№ 389
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Нина Стойчева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. И.ова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502089 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. М. Ч. срещу решение №
2849/01.06.2023г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 10338/2022г.
в частта, в която е отхвърлен искът й по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди над 4 000лв. до 200 000лв.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано. Съдът не е взел предвид установените факти за
нравствените, емоционалните и психическите й терзания, накърнената й чест,
достойнство, уронения престиж и доброто й име в обществото. Не е
съобразена заеманата от нея длъжност на съдия и широкият медиен отзвук на
повдигнатите обвинения. Нарушен е принципът за справедливост,
регламентиран в чл.52 от ЗЗД и не е отчетена съдебната практика. От
представените доказателства се установява, че след повдигане на
обвинението е отключила психично заболяване, свързано с рязко повишаване
на тревожността и стреса. От показанията на разпитаните свидетели се
доказва, че жалбоподателят е преживяла много тежко случващото се, сринала
се е психически, изживяла е силен психо- емоционален стрес, притеснение,
загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне
1
пред близки, роднини и приятели. Р. Ч. е изпаднала в депресия като често е
получавала припадъци и панически разстройства. Разделила се е със съпруга
си. Въззивникът счита, че за сравнително дълъг период - 2г. и 7 месеца, е
била обвиняема за две тежки престъпления от общ характер. Това е довело до
отчуждаване от приятели и колеги, изпитвала е срам и смущение от
дистанцирането на хората, с които обичайно е общувала. Позовава се на
практика на ВКС. Счита за неоснователно направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
лихва като се позовава на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено от Народното събрание от 13.03.2020г.,
продължило да 01.04.2022г.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
постанови друго, с което да уважи иска изцяло.
Прокуратурата на Република България в съдебно заседание чрез
представляващия я прокурор оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Р. Ч.
твърди, че на 26.11.2014г. „Белведере Дистрибуция“ ЕООД и „Домейн
Менада“ ЕООД са депозирали пред Инспектората на ВСС сигнал по т.д. №
6907/14г., което тя е разглеждала като съдия в СГС. На 04.12.2014г.
посланикът на Република Франция К. Л. К. също е депозирал сигнал до
ИВСС. На 05.12.2014г. в предаването на БТВ „Тази сутрин“ я е нарекъл
„гнила ябълка“. На 27.02.2015г. срещу нея е образувано ДП № 65/15г. по
описа на СГП- СЗ „Антикорупция“ по две обвинения за престъпление по
чл.282, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.288 НК. Дисциплинарното
и наказателно производство са образувани за действия, извършени в
качеството й на съдия. Двете обвинения са за тежки умишлени престъпления,
свързани с професионалната й реализация. Те са коментирани в множество
медии като са определяни като корупционни, „кражба на фирми“ и
скандални. Колегите й съдии са започнали да я отбягват, не са желаели да
разговарят с нея. След като е била отстранена от длъжност се е затворила в
2
дома си, приемала е само най- близките си хора и е отказвала телефонни
разговори. Плачела е непрекъснато и е използвала успокоителни лекарства.
Случилото се е било огромен стрес за ищеца, чиито последици търпи и по
настоящем. Досъдебното производство е било прекратено на 27.10.2017г.,
което не е било обявено от прокуратурата. Твърди, че по отношение на нея е
имало негативизъм от обществото, дезинтегрирала се от приятели, настъпил е
срив на положителната й обществена репутация като съдия. Всичко това е
променило начина й на живот, увредило е психиката й, превърнало я е в
човек без очаквания, планове и надежди. Р. Ч. твърди, че разследването е
протичало бавно и неритмично и не покрива изискванията за „разумен срок“.
Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. в едно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване-11.10.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че
срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна фаза за две
тежки умишлени престъпления, което е прекратено. Взета е най-леката мярка
за неотклонение „подписка“, която практически не й е създала сериозни
затруднения и ограничения в обичайния й начин на живот. Липсват
доказателства за действително претърпените вреди от ищеца. Прокуратурата
не носи отговорност за медийното отразяване на случая. Срещу ищеца през
2015г. е образувано и друго досъдебно производство по чл.311, ал.1 от НК,
като съгласно съдебната практика наличието на друго, паралелно
наказателно преследване спрямо същото лице, сочи на по- ниска степен на
евентуални преживявания във връзка с конкретното наказателно
производство. При определяне на размера на обезщетението следва да се
вземе предвид чл.52 от ЗЗД. Счита, че искът е предявен в завишен размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането
за претендирана законна лихва.
Безспорно е, че на 27.02.2015г. срещу Р. Ч. е образувано ДП № 65/15г.
за престъпление по чл.282, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.288 от
НК.
3
Не се спори, че досъдебното производство срещу нея е прекратено с
постановление от 26.09.2017г. на основание чл.199, ал.1, чл.243, ал.1, т.1 във
вр. с чл.24, ал.1т.1, пр.2 от НПК, връчено й на 03.10.2017г.
Не е спорно, че по отношение на нея е взета мярка за неотклонение
„подписка“ за периода 18.11.2015г. до 26.06.2017г.
Към отговора на исковата молба е представена справка за образуваните
наказателни производство срещу ищеца.
По делото е представен болничен лист, издаден на ищеца, копие от
лична амбулаторна карта, копия от официалния сайт на ответника във връзка
с наказателното производство срещу нея.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите М. и М. познават ищеца. Първият от около 15 години,
втората от 2012-2013г. Свидетелят М. е бил неин защитник по едно от
наказателните дела. Била са две обединени в едно. Двете са били за
длъжностни престъпления. Ищецът е била обявена за национално издирване
във време, в което тя се е лекувала в провинцията. Когато е разбрала това се
е явила в ГДБОП и тогава е била задържана. Бил е внесен обвинителен акт в
СГС, а после е преминало в СпНС, където е продължило 2-3 години. Имало е
оправдателна присъда на две инстанции. Свидетелите описват
емоционалното състояние на Р. Ч., как наказателното производство й се е
отразило, включително и на семейството й. Със съпругът й са се разделели
първо фактически, а след това и официално. Двете й деца са я подкрепяли.
Получавала е паник- атаки. Променила се е . Била е весел и жизнен човек
докато е ходела на работа. В момента не работи и с дни не излиза от дома си.
И към момента не се е възстановила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за сумата от 4
000лв. и го е отхвърлил до пълния му предявен размер. В уважената част
решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от
4
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от
ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото
извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ- воденото срещу Р. Ч.
наказателното производство е било прекратено, защото деянието не
съставлява престъпление. Не е спорно, че срещу нея е започнало
наказателно преследване на 27.02.2015г. за извършени престъпления по
чл.282, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.288 от НК. Безспорно е,
че наказателното производство е приключило с прекратително
постановление на СГП- СЗ „Антикорупция“ от 26.09.2017г. За да настъпи
стабилитета му като основание за възникване на отговорността на държавата
за вреди от незаконни действия на правозащитните органи, изисква то да е
съобщено на лицето, което претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то
да не е поискало продължаване на наказателното производство и за да
завърши с оправдателна присъда. Това постановление е връчено на ищеца на
03.10.2017г. и е влязло в сила на 11.10.2017г./ Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. №
863/19г., III г.о. на ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на
5
ВКС/. Ищецът, в качеството му на правоимащо лице, не е поискал
продължаване на наказателното производство, за да завърши то с
оправдателна присъда.
Наказателното производство само в досъдебната фаза е проведено за
период от 2 година и 7 месеца. За да се ангажира отговорността на
прокуратурата не е необходимо да има повдигнато обвинение на лицето,
срещу което е образувано и водено наказателно/ досъдебно производство,
което е прекратено поради това, че деянието не е престъпление, за да се
приеме, че следва да се ангажирана отговорността й. Наказателната
репресия е била незаконосъобразна и може да породи негативни последствия
за лицето, което е разследвано и когато не е внесен обвинителен акт в съда. /
Р № 431/11.04.2016г. по гр.д. № 2329/15г., IV г.о на ВКС, Р №
300/22.10.2015г. по гр.д. № 527/15г., IV г.о. на ВКС/.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
взетата мярка за неотклонение срещу ищеца е „подписка“ на 18.11.2015г.
Тя е действала до 26.06.2017г. , т.е. за 1г. и 7м.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ наказателното производство започва от момента, когато лицето е
било засегнато от действия, предприети от държавните органи в резултат на
подозрение за извършено от него престъпление, привлечено е като обвиняем,
включително е предприета предварителна проверка. В случая това е станало
на 27.02.2015г., когато срещу ищеца е образувано ДП № 65/15г. и е
приключило на 11.10.2017г. При съобразяване на критериите на чл.2б, ал.2 от
ЗОДОВ съдът приема, че наказателното производство е приключило в
разумен срок.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
6
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди, които твърди да са настъпили за него. В тази връзка са допуснати
гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания установяват
твърденията в исковата молба за това, че наказателното производство се е
отразило изключително негативно на ищеца и нейната личност. Страхът,
като обективен и реално съществуващ фактор, също следва да бъде отчетен
при определяне на неимущствените вреди. Безспорно едно наказателно
преследване е източник на негативни емоции у разследвания, както и
предизвиква стрес у него. Наказателната репресия създава усещания за
застрашеност от осъждане. При определяне на обезщетението следва да се
съобрази, че ищецът е била обвинена в две тежки престъпления по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, но и обстоятелството, че наказателното производство срещу
нея е приключило в разумен срок. То не е продължило в съдебна фаза.
При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази, че ищецът е
била обвинена за престъпления по служба, а именно в качеството й на съдия
в СГС. Това е значима длъжност, свързана с правосъдието и правовия ред и
предпоставя по- голям обществен интерес към наказателното производство.
Медийното отразяване, независимо от това дали, прокуратурата ще
оповестява информация за хода на разследването, е неизбежно. Но именно
поради заеманата длъжност и повишения интерес, вредите, които търпи един
такъв човешки индивид са в значително по- висока степен. Наказателното
производство засяга неговият живот като личност, но и обществения му
престиж в професионално отношение. Разследването влияе на формиране на
общественото мнение спрямо обвинения. Очакванията и изискванията към
такава професия като съдия е свързано с по- големи изисквания за почтеност
и спазване на законите. От свидетелските показания се установява, че Р. Ч. е
понесла тежко повдигнатите й обвинения. Затворила се е в дома си, не е
контактувала с никого, освен с най- близките си хора, отразило се е на
отношенията със съпруга й като те официално са се разделили. Получавала е
7
паник- атаки, наложило се е лечение от психиатър и приемането на
медикаменти във връзка с психическото и емоционално й състояние.
Незаконното наказателното производство е създало фактическа
невъзможност за нея за професионална реализация като магистрат. Била са
поставени под съмнение нейните професионални качества, уронено е било
името й като съдия. Изложеното обосновава по- висок интензитет на
негативните емоции и отражение в неимуществената сфера по отношение на
такива личности, а особено, когато обвинението е за извършване на умишлено
престъпление от професионалната им сфера.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 20 0000 лв.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на
искането за присъждането на законна лихва.
Своевременно Прокуратурата на Република България е направила
правопогасяващо възражение по чл.111, б. „в“ от ЗЗД и то е било уважено.
Жалбоподателят се е позовал на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено от Народното събрание от 13.03.2020г. с
твърдението, че извънредното положение е продължило до 01.04.2022г. и
вземането за лихви не е погасено по давност. Въззивинят съд счита, че
извънредното положение е отменено на 13.05.2020г. и въпреки, че за два
месеца погасителната давност е спряла на тече към момента на предявяване
на исковата молба са изминали повече от три години и вземането за лихва е
погасено преди 04.10.2019г.
При определянето му съдът съобрази икономическата конюктура в
страната, а именно минималната работна заплата за 2017г., когато е
настъпило основанието за ангажиране на отговорността на ответника. Тя е
460 лв. или съответно 43 минимални работни заплати за страната.
Обезщетението съответства както на доказаните в процеса неимуществени
вреди, но така също и на стандарта на живот в страна.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над
4 000 лв. до 20 000лв. Решението следва да се потвърди в останалата
обжалвана част.
8
По разноските.
При този изход на спора разноски за Р. Ч. не се дължат, тъй като не е
направено такова искане.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния й
представител на основание чл.38, ал.1 т.3 от ЗАдв. в размер на 1488лв. с ДДС
за САС и още 944, 40лв. с ДДС за СГС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2849/01.06.2023г. на СГС, ГО, 17 състав,
постановено по гр.д. № 10338/2022г. в частта, в която е отхвърлен искът на Р.
М. Ч. по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 4 000 лв. до 20 000лв и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБългария, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на Р. М. Ч., ЕГН **********, гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № **,
комплекс „***“, бл.*, ап.* и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 82А, първи надпартерен етаж, вдясно чрез адв. И. Г. сумата от
16 000 лв. / шестнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди
по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, в едно със
законната лихва, считано от 04.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБългария, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да
заплати на адв. И. Е. Г., гр. София, бул. „Васил Левски“ № 82А, първи
надпартерен етаж, вдясно 1488лв. и още 944, 40 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ,т.3 от ЗАдв. съответно за САС и
СГС.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е уважен 4
000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10