№ 3648
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100505671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20123699 от 25.05.21 г. по гр.д. №49010/20 г., СРС, ГО, 81 с-в ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО уволнението на В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******
*******, извършено със Заповед № 00000072/28.09.2020 г., издадена от Д.Г. - управител на
„Г.К.“ ЕООД, за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника и ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед № 00000072/28.09.2020 г., издадена от Д.Г. - управител на
„Г.К.“ ЕООД.;ВЪЗСТАНОВЯВА В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******
*******, на заеманата до уволнението длъжност „шофьор“ в „Г.К.“ ЕООД.;ОСЪЖДА „Г.К.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Д. ул. „******* *******, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* *******, сумата от
1980,86 лв., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 28.09.2020 г. до 28.03.2021 г., след
направено прихващане със сума в размер на 904,36 лв.;ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. Д. ул. „******* *******, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски районен съд сума в размер на 239,23 лв., представляваща държавна
такса по обективно съединените искове, както и 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист;ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Д. ул. „******* *******, ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. ******* *******“ бл. ******* ет. 8, ап. ******* сума в размер на 806,08 лв.,
представляваща направените от него разноски
1
С ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ №20200227 от 19.10.2021 г. ОТХВЪРЛЯ иска на В.
Ц. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* *******, против „Г.К.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. Д. ул. „******* *******, с правно
основание чл. 225, ал. 1 от КТ в останалата част. ;ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Д. ул. „******* *******, ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* *******, законна лихва върху сумата от
1980,86 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба - 09.10.2020 г. до
окончателното плащане.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ №20018895 от 09.03.22 г. ИЗМЕНЯ решение
№20123699/25.05.2021г. простановено по гр.д. № 49010/2020г. по описа на CPC, II г.о., 81-
ми състав, в частта относно разноските, както следва:ОСЪЖДА „Г.К." ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. Д. ул. „******* *******, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78 ал.б от ГПК по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 179,23
лв., представляваща държавна такса по обективно съединените искове, както и 5,00 лв. /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист;ОСЪЖДА В. Ц. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. ******* *******" бл. *******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.З
от ГПК на „Г.К." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Д. ул.
„******* ******* разноските по делото в размер на 513,74 лв. /петстотин и тринадесет лева
и седемдесет и четири стотинки/;ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
25160331/04.11.2021г. подадена от „Г.К." ЕООД за изменение на решение
№20123699/25.05.2021г. в частта относно присъдените на В. Ц. Г., ЕГН **********
разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в частта, с която е уважен
иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищеца работа и в частта ,с
която е уважен иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ. Развиват се доводи, че решението е
неправилно и в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.Ищецът не е установил причинната връзка между уволнението и оставането без
работа,както и физическата годност да изпълнява длъжността си.Без доказателства за
физическа годност,дадена от ТОЛЕК не могат да го възстановят на същата
длъжност.Обезщетение за оставяне без работа не се дължи,тъй като за този период самият
ищец не е търсил работа,както и е отказал предложената му.На ищеца били изплатени
обезщетения в размер на 967.44 лв.,а съдът неправилно извършил прихващане със сумата
904.36 лв.
Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваните части и да се постанови
друго като се отхвърлят исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.225 ал.1 КТ.
Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба ,с който я
оспорва.Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца в частта,с която е отхвърлен, поради
прихващане, иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ.Счита решението за неправилно
,тъй като не следва да се извършва прихващане с платените обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и
2
чл.222 ал.1 КТ.Моли да се отмени решението в тази част и да се присъди изцяло общата
сума на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ в размер на 2885.22 лв.
По жалбата е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу допълнителното решение
№2020227/19.10.21 г.в частта,с която се отхвърля иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ за
горницата над 1980.86 лв.до пълния предявен размер 2885.22 лв.Счита решението за
неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила.Възражението за прихващане
със заплатени суми,представляващи обезщетения по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 КТ твърди да е
неоснователно.Моли да се отмени допълнителното решение в обжалваната част като се
постанови ново решение,по силата на което да се уважи изцяло претенцията по чл.225 ал.1
КТ.
По жалбата не е постъпил отговор.
Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определение по чл.248 ГПК.Съдът
неправилно осъдил ищеца да заплати на ответника сумата 513.74 лв.Съобразно
отхвърлената част от иска по чл.225 ал.1 КТ следва да се заплати сума в размер на 142.80 лв.
,представляваща хонорар ,съобразно отхвърлената 1/3 част от иска.
По частната жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По въззивната жалба на ответника .
Изложеното от ответника по отношение на иска за възстановяване на длъжността,
която е заемал ищецът преди прекратяването на трудовия договор, е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г., постановено по тълк.дело № 2/2012г. по
описа на ОСГК на ВКС, след като е налице незаконно уволнение, са налице условията за
уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно налице са
условията за възстановяване на работника/служителя на длъжността, която е заемал преди
прекратяване на трудовия договор. Без правно значение са всички други изложени от
ответника съображения, свързани с наличието или липсата на заболявания; свързани с
възможността на ищеца да управлява МПС и други. След отмяната на процесната заповед
трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало към датата на
прекратяването му, вкл. и по отношение на длъжността на уволнения работник/служител.
След като го възстанови съгласно влязлото в сила съдебно решение, работодателят има
правото да прецени дали този работник/служител е годен да изпълнява длъжността или не е
годен, дали е налице някакво законоустановено основание за прекратяване на
възстановеното трудово правоотношение. Но при всички случаи, щом е налице отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовия договор и щом ищецът е предявил иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, съдът следва да постанови решение за възстановяването
на работника/служителя на длъжността, която е заемал преди прекратяването на трудовия
договор.
Без правно значение за спора е представеното становище на Служба по трудова
медицина към „О.” ЕООД гр.Д., тъй като от него не се установява наличието на някакво
заболяване у ищеца, за което твърди ответникът.
Искът за възстановяване на длъжността, която е заемал ищецът преди прекратяването
на трудовия му договор, е основателен и доказан, поради което и решението на СРС е
3
правилно и обосновано в тази част.
По отношение на иска е правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка е чл. 225, ал.
1 от Кодекса на труда:От извършената в съдебно заседание констатация от трудовата
книжка на ищеца, както и от представената служебна бележка, издадена от Бюрото по труда,
се установява, че след прекратяването на трудовия договор на 28.09.2020г. ищецът не е
сключвал нов трудов договор, не е полагал труд и не е получавал трудово възнаграждение
през целия исков период. По отношение на началния момент на исковия период е
представено удостоверение УП-3, издадено от ответника, в което е отразено, че ищецът е
работил при ответника в периода до 28.09.2020г. По делото е установено, че ищецът е
останал без работа през периода 28.09.2020. - 28.03.2021г.Налице са условията, които се
изискват от закона, за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 225, ал. 1
от Кодекса на труда за исковия период, поради което и правилно СРС е нагжирал
отговорността на ответника на това основание.
Неоснователни са изложените от ответника съображения, свързани с твърдението му, че
на ищеца не се дължи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
Неоснователни са твърденията, че му е предложена работа от ответника, че не е търсил
работа, а е имало подходяща такава за него.
Видно от изявление/съобщение от 28.09.20 г.от служителката С.Т. до Д.Г., както и
уведомление - покана с изх. № 60/17.11.2020г., същите не касаят ответното дружество, а
друго дружество, а именно „Г.С.” ООД, поради което са без правно значение за настоящия
спор.
За да е основателен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ, е необходимо да е налице незаконно уволнение и оставане на работника/ служителя без
работа в период от 6 месеца след прекратяването на трудовия договор. Кодексът на труда не
поставя никакви други условия, а именно не поставя като условие за основателността на
иска, че ищецът е търсил работа, но не е намерил или други условия.
В настоящия случай е налице незаконно уволнение, признато от ответника като такова,
както и е постановено съдебно решение, съгласно което уволнението е признато за
незаконно и е отменена заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца. Налице е
и оставане на ищеца без работа през исковия период. Т.е. налице са условията, предвидени в
чл. 225, ал. 1 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника на това основание, поради
което същата е ангажирана от СРС.
По отношение на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ: За последния пълен
работен месец по смисъла на чл. 228 от КТ, а именно за месец февруари 2020г. ищецът е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 480,87 лева, който размер е базата за
изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. За исковия период обезщетението
възлиза на 2 885,22 лева.
По отношение на възражението за прихващане: Обезщетенията по чл.220 ал.1 КТ -
изплатено в размер на 483.73 лв. и по чл.222 ал.1 КТ –изплатено в размер на 420.63 лв.са
4
приспаднати от присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ ,поради прихващане,което не е
извършено при грешно изчисление ,както се твърди от въззивника.Платеното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск не подлежи на връщане независимо от уважаване на
исковете за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работа/р. 330 от 05.11.2013
г.по гр.д.1220/13 г.на ВКС,ІV ГО/.
Предвид изложеното жалбата на ответника е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По жалбата от ищеца в частта,с която е отхвърлен, поради прихващане, иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ.
Съдът е прихванал от дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 КТ изплатените суми
за обезщетения по чл.220 ал.1 КТ и чл.222 ал.1 КТ.
Установено е по безспорен начин, че на основание извършеното с процесната
уволнителна заповед прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на ищеца
са изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 483.73 лева и по чл. 222, ал. 1 КТ
- в размер на 420.63 лева или общо сумата 904.36 лева. Обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и
чл. 222, ал. 1 КТ подлежат на прихващане от размера на предявеното с иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като първите две се следват при правомерно
упражняване на правото на уволнение и след като такова не е налице ( уволнението е
незаконно) следва да бъдат върнати като получени на отпаднало основание. Ето защо,
своевременно направеното ( в срока по чл. 133 ГПК) възражение за прихващане следва да
бъде уважено, в резултат от което на ищеца се дължи, на основание чл. 225, ал. 1 ГПК,
сумата от 1980.86 лева - разликата между дължимите 2885.22 лева и получените 904.36 лв.
лева.
Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение
По жалбата на ищеца срещу допълнителното решение №2020227/19.10.21 г.
Същата е неоснователна,по мотиви изложени по -горе по жалбата на ищеца срещу
основното решение в частта,с която е отхвърлен частично иска по чл.225 ал.1 КТ .
Изводите на СГС съвпадат с изводите на първоинстанционния съд относно изхода на
спора,поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
По частната жалба на ищеца срещу определение по чл.248 ГПК.
Същата е основателна.Платеният адвокатски хонорар на ответника за защита по трите
иска е в размер на 1285.20 лв. ,или за всеки иск по 428.40 лв.Първите два иска са уважени,а
на третия отхвърлената част е 1/3 .Така сумата за адвоктаски хонорар следва да се определи
в размер на 142.80 лв.
Това обуславя отмяна на определението на районния съд по молбата по чл. 248 ГПК
и намаляване на присъденото възнаграждение на ответника от 513.74 лв. на 142.80 лв.
По разноските във възивното производство :по отхвърлената жалба на „Г.К.“ООД
възиваемата страна има право на разноски,които следва да бъда присъдени на адв.В.
5
,съобразно чл.38 ал.2 ЗА и които съдът определя на 830 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20123699 от 25.05.21 г. по гр.д. №49010/20 г., СРС, ГО,
81 с-в и ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ №20200227 от 19.10.2021 г.в обжалваните части.
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №20018895 от 09.03.22 г.в частта,с която се ИЗМЕНЯ
решение №20123699/25.05.2021г. простановено по гр.д. № 49010/2020г. по описа на CPC, II
г.о., 81- ми състав, в частта относно разноските и се ОСЪЖДА В. Ц. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. ******* *******" бл. *******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78 ал.З
от ГПК на „Г.К." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Д. ул.
„******* ******* разноските по делото в размер на 513,74 лв. като
П О С Т А Н О В Я В А :
ИЗМЕНЯ решение №20123699/25.05.2021г. простановено по гр.д. № 49010/2020г. по
описа на CPC, II г.о., 81- ми състав, в частта относно разноските като ОСЪЖДА В. Ц. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ******* *******" бл. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78 ал.З от ГПК на „Г.К." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Д. ул. „******* ******* разноските по делото в размер на 142.80 лв
ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Д. ул.
„******* *******, ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. Д. В. от САК с адрес гр.София,ул.“*******
******* сумата 830 лв.за процесуално представителство пред въззивната инстанция ,на
основание чл.38 ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6