Присъда по дело №496/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

П  Р И С Ъ Д А

 

Номер 260001                                16.05.2022 г.                          град Стара Загора

 

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Окръжен съд                                                                          Наказателен състав

На 16 май                                                                                                  Година 2022

В публично заседание в следния състав:

СЕКРЕТАР: Р. Р.

ПРОКУРОР: ЕМИЛИЯ ВАКАРЕЛСКА                   

като разгледа докладваното от  съдия  С Т Е Ф А Н О В А

н.о.х. дело номер 496 по описа за 2018 година

 

П   Р  И   С   Ъ   Д   И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.П.К. – роден на *** ***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, стоматолог, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 29.11.2015 г., на път І-6 Казанлък – Калофер, в зоната на кръстовището при км. 291 с път ІІ-56 за гр.***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ СТ *** НН, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, в частност чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство при управлението му не изпълнил задължението си да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на А.Ж.А., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и 54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на две години лишаване от свобода.

 

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия К.П.К. с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия К.П.К. от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от две години, считано от началото на изпълнението на това наказание.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.П.К., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител Г.А.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 3 600 (три хиляди и шестстотин) лв.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, както следва:

-лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ СТ **** НН (на съхранение в РУ – Казанлък), ДА БЪДЕ ВЪРНАТ на собственика му – К.П.К., след влизане на присъдата в сила;

-яке със зацапване от червеникава течност и мобилен телефон „Нокиа“ (на съхранение в РУ – Казанлък), ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ като малоценни предмети след влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.П.К., със снета по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ, както следва:

-по сметката на ОД на МВР – Стара Загора направените по делото разноски в размер на  2121,93 (две хиляди сто двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки) лв.

- по бюджетната сметка на Старозагорския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 8 114,20 (осем хиляди сто и четиринадесет лева и двадесет стотинки)лв.

 

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Апелативен съд – Пловдив в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                    2.

 

 

 

 

Старозагорски окръжен съд                        - 1 -                            н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия К.П.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1 , б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 29.11.2015 г., на път І-6 Казанлък – Калофер, в зоната на кръстовището при км.291 с път ІІ-56 за гр. ****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, в частност чл.21, ал.2 от ЗДвП – управлявал превозното средство с превишена скорост от 66 км/ч, като при избиране скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство, нарушил въведена забрана и превишил стойността на скоростта в км/ч, сигнализирана с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” – 50 км/ч, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ж.А., ЕГН **********.

В хода на съдебното следствие и на основание чл.287, ал.1 от НПК представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора направи изменение на обвинението срещу подсъдимия К., допуснато от съда.

Според това изменение, срещу подсъдимия К.П.К. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1 , б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 29.11.2015 г., на път І-6 Казанлък – Калофер, в зоната на кръстовището при км.291 с път ІІ-56 за гр. ****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, в частност чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство при управлението му не изпълнил задължението си да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ж.А., ЕГН **********.

Прокурорът поддържа така измененото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия К.П.К. – че с поведението си като водач на МПС е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Счита, че следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в минималния размер, предвиден за това престъпление – две години лишаване от свобода. Според прокурора, съдът има законовите основания да приложи чл.66, ал.1 от НК. Предлага на подсъдимия К. да бъде определен изпитателен срок в размер на четири години, както и подсъдимият К. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Частният обвинител Г.А.А., чрез повереника си адв. С.К., поддържа повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1 , б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия К.П.К.. Излага подробни съображения за това в писмени бележки, изготвени преди изменението на обвинението по чл.287, ал.1 от НПК, направено в последното съдебно заседание, когато е даден ход на съдебните прения. Счита, че не е налице случайно деяние и че на подсъдимия К. следва да му бъде наложено справедливо наказание, като

                                                                   - 2 -

се вземат предвид вината му за настъпилото ПТП и причинената вследствие на същото смърт на баща му А. Ж.А.. Претендира за направените по делото разноски.

Подсъдимият К.П.К. заявява, че съжалява за случилото се и че няма вина за настъпилото ПТП. Моли съда да бъде оправдан, тъй като става дума за случайно деяние по чл.15 от НК. Заявява, че е направил всичко, за да помогне на пострадалия А. Ж.А. след катастрофата. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. А.Б..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият К.П.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, стоматолог, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС категории „М” (от 2005 г.), „В” и „А” (от 2007 г.), видно от справка за нарушител/водач (л.133 – л.134, т.1 от д.п.).

Подсъдимият К. и свидетелката М.Е.Г., които били във фактическо съжителство, работели като дентални лекари в гр. София. Тъй като и двамата били от гр. Казанлък, често пътували между двата града.

Подсъдимият К. притежавал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ****, който бил минал ГТП на 12.01.2015 г. Това се установява от документите на автомобила – малък талон, контролен талон и знак за преминат ГТП, както и протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 12.01.2015 г. (съответно, л.136, л.137 и л.145, т.1 и л.309, т.2 от д.п.).

На 29.11.2015 г., около 21.00 ч., подсъдимият К. управлявал собствения си лек автомобил, описан по-горе, по първокласен път І-6 в посока от изток на запад (от гр. Казанлък към гр. София). В автомобила пътували и свидетелите Г. (на предната дясна седалка) и Х.П.К. – брат на подсъдимия К. (на задната дясна седалка).

Първокласен път I-6 на км.291 се пресичал на едно ниво с второкласен път II-56 за гр. **** и формирали Т-образно кръстовище. Това кръстовище, при движение от изток на запад, било от км.291+950 до км.291+760 по път І-6. На посочените места път І-6 и път ІІ-56 се събирали, съответно, разделяли на едно ниво.

Второкласен път II-56 бил ориентиран за движение в посока север-юг, като започвал от описаното Т-образно кръстовище.

Преди кръстовището, в посока от изток на запад (посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К.), на път І-6 имало следните пътни знаци, поставени на разстояния в източна посока спрямо приетия при огледа ориентир – билборд с надпис „****“, намиращ се на западния пътен остров на път І-6, в района на пресичането му с път ІІ-56, както следва:

Старозагорски окръжен съд                        - 3 -                            н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

-на 300 м. преди ориентира – пътен знак А40 „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия” и пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош”;

-на 270 м. преди ориентира – пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош” и пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 50 км/ч”.

От северната страна на първокласен път І-6, на посочения пътен участък, имало две бензиностанции – в посока от изток на запад това били „****” и Петрол”. Те били съвсем близко една до друга – делял ги път, водещ до ж.п.-спирка ****.

Първокласен път І-6, ориентиран в посока изток – запад, имал едно платно за движение с две пътни летни – по една за всяка от посоките. В западната част на Т-образното кръстовище, където път І-6 се разделял за път ІІ-56 и южно от бензиностанция „****“, двете пътни ленти на платното били разделени с коси успоредни линии тип „М15“, широки 2,45 м. Тези лини в посока запад се стеснявали.

Пътният участък бил хоризонтален, равен, прав и неосветен, а пътната настилка била асфалтова и суха.

Подсъдимият К. управлявал автомобила си в кръстовището с включени къси светлини, със скорост около 57 км/ч, при максимално допустима скорост за движение за пътния участък 50 км/ч.

В зоната на кръстовището действал пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 50 км/ч”, описан по-горе. Действието на този пътен знак било до пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци”, който се намирал на км.291+500 (на запад от кръстовището).

Тъй като било около 21.00 ч. на 29.11.2015 г., видимостта в условията на нощно виждане била ограничена от светлинното петно на фаровете на лекия автомобил.

Малко по-рано същата вечер пострадалият А. Ж.А. управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег.№ *** в района на описаното Т-образно кръстовище между първокласен път I-6 и второкласен път II-56. При движението си автомобилът се ударил в пътен знак в южната част на централния пътен остров в кръстовището (там имало три такива острова, част от организацията на движението в кръстовището). След претърпяното леко ПТП, пострадалият А. излязъл от лекия си автомобил и предприел пресичане на платното за движение от юг на север в посока бензиностанция „****“ като пешеходец.

Пострадалият А. бил облечен с тъмни дрехи (черен панталон и тъмносиво яке), по които нямало светлоотразителни елементи. Концентрацията на алкохол в кръвта му била 1,71 промила. Той се движил с бърз ход (със скорост 4,5 км/ч.), като навлязъл в южната лента на платното за движение.

                                                       - 4 -

В същото време лекият автомобил, управляван от подсъдимия К. със скорост 57,1 км/ч, бил на 49,5 м. от пострадалия А., който вече попадал в светлинния сноп на включените къси светлини на лекия автомобил.

В този момент подсъдимият К. имал техническа възможност да забележи пострадалия А. вляво от автомобила си, при движението на пешеходеца в южната лента на платното за движение. Въпреки че нямало прегради между пешеходеца и лекия автомобил, подсъдимия К. не видял пострадалия А. и автомобилът, управляван от подсъдимия, продължил движението си напред (от изток на запад) със същата скорост 57,1 км/ч.

Движейки се със скорост 4,5 км/ч., пострадалият А. също продължил движението си – от юг на север, и навлязъл в разделителния остров между двете ленти на платното за движение. Пострадалият А. преминал по маркираната част на острова и навлязъл в северната лента за движение, от ляво надясно пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия К..

Тъй като въпреки възникналата опасност за движението – пешеходец на пътното платно, подсъдимият К. не изпълнил задължението си да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, лекият автомобил не променил скоростта си и настъпил удар между автомобила и пострадалия А..

Мястото на първоначалния контакт между пострадалия А. и лекия автомобил било в лентата за движение на лекия автомобил, на около 30,8 м. западно от мерната линия, на около 0,7 м. вдясно от лявата граница на пътната лента, гледано по посока движението на лекия автомобил. С левите си колела автомобилът бил на около 0,50 м. вдясно от лявата граница на пътната лента.

Мерна линия (МЛ) е перпендикулярът, спуснат от ориентира, приет от разследващите органи – билборд с надпис „****” (находящ се на западния пътен остров в кръстовището), към северната граница на платното за движение – в посока от юг на север.

 Към момента на първоначалния контакт пострадалият А. се намирал с дясната си странична част към лявата челна ъглова част на автомобила, управляван от подсъдимия К., и с опорен десен крак пред зоната на левия фар. При първоначалния контакт между бронята на автомобила и външната страна на дясната подбедрица на пострадалия А. се получили следните увреждания, както следва: на автомобила – спукана броня в зоната под големия ляв фар и в зоната на овалния ляв ръб на автомобила, счупен фар и отделена лайсна в тази зона; на пострадалия А. – отворено счупване на дясната подбедрица.

Ударът настъпил под масовия център на тялото на пострадалия А., вследствие на което тялото му ротирало, като се завъртяло по посока на часовниковата стрелка, гледано откъм лявата страна на автомобила – с глава към предното стъкло, с крака – по посоката на движение на автомобила. Дясното бедро на пострадалия А. контактувало с предната част на предния капак на автомобила, при което настъпила травма по външната повърхност на дясното бедро на пострадалия (овално синкаво кръвонасядане и кафеникаво-жълтеникаво охлузване). Тялото му  се придвижило по предния капак на автомобила при

Старозагорски окръжен съд                        - 5 -                            н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

сравнително малък по интензивност натиск към него, като така се получило протриване от левия фар до основата на предното стъкло.

Последвал контакт на главата на пострадалия А. с крайната лява част на панорамното стъкло. Ударът настъпил в долната лява част на стъклото, като при този контакт пострадалият А. получил разкьсноконтузни рани по лицето и гребенния израстък на горната челюст. Към този момент лявата колонка на челното стъкло контактувала с дясната част на гръдния кош на пострадалия, като така били счупени и ребрата му двустранно (вдясно от I до VIII ребро по лопатковата линия и в залавните места за гръбначния стълб, а от IX до XI само по залавните места за гръбначния стълб).

След този контакт и вследствие разликите в скоростите, тялото на пострадалия А. изпаднало през лявата странична част на автомобила, като при изпадането си контактувало с лявото странично огледало, стъклото на предната лява врата и рамката в задната част на тази врата. При този контакт страничното ляво огледало се свило към купето на автомобила и ударило с долния си и среден край предната лява врата на автомобила, а с горния – стъклото на същата врата, което се счупило.

По посока на изпадането върху терена тялото на пострадалия А. оставило две следи от кръв с начало на 43,6 м. западно от мерната линия (МЛ) и 4,30 м. северно от ориентира. Изпадането на тялото било преди началото на първите следи по терена – в граници от около 3-4 м. преди тяхното отлагане.

След отделянето си от автомобила тялото на пострадалия А. извършило полет с последващо плъзгане и търкаляне по терена. Спрямо посоката на движение на лекия автомобил, движението на тялото било напред и наляво, като оставило следи от кръв по терена – както при движението си по него, така и при установяването си в крайно положение.

Така тялото на пострадалия А. се установило на пътното платно, в южната лента за движение, след като изминало общо 22,72 м. от момента на удара (в полет 6,98 м. и при плъзгане и търкаляне по терена – 15,74 м.).

Ударът между тялото на пострадалия А. и лекия автомобил изненадал както подсъдимия К., който го управлявал, така и свидетелите Г. и Х.К.. Веднага след удара подсъдимият К. спрял автомобила върху пътното платно – на изхода на бензиностанция „Петрол” в посока София. Той и свидетелите Г. и Х.К. излезли от колата и видели, че вляво от автомобила, в южната лента за движение, лежи ударен пешеходец – пострадалият А..

Свидетелят Х.К. останал до автомобила. Подсъдимият К. и свидетелката Г. отишли до пострадалия А., за да му помогнат, ако могат, тъй като и двамата били с медицинско образование. След като се приближили до него, подсъдимият К. и свидетелката Г. установили, че пострадалият А. има кръв по лицето и че няма пулс.

Пострадалият А. починал непосредствено след настъпването на пътнотранспортното произшествие, вследствие на получените тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота.

                                                   - 6 -

Подсъдимият К. се обадил на тел.112 от телефона на свидетелката Г..

С помощта на свидетелката Г. подсъдимият К. внимателно преместил тялото пострадалия А. извън пътното платно за движение – на южния банкет, за да не се създава опасност за останалите участници в движението.

Междувременно свидетелката И.П.М., която била на смяна като продавач-консултант на бензиностанция „Петрол”, видяла спрял на аварийни светлини лек автомобил на изхода от бензиностанцията в посока София. От миналите покрай нея „момиче на видима възраст 20-25 години”, което вървяло по главния път и говорило по телефона (свидетелката Г.), и преминаващо покрай бензиностанцията „много уплашено момче”, с което разменила няколко фрази (подсъдимият К.), свидетелката М. разбрала, че са блъснали човек.

Малко след това свидетелката М. видяла, как автомобилът на подсъдимия К. се придвижил на заден ход по лентата за включване в главния път от бензиностанцията и спрял в района между двете бензиностанции, на пътя към ж.п.-спирка ****.

Минути по-късно на мястото на произшествието пристигнал полицейски екип от Полицейски участък – **** (свидетелите Р.Г.К. и Г.В.М.)***.

В 21.15 ч. дежурният лекар констатирал настъпилата смърт на пострадалия Анастанов (доклад от 29.11.2015 г. – л.10, т.1 от д.п.).

Свидетелите К. и М. запазили местопроизшествието и започнали да регулират движението.

На място, преди да пристигне полицейският екип от РУ – Казанлък, който да поеме случая, пристигнал и свидетелят Д. Р. Д. (към онзи момент Началник на Полицейски участък – ****).

При пристигането на местопроизшествието екипът на РУ – Казанлък установил и лекия автомобил марка „Рено“ модел „Туинго“ с рег.№ ***, собственост на пострадалия А. Този автомобил бил ударен в пътен знак на пътен остров до бензиностанция „****“, както беше описано по-горе.

Подсъдимият К. бил тестван с техническо средство „Алкотест 7410 Плюс Дрегер“ с фабр. № ARSM-0189 в 21.41 ч., като техническото средство не отчело наличие на алкохол в издишания от водача въздух (л.10, т.1 от д.п.).

В 21.50 ч. на подсъдимия К. бил връчен талон за медицинско изследване  № 0434137, с който той се явил във ФСМП – Казанлък за изследване в 22.55 ч. (съответно, л.94 и л.93, т.1 от д.п.).

Бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбум към него (съотвено, л.16 – л.17 и л.18 – л.23, т.1 от д.п.). Препис от протокола се намира на л.360 – л.361, т.2 от д.п.

Впоследствие бил направен оглед на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ****, видно от протокол за оглед на веществени доказателства от 04.05.2016 г. и фотоалбум към него (съотвено, л.24 – л.25 и л.26 – л.27, т.1 от д.п.).

Старозагорски окръжен съд                        - 7 -                            н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0067/3011.2015 г. от Община **** и от удостоверение за наследници № 24-00-2208/11.12.2015 г. от Община Бургас (съответно, л.140 и л.143, т.1 от д.п.), А. Ж.А. е починал на 29.11.2015 г. и негов наследник е синът му Г.А.А..

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 302/2015 г. от 30.11.2015 г. (л.81 – л.84, т.1 от д.п.), при огледа и аутопсията върху трупа на А. Ж.А., ЕГН**********, е установено следното:

Черепномозъчна травма – разкьсноконтузни рани на лицето, счупване на гребенния израстък на горната челюст, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.

Разкъсване на връзките между първи шиен прешлен и тилната кост на черепа.

Гръдна травма (охлузвания на гръдния кош, счупване на ребра двустранно, разкъсване на десния бял дроб и контузии на двата бели дроба, набиране на кръв и въздух в дясната плеврална кухина). Малокръвие на трупа и вътрешните органи.

Повърхностни пропуквания на черния дроб.

Отворено счупване на дясната подбедрица.

Счупване на дясната мишница.

Счупвания на бодлестите израстъци на III-IV-V гръдни прешлени.

Счупване на десния страничен израстък на V поясен прешлен.

Охлузвания и кръвонасядания на крайниците.

Причина за смъртта на А. Ж.А. са тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота.

Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в предварителните сведения. Всички увреждания са прижизнени.

Видно от протокола за химическа експертиза № 652/30.11.2015 г. (л.89, т.1 от д.п.), в изследваната проба кръв, взета от А. Ж.А., е установено съдържание на етилов алкохол 1,71 промила.

Видно от протокола за химическа експертиза № 650/30.11.2015 г. (л.92, т.1 от д.п.), не е установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на К.П.К..

В хода на наказателното производство за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед спецификата на случая, са назначени общо седем експертизи – четири на досъдебната фаза (една автотехническа и три комплексни автотехнически и съдебномедицински експертизи) и три в хода на съдебното следствие (комплексни автотехнически и съдебномедицински експертизи).

След депозиране на заключението на единичната автотехническа експертиза от 12.02.2015 г., изготвена от инж. Х.Г.Х. (л.48 – л.73, т.1 от д.п.), в хода на досъдебното производство е назначена комплексна автотехническа и медицинска експертиза от 16.08.2016 г. (л.96 – л.127, т.1 от д.п.), изготвена от инж. И.Д.Ч., инж. В.И.В. и д-р Т.Г.Т..

                                                   - 8 -

Експертният състав инж. Ч., инж. В. и д-р Т. е допуснал редица грешки и непълноти при изготвяне на заключението си относно техническата част на експертизата, посочени в определение № 53/24.01.2017 г., постановено по ч.н.д. № 593/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора  (л.204 – л.205, т.2 от д.п.). Това определение е потвърдено с определение № 143/10.03.2017 г, постановено по в.ч.н.д. № 72/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив (л.196 – л.197, т.2 от д.п.).

Поради това в хода на досъдебното производство са назначени още една тройна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 08.08.2017 г. и една допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 15.10.2017 г. – и двете с вещи лица инж. С.К.М., инж. Т.П.П. и д-р Т.Г.Т. (съответно, л.213 – л.273 и л.278 – л.304, т.2 от д.п.).

В хода на съдебното следствие, при разпита на посочените по-горе експерти в съдебното заседание на 14.02.2020 г., д-р Т. заяви, че в конкретния случай движението „бегом“ на пострадалия А. не може да се изключи, поради съображения, свързани с изнесените пред съда данни, че същият е употребявал алкохол (л.147 – л.148, т.1 от настоящото дело). Поради това съдът назначи втора допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Допълнителната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 15.06.2020 г., изготвена от инж. М., инж. П. и д-р Т., е приета в съдебното заседание на 24.07.2020 г. (л.355 – л.381, т.2 от настоящото дело).

Посочените три експертизи, изготвени от инж. М., инж. П. и д-р Т., са отговори на многобройни въпроси, свързани с естеството на случая. В заключенията са дадени различни варианти на скоростта на участниците в пътнотранспортното произшествие, както и анализ на възможните пътни ситуации, с оглед на различните скорости.

Скоростта на движение на лекия автомобил, скоростта на движение на пешеходеца, мястото на удара и видимостта при нощни условия при управление на къси светлини са едни от основните въпроси в настоящото съдебното производство, предвид първоначално повдигнатото срещу подсъдимия К. обвинение за  допуснато нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Предвид вариативността на експертните становища и въпреки че няма никакви основания да се съмнява в компететността, добросъвестността и професионализма на експертния екип, изготвил последните три експертизи (инж. М., инж. П. и д-р Т.), съдът назначи повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, с оглед изчерпване на доказателствените способи по делото.

На поредната повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза бяха поставени всички въпроси, на които са отговорили последните три експертизи, влючително и въпроси, включващи наличието 1,71 промила етилов алкохол в кръвта на пешеходеца А. и цветът на дрехите му, нееднократно обсъждани от страните.

Старозагорски окръжен съд                        - 9 -                            н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

Според протокола за оглед от 29.11.2015 г. и снимки на л.21 – стр.1 и стр.2, т.1 от д.п., пострадалият А. е бил облечен с черен панталон и светлосива връхна дреха (горнище), като на 0,80 см. от него на изток имало и тъмно на цвят яке.

С оглед принципа за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина в наказателното производство, съдът включи в състава на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза вещи лица, които до този момент не са работили по делото. А именно – проф. д.т.н. инж. С.М.К., маг. инж. И.Р.И. и д-р Е.Н.Б..

Повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (в състав проф. д.т.н. инж. К., маг. инж. И. и д-р Б.), назначена в хода на съдебното следствие, е отговорила на всички въпроси, поставени от съда и страните, като е представила заключение от 28.09.2021 г., към което има дванадесет приложения – мащабни скици.

В хода на съдебното следствие на посочения по-горе експертен състав са възложени и допълнителни задачи. Допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза е отговорила на тези въпроси и е представила заключение от 29.12.2021 г., към което има едно приложение – мащабна скица.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда, а според чл.154, ал.2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съдът е длъжен да се мотивира.

Предвид състава (като численост и квалификация), изчерпателното и подробно излагане на отговорите на поставените въпроси, както и подробното обсъждане на всички събрани по делото доказателства – включително и събраните след приемане на предходните пет експертизи, съдът възприема заключението на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г. и заключението на допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 29.12.2021 г., и двете назначени в хода на съдебното следствие, в състав проф. д.т.н. инж. К., маг. инж. И. и д-р Б..

Видно от заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г., назначена в хода на съдебното следствие (л.520 – л.582, т.3 от настоящото дело), експертите са отговорили на всички поставени им двадесет и един въпроса, като са изложили своя подробен анализ и отговори на 51 страници. Към заключението са приложени и дванадесет мащабни скици.

По-долу са изводите на експертизата – раздел V от нея.

1.Към момента на първоначалния контакт пострадалият се е намирал с дясна странична част към лявата челна ъглова част на автомобила и с опорен десен крак пред зоната на левия фар. Пострадалият е пресичал платното за движение отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Първоначалният контакт между пострадалия и лекия автомобил се е реализирал в лентата за движение на лекия автомобил, на около 30,8 м. след МЛ (западно от МЛ), на около

                                                     - 10 -

0,7 м. вдясно от лявата граница на пътната лента (на 0,7 м. вдясно от дясната – северната гранична линия на острова, респ. на около 3,7 м. вляво (южно) от десния (северния) край на платното за движение). С левите си колела автомобилът е бил на около 0,50 м. вдясно от лявата граница на пътната лента.

Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя в зоната на Т-образно кръстовище при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха.

Механизмът на ПТП е следният:

На 29.11.2015 г. около 21.00 ч., в тъмната част на денонощието, лек автомобил „Мерцедес С 180” с рег.№ ****, управляван от водача К.П.К. по платното за движение на пътя от гр. Казанлък за гр. София (в посока от изток на запад), при движение по прав хоризонтален участък, в зоната на кръстовището за гр. ****, при управление на къси светлини и движение със скорост от около 57 км/ч (опасна зона за спиране около 48 м.), в участък с ограничение на скоростта – 50 км/ч ударя пешеходеца А. Ж.А.. Преди реализиране на удара пострадалият е пресичал платното за движение от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Първоначалният контакт между пострадалия и лекия автомобил се е реализирал в лентата за движение на лекия автомобил, на около 30,8 м. след МЛ (западно от МЛ), на около 0,7 м. вдясно от лявата граница на пътната лента (на 0,7 м. вдясно от дясната – северната гранична линия на острова, респ. на около 3,7 м. вляво (южно) от десния (северния) край на платното за движение). С левите си колела автомобила е бил на около 0,50 м. вдясно от лявата граница на пътната лента. Към момента на първоначалния контакт пострадалият се е намирал с дясна странична част към лявата челна ъглова част на автомобила и с опорен десен крак пред зоната на левия фар. Скоростта на лекия автомобил (минимално възможната) към момента на удара и преди настъпване на ПТП е била около 57 км/ч. След удара тялото на пострадалия е било отхвърлено напред и наляво спрямо посоката на движение на автомобила. След удара лекият автомобил е спрял на платното за движение, от където в последствие е бил преместен вдясно извън него.

2.На мащабната скица е отразена наличната към момента на ПТП хоризонтална и вертикална маркировки.

3.На мащабната скица е отразено разположението на участниците в ПТП – лек автомобил „Мерцедес” и пешеходецът А., към момента на първоначалния контакт между тях, дискретни и крайно положения на тялото на пострадалия след удара и разположението на тялото след преместване на банкета, както и крайното (незапазено) положение на лекия автомобил, намерен след настъпване на ПТП. Приложено е кинематично моделиране на движението на пострадалия и автомобила от момента на навлизане на пострадалия на платното за движение (пресичане на южната гранична линия), до момента на навлизане във видимата за водача зона и при реакция на водача чрез предприемане на аварийно спиране към този момент.

Старозагорски окръжен съд                        - 11 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

4.Скоростта на лекия автомобил (минимално възможната) към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 57 км/ч. Кинематичният анализ за определяне предотвратимостта на ПТП за водача на лекия автомобил е изготвен на база всички възможни варианти на придвижване на пострадалия по платното за движение, до достигане на мястото на удара – движение с бавен, спокоен, бърз ход, спокойно бягане и бързо бягане. Скоростите на движение на пешеходеца са съобразени с приетото количество алкохол – 1,71 промила. Скоростта на движение на пострадалия е изчислена на база закона за изменение на количеството на движение – 4,5 км/ч. Така изчислената скорост на движение на пострадалия напълно кореспондира с механизма на ПТП.

5.Водачът на лекия автомобил има техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената си скорост на движение – 57 км/ч и при движение с 50 км/ч, като предприеме аварийно спиране към момента на навлизането на пострадалия във видимата за него зона.

6.С оглед изяснените движение, посока и скорост на участниците в ПТП, движението на лекия автомобил и пострадалия един спрямо друг и спрямо елементите на платното за движение, е моделирано в различните етапи на движението им преди настъпване на ПТП, а именно: разположението им към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, към момента на навлизане на пешеходеца във видимата за водача на автомобила зона и разположението на лекия автомобил и пострадалия към момента на достигане на автомобила линията на удара (стр.32 – стр.36 от заключението).

7.При движение с така изчислените скорости на движение водачът на автомобила има техническата възможност да възприеме пострадалия на 49,5 м. пред автомобила (опасната зона за спиране на МПС е 47,7 м.) с отчитане на нощните условия, тъмните дрехи на пострадалия и източника на изкуствена светлина само от фаровете на автомобила за съответния клас МПС, при включени технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете. Към този момент пострадалият е бил на платното за движение в южната (насрещна за автомобила) пътна лента и заемал около 1,94 м. от нея.

8.Пешеходецът А. е имал техническа възможност да възприеме лекият автомобил откъм дясната си страна на повече от 300 м.

9.Пешеходецът е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза на платното за движение при наличие на движещо се по него МПС.

При движение на пострадалия с така изчислената скорост на движение 4,5 км/ч и своевременна реакция на водача на автомобила към момента на навлизането на пострадалия във видимата за него зона чрез предприемане на аварийно спиране, при движение на автомобила с така изчислената скорост на движение 57 км/ч няма да настъпи ПТП. Лекият автомобил ще спре на около 1,8 м. преди мястото на удара.

10.Техническите причини за настъпване на ПТП са следните:

- Навлизане на пострадалия на платното за движение при наличие на движещо се по него МПС;

                                                     - 12 -

- Липса на действия от страна на водача на автомобила за предприемане на аварийно спиране при навлизане на пострадалия във видимата за водача на автомобила зона при движение с включени къси светлини на фаровете.

11.Механизмът на настъпване на ПТП е описан в отговора на задача 1.

12.Счупването на стъклото на предната лява врата (шофьорската) е подробно анализиран в същинската част на заключението. Счупването на стъклото на вратата е в причинна връзка с механизма на протичане на удара с пострадалия (стр.24 от заключението).

13.Изготвена е мащабна скица на ПТП, настъпило на 29.11.2015 г., спрямо елементите на пътното платно, която е приложена към заключението.

14.На въпроса какво е влиянието на наличните 1,71 промила етилов алкохол в кръвта на пешеходеца А. върху скоростта му на движение при ПТП е отговорено в същинската част на заключението – на стр.30 – стр.32.

15.Анализирани са всички възможни варианти за движение на пострадалия по платното за движение. Всички те са съобразени с приетото количество алкохол – 1,71 промила. На приложените мащабни скици са нанесени дискретните положения на пешеходеца и лекия автомобил, имащи отношение към механизма на ПТП. Анализът е на стр.30 – стр.37 от заключението.

16.Опасната зона за спиране (пълният спирачен път – ПСП) на лекия автомобил „Мерцедес” при движение с така изчислената му скорост на движение 57 км/ч е около 48 м. – 47,7 м. Опасната зона за спиране при движение на лекия автомобил със скорост 50 км/ч е около 40 м. – 40,1 м. (стр.27 – стр.28 от заключението).

17.Един параметрите за пресмятане на дължината на ПСП (опасната зона за спиране) на автомобила е времето за реакция на водача. То се приема на база на всички данни за наличната пътна обстановка към момента на ПТП. Време за реакция за водача на автомобила 2,1 сек. при тези известни обстоятелства може да бъде прието, ако водачът на автомобила е бил под въздействие на алкохол в граници от 1,00 до 1,50 промила (литература 3 и 4). Конкретно, в отговор на въпроса за пресмятане на ПСП на лекия автомобил при време за реакция на водача 2,1 сек. и при движение с така изчислената му скорост на движение, след заместване във формула (5), която е на стр.27, се получава 55,7 м. Опасната зона при време за реакция на водача 2,1 сек. и движение с 50 км/ч е 47 м.

18.В отговорите на предното заключение е изложена теоретична обосновка за понятията „обща“ и „конкретна“ видимост. Приема се изчислителна конкретна за водача на лекия автомобил видимост – 50 м. За гарантиране на изводите в настоящото заключение е приложено моделиране на халогените светлини на фаровете на автомобила за съответния клас МПС – “Мерцедес С 180”. Моделирането отчита конкретната форма на светлото петно и определя техническата възможност за възприемане на пострадалия от водача в определена зона на навлизане пред предната част на автомобила. Приложеното моделиране с достатъчно голям запас от точност гарантира изводите в настоящото заключение.

Предвид на реалната форма на видимата пред автомобила зона при осветеност 2 Lux (възприемането на пострадалия от водача, с отчитане тъмните

Старозагорски окръжен съд                        - 13 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

му дрехи и наличната пътна обстановка; особено ясно изразената пътна маркировка е в зоната на осветеност от 1 до 2 Lux; в полза на водача и за гарантиране на изводите е направен анализ при 2 Lux осветеност), е направено кинематично графично моделиране на движението на автомобила. Графично, геометрично мащабирано е изобразено платното за движение, десният и левият банкети, геометричните размери на автомобила, разположението му в напречно направление и реалната форма на светлото петно при осветеност от 2 Lux. Като изходни данни е зададена така изчислената скорост на движение на МПС – 57,1 км/ч, като тялото на пострадалия при началните условия е фиксирано на нивото на лявата (южна) граница на платното за движение. Моделирането е извършено при различен ход на движение на пешеходеца и при движение на лекия автомобил с така изчислената му скорост на движение. Това е изложено на стр.28 – стр.29 от заключението, а моделирането – на стр.32 – стр.37 от заключението.

19.Технически съобразената скорост на движение на лекия автомобил с далечина на видима пред водача зона 37 м. се пресмята по формула (5) – на стр.27, след пресмятане на квадратното уравнение, при S₀=37 м. След пресмятане се получава 13,1 м/сек. или 47,0 км/ч. Следователно, ако се приеме, че видимата пред водача на автомобила зона е била не по-голяма от 37 м., технически съобразената му скорост на движение с тази зона е около 47 км/ч. и по-ниска от нея.

20.Скоростта на движение на пострадалия е изчислена в същинската част на заключението – 4,5 км/ч. Това е сторено на стр.38 – стр.39 от заключението, като е използван законът за изменение на количеството на движение (теорема за импулсите).

При движение на пострадалия с така изчислената скорост на движение 4,5 км/ч и своевременна реакция на водача на автомобила към момента на навлизането на пострадалия във видимата за него зона чрез предприемане на аварийно спиране, при движение на автомобила с така изчислената скорост на движение около 57 км/ч, няма да настъпи ПТП. Лекия автомобил ще спре на около 1,8 м. преди мястото на удара.

21.Използвана и приложена е съответната методика – фотограметрия, за определяне разположението на обективните находки в напречно и надлъжно направление, както и при отговорите на поставените в настоящото заключение въпроси. Отразените обективни находки в протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбума към него и отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства от 04.05.2016 г. и фотоалбума към него напълно съответстват на съответните деформации и отстояния.

В съдебното заседание на 19.11.2021 г., когато е прочетено горното заключение и са задавани въпроси на вещите лица  по реда на чл.282, ал.1 и ал.2 от НПК, експертите проф. К. и инж. И. поясняват, че изчислената сророст, с която се е движил лекият автомобил в момента на удара, е 15,86 м/сек., което е 57,1 км/ч. Това е посочено на стр.26 от заключението. Навсякъде при изчисленията е използвана 57,1 км/ч, но е посочена 57 км/ч – за краткост. Тъй като по делото няма данни за наличие на спирачни следи от лекия автомобил по асфалтовата настилка, според експертите, изчислената скорост на движение на

                                                                   - 14 -

лекия автомобил към момента на удара е тази и преди настъпване на ПТП. Т.е., скоростта е една и съща и тя е 57,1 км/ч. При това, това е минимално възможната скорост на движение на лекия автомобил.

Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е изчислена съгласно закона за движение на масовия център на тялото на пострадалия вследствие на удара с автомобила, предвид полета и едновременното му плъзгане и търкаляне по съответната настилка (минимално възможната, с оглед предаване на част от кинетичната енергия на тялото от автомобила) – стр.25 от заключението. Поради това, според вещите лица, изместването на автомобила и на тялото на пострадалия към южния банкет след удара между тях не влияят върху техните изводи.

Експертите обясняват, че скоростта на пешеходеца също е изчислена според физичните закони (т.нар. „план на векторите”) и тази скорост е максимално възможната за пешеходеца в момента на удара. Тя съответства на бърз ход – 4,5 км/ч. Експертите са я приели като равномерна скорост и за движението на пешеходеца преди удара, защото такава е практиката при такива случаи, когато няма други данни за движението до момента на удара. Проф. К. е категоричен, че към момента на удара пешеходецът не е бягал и че скоростта му 4,5 км/ч към момента на удара е определена само съгласно физичните закони.

Експертите потвърждават, че са взели предвид алкохолното опиване на пешеходеца (1,71 промила алкохол в клъвта), поради което при различните варианти на изчисления, възложени им от съда, са приели долната граница на различните ходове на движение на пешеходеца. Пострадалият А. е бил в наркотична фаза на алкохолно опиване (стр.30 – стр.32 от заключението).

Видно от заключението на допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 29.12.2021 г., назначена в хода на съдебното следствие (л.662 – л.667, т.3 от настоящото дело), експертите са отговорили на поставените им три допълнителни въпроса, като са изложили своя подробен анализ, изготвили са три фигури и са приложили една мащабна скица.

1.При движение на лекия автомобил със скорост 50 км/ч към момента на навлизане на пострадалия на платното за движение, при липса на реакция на водача на автомобила, ще настъпи удар между пострадалия и челната част на лекия автомобил в зоната около средната и дясна част на автомобила.

2.Изготвена е мащабна скица, която е приложена към заключението. На нея е отразено разположението на лекия автомобил и пострадалия към момента на навлизане на пострадалия на платното за движение, към момента на навлизане на пострадалия в светлинния сноп на фаровете на автомобила и към момента на удара. Изчисленията са направени при скорост на автомобила 50 км/ч.

3.Извършеното кинематичното моделиране при липса на реакция на водача на лекия автомобил показва, че:

- При скорости на движение на лекия автомобил по-големи или равни на 66 км/ч автомобилът ще премине по дължина изцяло през коридора на движение на пострадалия, преди пострадалият да е достигнал коридора на движение на лекия автомобил;

Старозагорски окръжен съд                        - 15 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

- При скорости на лекия автомобил по-малки или равни на 43 км/ч пострадалият ще се намира извън коридора на движение на лекия автомобил към момента на достигане на автомобила коридора на движение на пострадалия.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

По делото се спори за обстоятелствата дали подсъдимият К. е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чия е вината за случилото се.

Прокурорът излага становище, че подсъдимият К. е нарушил правилата за движение, посочени по-горе, и поддържа обвинението срещу него. Счита, че подсъдимият К. е избрал скорост на движение над максимално допустимата за конкретния пътен участък (кръстовище) и не е реагирал на възникналата опасност, въпреки че е имал възможност за това. Поради това подсъдимият К. сам се е поставил в невъзможност като водач на МПС да предотврати пътното произшествие и смъртта на пострадалия. Според прокурора, налице е съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец АнА. Ж.А., тъй като той е предприел неправомерно пресичане на пътното платно – в нощно време, без светлоотразителни елементи по облеклото си и без да се съобрази с движението на приближаващото се МПС, към което е имал видимост от около 300 м. Относно оспорените от защитата протокол за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбум към него, прокурорът приема същите за годни доказателствени средства, като излага подробни аргументи за това.

Частният обвинител Г.А.А. поддържа обвинението по чл.343, ал.1 , б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия К.. Счита, че не е налице случайно деяние, тъй като подсъдимият К. е имал възможност да види пострадалия пешеходец А. Ж.А. и да реагира, с оглед задълженията си като водач на МПС.

Защитата на подсъдимия К. твърди, че той не е нарушил разпоредбите на ЗДвП – нито включените в първоначалното, нито включените в измененото обвинение. Оспорва доказателствената стойност на протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и заявява, че обвинението срещу него не е доказано. Твърди, че ударът не е бил в кръстовището, че е бил неизбежен и че единствено пострадалият пешеходец А. Ж.А. има вина за случилото се. Подсъдимият К. заявява, че е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия. Счита, че следва да бъде оправдан, тъй като става дума за случайно деяние по чл.15 от НК.

Въз основа на задълбочен и подробен анализ на всички доказателства, събрани по делото, съдът приема за установена изложената по-горе фактическа обстановка.

По делото е безспорно, че на 29.11.2015 г. вечерта подсъдимият К. управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ****, по първокласен път І-6 в посока от изток на запад (от гр. Казанлък към гр. София). Автомобилът бил с вкючени къси светлини и в него пътували свидетелката Г. (на предната дясна седалка) и свидетелят Х.К. (на задната дясна седалка).

                                                      - 16 -

Безспорно е, че малко по-рано същата вечер пострадалият А. управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Туинго“, с рег.№ *** в района на Т-образното кръстовище между първокласен път I-6 и второкласен път II-56; ударил автомобила си в пътен знак в южната част на централния пътен остров в кръстовището, след което излязъл от автомобила и го оставил там. Пострадалият А. бил облечен с тъмни дрехи (черен панталон и тъмносиво яке), по които нямало светлоотразителни елементи. Концентрацията на алкохол в кръвта му била 1,71 промила.

По делото не се спори и затова, че на 29.11.2015 г., около 21.00 ч., на първокласен път I-6, в северната лента – лентата за движение от изток на запад, настъпил удар между движещия се по нея в същата посока лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ****, управляван от подсъдимия К., и пресичащия от юг на север пешеходец – пострадалият А.. Вследствие на удара пострадалият А. получил множество травматични увреждания, несъвместими с живота, и починал на място.

Страните не спорят, че след удара подсъдимият К. е спрял управлявания от него лек автомобил; че той и свидетелката Г. са се приближили до пострадалия А., за да му помогнат, но установили, че няма пулс. След това подсъдимият К., с помощта на свидетелката Г., внимателно преместил тялото пострадалия А. извън пътното платно за движение – на южния банкет, за да не се създава опасност за останалите участници в движението. Подсъдимият К. се обадил на тел.112 и малко след това, на заден ход, по лентата за включване в главния път от бензиностанция „Петрол”, преместил автомобила си и го спрял в района между двете бензиностанции, на пътя към ж.п.-спирка ****.

Спорните въпроси по делото са много и са за съществени елементи и важни обстоятелства, свързани с настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Защитата на подсъдимия К. оспорва, както следва:

-мястото на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и пешеходеца – твърди, че не е в Т-образното кръстовище, а след него;

-скоростта, с която подсъдимият К. е управлявал автомобила си – твърди, че 50 км/ч;

-скоростта, с която пешеходецът А. е пресичал – твърди, че пострадалият се е движил неравномерно, че е бягал бързо и че се е появил внезапно пред управлявания от подсъдимия лек автомобил;

-зоната на осветеност от фаровете на лекия автомобил и на видимостта към пешеходеца, времето за реакция на водача и предотвратимостта на удара между лекия автомобил и пешеходеца, в аспекта на задълженията на подсъдимия К. като водач на МПС;

-протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. – твърди, че същият е негодно доказателствено средство.

Техническите изчисления и изводите на експертите (работили по всички автотехнически и комплексни автотехнически и съдебномедицински експертизи, включително и последните две, изготвени от проф. К., инж. И. и д-р Б.) и изводите на съда са въз основа на констатациите от

Старозагорски окръжен съд                        - 17 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

огледа на местопроизшествието, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбума към него. Поради това съдът следва да обсъди първо това оспорено доказателствено средство, а след това – и останалите възражения на подсъдимия К..

Протоколът за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбумът към него се намират, съответно на л.16 – л.17 и л.18 – л.23, т.1 от д.п.

Протоколът за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. представлява писмено доказателствено средство и е изготвен от компетентен орган (разследващ полицай при РУ – Казанлък) за действие по разследването – оглед на местопроизшествие, съгласно чл.127 от НПК.

Протоколът за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. отговаря и на изискванията на следните норми:

-чл.128 от НПК – протоколът е изготвен на мястото, където е извършен огледът;

-чл.129, ал.1 от НПК – в протокола са посочени: датата и мястото на действията по разследването, времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; отбелязано е, че са направени фотоснимки и няма направени искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства;

-чл.129, ал.2 от НПК – протоколът е подписан от органа, извършил действието, както и от другите участници в наказателното производство – в случая, от разследващия полицай, вещо лице, специалист – технически помощник и две поемни лица.

Съгласно чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Съдът счита, че протоколът за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. е съставени при условията и по реда, предвидени в НПК, и представлява годно доказателствено средство, въпреки възраженията на защитата на подсъдимия К. срещу доказателствената годност на протокола.

Съгласно чл.137, ал.1 от НПК, в досъдебното производство огледът се извършва в присъствието на поемни лица. Те се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото (чл.137, ал.2 от НПК).

В случая, поемни лица при огледа на местопроизшествие от 29.11.2015 г. са свидетелите М.К.М. (шофьор на линейката на съдебна медицина) и М.О.А. (работник в бензиностанция „****”). И двамата отговарят на горното изискване на чл.137, ал.2 от НПК.

Огледът е започнал в 22.57 ч. и е завършил в 00.30 ч. (съответно, отразено на стр.1 и на стр.4 от протокола). Така отразеното за начало и край на огледа не подлежи на съмнение, не се оспорва от защитата на подсъдимия К. и се потвърждава от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

                                                    - 18 -

Следва да се отбележи, че трите имена, ЕГН и адресите на поемните лица са вписани на стр.1 от протокола за оглед, а подписите на поемните лица в протокола за оглед са положени на последната му страница – стр.4. Това подкрепя извода, че при започването на огледа и изготвянето на огледния протокол поемните лица са били на мястото на произшествието и данните им са били вписани. Както и извода, че подписите им в края на протокола са били положени, след като е приключил огледът, тъй като преди приключването на това процесуално-следствено действие и съставянето на целия протокол, не би могло да се знае или да се предположи колко страници ще бъде протоколът за оглед в неговата цялост.

В показанията си пред съда свидетелят М. твърди, че е отишъл на местопроизшествието като шофьор на линейката, заедно със съдебния лекар, след около час, час и половина. Той е присъствал на извършването на огледа, без да извършва замервания – за последното няма и задължение, вменено му от закона. Свидетелят М. видял „тяло на мъж от лявата страна, до пътя на банкета в посока Колофер” и „на острова... спряна кола” Свидетелят М. заявява, че тъй като било много студено, част от времето прекарал в линейката, откъдето наблюдавал действията на разследващите – видял, че мерят с рулетка, като съдебният лекар им помагал за това.

След изготвяне на протокола за оглед М. го подписал под № 1 на поемни лица – пред съда той потвърждава, че това е неговият подпис. Свидетелят М. заявява: „Не мога да кажа към колко часа си свършихме работата и си тръгнахме” (л.209, т.1 от настоящото дело).

Въпреки че предвид естеството на работата си е присъствал на немалко произшествия, свидетелят М. потвърждава пред съда, че си спомня за случая и за това, че е бил поемно лице в края на м. ноември 2015 г. Той заявява, че „много често не чете протокола за оглед, само се подписва”.

Поради това съдът счита, че в показанията на свидетеля М., посочен като поемно лице № 1 в протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г., не се съдържа твърдение, което да разколебава валидността на извършеното действие оглед на местопроизшествие и на протокола за него.

Несъстоятелно е твърдението на защитата на подсъдимия К., че свидетелят М. не е присъствал на огледа, не е видял и не е разбрал какво се е случило; че са му дали да подпише един документ, който свидетелят М. не е знаел какъв е, и той го е подписал, защото са го накарали. Това по никакъв начин не кореспондира с показанията на свидетеля М., дадени пред съда и коментирани по-горе.

Второто поемно лице – свидетелят А., е разпитан три пъти пред съда (на 04.07.2019 г., на 09.01.2020 г. и на 29.03.2021 г.), като на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията му, дадени в хода на досъдебното производство (л.45, т.1 от д.п.).

Прави впечатление, че между всички тези показания са налице съществени противоречия, свързани с цялостното поведение на свидетеля А. след произшествието и възприетото от него във връзка с произшествието. Това са както вътрешни противоречия в трикратно дадените

Старозагорски окръжен съд                        - 19 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

пред съда показания на А., така и противоречия между дадените от А. показания пред съда, от една страна, и дадените от него показания в хода на досъдебното производство, от друга страна.

Констатираните противоречия засягат важни обстоятелства, свързани с разкриване на обективната истина по делото, а именно – дали А. е забелязал идването на автомобили на разклона, където се намира бензиностанция „****“, и какви автомобили е забелязал; поведението на А. и движението му в безиностанцията и извън нея; дали е разбрал и какво е разбрал за случилото се на разклона между главния път и пътя за ****; какво е било участието му при съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. Поради това съдът следва подробно да обсъди показанията на свидетеля А., като ги коментира и във връзка с останалите доказателства, събрани по делото.

Свидетелката Е.О.А. през 2015 г. работела в бензиностанция „****”. Тя е разпитана два пъти пред съда (на 04.07.2019 г. и на 12.02.2021 г.), като на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК са прочетени показанията й, дадени в хода на досъдебното производство (л.46, т.1 от д.п.).

На 29.11.2015 г. вечерта свидетелката А. била на касата на бензиностанция „****” – била нощна смяна от 19.00 ч. до 7.00 ч. А свидетелят А. обслужвал бензинколонките – бил втора смяна от 14.00 ч. до 22.00 ч.

Свидетелите А. и А., и двамата разпитани в хода на досъдебното производство на 08.10.2016 г., твърдят, че около 21-21.30 ч. на разклона за гр. **** („разклон-****”) дошли патрулен автомобил и автомобил на спешна помощ. Двамата свидетели излезли от бензиностанцията, отишли да разберат какво се е случило и им било обяснено, че е станала катастрофа с пострадал човек (л.45 и л.46, т.1 от д.п.). Показанията им са лаконични и се изчерпват с изложените обстоятелства.

Разпитани пред съда четири-пет години след инцидента (А. – на 04.07.2019 г., 09.01.2020 г. и 29.03.2021 г.; А. – на 04.07.2019 г. и 12.02.2021 г.), свидетелите А. и А. твърдят, че не са излизали от бензиностанцията и че от влезлите вътре полицаи са разбрали за случилото се.

След прочитането на протокола за разпита й в досъдебното производство, свидетелката А. потвърждава, че подписите в протокола са нейни и заявява, че явно са излезли с М. от бензиностанцията, за да го е написала така. „Общо взето, наистина нищо не си спомням” – това обобщава свидетелката А. (л.442 – стр.2, горе, т.2 от настоящото дело).

Поради това съдът кредитира показанията на свидетелката А., дадени в хода на досъдебното производство, чието съдържание е изложено по-горе, тъй като те са дадени във време, по-близко до произшествието от 29.11.2015 г.

При втория си пред съда свидетелят А. заявява – освен че не е излизал от бензиностанцията, и това, че в бензиностанцията нахлули полицаи („4-5 човека”), че говорил с тях един път („има-няма 5 минути”), че Началникът на КАТ – Казанлък го накарал да подпише някакъв документ, който той не прочел.

                                                      - 20 -

Свидетеля А. потвърждава пред съда, че е негов подписът под № 2 на поемни лица в протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. (л.254, т.2 от настоящото дело).

В третия си разпит пред съда свидетелят А. заявява, че в бензиностанцията нахлули полицаи („кварталния и полицаи”), че те носели „някакви папки”, говорили с него един път („максимум 10-15 минути”) и го накарали да подпише някакъв документ (не си спомня дали подписал „написан текст или напечатан текст”), който свидетелят не прочел („не съм чел какво подписвам, не са ми показвали нищо”). Според свидетеля А., това било преди края на работното му време, тъй като след като му свършила смяната, си запалил колата и се прибрал. Твърди, че тогава на кръстовището не е имало ударени или спрели автомобили, а движението по главния път не е било блокирано (л.465 – стр.2, и л.467 – стр.2, т.2 от настоящото дело).

След прочитането на протокола за разпита му в досъдебното производство, свидетелят А. потвърждава пред съда, че подписите в протокола са негови. Той твърде противоречиво, объркано и неясно заявява своята позиция относно показанията си пред разследващия орган, като няколко пъти повтаря, че е минало много време и не си спомня (л.468 – стр.2, т.2 от настоящото дело).   

Относно влизането на полицаи в бензиностанция „****” свидетелката А. разказва, че в бензиностанцията влезли един или двама полицейски служители, които тя не познавала; полицаите попитали някой видял ли е нещо от станалата катастрофа и без да обясняват нищо друго, си тръгнали. Свидетелката А. е категорична, че е била в бензиностанцията през цялото време, докато полицаите са били вътре (л.441 – стр.2, т.2 от настоящото дело). Тя не споменава за нищо, което да има дори далечна връзка или съвпадение с това, което твърди свидетелят А. за посещението на полицейските служители в бензиностанцият, за разговора си с тях и за това, че са го накарали да подписва протокол.

Самите полицейски служители – свидетелите Р.Г.К. и Г.В.М. ***, потвърждават, че първи са пристигнали на местопроизшествието. Те запазили местопроизшествието – оградили го с конуси, и започнали за регулират движението. Полицейският им автомобил бил с включени фарове и светлинни сигнали. Свидетелят К. твърди, че е разговарял със свидетелката М., която му е разказала какво е видяла (л.208, т.1 от настоящото дело). Свидетелят М. не си спомня да е влизал в някоя от бензиностанциите и да е разговарял с персонала, но не изключва възможността с колегата си да са търсили сведения от очевидци, след като е дошъл екипът от Казанлък (л.254 – л.255, т.2 от настоящото дело).

По време на целия оглед на местопроизшествието свидетелите К. и М. регулирали трафика, който бил интензивен. След като приключили всички действия на компетентните органи на мястото на катастрофата, свидетелите К. и М. си тръгнали последни с патрулния автомобил.

Старозагорски окръжен съд                        - 21 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

Свидетелят Д. Р. Д. (към онзи момент Началник на Полицейски участък – ****) потвърждава, че е пристигнал на местопроизшествието малко след свидетелите К. и М., които го уведомили по телефона за настъпилото ПТП. Според свидетеля Д., малко след него на място пристигнали полицейски екип от РУ – Казанлък и Т.Н. (Началник на Пътна полиция – Казанлък). Д. е категоричен, че не е гледал записи от камерите на бензиностанциите. Заявява, че вероятно е влизал в бензиностанциите, но не си спомня някой от служителите там да е казал, че е видял нещо. Свидетелят Д. не може да каже дали Т.Н. (вече покойник) е влизал в някоя от бензиностанциите. Случаят бил поет от колегите му от Пътна полиция – Казанлък и той си тръгнал след около 30-ина минути – тогава огледът още не бил започнал (л.255 – л.256, т.2 от настоящото дело).

След анализ на изложените свидетелски показания, съдът счита, че не може да кредитира показанията на свидетеля А., дадени пред съда, в частта им относно това дали е взел участие като поемно лице при огледа и изготвянето на протокол за оглед от 29.11.2015 г. А именно: че нито е излизал от бензиностанция „****”, нито е видял и разбрал какво е станало на разклона за гр. ****, както и че не е участвал като поемно лице при огледа на местопроизшествие; че полицаите (или Началникът на Пътна полиция – Казанлък – вече покойник) са го принудили да подпише някакъв документ, който той не разбрал какъв е; че всичко това било преди края на работното му време; че след като му свършила смяната, се прибрал с колата си и тогава на кръстовището не е имало ударени или спрели автомобили, а движението по главния път не е било блокирано

В тази им част показанията на свидетеля А. противоречат както на безспорно установени обстоятелства по делото, така и на показанията на свидетелите А., К., М., Д. и М.. Те противоречат и на собствените му показания (на А.) за начина, по който е разбрал за ПТП, и за последващото му поведение, дадени в хода на досъдебното производство, където твърди, че е излязъл от бензиностанцията и е отишъл да види какво се е случило.

По-горе беше посочено, че на 29.11.2015 г. работната смяна на свидетеля А. в бензиностанция „****” била от 14.00 ч. до 22.00 ч., а огледът на местопроизшествие е бил проведен от 22.57 ч. до 00.30 ч. Съпоставяйки тези часове, се налага изводът, че свидетелят А. няма как да си е тръгнал след края на работното си време – веднага след 22.00 ч., като преди това да е подписал протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. – както твърди А. пред съда.

Тъй като огледът е започнал 57 минути след приключване на работната смяна на свидетеля А. – в 22.57 ч., и е продължил почти два часа, единствено присъствието му като поемно лице на мястото на произшествието може да обясни това, че А. е останал там до 00.30 ч. Това е и единствената логична причина свидетелят А. да подпише протокола за оглед в 00.30 ч., след приключване на съответното роцесуално-следствено действие.

                                                      - 22 -

А по делото е безспорно, че подписът под № 2 на поемни лица е на свидетелят А., което е потвърдено от него пред съда.

Свидетелите К. и М., които пристигнали първи на местопроизшествието, го запазили и регулирали трафика, докато приключили всички действия на компетентните органи на мястото на катастрофата. Полицейският им автомобил бил с включени фарове и светлинни сигнали през цялото време, а свидетелите К. и М. си тръгнали последни.

Т.е. – когато свидетелят А. си тръгвал с колата си от разклона, там действително вече може да е нямало катастрофирали автомобили и регулиране на движението. Но това е било не след като е приключила смяната му (както твърди А. пред съда), а след приключване на огледа, подписване на огледния протокол и изтегляне на полицейските органи, включително и на свидетелите К. и М. с патрулния автомобил.

Следва да се подчертае и това, че до идването на разследващия екип от РУ – Казанлък (дошъл около 22 ч.), на мястото на произшествието са били само свидетелите К. и М., както и пристигналият малко след тях свидетел Д.. Според свидетеля Д., случаят бил поет от колегите му от Пътна полиция – Казанлък, които дошли след малко, а той си тръгнал след около 30-ина минути – тогава огледът още не бил започнал.

Тези свидетелски показания кореспондират както помежду си, така и с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие, че огледът е започнал в 22.57 ч. Т.е. – до около 22.30 ч. на местопрестъплението не е имало наличен  протокол за оглед – съставен или не, което изключва възможността свидетелят  А. преди края на работното си време (22.00 ч.) да е положил подпис в протокола за оглед от 29.11.2015 г.

Твърденията на свидетеля А., че полицаите (или Началникът на Пътна полиция – Казанлък) са влезли в бензиностанцията и са „го притиснали“ в рамките на няколко минути да подпише огледния протокол, противоречат и на показанията на всички свидетели – както на полицейските служители К., М. и Д., така и на А., която била на работа в същата бензиностанцията и по същото време като А.. Свидетелката А., както беше изложено по-горе, не сочи в бензиностанцията да е имало някакви действия от страна на полицейските органи към колегата й А., в частност – разговор и притискане същият да подпише потокол (както твърди А. пред съда).

Следва да посочи отново и това, че преди да бъде съставен протоколът в пълния му обем, никой не би могъл да знае колко страници ще бъде, за да се остави място за подпис на поемното лице.

Предвид изложените съображения, съдът счита, че не може да приеме за достоверни дадените пред съда показания на свидетеля А. в частта им относно участието му като поемно лице при огледа и изготвянето на протокол за оглед от 29.11.2015 г. Съдът по-горе подробно посочи за кои обстоятелства се отнася това. Освен че са вътрешнопротиворечиви, показанията на свидетеля А. в тази им част противоречат и на всички останали доказателства по делото, с оглед детайлното обсъждане и съпоставяне на същите.

Старозагорски окръжен съд                        - 23 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

От всичко изложено се налага изводът, че показанията на свидетеля А. пред съда не могат да бъдат кредитирани, защото са колебливи, противоречиви и по неустановена причина – несъответстващи на действителните събития.

В съответствие с този извод е и обстоятелството, че А. заяви пред съда, че не е дявал обяснения в полицията. Но когато му бяха предявени саморъчните обяснения, дадени от него на 16.05.2016 г. (л.164, т.1 от д.п.), свидетелят А. заяви: „Писането е мое. Подписът на „Дал обяснението:” е моят” (л.496, т.2 от настоящото дело).

Поради това съдът счита, че показанията на свидетеля А. пред съда, посочен като поемно лице № 2 в протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г., не разколебават валидността на извършеното действие оглед на местопроизшествие и на протокола за него. Направеният по-горе подробен анализ на тези показания и съпоставянето им с останалите доказателства по делото подкрепят извода, че свидетелят А. е присъствал на огледа, видял е и е разбрал какво се е случило и е подписъл протокола за оглед след приключване на това процесуално-следствено действие, без някой насила да го е накарал да стори това.

Възраженията на защитата на подсъдимия К. в обратния смисъл са несъстоятелни, недоказани и не кореспондират с доказателствената маса по делото.

С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че протоколът за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. е съставени при условията и по реда, предвидени в НПК, и представлява годно доказателствено средство, в което обективно са отразени всички извършени действия по разследването и събраните доказателства.

Този извод напълно кореспондира и със заключението на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, назначена по искане на защитата в хода на съдебното следствие и изготвена от проф. К., инж. И. и д-р Б.. В при отговора на въпрос 21 експертите изрично са посочили, че: „Отразените обективни находки в протокола за оглед от местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбума към него и отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства от 04.05.2016 г. и фотоалбума към него напълно съответстват на съответните деформации и отстояния“.

Относно мястото на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и пострадалия пешеходец А., защитата на подсъдимия К. твърди, че мястото на удара не е в Т-образното кръстовище, а след него.

Този въпрос е правен и в случая следва да бъде коментиран, като се вземат предвид законовите положения и обективните данни по делото.

В разпоредбата на § 6, т.8 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция за кръстовище: „кръстовище” е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

В случая първокласен път I-6 на км.291 се пресичал на едно ниво с второкласен път II-56 за гр. **** и формирали Т-образно кръстовище. Това кръстовище, при движение от изток на запад, било от км.291+950 до км.291+760 по

                                                                        - 24 -

път І-6. На посочените места път І-6 и път ІІ-56 се събирали, съответно, разделяли на едно ниво, обхващайки района с цялата налична пътна маркировка и пътни знаци, с действие в периметъра на кръстовището.

Това се установява и от схемата, приложена към  писмо № 24-00-117/18.05.2016 г. от Областно пътно управление – Стара Загора (л.154 – л.157, т.1 от д.п).

Второкласен път II-56 бил ориентиран за движение в посока север-юг, като започвал от описаното Т-образно кръстовище.

 Първокласен път І-6, ориентиран в посока изток – запад, имал едно платно за движение с две пътни летни – по една за всяка от посоките.

В централната част на кръстовището имало три пътни острова, които участвали в организацията на движението

В западната част на Т-образното кръстовище, където път І-6 се разделял за път ІІ-56 (при движение от запад на изток) и южно от бензиностанция „****“, двете пътни ленти на платното били разделени с коси успоредни линии тип „М15“, широки 2,45 м. Посочената пътна маркировка се стеснявала в посока от изток на запад. Тя била съществен елемент от кръстовището и участвала в организацията на движението на потоците от МПС, преминаващи по път І-6, при разделянето му за път ІІ-56.

Видно от изисканите схеми на процесния участък от път І-6 (съответно, л.155 – л.157, т.1 от д.п., л.205, т.1 и л.252, т.2 от настоящото дело) и изготвените скици от повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертизата от 28.09.2021 г. (л.571 – л.582, т.3 от настоящото дело), косите успоредни линии тип „М15“ били част от пътната маркировка там, където започвало и разширяването на пътното платно на първокласния път в южната му лента и където се разделяли потоците коли, движещи се от запад на изток. Т.е. – където път І-6 и път ІІ-56 се разделяли на едно ниво.

Видно от заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г., назначена в хода на съдебното следствие (л.520 – л.582, т.3 от настоящото дело), първоначалният контакт между пострадалия и лекия автомобил се е реализирал в лентата за движение на лекия автомобил, на около 30,8 м. след МЛ (западно от МЛ), на около 0,7 м. вдясно от лявата граница на пътната лента (на 0,7 м. вдясно от дясната – северната гранична линия на острова, респ. на около 3,7 м. вляво (южно) от десния (северния) край на платното за движение).

Там ширината на пътната маркировка М15 (т.нар. „остров”) е 2,45 м, видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 29.11.2015 г. и фотоалбума към него.

Обстоятелството, че в този участък ширината на пътната маркировка М15 е 2,45 м., се потвърждава и от горепосочената схема, изискана от Областно пътно управление – Стара Загора (л.155 – л.157, т.1 от д.п).

С оглед фиксираните следи от ПТП и посочените по-горе доказателства, съдът счита, че по делото е безспорно установено, че мястото на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и пострадалия пешеходец А., е в Т-образното кръстовище.

Старозагорски окръжен съд                        - 25 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че тялото на пострадалия А. се е установило в южната лента за движение, в границите на кръстовището, въпреки че след удара с лекия автомобил е било отхвърлено и е изминало напред и наляво – в посока от изток на запад, общо 22,72 м. (в полет 6,98 м. и при плъзгане и търкаляне по терена – 15,74 м.). Т.е. – щом отхвърленото в посока запад тяло на пострадалия е паднало в рамките на кръстовището, то няма съмнение, че ударът между пешеходеца и лекия автомобил, станал 22,72 м. по на изток, също е бил в рамките на кръстовището.

Това, че тялото на пострадалия А. се е установило в границите на кръстовището, се вижда и от фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието на 29.11.2015 г. (снимките на л.20 и л.21, т.1 от д.п.). На посочените снимки се вижда как на това място път І-6 вече се разделя за път ІІ-56.

Свидетелите Г. и Х.К., както и подсъдимият К. поддържат становището, че ударът между лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и пострадалия А. е бил след кръстовището.

Полицейските служители излагат своята гледна точка за станалото ПТП и заварената от тях обстановка на пътя. Свидетелят К. твърди: „Имаше труп, лежащ на банкета, малко след разклона, на около 20 м. ... Трупът беше в началото на разклона за ****, някъде там е станал инцидентът” (л.208, т.1 от настоящото дело). Според свидетеля М.: „Трупът не беше точно в средата на кръстовището, беше извън кръстовището. Малко преди кръстовището в посока София – Бургас, не беше в самото кръстовище” (л.255 – стр.2, т.2 от настоящото дело). Свидетелят Д. заявява: „Категорично трупът не е бил в района на кръстовището, а след него” (л.256 – стр.2, т.2 от д.п.).

Съдът не може да кредитира посочените гласни доказателства, тъй като същите се разминават с обективните находки по делото. Следва да се има предвид и това, че свидетелите Г. и Х.К. са в близки отношения с подсъдимия К. (като фактическа съжителка и брат на подсъдимия), а посочените полицейски служители са отишли на мястото след ПТП и са обърнали внимание на различни обстоятелства, с оглед специфичните си служебни ангажименти. Още повече, че очевидно всеки един от гореизброените свидетели влага различен смисъл в понятията „разклон” и „кръстовище”.

Въпросът къде е бил ударът между лекия автомобил и пострадалия – дали в кръстовището или след него, е правен и не зависи от субективната преценка на свидетелите, която е ирелевантна при обсъждането на това обстоятелство. В случая, както беше изложено по-горе, водещи са нормативната уредба и обективните данни по делото.

Видно от писмо № 24-00-117/18.05.2016 г. от Областно пътно управление – Стара Загора и приложената към него схема (л.154 – л.157, т.1 от д.п), писмо № 11-00-244/31.10.2019 г. и писмо № 11-00-312/18.12.2019 г., и двете от Областно пътно управление – Стара Загора, и приложените към тях схеми (съответно, л.204 – л.205, т.1 и л.251 – л.252, т.5 от настоящото дело) знаковото стопанство и хоризоталната маркировка на път І-6 Калофер – Казанлък е въведено в експлоатация през м. ноември 2010 г. Оттогава, включително и от 29.11.2015 г. до

                                        - 26 -

датата на изготвянето на писмата, няма промяна в знаковото стопанство и хоризоталната маркировка. Това важи и за км.291 – км.292 от път І-6, отразени на схемите. 

По делото не се спори, че преди кръстовището, в посока от изток на запад (посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К.), на път І-6 имало следните пътни знаци, поставени на разстояния в източна посока спрямо приетия при огледа ориентир – билборд с надпис „****“, намиращ се на озеленен остров на път І-6, в района на пресичането му с път ІІ-56, както следва:

-на 300 м. преди ориентира – пътен знак А40 „Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия” и пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош”;

-на 270 м. преди ориентира – пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош” и пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 50 км/ч”.

В зоната на кръстовището действал пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената – 50 км/ч”, описан по-горе. Действието на този пътен знак било до пътен знак В34 „Край на забраните, въведени с пътни знаци”, който се намирал на км.291+500 (на запад от кръстовището). Това е видно от подробната схема на процесния участък от път І-6, приложена към писмо № 24-00-117/18.05.2016 г. от Областно пътно управление – Стара Загора (л.155, т.1 от д.п.).

Подсъдимият К. твърди, че към момента на настъпването на произшествието е управлявал автомобила си със скорост 50 км/ч.

В този смисъл са и показанията на пътуващите с него свидетели Г. и Х.К., които твърдят, че са видели тази скорост като отчетена на таблото на лекия автомобил.

Според свидетеля М., подсъдимият К. му е казал, че е карал доста бавно и внимателно, без да посочва скорост (л.255, т.2 от настоящото дело).

Свидетелката М., която по време на катастрофата била на смяна като продавач-консултант в бензиностанция „Петрол”, твърди, че погледнала записите на камерите. На тях видяла следното: „Видях, че по главния път се движи нещо, виждаха се само светлини, беше тъмно. На пръв поглед на записа не се движеше бързо” (л.36, т.1 от д.п.).

Видно от заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г., назначена в хода на съдебното следствие, скоростта на лекия автомобил (минимално възможната) към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 57 км/ч. (отговор на въпрос 4 – стр.43 от заключението).

Както беше изложено по-горе, в съдебното заседание на 19.11.2021 г. експертите проф. К. и инж. И. поясняват, че изчислената сророст, с която се е движил лекият автомобил в момента на удара, е 15,86 м/сек., което е 57,1 км/ч. Това е посочено на стр.26 от заключението.

Старозагорски окръжен съд                        - 27 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

Проф. К. и инж. И. уточняват още, че навсякъде при изчисленията е използвана 57,1 км/ч, но е посочена 57 км/ч – за краткост. Тъй като по делото няма данни за наличие на спирачни следи от лекия автомобил по асфалтовата настилка, според експертите, изчислената скорост на движение на лекия автомобил към момента на удара и преди настъпване на ПТП е една и съща. Т.е. – 57,1 км/ч, посочена като 57 км/ч – за краткост. При това, това е минимално възможната скорост на движение на лекия автомобил.

Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е изчислена съгласно закона за движение на масовия център на тялото на пострадалия вследствие на удара с автомобила, предвид полета и едновременното му плъзгане и търкаляне по съответната настилка (минимално възможната с оглед предаване на част от кинетичната енергия на тялото от автомобила) – стр.25 от заключението. Поради това, според вещите лица, изместването на автомобила и на тялото на пострадалия към южния банкет след удара между тях не влияят върху техните изводи.

От изложеното се налага единствено възможният извод, че скоростта на лекия автомобил, управляван от  подсъдимия К., към момента на удара и преди настъпване на ПТП е 57,1 км/ч. Това е минимално възможната скорост на движение на автомобила, която съдът приема за безспорно и обективно установена по делото.

Пътният участък бил хоризонтален, равен, прав и неосветен, а пътната настилка била асфалтова и суха.

Тъй като било около 21.00 ч. на 29.11.2015 г., видимостта в условията на нощно виждане била ограничена от светлинното петно на фаровете на лекия автомобил.

Малко по-рано същата вечер пострадалият А. претърпял леко  ПТП със собствения си лек автомобил, описан по-горе, в района на Т-образното кръстовище между първокласен път I-6 и второкласен път II-56. А именно – автомобилът му се ударил в пътен знак в южната част на централния пътен остров в кръстовището, след което пострадалият А. излязъл от лекия автомобил. След кратко време предприел пресичане на платното за движение от юг на север в посока бензиностанция „****“ като пешеходец.

Пострадалият А. бил с концентрацията на алкохол в кръвта си 1,71 промила. Той навлязъл в южната лента на платното за движение.

Защитата на подсъдимия К. поддържа тезата, че пострадалият А. се е движел неравномерно, че е бягал бързо и че се е появил внезапно пред управлявания от подсъдимия лек автомобил.

Въпросът за скоростта на движение на пострадалия А., отнесена към неговата възраст (69 години), пол, физическо състояние и алкохолно опиване (концентрацията на алкохол в кръвта му била 1,71 промила), е подробно анализиран в заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г., назначена в хода на съдебното следствие (стр.29 – стр.39 от заключението). Експертите са изготвили кинематичен анализ за определяне предотвратимостта на ПТП за водача на лекия автомобил на

                                                                       - 28 -     

база всички възможни варианти на придвижване на пострадалия по платното за движение, до достигане на мястото на удара – движение с бавен, спокоен, бърз ход, спокойно бягане и бързо бягане. Скоростите на движение на пешеходеца са съобразени с приетото количество алкохол – 1,71 промила. Скоростта на движение на пострадалия е изчислена на база закона за изменение на количеството на движение – 4,5 км/ч. Така изчислената скорост на движение на пострадалия напълно кореспондира с механизма на ПТП (отговор на въпрос 4. – стр.43 от заключението).

В съдебното заседание на 19.11.2021 г. експертите проф. К. и инж. И. обясняват, че скоростта на пешеходеца, също като скоростта на лекия автомобил, е изчислена според физичните закони, от т.нар. „план на векторите”. Тази скорост е максимално възможната за пешеходеца в момента на удара и съответства на бърз ход – 4,5 км/ч. Експертите са я приели като равномерна скорост и за движението на пешеходеца преди удара, защото такава е практиката при такива случаи, когато няма други данни за движението до момента на удара. Проф. К. е категоричен, че към момента на удара пешеходецът не е бягал и че скоростта му 4,5 км/ч към момента на удара е определена само съгласно физичните закони.

Експертите потвърждават, че са взели предвид алкохолното опиване на пешеходеца (1,71 промила алкохол в кръвта), поради което при различните варианти на изчисления, възложни им от съда, са приели долната граница на различните ходове на движение на пешеходеца.

Д-р Б. потвърждава извода, че пострадалият А. е бил в наркотична фаза на алкохолно опиване. Този извод е базиран на подробен експертен анализ (стр.30 – стр.32 от заключението).

Въпреки че няма данни къде и кога е консумирал алкохол, експертите считат, че тази консумация е приключила и пострадалият А. не се е намирал във възбудна фаза. Фактът, че се е движил и е бил на платконото за движение като пешеходец, изключва вероятността да се е намирал в паралитична фаза. Намирайки се в наркотична фаза, неговата активност, както умствена, така и физическа, е била потисната поради това, че е с понижен мускулен тонус. А пониженият мускулен тонус е причина за по-бавен ход в качеството му на пешеходец.

Видно от заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г., действието на алкохола при остро алкохолно опиване се проявява предимно чрез интоксикация на централната нервна система. Нарушава се нормалното равновесие между основните процеси на задържане и възбуждане, лежащи в основата на висшата нервна дейност. Клиниката на алкохолното опиване не е еднаква, както у различни хора, така и при един и същи човек. Тя зависи от количеството и концентрацията на напитката, от бързината на поемането й, от напълването на стомаха и вида на храната, от типа на висша нервна дейност, от умората, от психо-емоционалното състояние по време на консумацията, от здравословното състояние, охраненост, толерантност към алкохола и др. Комплексът от всички тези фактори винаги е различен за отделните индивиди и не се повтаря напълно

Старозагорски окръжен съд                        - 29 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

еднакво за един и същ индивид, според експертите, всеки човек по всяко време дава различна алкохолна реакция. Тя зависи, от една страна, от фактори, заложени в самия човек, а от друга страна – от фактори извън него. Индивидуалните различия обикновено се проявяват при ниските концентрации на алкохол в кръвта – под 1,5 промила, а над тази концентрация почти при всички лица има видима проява на алкохолно опиване.

При острото алкохолно опиване могат да се различат следните фази:

1.Възбудна фаза: преобладават афективните действия; отслабени са самокритичността и концентрацията на вниманието; ориентировката за околната среда е непълна, невярна; реакцията е неадекватна и забавена; намалени са общата и умствена работоспособност; наличие на психомоторна възбуда и др. Тази фаза има най-голямо криминогенно значение, тъй като повлияният е най-активен.

2.Наркотична фаза: преобладават явленията на потискане, човек е отпуснат, сънлив, плачлив, походката е неуверена, лошо ориентиран в околната среда, трудно различава един обект от друг. В тази фаза може да бъде обект на чужда престъпна дейност или субект на престъпление от бездействие, както в случая.

3.Паралитична фаза: пияният изпада в дълбок сън, който преминава в кома с възможност за последваща смърт. В тази фаза лицето може да бъде само обект на чужда престъпна дейност.

Защитата на подсъдимия К. изтъква, че има свидетелски показания, че пострадалият А. е тичал из нивата, след като е катастрофирал, и счита, че по същия начин – тичайки бързо, се е появил внезапно пред автомобила, управляван от подсъдимия К..

В показанията си свидетелят Х.К. възпроизвежда думи на неустановени лица, които пред него коментирали поведението на пострадалия А. преди настъпването на произшествието, предмет на настоящото дело. А именно, пред съда свидетелят Х.К. твърди, че тези хора са казали, че пострадалият е „хукнал през полето”, че е бил „пиян, миришел е много” и е „тичал през полето” (л.137 – стр.2, т.1 от настоящото дело). В показанията си на досъдебното производство, прочетени пред съд на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, свидетелят Х.К. заявява, че непознатите хора са казали, че пострадалият „като излязъл от колата си, се е клатушкал и е тръгнал през околните ниви” (л.337, т.1 от д.п.).

Следва да се отбележи, че няма очевидци на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и пострадалия А.. Поради което и горните опосредени впечатления от движението на пострадалия А., предадени противоречиво от свидетеля Х.К., не могат да се отнесат към момента непосредствено преди предприетото от пострадалия пресичане на път І-6.

Т.е., по дело няма данни за движението на пешеходеца – как е пресичал главния път, вкл. до момента на удара, поради което и експертите са приели, че:

-пострадалият А. се е движил с равномерна скорост преди удара и че тази скорост е била най-много 4,5 км/ч. (същата е скоростта и в момента на удара, изчислена съгласно физичните закони);

                                                   - 30 -

-пострадалият А. се е движил по права линия, перпендикулярно на платното за движение – това е най-краткият път на пешеходеца по пътното платно, тъй като във всеки друг случай той би пребивавал по-дълго в зоната на осветеност от фаровете на автомобила.

В случая е неотносимо възражението на подсъдимия К., че казаното от свидетеля Г.А. (син на пострадалия), че баща му е бил пъргав и енергичен човек, подкрепя тезата на защитата, че пострадалият А. е тичал по пътя.

Според експертите, от техническа и медицинска гледна точка така изчислената скорост на движение на пострадалия 4,5 км/ч напълно съответства на механизма на ПТП и всички други данни по делото. При наличие на по-голяма относителна скорост на пострадалия А. спрямо посоката на движение на автомобила, съответстваща на спокойно или бързо бягане, тялото на пострадалия след удара би било отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Но данни за такова отхвърляне по делото няма – отхвърлянето е напред и наляво спрямо посоката на движение на автомобила (стр.38 от заключението). Това означава, че се изключват вариантите спокойно или бързо бягане за пострадалия А..

Поради изложеното съдът приема, че пострадалият А. се е движил равномерно със скорост най-много 4,5 км/ч, по права линия и перпендикулярно на платното за движение. Т.е., не е бягал, а се е движил с бърз ход и то – в долната граница на този ход на движение.

Относно твърдяната от защитата внезапна поява на пострадалия А. пред управлявания от подсъдимия К. лек автомобил, следва да се обсъди зоната на осветеност от фаровете и на видимостта към пешеходеца, както и задълженията на подсъдимия К. като водач на МПС.

Пострадалият А. бил облечен с тъмни дрехи (черен панталон и тъмносиво яке), без светлоотразителни елементи. Движейки се с бърз ход, той навлязъл в южната лента на платното за движение и изминал там 1,94 м.

В същото време лекият автомобил, управляван от подсъдимия К. със скорост около 57 км/ч, бил на 49,5 м. от пострадалия А., който вече попадал в светлинния сноп на включените къси светлини на лекия автомобил.

Между пешеходеца и лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., нямало прегради, които да им попречат да се възприемат взаимно.

В заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г. е направен кинематичен анализ на движението на пешеходеца при всички варианти на скоростта му на движение, в долната граница на хода (при движение бавен, спокоен, бърз ход, спокойно и бързо бягане), съгласно поставените от съда от съда въпроси във връзка с това и с осветеността на пътния участък при условията на нощна видимост. В този подробен анализ екпертите са илюстрирали изчисленията и изводите си с фигури, таблици и скици (стр.28 – стр.37 от заключението). На тях графично, геометрично мащабирано са изобразени платното за движение, десният и левият банкети, геометричните размери на автомобила, разположението му в напречно направление и реалната форма на светлото петно при осветеност от 2 Lux.

Старозагорски окръжен съд                        - 31 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

На фиг.1 (стр.28 от заключението) е показано каква е осветеността на късите светлини от фаровете пред автомобил от класа на „Мерцедес С 180” – какъвто е управлявал подсъдимият К. по време на произшествието. Експертите са направили своя анализ, вземайки предвид реалната форма на видимата пред автомобила зона при осветеност 2 Lux – в полза на водача и за гарантиране точността на техните изводи. В случая за възможността водачът да възприеме пострадалия са отчетени тъмните дрехи, наличната пътна обстановка и особено ясно изразената пътна маркировка.

Като изходни данни са зададени изчислената скорост на движение на лекия автомобил – 57,1 км/ч, като пострадалият първоначално е позициониран на нивото на лявата (южна) граница на платното за движение.

Според експертите, времето за реакция на водача се приема на база на всички данни за наличната пътна обстановка към момента на ПТП. Поради това  и съобразено с нощните условия, те са приели време за реакция на водача 1,6 сек. Експертите са категорични, че време за реакция за водача на автомобила 2,1 сек., при тези известни обстоятелства, може да бъде прието, ако водачът на автомобила е бил под въздействие на алкохол в граници от 1,00 до 1,50 промила (отговор на въпрос 17, стр.48 от заключението).

Тъй като не е установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия К., видно от протокол за химическа експертиза № 650/30.11.2015 г. (л.92, т.1 от д.п.), съдът счита за неоснователна тезата на защитата на подсъдимия, че като време за реакция на водача на автомобила следва да се приеме 2,1 сек.

Безспорно е по делото, че подсъдимият К. е управлявал лекия автомобил при включени къси светлини, което се приема от всички експерти и от съда. Още повече, че е установено, че лампата на късите светлини на автомобила (тип Н7) е с прекъсната жичка, а лампата на дългите светлини (тип Н7) е със запазена жичка. Тъй като в момента на удара левият фар е понесъл сътресение и е получил деформации (описани в протокола за оглед на веществени доказателства от 04.05.2016 г. на л.24 – л.25, т.2 от д.п.), най-вероятно нагрятата в този момент жичка на лампата на късите светлини се е прекъснала. Т.е. – в момента на удара автомобилът е бил на къси светлини.

Не се спори по делото, че общата видимост е тази видимост, която позволява на водача да направлява автомобила върху платното за движение, а конкретната видимост е видимостта, която съществува за конкретен обект, с оглед конкретните условия на произшествието.

Експертите приемат, че в случая изчислителна конкретна видимост за водача на лекия автомобил към пострадалия А., който е бил вляво от автомобила, е 50 м. На фиг.1 (стр.28 от заключението) се вижда, че на това разстояние – 50 м. пред левия фар на автомобила, ширината на светлото петно при къси светлини е 5 м. Приложеното моделиране на халогените светлини на фаровете на автомобила за съответния клас МПС – „Мерцедес С 180”, отчита конкретната форма на светлото петно при къси светлини и определя техническата възможност за възприемане на пострадалия от водача в определена зона на навлизане пред предната част на автомобила (отговор на въпрос 18, стр.49 от заключението).

                                                   - 32 -

При движение със скорост 57 км/ч опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., е била около 48 м. – 47,7 м. (отговори на въпроси 7 и 17 от заключението).

При посочените по-горе параметри (скорост на лекия автомобил 57,1 км/ч – изчислена от експертите и приета от съда, конкретна видимост за водача на лекия автомобил 50 м., време за реакция на водача 1,6 сек. и опасна зона за спиране на автомобила 47,7 м.) и при скорост на движение на пострадалия А. 4,5 км/ч (изчислена от експертите и приета от съда), експертите са категорични, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме пострадалия на 49,5 м. пред автомобила.

Този извод е направен с отчитане на нощните условия, тъмните дрехи на пострадалия и източника на изкуствена светлина само от фаровете на автомобила за съответния клас МПС, при включени технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете (за последните две обстоятелства не се спори по делото). Към този момент пострадалият А. е бил на платното за движение в южната пътна лента и заемал около 1,94 м. от нея (отговор на въпрос 7 от експертизата).

Движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и движението на пострадалия А. при посочените по-горе параметри и от момента, в който пешеходецът е попадал в светлинния сноп на късите светлини от фаровете на автомобила, е онагледено на фиг.7 (стр.33 от заключението).

Въпреки че нямало прегради между пешеходеца и лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., които да им попречат да се възприемат взаимно, пострадалият А. продължил движението си от юг на север със скорост 4,5 км/ч. и навлязъл в разделителния остров между двете ленти на платното за движение, минал през него и навлязъл в северната лента за движение, от ляво на дясно пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия К. (скица на л.572, т.3 от настоящото дело).

Експертите са категорични, че при движение на пострадалия А. с така изчислената скорост 4,5 км/ч и своевременна реакция на подсъдимия К. към момента на навлизането на пострадалия във видимата за него зона (на 49,5 м. пред автомобила) чрез предприемане на аварийно спиране, при движение на автомобила с така изчислената скорост 57,1 км/ч, няма да настъпи ПТП. Автомобилът ще спре на около 1,8 м. преди мястото на удара (отговор на въпрос 9 от експертизата, онагледен на скици на л.577 и л.578, т.3 от настоящото дело).

Т.е. – видимостта е пряко свързана с предотвратимостта на ПТП.

Съдът изцяло възприема горните изводи на експертите и счита, че възраженията на защитата, че пострадалият А. внезапно е изскочил пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., че пешеходецът не е предвидима опасност на пътя и оттам – че има неяснота в обвинението срещу подсъдимия К., са несъстоятелни.

Както беше изложено по-горе, след като на основание чл.287, ал.1 от НПК беше изменено в хода на съдебното следствие, обвинението срещу подсъдимия К. е за допуснато нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – че като водач на пътно превозно средство при управлението му не изпълнил

Старозагорски окръжен съд                        - 33 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

задължението си да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия А..

Това са параметрите на обвинението и те не включват управление на МПС със скорост над разрешената (каквото беше първоначалното обвинение – за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП) или с несъобразена скорост (за нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП).

За изясняване на обективната истина по делото е важно да се установи дали участниците в ПТП са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата и ако има такива нарушения, дали те са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Възражението на защитата, че пострадалият внезапно е изскочил пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., е неоснователно. Движейки се със скорост 4,5 км/ч по пътното платно, пострадалият А. е попаднал в светлинния сноп на късите светлини от фаровете на автомобила, когато е изминал около 1,94 м. по южната лента в посока от юг на север. Тогава лекият автомобил е бил на 49,5 м. от пострадалия и подсъдимият К. е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца. В този момент за подсъдимия К., като водач на МПС, е възникнала опасността за движението, както и задължението да намали скоростта или да спре (ТР-28-84-ОСНК, т.6).

Но подсъдимият К. не видял пострадалия А. по време на движението му по пътното платно, описано по-горе, въпреки че имал техническа възможност за това, и не реагирал с аварийно спиране. Поради това за него и свидетелите Г. и Х.К. ударът между автомобила и пешеходеца, навлязъл в северната лента, бил изненадващ – те оприличават съприкосновението на автомобила с тялото на пострадалия с връхлитане на птица или на удар с камък.

Вероятно, в този момент подсъдимият К. е отклонил автомобила надясно, преди да спре на изхода на бензиностанция „Петрол” в посока София.

За такова отклонение надясно, станало в района между двете бензиностанции, разказва свидетелката М., която го е видяла на записите от камерите на бензиностанция „Петрол”, които прегледала по-късно (л.36, т.1 от д.п.). Тези записи, обаче, не са гледани от никой друг (установен по делото като свидетел), не са иззети и не са част от доказателствената маса в настоящото наказателно производство. Няма данни и за това към кой участък от пътя е била насочена конкретната камера и какъв е бил обхватът й.

Пострадалия А. бил опасност за движението от момента, в който предприел пресичане на път І-6 от юг на север. А в конкретния случай и за подсъдимия К., като водач на движещо се от изток на запад по същия път МПС – от момента, в който попаднал в светлинния сноп на късите светлини от фаровете на автомобила. Тогава лекият автомобил бил на 49,5 м. и при своевременна реакция на подсъдимия К. чрез предприемане на аварийно спиране (при опасна зона на спиране 47,7 м. при движение на автомобила със скорост 57,1 км/ч) лекият автомобил щеше да спре на около 1,8 м. преди мястото на удара. Тогава нямаше да настъпи ПТП.

                                                    - 34 -

В случая акцентът е върху предотвратимостта на ПТП при наличието на възможност за своевременна реакция на подсъдимия К. чрез предприемане на аварийно спиране при движение на автомобила с установената скорост от 57,1 км/ч, а не върху режима на скоростта на лекия автомобил.

Действително, няма как да се вмени на подсъдимия К. задължението да се движи със скорост по-ниска или равна на 43 км/ч, както и да се движи със скорост по-висока или равна на 66 км/ч, тъй като в тези случаи ПТП не би настъпило, ако липсва реакция на водача с аварийно спиране при възникването на опасност за движението. Възражението на защитата в този смисъл е неотносимо към повдигнатото срещу подсъдимия К. обвинение.

При липса на реакция на водача с аварийно спиране при възникването на опасност за движението, ПТП би настъпило и при движение на управлявания от подсъдимия К. автомобил с 50 км/ч. Според експертите, тогава ударът ще бъде между пострадалия и челната част на лекия автомобил в зоната около средната и дясна част на автомобила.

Горните два технически извода са от заключението на допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 29.12.2021 г. (л.662 – л.667, т.3 от настоящото дело). Тези изводи имат връзка с настоящия казус дотолкова, доколкото изясняват техническата причина за настъпването на конкретното произшествие.

А именно – техническата причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие не е величината на скоростта, с която подсъдимият К. е управлявал лекия автомобил, а това че при изчислената скорост от 57,1 км/ч, с която той е управлявал, произшествието е било предотвратимо, ако подсъдимият своевременно е реагирал чрез предприемане на аварийно спиране от момента, в който пострадалият А. е попаднал в светлинния сноп на късите светлини от фаровете на автомобила.

Твърдението на защитата на подсъдимия К., че всичко по делото е в зоната на вероятностите и с оглед физическите грешки при изчисленията, няма как съдът да приеме точно установени параметри, свързани с произшествието и оттам – да направи своите категорични изводи, не може да бъде възприето от съда.

Както беше изложено по-горе, фактическите констатации относно мястото на удара, скоростите на участниците в ПТП, видимостта на къси светлини от фаровете на автомобила и предотвратимостта на ПТП (опасна зона, време за реакция на водача и свързаните с тях параметри) не са произволно приети от съда, а се основават на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства.

Сред тях са и заключенията на повторната тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 28.09.2021 г. (назначена по искане на защитата) и на допълнителната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза от 29.12.2021 г.,  приети със съгласието на всички страни, в това число и със съгласието на подсъдимия К. и защитника му адв. Б.. Обсъждайки ги във връзка с останалите доказателства, съдът изцяло възприема заключенията на посочените експертизи.

Старозагорски окръжен съд                        - 35 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

Според чл.303, ал.1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения. Възраженията на защитата в този смисъл са неоснователни, тъй като в настоящия случай приетите от съда факти и обстоятелства не са предположения. Както беше изложено по-горе:

-скоростта на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К. към момента на удара и преди настъпване на ПТП е била 57,1 км/ч – това е минимално възможната скорост, изчислена съгласно физичните закони;

-скоростта на пострадалия А. преди удара и в момента на удара е била 4,5 км/ч. – това е максимално възможната скорост, изчислена съгласно физичните закони;

-пострадалият А. се е движил равномерно, по права линия, перпендикулярно на платното за движение – това е най-краткият път на пешеходеца по пътното платно, тъй като във всеки друг случай той би пребивавал по-дълго в зоната на осветеност от фаровете на автомобила;

-взета е предвид реалната форма на видимата пред автомобила зона при осветеност 2 Lux – в полза на водача; при преценката на възможността водачът да възприеме пострадалия са отчетени тъмните дрехи, наличната пътна обстановка и особено ясно изразената пътна маркировка;

-пострадалият А. е попаднал в светлинния сноп на късите светлини от фаровете, когато автомобилът бил на 49,5 м. и при своевременна реакция на подсъдимия К. чрез предприемане на аварийно спиране (при опасна зона на спиране 47,7 м. при движение на автомобила със скорост 57,1 км/ч) лекият автомобил ще спре на около 1,8 м. преди мястото на удара – т.е. произшествието е предотвратимо.

С оглед гореизложеното и всички събрани по делото доказателства, съдът приема описания по-горе механизъм на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и пострадалия А., както и описаната по-горе фактическа обстановка.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че техническите причини за настъпване на произшествието са както поведението на пострадалия А., така и поведението на подсъдимия К..

Пострадалият А., който се движил с 4,5 км/ч, е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза на платното за движение при наличие на движещо се по него МПС. С описаните си действия пострадалият А. е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП – извън населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилото преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.

Подсъдимия К., който управлявал лекия автомобил със скорост 57,1 км/ч, е имал техническа възможност своевременно да реагира чрез предприемане на аварийно спиране при навлизане на пострадалия във видимата за водача на автомобила зона, осветена от включените къси светлини на фаровете.

                                                - 36 -

Но подсъдимият К. не сторил това. При наличието на такава реакция нямаше да настъпи ПТП, тъй като лекият автомобил щеше спре на около 1,8 м. преди мястото на удара. С описаните си действия подсъдимият К. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство при управлението му не изпълнил задължението си да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението.

Съпричиняването на резултата от страна на пострадалия А. не освобождава подсъдимия К. от отговорност за това, че е допуснал нарушение на нормативното изискване към себе си като водач да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението (чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП). Според константната съдебна практика, когато водачът виновно е нарушил правилата да движение, наличието на принос за настъпване на резултата и от друг участник в движението не може да послужи като основание за оневиняване на водача (Р-48-83-ІІІ н.о., Р-446-85-ІІІ н.о., Р-23-87-ІІІ н.о., Р-5-12-ІІ н.о.). Съпричиняването от другия участник в движението следва да се вземе предвид единствено като смекчаващо вината обстоятелство (ТР-2-16-ОСНК, т.1, Р-5-12-ІІ н.о.).

От водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Случайно деяние по чл. 15 НК е налице тогава, когато водачът е направил всичко, зависещо от него, и е изпълнил изискванията на закона и правилника, но въпреки това са настъпили общественоопасните последици (ТР-28-84-ОСНК, т.5).

Подсъдимият К. е имал възможност да забележи движещия се на пътното платно пострадал А. от 49,5 м. – когато пешходецът, който се е движил по южната лента, е попаднал в светлинния сноп на късите светлини от фаровете на автомобила. Тогава подсъдимият К. е имал възможност да реагира с предприемане на аварийно спиране и така да предотврати настъпването на ПТП, което той не е сторил. Тъй като подсъдимият К. не е сторил това, съдът не може да приеме тезата на защитата, че е налице случайно деяние.

И тъй като при възникване на опасност за движението водачът на моторно превозно средство е длъжен незабавно да намали скоростта и да спре, късното възприемане на опасността, а в случая – липсата на възприемане на опасността, при обективна възможност тя да бъде възприета своевременно, не е обстоятелство, оневиняващо подсъдимия К. за причинения общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия А. (Р-71-83-ІІІ н.о., Р-222-11-ІІ н.о.).

Що се отнася до твърдението на подсъдимия К., че след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия А., съдът счита същото за неоснователно.

За да се приеме, че е налице привилегированият състав на чл.343а от НК, са необходими две предпоставки. А именно, подсъдимият, съобразно с възможностите си, да предприеме действия, които субективно и обективно са насочени към спасяване живота на пострадалия.

Старозагорски окръжен съд                        - 37 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

Другото условие е пострадалият да се е нуждаел от помощ, т. е. да е бил жив, независимо от степента на причинените му увреждания, тъй като само починалият не се нуждае от помощ (Р-9-85-ІІІ н.о., Р-301-09-І н.о.).

Подсъдимият К. излязъл от автомобила и заедно със свидетелката Г. се приближили до пострадалия А., за да му помогнат, ако могат (и двамата били с медицинско образование). Те видели, че пострадалият А. има кръв по лицето и установили, че няма пулс. Както подсъдимият К., така и свидетелката Г. са категорични пред съда за това обстоятелство – че пострадалият А. е бил мъртъв, когато са отишли до него (съответно л.474 – стр.2, т.2 и л.135 – л.136, т.1 от настоящото дело).

Последното обстоятелство се потвърждава от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 302/2015 г. от 30.11.2015 г. (л.81 – л.84, т.1 от д.п.),  според което  при станалото ПТП пострадалият А. получил тежки и множествени травматични увреждания, които са несъвместими с живота. Вследствие на тези травми пострадалият А. починал непосредствено след настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Действително, подсъдимият К. се обадил на тел.112 от телефона на свидетелката Г., и с нейна помощ преместил тялото пострадалия А. извън пътното платно за движение – на южния банкет, за да не се създава опасност за останалите участници в движението. Но в този момент пострадалият А. вече е бил мъртъв.

Поради това съдът не възприема становището на подсъдимия К., че след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия А., и че съдът следва да се съобрази с това обстоятелство при определяне правната квалификацияна деянието. Както беше изложено по-горе, подсъдимият К. е извършил конкретни действия с цел да помогне на пострадалия А., но това е било вече след настъпването на смъртта на последния. Ако след деянието подсъдимият е извършил действия, обективно насочени към спасяване живота на пострадалия, който вече е бил починал, това поведение би се ценило като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство (Р-301-09-І н.о.) и настоящият случай попада в тази хипотеза.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият К. е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, но не сторил това – не намалила скоростта при възникналата опасност.

Допуснатото от подсъдимия К. нарушение на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.11.2015 г. пътнотранспортно произшествие.

Обстоятелството, че е подсъдимият К. е управлявал автомобила си със скорост 57,1 км/ч – над разрешената за този пътен участък, не е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Пострадалият А. е допуснал нарушение на чл.113, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП – извън населените места, когато в близост до пешеходците няма

                                                                  - 38 -

пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилото преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.

Допуснатото от пострадалия А. нарушение на ЗДвП също е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.11.2015 г. пътнотранспортно произшествие.

Налице е съпричиняване от подсъдимия К. и от пострадалия А. на вредоносния резултат

Видно от справка за съдимост № 2065/27.11.2018 г., издадена от Казанлъшкия районен съд (л.77, т.1 от настоящото дело), подсъдимият К. е неосъждан.

Видно от справка за нарушител/водач от 2016 г., подсъдимият К. е наказван няколкократно за нарушения по ЗДвП и КЗ (л.133 – л.134, т.1 от д.п.).

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия К.К., показанията на свидетелите М.Г., Х.К., М.А. и Е.А. (показанията на посочените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, са проченети на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК), Г.А., М.М., Р.К., Г.М. и Д.Д., разпитани в хода на съдебното следствие, свидетелката М. (показанията й, дадени в хода на досъдебното производство, са проченети на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.4, пр.1 от НПК), заключенията на експертите Й.Й., д-р Т.Т., проф. С.К., инж. И.И. и д-р Е.Б., както и приложените към делото писмени и веществени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият К. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 29.11.2015 г., на път І-6 Казанлък – Калофер, в зоната на кръстовището при км.291 с път ІІ-56 за гр. ****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, в частност чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство при управлението му не изпълнил задължението си да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ж.А., ЕГН **********.

От субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост – небрежност. Подсъдимият К. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди, с оглед задълженията си по ЗДвП като водач на моторно превозно средство, управлявано на къси светлини, в условията на нощна видимост. А именно, да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението.

Старозагорски окръжен съд                        - 39 -                          н.о.х.д. № 496/2018 г.

 

С  оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия К. следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млад човек е и има възможност да се поправи, упражнява общественополезен труд, налице е съпричиняване от страна на пострадалия А., подсъдимият е извършил действия, обективно насочени към спасяване живота на пострадалия, който към този момент вече е бил починал. Отегчаващо вината обстоятелство е наличието на наказания за нарушения на ЗДвП и КЗ. Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият К. да бъде осъден на две години лишаване от свобода, което е предвиденото от закона минимално наказание за горното престъпление (законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години).

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му (поправяне на подсъдимия) не е наложително подсъдимият К. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изтърпяването на горното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в  сила.

На основание чл.343г от НК подсъдимият К. следва да бъде лишен от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от две години, считано от началото на изпълнението на това наказание.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Г.А.А. направените по делото разноски – сумата в размер общо на 3 600 лв.

Веществените доказателства по делото, както следва:

-лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 180“, с рег.№ ***(на съхранение в РУ – Казанлък), следва да бъде върнат на собственика му – К.П.К., след влизане на присъдата в сила;

-яке със зацапване от червеникава течност и мобилен телефон „Нокиа“ (на съхранение в РУ – Казанлък), следва да бъдат унищожени като малоценни предмети след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, както следва:

-по сметката на ОД на МВР – Стара Загора – сумата в размер на  2 121,93 лв.;

-по бюджетната сметка на Старозагорския окръжен съд – сумата в размер на 8 114,20 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия К. са и несъобразяване с установените правила и норми за движението по пътищата.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: