О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер: 18 24.07.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание
на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
като
разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов частно КАНД дело № 62 по описа за 2023, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
и сл. от АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от
ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 63д от ЗАНН
Образувано е по частна жалба
на ОД на МВР – Разград, чрез главен
юрисконсулт С. М. срещу Определение № 61 от 07.06.2023 год. по АНД № 752/2022
год. по описа на районен съд – Разград, с което
частния жалбоподател е осъден да
заплати 400 лв. разноски по делото на въззивния жалбоподател – К. С. С. от гр.
Р. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е
постановено по недопустима молба, а по същество е незаконосъобразно, тъй като доказателствата за направените разноски са
представени след влизане в сила на въззивното решение.
Ответникът по частната жалба – К. С. С. не заявява
становище по частната жалба.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
частната жалба основания и доказателства по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, прие за установено следното:
С решение № 40 от 08.03.2023 год., постановено по АНД
№ 752/2022 год., влязло в сила на 19.04.2023 год. Разградският районен съд е отменил
по жалба на К. С. С. от гр. Р. НП № 22-1075-001048 от 23.08.2022 год.
на началник отдел „Охранителна полиция”
при ОДМВР – Разград. Пред районният съд С. е бил защитаван от адв. С. М.,
съгласно приложеното по делото на районния съд заверено копие на пълномощно.
С молба вх. № 3790 от 25.04.2023 год. К. С. С. е
поискал съдът да допълни решението си на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 144 от АПК и чл. 250, ал. 1 от ГПК, като се произнесе по искането за
присъждането му за разноски. Заедно с молбата е представен и договор за правна
защита от 24.11.2022 год., сключен между С. и адв. С. М. за договорено и
заплатено в брой възнаграждение от 400 лв. за обжалване на горепосоченото НП и
процесуално представителство.
По така депозираната молба районният съд се е
произнесъл с определение № 61 от
07.06.2023 год. по АНД № 752/2022 год., по описа на районен съд – Разград, което
се оспорва в настоящото производство. В определението си съдът е посочил, че
производството е по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. От фактическа страна районният съд е
приел, че К. С. действително е бил защитаван от адв. С. М., съгласно
представеното пълномощно. Приел е, че
както с въззивната жалба срещу НП, така и в съдебно заседание
въззивникът е поискал присъждане на сторените по делото разноски. Посочил е, че
съдът не се е произнесъл по искането за разноски, тъй като липсват
доказателства за сторени разноски – по делото
не е представен договор за правна
помощ. Районният съд е приел, че с молбата за допълване на решението, С. е представил договор за правна помощ, от който са видни
сторените разноски и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е осъдил ОД на МВР –
Разград да заплати на К. С. С. от гр. Р. сумата от 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
752/2022 год.
Разградският административен съд намира определението
на районния съд за неправилно.
На
първо място районният съд неправилно е посочил, че производството по молбата е
по чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Производството не е и по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 250, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК, както е посочено в молбата на
С., тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане във въззивната
жалба, а именно да отмени обжалваното НП. Присъждането на разноските са последица от изхода на правния спор. В
случая производството е по чл. 248, ал. 1-3
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 63д от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая решението на районния съд
не е обжалвано в предвидения в закона срок до 18.04.2023 год. и е влязло в сила
на 19.04.2023 год., а молбата за допълване на решението в частта за
разноските е подадена на 25.04.2023 год.
Ето защо същата се явява недопустима и районният съд е следвало да я остави без разглеждане.
На следващо място съдът при постановяване
на определението си не се е съобразил с
т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, задължително
за съда, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
С нея се прие, че последният момент, до който
страните могат да заявяват исканията си по чл. 78 ГПК и да представят доказателства в тяхна подкрепа, е
приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Прието е, че
забраната за въвеждане на нови искания и ангажиране на нови доказателства се
разпростира и по отношение на акцесорната, но свързана със спорния предмет
претенция за разноски. Тази забрана обезпечава приложението на установения с
чл. 8 от АПК и чл. 8 и чл. 9 ГПК основни принципи на административния и гражданския
процес за равенство на страните и равно право на защита. В този смисъл е и Определение № 11514 от
13.09.2013 г. по адм. д. № 14857/2012 г.на ВАС,
Първо отделение, определение № 17 от 11.01.2016 г. по ч. гр. д. №
6306/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 11 от 06.03.2009 г. по т. д. № 417/2008
г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т. д. № 1341/2014
г. на ВКС, ТК, II т. о.
В случая устните
прения са приключили на 08.02.2023 год. Решението по делото е постановено на 08.03.2023 год., а
доказателствата за извършеното плащане са представени на 25.04.2023 год. Ето защо искането е неоснователно.
По изложените
съображения молбата на К. С. С. с вх. №
3790 от 25.04.2023 год. се явява недопустима и неоснователна, поради което
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Като е приел противното
районният съд е постановил неправилно определение което следва да бъде отменено.
Мотивиран тъка и на
основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ Определение
№ 61 от 07.06.2023 год. по АНД № 752/2022 год. по описа на районен съд –
Разград, с което ОД на МВР –
Разград е осъдена да заплати 400 лв. разноски по делото на К. С.
С. от гр. Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 3790 от 25.04.2023
год. от К. С. С. от гр. Р. с искане съдът да допълни решение № 40 от 08.03.2023
год. по АНД № 752/2022 год. по описа на Районен съд Разград и прекратява производството по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/