№ 430
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110153815 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. И. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи Справка за
извършените по процесния договор плащания по пера следва да бъде отхвърлено, защото
съответните обстоятелства, които тя цели да установи по този начин, са безспорни по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2023 г. от 10:55 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ищцовото искане за задължаване на ответника да
представи документа по т. 1 от доказателствената част на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от А. И. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД искове за признаване за
установено, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит
1
max_500022160/10.10.2019 г. са нищожни. Доколкото се иска проглА.ване нищожността на
различни основания и съобразявайки съдебната практика /например Решение №
97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д.
№ 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове,
които следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане
в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към
най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП
– нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД –
нищожност поради противоречие на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави. Предявен е и
кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 466.45 лв., включваща 138.60 лв. –
недължимо платено възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“, и
327.85 лв. – недължимо платено възнаграждение за допълнителна услуга „Бързо
разглеждане“, ведно със законната лихва от 04.10.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за кредит
max_500022160/10.10.2019 г., по който срещу предоставен й кредит се задължила да върне
сума в общ размер на 1 169.96 лв. на 11 погасителни вноски, при ГПЛ 32.55 % и ГПР 35.36
%, както и да заплати възнаграждение в размер на 350.11 лв. за допълнителна услуга „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ и възнаграждение в размер на 500 лв. за допълнителна
услуга „Динамично плащане“. Излага, че до 20.02.2020 г. е платила главница в размер на
244.23 лв., лихва в размер на 74.85 лв., сума за „Динамично плащане“ в размер на 138.60 лв.
и сума за „Бързо разглеждане“ в размер на 127.32 лв., а на 20.02.2020 г. е сключила
Споразумение за предсрочно погА.ване, по което е заплатила сума в общ размер на 1 023.78
лв., с която погасила следните задължения: 669.91 лв. – главница, 85.86 лв. – просрочена
главница, 20.50 лв. – лихва, 3.78 лв. – обезщетение, и 200.53 лв. – такса „Бързо
разглеждане“. Поддържа, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, предвиждащи
задължение за заплащане на възнаграждения за допълнителните услуги, са неравноправни и
следователно са нищожни. Счита, че те са нищожни и като противоречащи на закона – на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото представляват такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като услугите реално дори не са й предоставени. Излага, че с тези
клаузи се заобикаля законът – ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото в действителност
се касае за допълнителна печалба за кредитора /освен възнаградителната лихва/, която
следва да е част от ГПР, но не е включена в него, както и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Сочи, че клаузите са нищожни и поради противоречието им с добрите нрави, тъй като с тях
се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост и се стига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя
чрез прехвърляне на риска от неизвършване от кредитора на оценка на кредитоспособността
му и неоснователно обогатяване на кредитора. Поради нищожността на клаузите счита, че
2
платените от нея суми за тези допълнителни услуги са платени без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
договора отговарят на всички императивни изисквания и не противоречат на добрите нрави.
Изтъква, че допълнителните услуги не са били задължителна предпоставка за отпускане на
кредита, а са били предоставени единствено по желание на ищцата, поради което не
подлежат на включване в ГПР. Сочи, че те са индивидуално договорени, защото присъстват
в СЕФ. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По предявените в условията на евентуалност искове за проглА.ване нищожността на
клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора в доказателствена тежест на ищцата е да
установи: сключването между страните на Договор за кредит max_500022160/10.10.2019 г. с
посоченото съдържание; твърдяната неравноправност на клаузите за допълнителни услуги –
чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора; твърдяното противоречие на същите със закона,
заобикалянето на закона и накърняването на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузите са индивидуално
уговорени, за което не сочи доказателства
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: извършена от нея в полза на
ответника престация на определено благо – парична сума в общ размер на 466.45 лв. по
Договор за кредит max_500022160/10.10.2019 г., включваща 138.60 лв. – платено
възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“, и 327.85 лв. – платено
възнаграждение за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“; получаване на сумата от
ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за кредит max_500022160/10.10.2019 г., по който
ищцата получила от ответника заем в размер на 1 000 лв. и заплатила възнаграждения за
допълнителни услуги в общ размер на 466.45 лв., а именно: 138.60 лв. – за допълнителна
услуга „Динамично плащане“, и 327.85 лв. – за допълнителна услуга „Бързо разглеждане“
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4