП BG16032022/4000/Р8-243 от 26.08.2022 г. и налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. Доколкото с влязло в сила
Решение №*** г., постановено по АНД №*** г. на РС Нови пазар, потвърдено с Решение №
*** г. по КАНД №***3 г. на Административен съд Ш. НП е отменено, то към момента на
издаване на електронен фиш №*** административнонаказателната отговорност е
ангажирана единствено на собственика на ППС за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2
ЗДвП и съответно доводите на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал.
3д, изр. 3 от ЗДвП са неоснователни.
В производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени
изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като нарушението е заснето с
устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и се намира на посочения в електронния фиш километър от
пътнияучастък на път ***. Съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя
доводи, оспорващи техническата годност на използваното техническо средство/система,
установяващи нарушението. Осъществяваната дейност по констатиране на процесното
нарушение е извършено съобразно регламентираните правомощия в чл. 167а от ЗДвП.
Съобразно създадената законова регламентация електронната система за събиране на ТОЛ
такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, и не
представлява автоматизирано техническо средство, като за нея не съществува изискване за
3
сертифициране, одобрение и последващ контрол на годност от Българския институт по
метрология.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси
по л. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Съгласно разпоредбата на чл. 189е,
ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство - част от системата. Електронната система функционира чрез визуално
разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което
не подлежи на техническо измерване по Закона за измерванията. Предвид приложения по
делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и статично изображение
на процесния автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в
електронния фиш дата и час същият се е движел по път ***, в района на км ***+*, с посока
намаляващ километър. Пътният участък от републикански път *** е индивидуализиран в
достатъчна степен в електронния фиш, макар и без изричното изписване на тол сегмента или
чрез посочване на географските му координати, като на него е било разположено и
устройството с № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, установило и самото нарушение. Участъкът от републикански път ***, по
който се е движело процесното ППС е част от републиканските пътища на Република
България, за които се събиира тол такса за ползване на пътната инфраструктура, доколкото
попада в обхвата на Приложение №1 от Решение№*** г. на МС за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие.
Видно от свидетелството за регистрация и справка за собственост ППС с рег. №***
е с обща технически допустима максимална маса ***, т.е. над 3.5 т., поради което и на
основание чл.10, ал.1, т. 2 ЗП за движението му по платена пътна мрежа, в конкретния
случай по път А- 2, км *** – *, се дължи тол такса.
От приобщената по делото становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ към Национално тол управление се установява, че към
08.03.2022 г. не е налице подадена тол декларация, нито маршрутни карти за ППС.
Определените в закона изисквания към електронния фиш да съдържа данни за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане са били спазени.
Атакуваният електронен фиш е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на
Агенция "***". Същият е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10,
ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция "***" осъществява правомощията на държавата във
връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Не може да се възприеме становището на жалбоподателя за неяснота на описаното
нарушение, съответно за неправилното посочване на две санкционни разпоредби в
електронния фиш. Достатъчно ясно е посочено, че нарушението е за незаплатена дължима
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. От своя страна липсата на валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването съставлява само причината за реализиране
горното нарушение, не е част от изпълнителното деяние на същото. Изпълнително деяние се
реализира чрез допускането на описаното ППС да се движи на посоченото място, без за
4
същото да е заплащана дължимата пътна такса.
Като неоснователно се преценява и възражението, че неправилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя чрез издадения електронен фиш, а не чрез
съставен АУАН. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който
предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП да се издаде електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на чл.
187а, ал. 2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в
качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на
съответната тол такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в
разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП имуществена санкция, която в случай на
допуснато нарушение по чл. 179, ал. 3б е в размер 2500 лева. Правилно е била определена и
дължимата от дружеството компенсаторна такса.
Съдът следва да отбележи, че не споделя доводите на жалбоподателя за
непропорционалност на предвидената имуществена санкция спрямо извършеното деяние и
твърденията за несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива
1999/62/ ЕО. Съобразно цитираната разпоредба от директивата, "държавите-членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване
на националните разпоредби, приети по настоящата директива. " Нормата вменява
задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от
наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според настоящия
съдебен състав българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм,
залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП, целящ именно съблюдаването на въведеното в
посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само
инструментариума на административно наказателната принуда, който борави с
административни наказания и санкции в твърд размер, а и уредената възможност в чл. 10,
ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се
освобождава от административно наказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е диференциран и дължимият размер на
компенсаторната такса при отчитане на категорията на пътното превозно средство,
съответно неговата допустима максимална маса и оси, като за жалбоподателя е
съществувала възможност да заплати тази такса в указания в електронния фиш срок, в
резултат на което фишът би бил анулиран. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че
правилно АНО е пристъпил към ангажиране на отговорността на дружеството, доколкото не
е налице соченото от жалбоподателя противоречие с правилото на чл. 9а от Директива
1999/62/ ЕО.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, изложени в
жалбата, че по отношение на издаването на електонния фиш е изтекла предвидената в
закона погасителна давност. В това производствата не намират приложение правилата по чл.
34 от ЗАНН, тъй като в случая се издава направо електронен фиш, а не два отделни акта–
АУАН и НП. Съобразно Тълкувателно постановление /ТП/ № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС са
приложими правилата за давност за наказателно преследване по НК. Съгласно разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността
5
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвидения в чл. 80, ал. 1 от НК. В съдебната практика не съществува съмнение
относно приложимостта на цитираните норми и в случаите, когато санкцията е наложена
посредством издаване на електронен фиш, какъвто е настоящия казус. В този смисъл е и
константната съдебна практика на Администранитен съд Ш. и по-конкретно Решение №
53/26.02.2018 г. по КАНД № 8/2018 г. на ШАС. За процесното нарушение, по силата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК давностният срок е в размер на три години. Следователно за този вид
нарушение абсолютната давност възлиза на четири години и шест месеца, като започва да
тече от датата на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на
08.03.2022 г., поради което се налага извода, че абсолютният давностен срок ще изтече на
08.09.2026 г. Следователно към момента на връчване на електронния фиш, а и към
настоящия момент не са изтекли сроковете за реализиране на административно-наказателна
отговорност спрямо жалбоподателя.
От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че обжалваният
електронен фиш се явява правилен и доказан и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на електронния фиш страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в
тежест на жалбоподателя. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че
размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП №
***от *** г., издаден от Агенция „***“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „***“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Н., ул. „*** " № ***, представлявано от С.И.Ю., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание 187а, ал.2, т. 3, вр. ал. 3, вр.
чл.179, ал. 3б вр. ЗДвП, както и такса в размер на 119 лв., на основание чл.10б, ал. 5 от ЗП.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул.
„*** " № ***, представлявано от С.И.Ю., да заплати на Агенция "***", гр. С. сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане
на павната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7