№ 419
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
ИвА. Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502841 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от Т. Р. М.
ЕГН ********** и Г.Д. М., ЕГН **********, чрез назначения им от съда процесуален
представител адв. В.В., насочена против решение № 895/19.07.2021г. по гр.д.
№**********7491, на 8-ми състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата им, в качеството
им на родители на АНК. Т. М., ЕГН **********, за прекратяване на настаняването на детето
в приемното семейство на Ш. ОСМ. М., ЕГН **********, постановено с Решение №
260213/26.01.2021г. по гр.д. № 16265/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
Считайки обжалваното решение за неправилно, поради това, че не е извършен
задълбочен анализ на тезата и доказателствата, посочени от молителите. Те са твърдяли, че
дъщеря им А. не живее в здравословна среда при приемното семейство на Ш. ОСМ. М.. Тя
била подстригана като момче, не се прибирала в приемното семейство и родителите й не
можели да осъществяват контакт с нея по телефона. Твърденията им не са обсъждани от
съда, искането им да бъде разпитана Н., сестрата-близначка на детето А., дори не е
отбелязано от съда, а тя би могла да изясни отношенията между родителите и детето А..
Искането е за прекратяване на настаняването на АНК. Т. М. в приемното семейство
на Ш. ОСМ. М., предвид опасенията им, че приемното семейство не полага адекватни грижи
и съществува риск, предвид тийнейджърската му възраст. Не искат детето А. да се върне
1
непременно при тях, а, че трябва да е в среда, където ще се осъществява по-добър контрол
върху него. Молят да бъде призована и разпитана Н. Т. М..
ДСП-Варна, чрез директора АДР.ГР. е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Не се съдържа искане родителите да
отглеждат детето си. Не е ясно дали искат да бъде приложена мярка по отношение на
момичето или желаят реинтеграция. Поддържа се изразената и на първа инстанция позиция,
че към момента не е възможна успешна реинтеграция на А. в биологичното семейство. Няма
промяна в средата и начина на живот на членовете на семейството. Т.М. и Г.М. с трудност
разпознават и задоволяват потребностите на низходящите си. Поведението им към А. е
непоследователно. Не си дават сметка за последиците, които тяхното поведение има за
живота на непълнолетната. Ш. ОСМ. М. е единственият възрастен с когото А. има изградена
доверителна връзка и търси неговото внимание и помощ при всяка кризисна ситуация. Не
следва с лека ръка да се търси промяна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Относно така предявената молба се излагат следните твърдения, респективно
възражения от страните:
Производството е образувано по молба на Т. Р. М. и Г. Д. М., в качеството им на
родители на детето АНК. Т. М. с искане да бъде прекратено настаняването на детето в
приемното семейство на Ш. ОСМ. М..
Твърдят, че имат 11 деца, едно от които е АНК. Т. М., която е настанена в приемното
семейство на Ш. ОСМ. М.. Излагат, че е женен, но съпругата му заминала на работа в
Полша.Той самият се нуждаел от грижи, защото преживял инсулт и съжителства с различни
жени, които да полагат грижи за него. Твърдят, че приемният родител не се справя с
отглеждането и възпитанието на момичето и се отказва от грижите за нея. Той не може да я
контролира и живеят на различни адреси. Дъщеря им не се е прибирала от четири дни в
приемното семейство, контактува само с момичета, а тя самата е подстригана като мъж, носи
мъжки дрехи и има поведение на мъж. При опит да се свържат с нея по телефона се обажда
непознат мъж. Нямат връзка с нея. При среща в Отдел закрила на детето при ДСП-Варна са
подписали протокол-съгласие до края на учебната година три дни А. да пребивава при тях и
четири дни при Ш. ОСМ. М.ов.
Искат да бъде прекратено настаняването на дъщеря им АНК. Т. М. при тях-
биологичните родители в жилището, където живеят, и да се грижат за нея.
В проведеното по първоинстанционното дело о.с.з. молителите поддържат
подадената от тях молба.
В хода на делото по същество на спора Т. Р. М. заявява, че иска детето А. да бъде
настанено в дом, а не при тях до навършване на пълнолетие. Изразява опасения, че ще стане
проститутка, а в Отдел „Закрила на детето“ гледат да се отърват. Вече имат условия да я
отглеждат, ще я изпратят на училище, както и че всеки ден са й давали по 10 лева. Пояснява,
че живеят в кв. „Пробуда“, заедно с другите си непълнолетни деца. Три от децата им са
пълнолетни и не живеят с тях, две от децата им на сила са настанени в частно училище в с.
2
Русаля, Община Велико Търново.
Майката на детето А.-Г.Д. М. иска да вземе дъщеря си при себе си. Както гледа
другите деца, ката ще гледа и А.. Възнамерява да я пращат на училище, но да преустановят
контактите с приятелките й. Смята ,че при тях ще слуша.
Назначеният от ВРС особен представител на детето А.-адв. Сн.К. моли за отхвърляне
на молбата на родителите. Счита, че не са налице основания, които да обосноват промяна за
промяна на мерките за закрила.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, чрез юк Ел.Тодорова моли за
оставяне без уважение на молбата за прекратяване на настаняването, тъй като не е
констатирано необходимост от промяна на мярката. Няма каквато и да е промяна в
обстоятелствата, при които детето е настанено в приемно семейство. Детето не е останало
без грижи и контрол. Често А. не спазва установените правила, но е по-вероятно приемният
родител да овладее проблема, отколкото родителите. Те продължават да не са в състояние
да полагат грижи за момичето, по аргументите, на които дирекцията се е позовала, когато е
инициирала производството за мярката за закрила. –Детето е отраснало единствено и само
под грижите на приемния родител. Липсва връзка родител-дете.
Приемният родител на детето А.-Ш. ОСМ. М. заявява желанието си да продължи да
отглежда детето А.. Гледа я от мъничка, изучил я е и дори в момента кара курс по
фризьорство. Взел я да се грижи за нея, когато била на две години и половина. В момента е в
пубертета. Обяснява, че подал една молба да бъде прекратено настаняването при него, за да
я стресне, защото закъснявала. Казал й, че ако не го слуша, ще се откаже от нея. Родителите
й понякога я търсят, но тя не им отговаря, защото не иска да се вижда с баща си.
На осн. чл. 15 от ЗЗДетето пред ВРС е изслушано детето АНК. Т. М.. Тя споделя, че
живее от малка в приемно семейство, при дядо си Ш.О.. Ходи на гости при баща си, но не
иска да живее там, защото той много вика, псува, пие. Майка й и баща й се карат. Разказва,
че при едно от гостуванията баща й почнал да пие. Отишли на гости в дома на близначката
й и баща й продължил да пие. Казал на близначката й да я води при момчета. Връщайки се,
баща й продължил пак да пие. Поискал тя да легне при него. Майка й не се
противопоставила, а я насърчила. Тя отказала и тогава баща й започнал да я псува и й
ударил шамар. „Той не се държи като баща“. Заявява, че Шабан се грижи добре за нея. Не
пие алкохол. Пита се защо родителите й не са я взели като малка, а сега искат да се грижат
за нея. Научила от мъжа на близначката си, че баща й иска да я вземе, за да я продаде.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори и се установява от представената по първоинстанционното дело справка
от НБД, че детето АНК. Т. М. е родена на 24.97.2005г., като нейни родители са Т. Р. М. и
ГАНК. Т. М.. Те имат още 10 деца.
Баща й Т. Р. М. страда от психическо заболяване. Има органично разстройствно на
личността и алкохолна зависимост. Той получава месечна финансова подкрепа в размер на
3
25.41лв. за периода от 01.12.2020г. до 30.09.2023г.
Брат й К.Т. М. ЕГН 12447110965 е освидетелстван от ТЕЛК и му е поставена
диагноза: „Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип“. С решение от
04.11.2019г. на НЕЛК, К.Т. М. е преосвидетелстван като му е определена 75% ВСУ с чужда
помощ.
По силата на трудов договор № 137/23.12.2019г., сключен с Г. Д. М., тя е приела да
изпълнява длъжността „Личен асистент“ в срок до 01.06.2022г. и месечно възнаграждение
от 377.44лв., подпомагайки сина си К.Т. М., съгласно тристранно споразумение №
146/20.12.2019г.
Децата К.Т. М. и СВ.Т. М., според представените служебни бележки №
381/16.04.2021г. и № 380/16.04.2021г. са ученици във втори клас на СУ „Елин Пелин“-Варна,
а Р.Т. М. и и В.Т. М. учат в с. Русаля Община Велико Търново.
С Решение № 4195/14.11.2016 г. по гр.д. № 9804/2016г. на ВРС, АНК. Т. М. е
настанена в приемното семейство на Ш. ОСМ. М. за срок от четири години, считано от
датата на влизане на решението в сила, на осн. чбл. 28 от ЗЗДетето. Същото е влязло в сила
на 25.11. 2016 г.
С Решение № 260213/26.01.2021 г. по гр.д. № 16265/2020 г. на ВРС, настаняването на
детето АНК. Т. М. в приемното семейство на Ш. ОСМ. М. е продължено до навършване на
пълнолетие, на осн. чл. 28 от ЗЗДетето.
Представени протоколи от проведени три срещи между родителите, детето, приемния
родител и социални работници, два от които на 05.05.2021г. и 07.05.2021 г., по повод
посоченото от приемния родител, че А. не желае да го слуша и да спазва определения от
него вечерен час, като при това положение не може да се грижи за нея. Взето е решение А.
да бъде от понеделник до петък при приемния си родител и от петък след училище до
понеделник сутринта-при биологичните си родители. А. е заявила, че ще изпълнява
указанията на приемния родител, ще посещава редовно часовете, ще спре контактите с
приятелките си и ще спазва така определения график. АНК. Т. М. е подала декларация от
03.06.2021 г. до органа по закрила на детето, относно случилото се на 28.05.2021 г., когато
след училище отишла в дома на родителите си.
По първоинстанционното дело е приет и приложен социален доклад, от който се
установява, че през 2007 г. детето А. е настанено в Дом за медико-социални грижи, а след
навършване на тригодишна възраст-в Дом за деца лишени от родителска грижа „Другарче“,
като поради невъзможност А. да се отглежда в семейна среда от 15.06.2010 г. е настанена в
приемното семейство на ЮРК.М.ХР. и Ш. ОСМ. М.. Родителите, въпреки подаваните
молби, много рядко са посещавали А. в специализираната институция. Като причина е
посочено раждането на деветото дете в семейството и лишаването на Т. Р. М. от свобода от
началото на 2010г. Не е била налице възможност за реинтеграция на детето в биологичното
му семейство, поради отглеждането на другите й братя и сестри, влошаване на
здравословното състояние на бащата, липса на доходи и лоши жилищни условия. По
4
административен ред на 26.11.2020 г. е продължено настаняването на детето при приемния
родител. В социалния доклад са изложени обстоятелства относно съдебното производство
по налагане на мярката за закрила, изслушването на детето в това съдебно производство,
както и данни за извършеното социално проучване по отношение на настоящото
производство. Социалните работници са достигнали до извода, че приемният родител
проявява загриженост за отглеждането на А. и адекватно задоволява потребностите й.
Детето има възможност да общува с близките си и едновременно с това да чувства
сигурността и спокойствието в дома на приемното семейство. От друга страна, когато
детето говорело за биологичните си родители показвало тревожност, темата за тях
пораждала дискомфорт у нея, наблюдавала се на моменти емоционална нестабилност от
страна на А. по време на срещите с родители й. Неприятните преживявания на детето по
време на гостуването му в дома на родителите му на 28.05.2021г. довело до нежелание от
негова страна за срещи с тях и евентуалната му реинтеграция в семейството им.
Преустановени са срещите между детето А. и родителите й. В заключение становището на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна е, че в интерес на детето е да се продължи
действието на предприетата мярка за закрила по отношение на А., поради липса на
възможности от страна на родителите й за осигуряване на сигурна и стабилна семейна среда
и пълноценна подкрепа за нейното развитие и възпитание. От дирекцията са представени и
Заповед № ЗД/Д-В-302/26.11.2020 г., с която по административен ред детето е било
настанено в същото приемно семейство и изготвения социален доклад в производството по
налагане на мярката по съдебен ред. Приложени са и 2 бр. сигнали до Районна прокуратура
– Варна от 20.01.2021 г. и 03.06.2021 г., с които са отправени искания да бъдат предприети
необходимите действия спрямо родителите ГА. Д. М. и Т. Р. М..
Приобщено към доказателствения материал е и медицинско направление от
07.07.2021 г., издадено от д-р А. Кирчева, в което е посочено, че приемният родител Ш.
ОСМ. М. е с хипертония, за която е консултиран с кардиолог и редовно приема назначената
терапия. Вписано е, че същият е в добро състояние и се грижи много добре за АНК. Т. М..
Пред въззивния съд е представена заповед № ЗД/Д-В-002/06.01.2022г., изд. от
директора на ДСП-Варна, видно от която е прекратено настаняването на детето АНК. Т. М.
в приемното семейство на Ш. ОСМ. М., на осн. чл. 27, ал. 1 от ЗЗДетето и детето АНК. Т. М.
е настанено в ЦНСТ „Изгрев“, кв. „Изгрев“, № 364А. до произнасяне на съда с решение по
чл. 28 от ЗЗДетето. Образувано е гр.д. № 20223110101266 на 9-ти състав на ВРС, но до
приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция няма постановено
решение.
Настоящият състав като прецени събраните по делото доказателства, изявленията на
страните и становището на ДСП-Варна, прави следните изводи:
Производството по делото е инициирано от биологичните родители на детето АНК.
Т. М.-бащата Т. Р. М. и майката Г. Д. М. с правно осн. чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 9 от
ЗЗдетето.
Според разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЗдетето, настаняването се прекратява от
5
районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на
дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в
случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11, а нормата на чл. 29. Т. 9 от ЗЗДетето гласи, че
настаняването се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес.
Обжалваното решение е постановено в производство по спорна съдебна
администрация, с участието на молителите и детето А., представлявани от назначените им
особени представители-адв. В.В. и адв. Сн.К., приемния родител и ДСП-Варна.
Оплакванията, че приемният родител не е в състояние да контролира и се справя с
отглеждането на детето А., че те искат и имат възможност да се грижат за нея, не
кореспондира с доказателствата по делото. По същество са необосновани.
Видно, детето А. от 2007г. е било настанено в специализирани институции, а от
2010г. се отглежда от приемното семейство на Ш. ОСМ. М.. Той е осигурил подходяща
среда за отглеждането на А., близка до семейната. Тя има в дома му самостоятелна стая,
обзаведена с всичко необходимо за детето. В представените по делото социални доклади
неотменно присъства като констатации, че външният вид и хигиената на детето са отлично
поддържани. А. има добре развити навици за самообслужване. Тя е в добро общо физическо
и здравословно състояние. При нужда приемният родител проявява грижа за доброто й
здраве, като се обръща за медицинска помощ, следи за ортодонтското лечение на момичето.
А. посещава редовно училище и е ученичка през учебната 2020-2021г. в 9-ти клас на СОУ
„Л.Каравелов“-Варна. Приемният родител има достатъчен капацитет и умения за
отглеждане на дете. , полага усилия за стимулирането й. Тя се нуждае от сигурна и спокойна
семейна среда, както и от отговорен възрастен, който да я напътства и подкрепя. Между А. и
Ш.М. е изградена доверителна връзка, което е от значение за успеваемостта на приемния
родител да отглежда и възпитава момичето, но и оказва контрол на поведението й.
С оглед изложеното до тук, се налага извода, че няма нужда от промяна на
предприетата от ДСП-Варна мярка, още по-малко чрез реинтеграция на А.М. в семейството
на биологичните й родители.
Те от 2-годишната възраст на детето не полагат грижите за дъщеря си, не са
поддържали чести контакти с нея, бивайки настанена в Дома за медикосоциални грижи и
Дом „Другарче“ ,нямат подход ,познания и възможности да се грижат за момичето. Те имат
общо 11 деца. Някои от тях се отглеждат от родителите им, някои учат в отдалечено
населено място в община Велико Търново. Допуснали са близначката на детето А.-Н. сама
вече да е родител и отглежда детето си без баща. Някои от децата им, макар и в училищна
възраст, не посещават такова. Родителите не разполагат и с битови условия и средства да
обгрижват и това свое дете. Бащата е с алкохолна зависимост. Майката няма адекватно
поведение спрямо съпруга си и не е в състояние да отстоява интереса на децата си. Тя
полага грижите за друго свое дете, което е със 75% инвалидност и нужда от чужда помощ,
6
предоставяйки му такава по трудов договор с Община Варна. В о.с.з. на 15.02.2022г.
майката изброи имената на децата си, но не бе в състояние да посочи рождените им дати. В
дома често възникват скандали. Не може там да бъде осигурена спокойна и сигурна среда за
детето А.. Въпреки желанието на родителите да контактуват по-често с дъщеря си,
разбиранията им и обичайният им начин на общуване е довел до инцидента на 28.05.2021г.
А. е била уплашена от желанията на баща си и примиренческото поведение на майка си,
като се е противопоставила на по-нататъшните срещи с родителите си. Налице са дефицити
в способността на двамата родители да се грижат за родените си деца, в частност за детето
А., които дори не осъзнават проблема, не полагат усилия да го превъзмогнат, запазвайки
статуквото. Връщането на детето в семейна среда, която не му осигурява необходимата
закрила, а създава предпоставки за увреждане на неговото физическо,психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие, е достатъчно сериозно основание да бъде
отхвърлено искането на двамата родители и продължено отглеждането му в приемно
семейство.
По изложените съображения приема като формални и необосновани за целите на това
производство доводите на защитата в подкрепа на тезата на биологичните родители, че
могат да се грижат за дъщеря си А., а приемният родител не се справя с това.
Исканото изменение на мерките за защита на детето би следвало да бъде допуснато
при наличие на законно основание за това. Не се събраха по делото доказателства за такова.
Нито родителите са подобрили възможностите си да отглеждат детето, нито условията при
приемният родител са влошени.
Обстоятелствата, довели до издаването на заповед № ЗД/Д-В-002/06.01.2022г.на
директора на ДСП-Варна и образуваното гр.д. № 20223110101266 на 9-ти състав на ВРС,
видно са предмет на друго съдебно производство и не следва да бъдат обсъждани от съда в
настоящото.
Жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 895/19.07.2021г. по гр.д. № **********7491, на 8-ми
състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата на Т. Р. М. ЕГН ********** и Г.Д. М., ЕГН
**********, двамата от гр. Варна ,ул. „Пробуда“№ 216, в качеството им на родители на
детето АНК. Т. М., ЕГН **********, с искане за прекратяване на настаняването на детето в
приемното семейство на Ш. ОСМ. М., ЕГН **********, постановено с решение №
260213/26.01.2021г. по гр.д. № 16265/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл.
30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 9 от ЗЗдетето.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
30, ал. 3, предл. последно от ЗЗДетето.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8