№ 135
гр. Стара Загора, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс / ГПК/.
Производството е образувано по въззивната жалба от „М.М.И.“ ЕАД,
град Р. представлявано от изпълнителния директор А.А., чрез юриск. Д.С.
против решение № 260096 от 28.04.2021 г., постановено по гр.дело №
378/2020 г. по описа на Районен съд - Раднево, с което се отменя като
незаконосъобразна Заповед № 54/22.05.2020 г. на инж. М.М. в качеството му
на управител на Р."Т.-*", с.Т., клон "М.М.-И." ЕАД, с която на въззиваемия
А.Г.А. се налага дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение и
осъжда „М.М.-И.“ ЕАД да заплати на въззиваемия разноски за
производството в размер на 400 лева. Въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител сочи, че първоинстанционното решение е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни
съображения. Считат, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд не е взел под внимание показанията на свидетелите
Н., Б. и Ч., а едностранчиво приема за доказани обясненията на въззиваемия
А..
Претендира изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като
вместо него съдът постанови друго, с което да потвърди цитираната по-горе
Заповед, като законосъобразна за наложено дисциплинарно наказание
1
„предупреждение за уволнение“ на А.Г.А., поради небрежно изпълнение на
трудовите задължения довело до имуществена щета в размер на 1 336 000
лева за скъсана ГТЛ в участък РТНК - 1 на Р."Т.-*".
Претендират присъждане на направените разноски по делото и пред
двете съдебни инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК правят възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ответника в случай, че
въззивната жалба не бъде уважена. Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна А.Г.А., чрез адв.Й.М., в който оспорва подадената въззивна жалба,
като недопустима и изцяло неоснователна. Излага подробни съображения.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че въззиваемият А.А.
не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а наложеното му
наказание „предупреждение за уволнение“ е незаконно, поради липса на
фактическо и правно основание и като такова следва да бъде отменено.
Претендира потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно, както и присъждане на направените във въззивното производство
разноски в размер на 300 лева по договора за правна защита и съдействие
приложен с отговора на въззивната жалба.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените във въззивната
жалба оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 271, ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 357,
ал.1 от Кодекса на труда.
Производството е образувано по искова молба от А.Г.А., чрез адв. Й.М.,
в която твърди, че по силата на трудов договор № 117/22.11.2018 г. и
допълнително споразумение № 880/16.04.2019 г. в Р."Т.-*" на длъжност
„машинен оператор ТТМ ( транспортно - технологична машина ) – ГТЛ 1800”
в участък „РТНК – 1 ”, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че през
въпросната нощна смяна не е допринесъл с нищо за възникналата авария на
24.04.2020 г. и наранено ГТЛ 1111 в участък РТНК – 1 на рудника като
напротив сочи, че е изпълнявал задълженията добросъвестно и в пълнота без
да му е давана информация за опасности от аварии и злополуки. Със заповед
№ 54 от 22.05.2020 г. му било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина с правно основание в чл.187, т.3 от КТ, във връзка с
неизпълнение на основни задължения по длъжностната характеристика,
описани в заповедта. Твърди, че е положил достатъчно усилие при
2
изпълнение на работата, съгласно задълженията му в длъжностната
характеристика и че не е нарушил разпоредбата на чл. 38 от Инструкция по
безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на ремонта,
на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и
настъпилата вреда. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили
нормално, безпроблемно. Твърди, че заклинената релса на ГТЛ е факт, но
неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на
вредата. Твърди, че освен да гледа товара върху лентата имал и други
задължения, като лентата се движила бързо и със земна маса около 40-50 см.,
поради което не винаги било възможно да се видят всички намиращи се в нея
бетонни и метални примеси. Излага съображения за невъзможност да се види
конкретната релса; за липсата на негово конкретно задължение да види
релсата, както и други причини, които изключват неговата отговорност за
настъпилата вреда. Счита, че не е проявил небрежност в изпълнение на
задълженията си, поради което няма основание за налагане на дисциплинарно
наказание.
Възразява също, че работодателят при налагане на дисциплинарното му
наказание не е взел предвид неговото поведение, както и обстоятелството, че
до момента няма налагани никакви наказания и въпреки това му било
наложено прекалено тежко наказание.
Моли съда да отмени като незаконосъобразна заповедта за
дисциплинарно наказание и да му присъди направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от Р."Т.-*", с.Т., клон на „ М.М.И.” ЕАД .
Ответното дружество признава, че ответникът работи по силата на трудов
договор в Р."Т.-*" на длъжност „машинен оператор ГГМ – ГТЛ 1800” в
участък РТНК - 1, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на
24.04.2020 г. в деловодството на "Р.Т.-*" постъпил акт за авария с вх. №
73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария на наранено ГТЛ
1111 в участък РНТК – 1 на рудника. Със заповед на управителя била
сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол
констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Б.Г. около 7 часа сутринта
забелязал „черта” на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял
задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и
бункера, за което подал сигнал на съответните служители. Сочи се, че след
получаване на сигнала са предприети действия по отстраняване на релсата, но
след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата
дължина на работния протектор, а на места и върху платът. Комисията била
установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до
задвижващата станция, а по лентата нямало товар като огледът установил
надиране на лентата напречно от 580 мм. до 600 мм. от левия кант на лентата,
3
дълбочина на нараняването от 10 мм. до 14 мм., при дебелина на лентата от
24 мм., поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата.
Счита, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица,
измежду които бил и ищецът А.Г.А.. Въпреки честите спирания на ГТЛ
заради засечени метали от метал-детектора, посочените виновни работници
не са потърсили по – обстойно за наличие на такива в изкопаната и
натоварена на лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно
развъртане на лентата и разстилане на земната маса, като при всичките осем
спирания е щяла да се открие въпросната релса. Поради това релсата е
преминала и заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и
я увредила. След направено проучване било установено, че размерът на
щетата възлиза в размер на 1 336 100 лв. За да се избегне тази щета било
необходимо разпределяне на персонала с цел постоянно наблюдение на
багерните транспортьори за наличие на „материали” натоварени от тях. Била
издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от
ищеца, но той подал възражение срещу нея. В заключение се сочи, че
работникът е имал задължение да следи и контролира натоварването на
материала върху ГТЛ, като не е положил достатъчно усилия за изпълнението
им и е допуснал груба небрежност и е бил във възможност да предотврати
щетите.
С оглед на доводите си претендира съдът да постанови решение, с което
да остави в сила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и
да му се присъдят направените разноски по делото.
Безспорно е установено по делото, че със заповед № 44 от 20.05.2020 г.
на работодателя е наредено да се реализира ограничена имуществена
отговорност на ответника А.Г.А. като от уговореното месечно трудово
възнаграждение се удържи сумата от 1550,08 лв. за това, че на 22.04.2020 г.
срещу 23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да следи и контролира
работата на транспортьора, посредством уредите на пулта и да наблюдава
движението на лентата, да спира незабавно задвижващата станция при
възникнали опасности от аварии и злополуки.
Заповедта е връчена на ответника на 22.05.2020 г. и същият е подал
възражение срещу нея. Налице е и влязло в законна сила решение на Районен
съд – Раднево по гражданско дело № 315 на същия съд за 2020 г., като искът
за търсене на ограничена имуществена отговорност от ищеца е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Със заповед № 54 от 22.05.2020 г. на ищеца е наложено при абсолютно
идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата
дисциплина, като в заповед № 44 от 20.05.2020 г. е наказание
„предупреждение за уволнение”.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от
4
работодателя, като е спазен срока, считан от датата на настъпилата вреда
22.03.2020 г., както и са изискани обяснения от ищеца, в хода на
дисциплинарното производство и с оглед на налагане на дисциплинарно
наказание. Исковата молба е постъпила в последния ден от двуседмичния
срок след връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, т.е. същото е в срок. Подадена е от надлежна страна.
По доказването на правно-релевантните факти, съдът намира, че
първият елемент от фактическия състав е установен по делото, а именно
наличието на трудово правна връзка между страните / безспорен и ненуждаещ
се от доказване факт/ - ответникът работи при ищеца на длъжност „машинен
оператор ТТМ – ГТЛ 1800” в участък РТНК – 1 , на която длъжност работи и
към настоящия момент.
Нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание са следните:
1. неизпълнение на възложена работа – чл. 187, т.3 от Кодекса на труда,
а именно – нарушил основни функции и задължения, визирани в
длъжностната му характеристика, които са следните:
- т.2.5 – „ да следи и контролира работата на транспортьора посредством
уредите на пулта и наблюдава движението на лентата”, нарушение на
трудовата дисциплина, осъществени с действие или бездействие, както и да
се установи процесуалната и материалната законосъобразност на
постановената заповед за дисциплинарно наказание, представляващо „
предупреждение за уволнение”;
- т.2.6 – „ да спира незабавно задвижващата станция при възникнали
опасности от аварии и злополуки”;
- т. 9.10 – „ да обхожда задвижващата станция и проверява състоянието
на основните механизми и възли”;
2. Чл. 38, ал.4 от Инструкцията по безопасността на труда при
експлоатацията, текущото поддържане и ремонта на гуменолентовите
транспортьори в „ М.М.И.” ЕАД.
- „ да спира незабавно работата на транспортьора при опасност за
живота и здравето на работниците, които работят около гуменото платно,
паднали или блокирали ролки, опасност от задръстване на пресипните
бункери, счупвания и големи деформации на въртящи”.
В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено
нито едно конкретно негово действие или бездействие, с което виновно да е
нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил възложена му работа.
В този смисъл съдът намира, че процесуално заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл. 195 от КТ, тъй
като на практика липсата на прецизирани действия или бездействия,
осъществяващи съставите на посочените нарушения не позволяват на ищеца
5
да осъществи правото си на защита, както и на съда да провери нейната
законосъобразност. Посочването на нарушените или неспазени разпоредби от
длъжностната характеристика се установяват с какви действия или
бездействия работникът е извършил тези нарушения. В този смисъл се явява
безпредметно обсъждането на законосъобразността на самото наказание, тъй
като съдът няма посочено изпълнително деяние, което да обсъди.
Отделно от това съдът намира, че правната норма, посочена като
нарушение на трудовата дисциплина не отговаря на изложените след това
неизпълнени задължения, визирани в длъжностна характеристика, защото
това не представлява неизпълнение на възложена от работодателя работа, а
попада в разпоредбата на чл. 187, ал.1, т.10 от КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, т.е. дори и нарушенията на трудовата дисциплина не са
описани коректно от работодателя. Съдът приема, че не е установено
извършването на дисциплинарно нарушение от страна на въззиваемия, като
доказателствената тежест за това е на работодателя.
Съдът в производството по гр.д. № 319/2020 г. по описа на Районен съд-
Раднево, както и съдът в производството по в.гр.д.№ 3375/2020 г. по описа на
Старозагорският окръжен съд, е разисквал задълбочено и обстойно цялата
фактическа обстановка, всички задължения, вменени в длъжностната
характеристика на въззиваемия /съвпадащи напълно с описаните и в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/, както и обстоятелствата
около настъпилата авария, която безспорно е причинила огромна щета за
ответника. С влязлото в сила решение по предходното гражданско дело
страните са обвързани от силата на пресъдено нещо и от установителната
сила на мотивите, и въпроса за вината на А.Г.А. не може да пререшава.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд споделя напълно доводите,
изложени от първоинстанционния съд поради което и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях, тъй като намира, че не следва да ги преповтаря.
Предвид гореизложените съображения, настоящата съдебна инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон и изводите съответстват на събраните
по делото доказателства.
С оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се присъдят
направените пред настоящата въззивна инстанция разноски в размер на 300
лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на възнаграждението, направено от пълномощника на
въззивника, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с
чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с действителната фактическа и правна
сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано, а следва да
6
бъде присъдено в пълния заплатен от страната размер.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК и чл.271,
ал.1 т.1 от КТ Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260096/28.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 378/2020 г. по описа на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА „ М.М.И.” EАД, ЕИК № ***, с адрес на управление: *** да
заплати на А.Г.А. с ЕГН: ********** от *** сумата от 300 лв. / триста лева/,
представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7