Решение по гр. дело №892/2025 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 390
Дата: 21 октомври 2025 г.
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20254210100892
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Габрово, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100892 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, срещу В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.
„**********" 11, ет. 4, ап. 8, за осъждането да заплати сумата 752.85 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м. 12.2021 г. до м. 07.2022 год., сумата 233.86 лева – обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.03.2025 год.,
сумата 18.40 лева – главница - дялово разпределение за периода от м. 02.2022г. до м.
07.2022 г., сумата 6.05 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 24.03.2025 год., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, за
които суми в производството по частно гр. дело № 650/2025 г. на РС Габрово,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било отхвърлено.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди, абонатен № 178893, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
общ. **********, ул. ********** № 160, ет. 5, ап. 20. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично
известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите
на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия
период, но до момента не бил погасили задълженията си. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника за процесните суми – главници и
лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2025 год. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
1
окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с
който заявява, че е изплатил изцяло процесните суми, ведно с лихвите, както и
разноските за производство.
Третото лице помагач - „Техем сървисис” ЕООД, не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
На първо място, следва да се посочи, че предявените осъдителни искове са
допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 650/2025 г. на ГРС, съдът
е отказал да издаде заповед по чл. 410 ГПК, в който случай заявителят следва да
предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението, който срок, в случая е
спазен.
Основателността на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно
предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско
отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да
достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна
престация паричната стойност на доставеното му благо.
С оглед доброволното удовлетворяване на съдебно предявените права на
вземания в хода на производството, съдът намира, че ответникът признава
правопораждащия ги фактически състав и в тази връзка не следва да бъдат обсъждани
представените по делото доказателства, извън представените такива за установяване
факта на извършено погасително плащане.
От представеното платежно нареждане от 25.07.2025 г. се установява внасяне на
сума в размер на 1095 лева в полза на ищеца, с която са погасени изцяло главниците и
мораторните лихви, предмет на производството, както и акцесорните вземания за
законна лихва върху главниците, за периода от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 28.03.2025 г. до окончателното им плащане, което е
извършено на 25.07.2025 г., включително ответникът е заплатили и внесената
държавна такса в размер на 50 лева. Извършеното плащане е юридически факт, с
правопогасяващ ефект, настъпил след предявяването на исковата молба, който на
основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде взет предвид от съда. Ето защо, към
приключване на устните състезания вземанията за главници и мораторни лихви в общ
размер от 1011.16 лева, както и акцесорните вземания за законна лихва върху
главниците, са погасени чрез плащане и предявените искове следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, който е
доказал извършени в производството такива в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които разноски следва да се възложат в тежест на ответника, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство по аргумент за противното от чл.78, ал.2 ГПК, тъй като
въпреки извършеното погасително плащане, именно ответникът В. Д., с поведението
си, е станала причина за завеждане на делото, тъй като не е изпълнила свои изискуеми
задължения с настъпил падеж. Ищецът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е било отхвърлено. Съдът не присъжда в полза
на ищеца и внесената за предявените искове държавна такса, която е вече заплатената
2
от ответника в пълен размер.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б
срещу В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********" 11, ет. 4, ап. 8,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, за осъждането на
ответника да заплати сумата 752.85 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 12.2021 г. до м. 07.2022 год.,
сумата 233.86 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 24.03.2025 год., сумата 18.40 лева – главница - дялово
разпределение за периода от м. 02.2022г. до м. 07.2022 г., сумата 6.05 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.04.2022 г. до 24.03.2025 год., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми в производството
по частно гр. дело № 650/2025 г. на РС Габрово, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК било отхвърлено, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********" 11, ет.
4, ап. 8 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, сумата 100
(сто) лева – разноски за исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.и е постановено при участието на „Техем сървисис”
ЕООД, ЕИК ********* - трето лице помагач на ищеца.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
3