Решение по дело №360/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“АД Варна,с ЕИК:*********, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС - А. А. К., Х. П. Х. и Й. П. Ш., подадена чрез представител по пълномощие юрисконсулт К. Ж. К., против Заповед №ДК-02-СС-6/10.10.2024г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Силистра,с която на основание чл.225 ал.1,във връзка с чл.222 ал.1 т.10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахването на незаконен строеж:“Паралелен клон на клон „Б“- въздушна мрежа ниско напрежение (НН) от ТП1 [населено място] до СБС №55 на [улица], с приблизителна обща дължина 271.00м.“, находящ се в [населено място], от ТП №1 в [УПИ], кв.24, по [улица], по [улица], до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС №55, пред ***, кв.65 по плана на [населено място], община гр.Тутракан.

С жалбата се оспорва извода на ответния орган за изпълнен „строеж“ какъвто по хипотеза е всяко изграждане на надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,съгласно дефиницията от §5 т.38 ДР ЗУТ. Поддържа се, че бил извършен текущ ремонт, при условията на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, за който не се изисквали строителни книжа, предвид непромененото трасе и техническите характеристики на мрежата. Доводът се свързва с твърдение за несъответствие на административния акт с материалния закон. Твърди се още, че бил издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, засегнали формата на акта, доколкото липсвали мотиви за необходимостта от премахване на въпросния обект, в контекста на принципа от чл.6 АПК и предвид предназначението му - захранване с електрическа енергия на абонати/потребители на такава. В тази връзка се поддържа,че разпоредените последици с процесната заповед щели да доведат до значително по-големи вреди за абонатите (гражданите), общината, а и за дружеството жалбоподател, с оглед на императивните му задължения от чл.69 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В съвкупност се поддържа наличие на отменителните основания по чл.146 т.3, т.4 и т.5 АПК, поради което се настоява за отмяна на оспорената Заповед и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Силистра, чрез упълномощен ст.юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата, считайки атакуваната заповед за съответна на фактите по делото и закона.В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че релевираният в процеса акт бил издаден от компетентен административен орган; в изискуемата от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Доминират съображения, свързани с обосноваване на вида и характера на процесния строеж и неговото изпълнение без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, което е във връзка с поддържаното становище за правилно приложение на материалния закон и съответствие с нормативната цел. Счита се, че процесният строеж представлява част от мрежа „ниско напрежение“, т.е. обща разпределителна мрежа на техническата инфраструктура, по дефиницията от §5 т.32 ДР ЗУТ и правилно е квалифициран като „строеж“ по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ. Последният бил извършен без изискуемите строителни книжа (арг.чл.64 ал.4 ЗУТ) и се ползвал неправомерно от оспорващото дружество. Категорично се възразява срещу главния довод на жалбоподателя, че бил извършен текущ ремонт на част от преносната мрежа в [населено място], позовавайки се и на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза. Твърди се, че след като е изградена част от външна енергоснабдителна мрежа (в посочения участък) по смисъла на чл.89 ал.2 ЗУТ, за която се изискват строителни книжа, а такива няма, то съответно на закона, строежът е определен като незаконен, съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Последното именно е обосновало оспореното властническо разпореждане по чл.222 ал.1 т.10 ЗУТ. По тези съображения се настоява за отхвърляне на жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл.215 ал.1,във вр.с чл.228 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателя доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл.168 ал. 1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт; от активно легитимирано лице (адресат на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ДК-02-СС-6/10.10. 2024г. на Началника на РДНСК Силистра,с която на основание чл.225 ал.1,във връзка с чл.222 ал.1 т.10 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж:“Паралелен клон на клон „Б“-въздушна мрежа НН от ТП1 [населено място] до СБС №55 на [улица], с приблизителна обща дължина 271.00м.“,находящ се в [населено място],от ТП №1 в [УПИ] кв.24,по [улица],по [улица], до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС №55, пред ***, кв.65 по плана на селото.

Строежът е квалифициран от трета категория,съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 от Наредба №1/30.07.03г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн.ДВ,бр.72/ 03г.,посл.изм.ДВ,бр.56/17г.) и приет за извършен в периода:10.12.2020г.-18.02.2021г.,без строителни книжа (чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ) - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. Описан е чрез констатациите в КА №СС-271-10/03.09.24г. като „…изпълнено ново трасе с усукан изолиран проводник (УИП)-паралелно на клон „Б“ от въздушната мрежа НН …“

От административната преписка се установява, че по повод постъпил сигнал (заведен с вх.№СС-271-00-637/03.07.24г. в ответната администрация) на 16.07.2024г. длъжностни лица при РДНСК [населено място], са извършили проверка по документи в община Тутракан и на място - по посочените данни в препратения сигнал от ДНСК за местонахождението на твърдения за незаконен строеж в [населено място], представляващ паралелен клон ниско напрежение на клон „Б“ от Трафопост 1 в селото,завършващ в електромерно табло, монтирано на стълб пред имот на [улица]. От проверката на място, участие в която са взели освен длъжностните лица от РДНСК Силистра,още и служител на общинската администрация гр.Тутракан и представители на „Електроразпределение Север“АД, е констатирано следното: От съществуващ трафопост №1 в [УПИ], кв.24 по плана на [населено място] е изпълнено ново трасе с усукан изолиран проводник (УИП) - паралелно на клон „Б“ от въздушна мрежа НН, започващо от северната фасада на ТП №1, пресичащо въздушно [улица]в североизточна посока и продължава паралелно с мрежа „ниско напрежение“ част от клон „Б“ в източна посока по продължение на [улица], като е окачено по стоманобетонови стълбове (СБС) последователно от №1 до №7 до кръстовището на [улица]с [улица]. В зоната на кръстовището се отклонява на юг пресичайки отново улицата и продължава окачено по СБС №54, завършвайки в електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М с номер:00344/23:11 2019, монтирано на СБС №55, пред [УПИ], кв. 65 по плана на [населено място], с административен адрес: [улица] приблизителна дължина на трасето 271.00 метра. В електромерното табло са установени два броя електромери, захранени от описаното ново (паралелно на съществуващо) трасе, като след електромерите усуканият изолиран проводник продължава до последно посочения УПИ. Прието е, че гореописаното кабелно трасе е строеж по смисъла на §5 т.32 ДР ЗУТ, който е трета категория и е изпълнен от „ЕРП Север“АД, съгласно представен от присъствалия негов представител на проверката Договор от 11.03.2020г. за присъединяване на клиент към електроразпределителната мрежа (л.18-л.21) В обобщение, в Констативен протокол (КП) №22/16.07.2024г.(л.10-л.17), е описан процесният по делото строеж,с установяване,че същият е изпълнен без строителни книжа и се ползва, съгласно показанията на монтираните електромери в таблата.

Изграждането на паралелен клон на съществуващия клон „Б“ на въздушна мрежа НН в процесния участък: от ТП 1 в [населено място] до СБС №55 на [улица], с приблизителна дължина от 271м., посредством - изтегляне на необходимото количество усукан алуминиев кабел AL/R Б 0.6/1 кV;

- както и доставката и монтажът на електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М на СБС №55;

- монтираните в таблото 1 бр.трифазен електромер, 1 брой директен двупосочен електромер, 2 бр. трифазни автоматични предпазители 63А, 3 бр. еднофазни предпазители и комуникационен модем за дистанционно отчитане показанията на двупосочния електромер на произведената и потребената електрическа енергия от фотоволтаичната електроцентрала;

- както и демонтажът на съществуващия еднофазен електромер и неговото захранване,

са строително-монтажни дейности, които към момента на проверката са били извършени,съгласно констатациите на длъжностните лица, потвърдени от заключението на приетата по делото Съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Възложител на посочените СМР е оспорващото „ЕРП Север“АД гр. Варна съгласно чл.64 ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ),във връзка с чл. 161 ал.1 ЗУТ.Обсъжданият КП №22/16.07.24г. е официален документ според чл.179 ал.1 ГПК и съставлява доказателство за извършените от длъжностни- те лица на РДНСК-Силистра и пред тях действия, каквито на стр.4 и стр.5 от същия, са описаните установителни такива.

По дефиниция, „техническа инфраструктура“ и „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“, съгласно §5 т.31 и т.32 ДР ЗУТ са съоръженията и линейните инженерни мрежи на електроснабдяването до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти,вкл. разпределителни устройства. На тази база е формирано установяване, че описаната и изпълнена паралелна мрежа „ниско напрежение“, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура (мрежа НН) и същата е квалифицирана като строеж от трета категория, съгласно чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

На 20.08.2024г. са постъпили писмени доказателства от собственика на присъединения към съществуващата въздушна мрежа НН обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл.24 т.1 ЗЕВИ (фотоволтаична електроцентрала), които в релевантната им част са обсъдени от същите длъжностни лица на РДНСК-Силистра в Констативен протокол от 28.08.2024г. (л.29-л.30), като са дали основание на работната група да приеме, че процесният строеж е изпълнен от оспорващото електро-разпределително дружество в периода от 10.12.2020г. до 18.02.2021г.

Въз основа на Констативните протоколи и съгласно регламентацията от чл.225 ал.3 ЗУТ, е съставен Констативен акт №СС-271-10/03.09.2024г. (л.72-л.74), съпътстван от окомерна скица на разположението на строежа (л. 75), връчен на жалбоподателя на 09.09.2024г. (л.77-гръб), срещу който не е подадено възражение. Със същия е прието,че процесният строеж (описан по идентичен начин в КП №22/16.07.24г.) е изпълнен от „ЕРП Север“АД Варна, в периода:10.12.2020г.-18.02.2021г., без строителни книжа,в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ, като същият е завършен и се ползва от дружеството. Изрично му е указано, че е започнало административно производство по реда на чл.225 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, каквито не са постъпили. Потвърдена е квалификацията на строежа по чл.137 ал.1 т.3 б.“б“ ЗУТ и чл.6 ал.2 т.6 Наредба №1/03г.- трета категория.

На 10.10.2024г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл.225 ал.1 ЗУТ и Заповед №РД-13-177/20.06.24г. на началника на ДНСК-София (л.79-л.83),според т.10.23 от която,началникът на РДНСК е оправомощен да издава заповеди от процесния по делото вид, е издал оспорената Заповед №ДК-02-СС-6, разпореждаща премахването на незаконен строеж: “Паралелен клон на клон Б -въздушна мрежа НН от ТП 1 [населено място] до СБС №55 на [улица], с приблизителна дължина на трасето 271.00 метра“, находящ се: от ТП 1 в [УПИ], кв.24, по [улица],по [улица],до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС №55, пред УПИXIV-144, кв.65 по плана на [населено място], община гр.Тутракан.

Във връзка с главното възражение на жалбоподателя за извършен текущ ремонт в процесния участък на ВМНН [населено място], с който (текущ ремонт), по хипотеза (чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ), не се променят трасето и тех-ническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура по чл.64 ал.1 ЗУТ, е допусната и приета, без възражения от страните, Съдебно-техническа експертиза, според чието заключение, по трасето на линейния обект, между табло НН на трафопост 1 и СБС №55, са извършени описаните по-горе строително-монтажни работи, които са довели до промяна на броя на фазите на границата на собствеността (от една фаза на три) и на предоставената мощност от 11 кW на 34 кW. Освен това безспорно е изграден нов, успореден/паралелен на съществуващ клон на въздушната мрежа НН, посредством изтегляне на усукан кабел AL/R Б 0.6/1 кV, монтиран на стълбовете по трасето, описано в КА, с приблизителна дължина от 271 метра. Увеличена е предоставената мощност на съществуващата мрежа, като е променено и захранването на присъединения потребител, който е и производител на ел.енергия от еднофазни на трифазно и на предоставената мощност от 11 кW на 34 кW. Следователно, не са налице предпоставките от чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, както правилно е приел и ответният орган.

При така установените факти настоящият състав приема,че процесният обект е „строеж“ по разума на §5 т.38 ДР ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжения на техническата инфраструктура,съгласно чл.64 ал.1 т.3 ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен от трафопост №1 усукан изолиран проводник с дължина от 271 метра и окачен въздушно на съществуващи стълбове по описаното подробно по-горе трасе).

По хипотеза, „общи мрежи и съоръжения на техническата инфра-структура“ (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг.§5 т.32 ДРЗУТ).Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от ЗЕ, съгласно чийто §1 т.22 ДР - „електроразпределителна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо,средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т.20 и т.21 на същия §1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията „електропреносна мрежа“ и „електропроводи“, какъвто несъмнено е изтегленият УИП в процесния по делото строеж.

В този контекст преценено основателно е позоваването на ответния орган на Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Обн.ДВ,бр.31/14г.,отм. ДВ,бр.28/02.04.24г.), издадена по законовата делегация от чл.116 ал.7 ЗЕ, която е била част от действащото право към периода на извършване на процесния строеж. Поставен въпроса в ракурса на правилото от чл.142 ал.1 АПК, към момента на издаване на оспорения административен акт, е действаща Наредба №6/ 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Обн.ДВ,бр.28/02.04.24г.), като няма различия в относимата към настоящия спор регламентация. Съгласно чл.28 от Наредба №6/2014г. границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента, се определя от начина на присъединяване. Когато електрическата енергия се доставя от съоръжения на електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи (чл.35 ал.1 от Наредба №6/2024г. е идентичен с чл.28 Наредба №6/2014г.). Съгласно чл.33 ал.2 от Наредба №6/2014г.,предоставената мощност, нивото на напрежение на приемниците на клиента и броят на фазите, определят техническите параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване, както и избор на комутационна и защитна техника.По същия начин е регламентиран въпросът с „техническите параметри“, който е с правно значение по делото в контекста на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, в чл.40 ал.2 от Наредба №6/2024г. Не се установява съдържателно различие и в дефинирането на понятието „съоръжения за присъединяване“ с т.14 на §1 ДР Наредба №6/2014г. и т.19 на §1 ДР Наредба №6/2024г.

Горният анализ правилно е извършен с оглед определянето на възложителя на строежа (арг.чл.161 ЗУТ) и неговия изпълнител (чл.163 ЗУТ), съгласно регламентацията от чл.64 ал.1 и ал.7 ЗЕ, уреждаща сервитутните права на мрежовите оператори и тяхното упражняване съобразно техническите изисквания от Наредба №РД-02-20-1/12.06.2018г. (Обн.ДВ,бр. 53/18г.) - пряко кореспондираща с изискванията от ЗУТ и по-конкретно с чл.89 ал.2 ЗУТ. Същият разпорежда, че строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл.74 и по одобрени строителни книжа. Съгласно чл.64 ал.3 ЗУТ, проводите и съоръженията на техническата инфраструктура, вкл. на електроснабдяването, се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (каквото е оспорващото), освен ако в специален закон е предвидено друго, каквото друго в случая няма. Съгласно ал.4 на чл. 64 от ЗУТ проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършва по общия ред, определен в този закон,т.е. съобразно чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ. А щом всичко това е така, то следва, че строеж от вида на процесния, като извършен без строителни книжа, подлежи на премахване, съгласно чл.225 ал.1 ЗУТ. Следователно, налице са материалните предпоставки обосноваващи разпореденото с оспорената Заповед №ДК-02-СС-6/10.10.2024г. премахване на процесния строеж, като незаконен.

По правило, когато се налага изграждане на нов електропровод от трафопост, по улица до строеж на клиент,към който могат да се присъединят и други потребители, електропроводът представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира от първа до трета категория, по реда на чл.137 ал.1 ЗУТ и Наредба №1/03г., както правилно е процедирано в случая.Електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяването към преносната или към разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя или производителя (фотоволтаична електроцентрала например или друго съгл.§1 т.8 ДР ЗЕВИ), се извършват от съответния мрежови оператор и са негова собственост. Външни ел. захранвания, представляващи електропроводи ниско напрежение, след границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя, които са част от разпределителните мрежи - собственост на електроразпределителните дружества, са строежи трета категория и се извършват по реда на ЗУТ- с одобрен проект и разрешение за строеж, като подлежат на общо основание и на въвеждане в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ал.2 ЗУТ. Изцяло в такъв смисъл е приложеното становище на ДНСК (л.104-л.105), а то следва като извод и от обсъдената по-горе правна рамка.

В този контекст като неоснователно следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя,че през релевирания период бил извършен текущ ремонт на „клон Б - въздушна мрежа НН от ТП 1 [населено място] до СБС №55 на [улица]. Не било променено трасето на въздушната мрежа; нямало изместване на стълбове, които са били на място от 1951г. В тази връзка се твърди, че мрежата „ниско напрежение“ е съществувала като актив в счетоводството на „ЕРП Север“АД, вкл. в процесния участък и, за възстановяването ѝ, бил извършен текущ ремонт по смисъла на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, което сочело на липса на основание за издаване на оспорения административен акт. Ответният орган, изрично е обсъдил приложението на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, приемайки, че такава хипотеза в случая не е налице.Позовавайки се на фактическите установявания в Констативен протокол №22/16.07.2024г. и, съответно в Констативен акт №СС-271-10/03.09.2024г., съставени от длъжностни лица в РДНСК-Силистра, е приел, че строителството на паралелен клон „ниско напрежение“ от въздушно усукан изолиран проводник, окачен по съществуващата стълбова мрежа, в [населено място], е строеж от трета категория, което е обосновало и последващите му заключения относно незаконността на същия.Така формираните изводи са съответни на установените факти по делото и обсъдените по-горе нормативни регулации, което сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед.

Неоснователен е доводът за липса на мотиви относно необходимостта от премахване на строежа, предвид предназначението му, защото такива не се дължат. Премахването на незаконното строителство е пряка последица от правната разпоредба (чл.225 ЗУТ), а компетентният орган действа при обвързана компетентност, т.е. той не може да преценява дали да издаде или не акт от оспорения вид,когато е установен незаконен строеж. Оспорващият, позовавайки се на принципа от чл.6 АПК поддържа, че разпоредените последици с процесната заповед щели да доведат до значително по-големи вреди за абонатите (гражданите), общината, а и за дружеството, с оглед на императивните му задължения от чл.69 ЗЕ. В този контекст счита, че заповедта противоречала на принципа за съразмерност/пропорционалност, установен с чл.6 ал.2 АПК. Обсъжданият принцип, по правило, очертава пределите на дискреционната власт на административните органи,с каквато, в хипотеза като процесната (чл.225 ал.1 ЗУТ), ответникът не разполага. Въпреки това настоящият състав приема, че в случая разпореденото с оспорената заповед не се явява непропорционална намеса, съобразно преследваната от закона цел. Освен това, начинът на реализиране на заповедта, е въпрос за нейното изпълнение, а не за нейната законо-съобразност, което сочи на неоснователност на позоваването и на чл.69 ЗЕ от жалбоподателя. Носейки задължението от последния - да извършва дейността си в интерес на обществото, вкл. като обезпечава сигурността на снабдяването; защита на обектите; непрекъснатост и качество на електрическата енергия, той носи и всички останали нормативни задължения, чиито адресати са електро-разпределителните дружества, вкл. произтичащите от ЗУТ - когато изгражда нови мрежи НН (или части от тях), да спазва изискванията от чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, както и това от чл. 178 ал.1 ЗУТ,преди да започне експлоатацията на изградената нова мрежа.

В обобщение, настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид установената категория (III-та) на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъж-ностно лице, каквото е началникът на РДНСК-Силистра, както бе обсъдено по-горе. Спазена е изискуемата форма (писмена заповед) от специалния чл.225 ал.1,респ. чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, като са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ.Коментираното вече производство, е проведено при спазване изискванията на ЗУТ, като констативните протоколи и КА №СС-271-10/03.09.2024г. са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес. Ето защо се приема, че преди издаване на заповедта, органът е изпълнил задълженията си от чл.35 и чл.36 АПК (обратно на оплакването в жалбата), във връзка с принципа за истинност от чл.7 АПК, като при извършената проверка на 16.07.24г.,на място и по документи,с участието на представител на жалбоподателя, е изяснил правнозначимите факти и обстоятелства, рефериращи към състава на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Както бе обсъдено по-горе строежът по заповедта не представлява „текущ ремонт“ и е подлежал на общо основание на разрешаване, съгласно регламентацията от чл.148 ЗУТ.

Спорният по делото въпрос е за законността на строежа, за чието разрешаване сервитутът по чл.64 ЗЕ, не създава законен статут върху същия от гледна точка на изискванията по чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. Наличието на сервитутно право не изключва прилагането на чл.148 ЗУТ, като издаването на разрешение за строеж се изисква във всички случаи извън тези по чл.151 ЗУТ, независимо дали възложителят е собственик на имота, в който е изграден строежът; лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот; или лице, което има вещно право да строи по силата на специален закон (какъвто е настоящият случай), без изричното съгласие на собственика на имота, съгласно чл.161 ЗУТ. Строежът не може да бъде определен и като „търпим“ по §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ,а още по-малко по §16 ПР ЗУТ, предвид безспорно установеното време на неговото извършване. Следователно, предпоставките за премахването му са изпълнени,което сочи на правилно приложение на материалния закон.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването и, съответно забраната за ползване на незаконния строеж, са пряко предвидени последици в разпоредбите на чл. 225 и чл.178 ЗУТ. Упражненото от ответния орган публично субективно право е за защита на обществения интерес, който е установен в закона.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол от чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената Заповед №ДК-02-СС-6/10.10.2024г. на началника на РДНСК-Силистра, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила. При този изход на процеса, на ответната администрация се дължат съдебни разноски, при условията на чл.143 ал.3 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта,а именно Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от §1 т.6 ДР АПК. ДНСК е юридическо лице на бюджетна издръжка, съгл. чл.221 ал.1 ЗУТ, във връзка с чл.2 от Устройствения правилник на ДНСК (Обн.ДВ,бр.42/19г.). Размерът им е определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, а съгласно чл.24 Наредба за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/ 06г., посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 240 лева, като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 200 лева, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл. АПК, във връзка с чл.219 и чл.215 ал.1 ЗУТ, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Електроразпределение Север“АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:гр.Варна,, Варна Тауърс-Е, против Заповед №ДК-02-СС-6/10.10.2024г.,издадена от началника на РДНСК гр.Силистра, с която на основание чл.225 ал.1 и чл.222 ал.1 т.10 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ:“Паралелен клон на клон Б - въздушна мрежа НН от ТП 1 [населено място] до СБС №55 на [улица], с приблизителна обща дължина от 271.00 метра, находящ се: от ТП №1 в [УПИ], кв.24, по [улица], по [улица], до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС №55, пред [УПИ], кв.65 по плана на [населено място], община гр.Тутракан.

 

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Варна,бул.“Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС - А. А. К.,Х. П. Х. и Й. П. Ш.,да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол,с БУЛСТАТ:********* и административен адрес:гр.София 1606, , сумата от 200 (Двеста) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.