М О Т И В И
към
присъдата, постановена на 06.11.2019г. по НОХД №1439/2018 година от Варненски окръжен съд -
наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е
внесла във Варненски окръжен съд обвинителен акт по досъдебно производство №1241/2014г. по описа на Трето РУ - при ОД на МВР- Варна, срещу Р.Н.П., с ЕГН: **********,
за престъпление по чл. 123 ал.1 от НК,
за това, че на 23.06.2014г. в гр. Варна, като съдружник в „РУ ВИ ЯН" ООД и
изпълняващ функциите на технически ръководител на строеж „Улична канализация с
дължина 87м., между ос.т. 274 и съществуваща РШ в локалното платно на
бул."Трети март" по плана на СО „Кочмар", гр. Варна",
причинил смъртта на С.М.К. - на 43 години, поради немарливо изпълнение на правно
- регламентирана дейност - строително монтажни работи, представляваща източник
на повишена опасност, като:
1. Не осигурил
комплексни здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително монтажни работи, в нарушение на:
чл. 16, т.1, б.б
и б.в от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ - „ Строителят:т. 1. осигурява:б)...комплексни
ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи...
в) изработването и
актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните
условия на строителната площадка по видове СМР
2. Допуснал С.М.К. до извършване на работа по изграждане
на улична канализация, без предварително да му е проведен начален инструктаж, в
нарушение на:
чл. 11, ал.1 от
Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Обн. ДВ. бр.102 от 22
Декември 2009г/ „ Работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време....." ;
чл. 12, ал.1 и
ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Обн.
ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г./ -"Начален
инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа,......., с оглед
запознаването им със:
1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в
предприятието;
2. вида и характера на
извършваната работа;
3. специфичните опасности и
рисковете за здравето и живота на работещите;
4. изискванията към тяхното
поведение.
(2) Инструктажът по ал. 1
се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя
програма, в която се включват: 1. въпроси от общ характер:
а) характер на
производството;
б) опасности и рискове,
чиито източници, съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и
ограничаване са известни - работно оборудване, машини, съоръжения и
технологични процеси, фактори на работната среда и трудовия процес, използвани
материали, пътни маршрути и опасни зони (вкл. шахти, асансьори и др.),
транспортни средства;
в) правила за организация
на работа в предприятието и на работните места;
г) причини и характер на
най-често допускани трудови злополуки, установени професионални заболявания,
примери за допускани грешки и нарушения;
д) условия и ред за
деклариране, установяване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и
професионалните заболявания;
е) колективни средства за
защита и лични предпазни средства, в т.ч. специалното работно облекло;
ж) правила за оказване на
първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа;
з) безопасност на
движението в района на предприятието и извън него;
и) запознаване с плановете
за действие при пожар или авария;
и) начините за безопасна
евакуация на работниците, служителите и временно пребиваващи в обекта при
възникване на извънредна ситуация
3. Допуснал
извършването на работа в линеен изкоп с вертикални откоси и дълбочина над 3
метра, който не е укрепен на нивото на терена, в нарушение на:
т.1.13. от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ : „Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 т,
техническият ръководител или бригадирът проверява устойчивостта на откосите или
укрепването";
т.1.31 от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ -„ Извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след
изпълнението им, се допуска, след като се вземат мерки срещу обрушване на
откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и
др.;
т. 3.1 от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1
-„Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за
неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена'';
чл. 48 от Наредба
№ 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1-
„Строителни и монтажни работи в близост до откоси на изкопи се извършват след
проверка от техническия ръководител за сигурността и обезопасяването им"
чл. 49, т.2 от
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1- „При изкопни и подземни работи .... се предприемат подходящи мерки
за безопасност, които включват:.... оформяне на откоси или използване на
подходящо укрепване ";
4. Не предприел
мерки, срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и
контрол на риска от затрупване със земни маси, в нарушение на:
чл.16, ал.1, т.2,
б.а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд / ДВ.бр.47/1997г./ - "При осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е
длъжен:в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага
превантивни мерки и методи на работа и производство, които да: осигуряват
подобряване нивото на защита на работещите ";
чл.20, ал.3,т.1 и
т.10 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска / ДВ бр. 47 от 21.05.1999/ „ Документацията по оценяване на риска
трябва да удостоверява: че е
съставена програма за
оценяване на риска..... приетите мерки, срокове и
отговорни лица за
предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на
контрол на изпълнението на тези мерки ";
5. При изготвяне
на оценка на риска по отношение на строителния обект не обхванал всички етапи
на договореното строителство, а имено етапа на извършване на изкопни работи и
монтаж на тръбопровода, в нарушение на:
чл.15, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004г./ - „Пpeди започване на работа на строителната площадка и до завършването на
строежа строителят е длъжен да извършва оценка
на риска....... Оценката на
риска обхваща всички етапи на договореното
строителство, избора на
работно оборудване и всички параметри на работната среда".;
6. Не приложил
необходимите мерки в строителния обект в местата, където съществува риск, в
нарушение на :
чл.52, ал.1, и
ал.2 Наредба №7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване / ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г/ - (1) „За
работни места, които съдържат опасни
зони, в зависимост от степента на
риска:... т.З. се предприемат необходимите мерки за предпазване на
упълномощените работещи при влизане в опасните зони.
(2) В местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи
обекти, се прилагат мерките съгласно т. 1, 2 и 3 на ал. 1.; чл. 71, т.1 от Наредба №7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работно оборудване / ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г. / - работните места на открито се изграждат и
организират така, че работещите да бъдат предпазени от падащи предмети "
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата
поддържа обвинението, което намира за несъмнено доказано, като счита, че с
оглед всички събрани по делото доказателства, подсъдимият безспорно е нарушил вменените
му в диспозитива на обвинителния акт разпоредби, като е осъществил състава на
престъплението, което му е предявено и предлага да се определи наказание „Лишаване
от свобода“ в размер на 2,5-3 години, изтърпяването на което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок. На основание чл. 160, ал.1 от НК иска да бъде постановено и лишаване от
право по смисъла на чл. 37, ал.1, т. 7 и чл. 49, ал.2 от НК, което да бъде
определено в размер на 4- 5 години. Моли, да бъдат уважени по справедливост и
така предявените по делото граждански искове.
Адв.П.- процесуален представител на
гражданските ищци по делото -Г.К., С.М., М. С.и С.М.
поддържа изцяло тезата на обвинението, като счита, че с оглед нанесените на съпругата
и трите дъщери на починалия неимуществени вреди, подсъдимият следва да заплати
обезщетение в размер на от по 25 000 лева на всяка една от тях.
Адв.С. - защитник на подс.П.
заявява, че следва да се постанови оправдателна присъда, доколкото изначално е
повдигнато обвинение на лице, кото в случая не може да носи наказателна
отговорност. Аргумент за изложеното, сочи както обстоятелството, че безспорно
подзащитният му е съдружник в „РУ ВИ ЯН“, заедно със съпругата си, която от 27.08.2010 г е вписана като единствен управител на дружеството и в този
смисъл, работещия в същото нейн съпруг – на длъжност „багерист“, оттогава не
притежава никаква представителна власт, като няма каквито и да е управленски
или ръководни функции, предвид и което не може да бъде субект на вмененото му
престъпление. Сочи, че фактическата
обстановка по делото е изяснена, като моли доказателствата да бъдат ценени
съвкупно, като се дадат вяра на писмените такива, а от гласните да се
кредитират, само събраните от незаинтересуваните по делото лица. Сочи, че към
инкриминираната дата, К., който е имал валиден трудов договор от 10.06.2014 г.
към друго дружество не е трябвало да бъде на обекта, като го е посетил напълно
самоволно. Изразява и несъгласие с конкретно възведените
на подзащитния му обвинения, които твърди, че част от тях имат пожелателен
характер и не вменяват задължения - по t.1.2 , 6 от диспозитива на
обвинението, други – като по т.2 са несъотносими, тъй като в частност не е
извършван инструктаж, понеже К. не е бил в трудово-правни отношения с
дружеството, за разлика от останалите работници. Сочи, че разпоредбите в т. 3,
4 и 5 - не съдържат задължения, като в
част от тях има предписания, от които са налице отклонения, но не и доказана
причинно-следствена връзка между неизпълнението и крайния неблагоприятен
резултат от една страна, а от друга – е необходимо да се установи, че подс.П. именно е лицето, отговарящо за безопасните условия
на труд. Обосновава наличието в конкретния случай на случайно дейние по смисъла
на чл.15 от НК. Моли, с оглед липсата на виновно поведение на подзащитния
му, приетите за разглеждане граждански
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При последната си дума,
подсъдимият П., заявява, че не не се счита за виновен и моли да бъде оправдан.
Окръжен съд - Варна, като прецени
доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното:
Дружество „Ру-Ви-Ян" ООД било вписано в
Търговския регистър на 24.08.2009 г, с основен предмет на дейност – изграждане
на водопроводи и канализации; съдружници – В.А.П. и Р.Н.П.;
управител от 27.08.2010 г. – В.А.П..
Като седалище на дружеството бил вписан домашният адрес на съпрузите в
гр.Варна, където работела и св.П. , предвид осъществяваната от същата
единствено документалната дейност на дружеството. Съпругът й - подс.П. имал регистриран, сключен на 12.04.2010 г. трудов
договор с дружеството, представлявано от управителя му – св.П., в което бил
назначен на длъжност „машинист на багер“, допълнителен такъв по чл.110 от 01.11.2013
г. , с който бил назначен и на длъжността „водопроводчик“ на непълно работоно
време, а с допълнителни споразумения към трудовия му договор от 01.01.2014 и
01.11.2013 г. бил преназначен на посочените длъжности. Независимо от вписаните
в договорите му длъжности, реално същият фактически осъществявал целият обем от
дейности необходим за изпълнението на възложените на дружеството
строителни и организационни работа по
различните обекти.
С договор за изграждане на улична канализация
с дължина 87 метра, между ос.т. 274 и съществуваща РШ в локалното платно на
бул."3-ти март" по плана на СО „Кочмар", гр. Варна от
15.05.2014г. , Община Варна възложила на „Бепана" ЕООД - в качеството на изпълнител, изграждането на посочения в договора обект с
инвеститор“Веда трейд“ООД.
В изпълнение на Договора, на 03.06.2014г.,
била открита строителна площадка и определена строителната линия и ниво за
строежи на техническата инфрраструктура,
за което бил съставен и съответния протокол.
С Договор от 18.06.2014 г. „Бепана" ЕООД,
възложила на „Ру-Ви-Ян“ООД, в качеството му на изпълнител, изграждането на
канализацията на горепосочения обект, като следвало дружеството да осигури за
негова сметка машини и съоръжения, необходими за извършване работата по
договора, както и необходимите за целта работници . В договора били посочени съответните права и
задължения на страните по същия, като съгласно част от тях, изпълнителят носел
и цялата отговорност за правилното , сигурно и безопасно изпълнение на всички
дейности на обекта – предмет на договора.
Във връзка с изпълнение на договора, от обв.П. били наети и съответно назначени на работа към „Ру
Ви Ян“ООД като общи работници - св.А.Р.К.,
св.Х.Ю.А. и св.С.Ю.А., а с допълнително споразумение към трудовите им договори,
за конкретния обект - и работещите към този момент във фирмата свидетели Я.С. и
Виктор П.. На новопостъпилите и преназначени работници бил
проведен и инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана,
обективиран в съответните за това Протоколи, с вписана в същите комисия в
състав –Р.П. и В.П.. От самото начало на предприетите строителни дейности на
обекта – преди започването на работния ден, подс.П. организирал
фактическто извършване на строително-монтажните работи от тях, като същият поставял
задачите на работниците и следял и за изпълнението им, заплащал им и уговореното
дневно възнаграждение. Подс.П. ежедневно бил на обекта, но не стоял там през целия
ден. Работниците изкопавали една част от трасето, полагали тръби и вечерта
заравяли изкопа, наставлявани при отсъствието на подсъдимия от работещия от
2012 г. в дружеството - св.Я.С..
Свидетелите К., Хр. А. и С.А. ***. Тъй като бащата на
приятелката на св.А. – С.К., който бил дългогодишен работник във ВиК си търсел
работа, разбирайки за започнатата такава и предвид познанството си с подс.П., няколко дни
преди инцидента на той се свързал с него, като се уговорили на следващия ден да
отиде на обекта с останалите работници от селото за да се срещнат, както и
направил. Двамата с подс.П. разговаряли, като последният
се съгласил да го вземе на работа на обекта, уговаряйки и възнагараждението му
за това и той своевременно започнал да работи, без обаче да сключи трудов договор с дружеството.
На 23.06.2014г., както и предходните дни – С.К.
отишъл на работа, заедно със св. Я.С., св.А.К.
и св. Х.А.. Този ден, св. Симеон А. не бил на работа поради личен ангажимент.
Подс.П.,
обичайно бил на обекта, известно време след което си тръгнал. Както всеки ден,
първоначално с багер бил направен изкоп с вертикални откоси, който се позиционирал
на разстояние 80-100 метра от бул. „Трети март" в посока север в м-ст
„Кочмар". Дълбочината на изкопа била 2-3 метра, като в най - северната си
точка достигал 4 метра, а общата му дължина била 15 метра. Това била последната
отсечка, след изпълнение на която полагането на тръбите щяло да бъде
окончателно завършено. Пръстта била влажна от падналите обилни валежи, като
същевременно прониквала вода от септични ями на вилите над строежа. Изкопът не
бил заграден и не бил укрепен по съответните за това правила, въпреки че дълбочината
му била над три метра, като както и предходните дни работниците започнали да
полагат тръбите.
Около 16.30 ч., когато намиращите се на обекта работници достигнали до
края на шахтата и трябвало да поставят последната тръба, Св. А. влязъл в нея, за да оформи отвор в
бетонния й пръстен, в който да бъде монтирана тръба. От външната страна на
шахтата, в изкопа имало бетонно блокче, което пречело за поставянето на тръбата, поради което, С.К. слязъл в изкопа
и започнал да с чук да чупи бетонното блокче, за да оформи отвора за слагането на тръбата, да го уплътни с парчета камъни
около тръбата и така да помогне на св.А.. В момента, в който приключвал
работата, изведнъж се свлякла земна маса от лявата страна на изкопа, като последвало
второ и трето свличане на пръст, която затрупала К. изцяло. Своевременно в
изкопа слезли св.С. и св.К., които започнали да разравят свляклата се
почва, малко след това към тях, чувайки
виковете се присъединил и св. Х.А..
Случващото се било възприето и от прибиращите
в дома си св.Илиева и дъщеря й, св.Д., която подала сигнал на тел.112 . Към мястото били изпратени
служители на полицията, на РДПБЗ и екип на ЦСМП. За това бил уведомен и подс.П. , който веднага се отправил към обекта.
Първи на местопроизшествието пристигнали полицейски
служители при Трето РУ -Варна – св.Г.С. и св.Г.Г., а
след тях и от ЦСМП свидетелите д-р Адреан К. - лекар
в ЦСМП, Светла Ж. - медицински специалист и Р.Л. - шофьор на линейка. Същият
спрял линейката на автобусна спирка „Янтра", откъдето екипът продължил към
изкопа пеш. Когато пристигнали, св.К. видял затрупания с кална маса К., чието
лице двата му колеги били успели да разровят. Без да влиза в изкопа възприел,
че същото е посиняло и няма признаци на живот.
Междувременно
пристигнали и служители на РДПБЗ – св.Й. и св.Е., който слязъл в изкопа
и достигнал до пострадалия К., открит към този момент до гърдите. Проверил
сънната му артерия, като не установил пулс. Повиканите за съдействие техни
колегите – св. Д. и св. Х., помогнали да
закрепят надвисналата бетонна плоча, която можела да пропадне тъй като изкопът
не бил укрепен и течала вода, като използвали подръчни средства - тръба от
скеле, дадена им от съсед и кофата на багера. Успели напълно да освободят
тялото на пострадалия, чийто крака, обути в гумени ботуши, били затиснати с
камък и пръст, кото с помощта на колани го извадили , без ботушите, които останали в изкопа.
Междувременно на място пристигнала и ДОГ,
заедно със съдебен лекар, като бил извършен оглед на местопроизшествието, както
и служители на Дирекция „Инспекция по труда" –Варна. След инцидента обв. Р.П.
предоставил на работниците книгата за инструктаж, на която всички се подписали.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза,
вещото лице посочва като причина за
смъртта на С.М.К. - механична асфикция от смесен тип
- затрупване на цялото тяло с мокра пръст, при което се имобилизират
дихателните движения и пълна липса на въздух, поради запушване на външните
дихателни отвори, като според експерта смъртта е настъпила бързо.
За
установяване механизма на настъпване на произшествието и възможностите за
неговото предотвратяване, в хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно техническа експертиза, видно
от заключението по която се установява, че причините за срутването на земната
маса, които са в пряка връзка с настъпването на злополуката са: съществували
дефекти – пукнатина в бетонната плоча
непосредствено до ревизионната шахта и налична течаща вода, липсата на ответни
укрепителни елементи на вертикалните откоси на линейния изкоп с дълбочина над
три метра; динамично разрушаване на
бетонен елемент в изкопа, което е ударно и нееднократно с използване на
техническо средство – чук и което в
съчетание с разрушителното образуване на отвор в бетонната
шахта са фактори влияещи върху
първичното разрушаване на земната маса в процесния изкоп и затрупване на
пострадалия, като динамичното ударно натоварване, извършване при разрушаваноето
на бетонни елементи разположени в основата на процусния изкоп е активизирало
разрушителни процеси и падането на земната маса от единия вертикален откос, както
и всички негативни последици от тези дефекти върху носещата способност на
почвата под бетонната настилка; нееднократно ударно натоварване до разрушаване
на бетонния елемент чрез техническо средство - чук и липса на укрепване на
вертикалните откоси на линейния изкоп.
Като
механизъм на възникване на злополуката вещото лице е посочило: извършване на
работа в изкоп с вертикални стени и височина по-голяма от допустимата за
неукрепени изкопи, без укрепване на ниво терен, от работник без проведен
инструктаж, в режим на липса на разработена ответна инструкция за безопасност и
налична проникваща течаща вода в локално разрушена /с пукнатини/ бетонна
настилка, довела до понижение носещата способност на земната маса и
нееднократно, ударно натоварване до разрушаване на бетонни елементи,
разположени в основата на изкопа, които са причинили внезапно срутване на земна
маса от навлажнената стена и затрупване на работника. В експертизата подробно
са описани и констатираните от експерта несъответствия с регламентираните такива
технически изисквания във всички относими към ЗБУТ документи.
В
хода на съдебното следствие е назначена и допълнителна СТЕ, видно от
заключението на която, вещото лице, след
допълнителното изследване на фактическите доказателства по делото е
потвърдило установения факт че в бетонната плоча непосредствено до
ревизионната шахта са налице обективни данни за локално, полифрактурно
разрушение на видимата бетонната плоча, както и такива, сочещи метална
арматура в процесната плоча, която е в зоната на разрушената част, видима над
мястото с установеното тяло на работника. Посочено е, че ответната фрактурна
част от плочата именно в тази зона на разрушаване, не се установява паднала в
зоната на изкопа с установеното тяло, а разположена такава на разстояние от мястото с тялото на работника. При
допълнителното изследване на фактическите доказателства се е подтвърдило и че
плочата непосредствено до ревиз. шахта (вдясно) са налице обективни данни за
пукнатини, което показва, че материалът
носи белезите на влажен такъв, като в
междубреговото разстояние на пукнатините, е постъпвала (стичане) вода
в посока към
земната маса под
бетоннта плоча, както и за липсата на пукнатини в други участъци от
неразрушената бетонна част
на улицата. Относно давността на този
процес е посочено, че същият е зависим
от давността на локалното разрушение, както и от наличието във времето на
течаща вода
по бетонната плоча, коята Както в деня на възникване на
злополуката, така и преди този ден е била налична и е навлизала и директно вътре в изкопа.Няма
налични данни за подпочвени
и отходни води
на това място, единствено заналичие на
стичащи се фекални (отходни)
води. Според вещото лице, доколкото преди да се направи изкопа е имало течаща
вода, то и съотв. е могло да се предполага наличието на вода и нейното
количество.
Горната
фактическа обстановка се установява отчасти от показанията на св.Я.С., св.В.П.
и св.Н.Ч. /на същия и тези, депозирани
на предварителното производство, прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1,т.2 от НПК/, на дадените в хода на съдебното следствие показания
на свид. А.К., св.Х.А., св.И.И., св.Л. Илиева, св.А.Д., св.Р.Л., дадените пред настоящия
съд и в хода на досъдебното производство, прочетени по реда чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.1 от НПК показания на св.С.А., както и тези на
св.А.С.К. св.С.Ж. св.Г.Г., св.Г.С., св.Т.Е., св.Д.Х.,
св.Р.Д., св.Х.Й., св.К.Г.И., св.П.Е. и
св.Д.Б. дадени в хода на
съдебното следствие, както и тези, депозирани на предварителното производство,
прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1,т.2 от НПК, от заключенията на вещите лица по назначените
експертизи, както и от приложените към делото писмени доказателства.
Видно
от дадените от св.А.К. показания в хода на съдебното производство, същият
заявява, че на обекта от самото му откриване
работел заедно със св.Х.А., св.Я.С. и св.С.А., като техен шеф бил подс.Р.П., който ги наел и им давал договореното с него
възнаграждение. Всеки ден всички те, заедно с подсъдимия се събирали за да
разберат от него каква е организацията на работа. Подс.П.,
не бил непрекъснато на обекта, но идвал ежедневно там, гледайки и контролирайки
извършваната от тях работа. Твърди, че единствено при постъпването му на работа
му е правен инструктаж. От самото начало на обекта течала вода и пръстта била
рохка и нестабилна, като никога никакви
укрепителни дейсонсти не са били предприемани. Заявява, че 1-2 седмици преди
инцидента, на обекта започнал работа и К., който слизал и работел в изкопа,
както и на 23.06.2014 г. В този ден, предстояло да да се сложи последната
тръба, която за да се вкара трябвало да
се счупи дупка, за което и вътре влязъл св.Х.А.. С.К. подложил тръбата, но тъй като не успял, св. Х.А.
влязъл втори път в изкопа. К. успял да сложи тръбата, но на излизане го
затрупала земна маса. Твърди, че в деня на инцидента нито подс.П.,
нито св.С. им е казвал да не влизат в изкопа и да не работят, тъй като същия ще
се укрепва, като при осъществяването на дейностите непосредствено преди
инцидента, подс.П. не е бил на обекта. Дадените от свидетеля показания изцяло
съвпадат и с тези, депозирани от св.Х.А. и видно от които същият заявява, че
във връзка с изграждането на обекта на който работели, всеки ден преди това се
събирали в офиса в ж.к.“Възраждане“ на подс.П., който
им определял задачите. С.К. се включил в работния процес по-късно. Инструктаж
не им бил извършван. Надникът си получавал от подсъдимия, който не бил на
обекта по време на инцидента. Този ден не бил първи за К.. Както и предните дни
почвата била влажна, а пръстта – лепкава. Изкопът не бил укрепен. Дори когато
станал около 3 метра дълбочина никой не им казал да се спре или че ще се слага
укрепване, като такова никога не се било обсъждало. Описва възприетото от него
по време на инцидента при който бил вътре в „пръстена“, като чувайки викове на
св.К. и разбирайки, че К. е затрупан, веднага излязъл, и започнал да помага на
него и св.С. при изравянето на затрупания, върху който преди това още няколко
отново паднала пръст и бетон. Около 30-35 мин. копали с ръце, докато стигнат до
него на близо 50-60 см. Тримата успели да го открият до раменете, като му
изчистили устата, очите му били отворени , като след около час дошъл и екип на
Бърза помощ, чийто.лекари не слезли в изкопа.
Видно
от показанията на св.С.А., същият на
23.06.2014 г. не е бил на работа, но описаното от него по отношение на осъществяваната
работа на обекта и лицата ангажирани с нея,
пресъздава посоченото по идентичен начин с този на св.К. и св.А..
Заявява, че пострадалият К. е започнал работа на обекта, нает също като него от
подс.П., с когото се познавали отпреди, няколко
седмици преди инцидента. Заплащането се извършвало от подс.П.
– ежедневно или седмично. От самото
начало на обекта на който работили, никога не е имало укрепване и предпазни
мерки, въпреки, че изкопът бил на 3 м. и 20 см., като в него слизали както той, така и К..
Според
показанията на св.Я.С., изкопът не е бил укрепван на ниските части, като денивелацията била към 30 %, а почвата е здрава. Последните метри,
били в завой и започнала да идва вода, която където имало пукнатини попадала
под асфалта. Твърди че в деня на инцидента, подс.П. е
бил на обекта, като именно защото установили подпочвени води и затова отишъл за
подпори, като наредил никой да не влиза в изкопа. Твърди, че в изкопа, който
бил над 2,60 м. единствено той е влизал, като само той поставял тръбите.
Въпросния ден, пострадалият, който по принцип не работел на обекта бил само докарал с колата си останалите
работници и сам, без той да го види влязъл за да извади камък от изкопа, докато
единият от работниците пробивал вътре в бетонната шахта с чук бетонното
кладенчово блокче. Виждайки самоволното влизане на непознатия в изкопа, той му казал бързо да излиза, но получил отговор
„Няма страшно, бате..“. Тогава последвало срутване, което го затрупало, а в
последствие ново такова, като паднали и камъни. Св.С. веднага слязъл в
изкопа да помогне, както направили и
другите работници. Изкарали му главата, но пострадалият не дишал, а когато
дошъл и лекар го помолил да му изчисти устата и да провери за пулс, какъвто не
открил. Заявява, че този ден им е бил провеждан както обикновено ежедневен инструктаж
от подс.П., на
който естествено не е присъствал пострадалия, поради това, че не е работел във
фирмата. Самият той работел при подс.П. от 15 години,
като твърди, че съпругата на подсъдимия провеждала първоначалния инструктаж във
фирмата.
ВОС
прецени дадените в хода на съдебното следствие показания на разпитаните по
делото свидетели – А.К. и Хр.А. и за
последователни, обективни и логични, подкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал. На практика същите са еднопосочни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Нито един от тях не оборва твърденията на другите, нито се
наблюдават съществени противоречия и неясноти. Показанията им съвпадат и
съдържат сведения отнасящи се до основните факти от предмета на доказване.
Въз
онова на техните показания безспорно се изясни времето, мястото на трудовата
злополука, предшестващите я дейностите извършвани от всеки, както и цялостният
начин на осъществяване и организацията на работата им. В случая от разказа им
несъмнено се установява присъстващите на място лица, както и местоположението
на пострадалия и извършваната от него
дейност в изкопа, както и тази на св.А., и на св.С.. Същите в тази си част, се
подкрепят и от показанията на последния, описващ собствената си локация и тази
на св.А. при инцидента. Следва да се посочи че ВОС не дава вяра на казанато от св.С. с което твърди, че К. не е работел на обекта
и този ден случайно е бил там, като самоволно е влязъл в изкопа, което се
опровергава от показанията дадени в хода на съдебното следствие на останалите
работници на обекта – св.К. и св.Хр.А., както и тези на св.С.А., който в деня
на инцидента не е бил на работа, но дадените от него показания относими както
към тома обстоятелство, така и към организацията на работа, функциите на всеки
един на обекта изцяло се припокирават с казаното от останалите двама. В този
смисъл и не може да бъде кредитирано изтъкнатото възражение на защитата
свързано с наличието на предубеденост у същия, предвид съжителството му със с
дъщерята на починалия. В показанията на горепосочените свидетели – св.К. и св.Хр.А., и св.С.А., се съдържа
важна информация относно отношенията между тях и подс.П.,
организация на работата, функции, обстоятелството, че починалия е работел на обекта, липсата на
провеждан ежедневен инструктаж, освен начален
такъв и липсата на укрепителни дейности,
условия на работа от самото начало по отношение състоянието на почвата и
изкопа. Следва да се посочи, че същите в частта си относима към конкретните
организационните и фунционални отношения на същите с подс.П.
и реално извършваната от него дейност в „Ру-Ви-Ян”са непротиворечиви и съвпадащи
с посоченото от св.С., както и тези на разпитаните по делото св.П. и св.Ч..
ВОС
намира, че в настоящия случай показанията на св.П. с които същата внася информация относно
интересуващите процеса обстоятелства, доколкото същите кореспондират с
останалия, събран по делото доказателствен материал следва да бъдат ценени като
годно доказателствено средство. В своите покзания, същата не отрича,
фактическата осъществявана от нея дейност във фирмата относима единствено към
оформянето на документация, както и, че никога не е ходила по обекти , което
изцяло съвпада с показанията на всички разпитани в тази връзка свидетели.
Св.
Ч. свидетелства за наличието на договор между него, в качеството му на
управител на „Бепана“ЕООД и „Ру-Ви-Ян“ООД за изграждане на улична канализация,
находяща се в локално платно на бул.“3-ти март“ по плана на СО „Кочмар“ в
гр.Варна, където се е случила злополуката, което изграждане реално е
започнало на 03.06.2014 г. от фирмата на
подс.П., с когото били приятели от 30 години. Твърди,
че в Ру-Ви-Ян“ООД,
подсъдимият ръководел техническат дейност, а съпругата му
била управител. Твърди, че на 23.06.2014 г. от подсъдимия разбрал, че ще товари
подпори от базата
на КООП търговия, където двамата имали
фургони под наем, където си държали строителни материали. Пояснява, че
по принцип ползват стандартни укрепвания - метални. Въпросният обект посещавал
два пъти, като заявява, че отговорността за безопасните условия на труд на
работещите там е на подизпълнителя, в случая – на подс.П.
Видно
от приложения по делото Договор, от
същия се установява предмета му, страните по него, мястото на изпълнение, срока
за изпълнение и начина на заплащане. В
същия е посочено, че задължение на изпълнителят по същия, а именно – на
„Ру-Ви-Ян“ООД е да извърши съответната работа със своя работна сила. Тоест, изпълнителят
трубва да обезпечи съответната работа с необходимите работници, като по силата
на сключения договор носи и цялата отговорнсот за правилното сигурно и
безопасно изпълнение на всички дейности – предмет на договора и да изпълнява
дадените в тази връзка препоръки от Възложителя или упълномощене лица, касаещи
спазването на технологичната последователност на извършваната работа,
опазването на околоната среда и тези обезпечаващи безопасните условия на труд,
пожарнна безопасност, както и охраняващи живота и здравето на трети лица.
Съдът
кредитира като логични, последователни и съответни на останалите доказателства,
показанията на св. Ч. с изключение на
тази част от същите, която е относима
към конкретната причина за местанохождението на подс.П. в деня на инцидента в базата на КООП търговия и
казаното му от него, поради тяхната
недостоверност, тяхната нелогичност и противоречието им с останалия
доказателствен магтериал. За такива по
отношение на твърдяното обстоятелство
съдът намира и показанията на св.С., като същите съдът не кредитира,
така също и в частта им свързана с причината
за присъствието на К. в деня на инцидента на обекта, както и за твърдяното от
същия самоволно негово влизане в изкопа за да изкара от него камък. Тава е
така, доколкото посоченото е изолирано и в противоречие с твърденията на
останалите работници. Твърденията му за причината наложила едва именно в този
ден укрепване на изкопа и съотв.преустановяването на работния процес до
пристигането на подс.П. с укрепителни материали е несъответно
и на заключенията на вещото лице изготвило назначените технически експертизи
относно конкретния механизъм и причина на възникване на злополуката, които
съдът изцяло кредитира като намира, че изводите на вещото лице са напълно съответстващи с данните от събрания доказателствен материал.
А основната причина за същата, видно от експетното
мнение на в.л.И. е срутването на земната маса, обусловено основно от нейното изключително навлажняване, променило структурата й в дълбочина
и липсата на укрепления, повлияни
неблагоприятно и от нанасянето на динамични натоварвания. Според вещото лице, в бетонната плоча,
непосредствено до ревизионната шахта са били налични пукнатини в които е
влизала вода, довело до промяна на състоянието на земната маса, допълнителен
фактор за което е оказало влияние и падналите валежи. Посочено е, че както в
деня на злополуката, така и преди това е била налична течаща вода навлизаща директно в изкопа, което е повлияло
на почвата, състоянието на която е било обективно видимо още при
осъществяването на самите изкопни дейнсоти с багер, противно на твърдяното от св.С., оценяващ
състоянието на пръстта почвата като „здрава“ и „твърда “и откриването едва при
изкопаването на последните метри на подпочвени води, довели до необходимост
според същия тогава от укрепване на изкопа. В противовес на твърдяното от същия
са и показанията на св.Д., св.И. и св.Илиева – всички те живущи в близост до
извършваните изкопни дейности и сочещи за наличието на течаща вода „всеки ден “
, „от години“.
Неправдоподобността на твърденията
на св.С. относно инцидентното влизане в изкопа на К. – за да извади камък и твърдящ,
че е докарал този ден с автомобила си останалите работници и поради това
случайно намиращ се на обекта, е изводима както от часа на злополуката – около
16.30 ч., а и видно от протокола за
оглед на местопроизшествие и приложения към същия снимков материал, както и дадените
свидетелски показания – които всички те относими към обеклото на пострадалия по
време на инцидента, а именно дрехите с които е бил облечен и най-вече гумените
ботуши с които същият е бил обут са в противоречие с нормалната житейска логика
за облекло на единствено превозващ свой познати.
От показанията на св.Е. –
гл.инспектор Дирекция „ИТ“-Варна се установява, че същият е извършил проверка
незабавно след случилото се, във връзка с която в последствие е съставен
Протокол и АУАН, като посоченото в същите синхронизира с представените писмени
доказателства по делото, сред които и заверени копия от книга за инструктаж, от
които се установява, че на пострадалия
не е проведен съотв.инструктаж, а
вписаните в книгата за ежедневен инструктаж, проведен от подс.П. дати, а именно – 6,12,13,16,17,18 и 23.06.2014 г.
са непоследователни, като в тази връзка е необходимо да се отбележи и че самата
достоверността на отразеното се отрича, видно от показанията на св. К., Хр.А. и С.А.,
доколкото същите категорично заявяват, че реално такъв не им е бил провеждан.
Следва да се посочи, че в случая
съдът взе предвид, че между „Ру Ви ЯН” и К. към датата на инцидента, а именно –
23.06.2014 г. не е бил наличен, подписан от последния трудов договор, но това
обстоятелство по никакъв начин не може да бъде аргумент за липсата на трудово
правоотношение и неговата давност, доколкото от една страна съдът се доверява
изцяло на показанията на свидетелите К., Хр.А. и св.С.А. от които става ясно,
че за К. не е бил първият работен ден на посочената дата, както и видно от
други събрани по делото доказателства, а от друга страна доколкото и наличието
на правноустановена връзка между работодател и работник не е съставомерен факт
за деянието по 123.
Предвид посоченото, а и с оглед
приетите от ВОС за установени по делото обстоятелства относими както към
трудовата ангажираност на обекта на пострадалия от подс.П.,
така и с оглед характера на извършваната от същия дейност, присъща такава и към
момента на инцидента, а и с оглед конкретната работна организация и условия
на работа, както и заключенията на
изготвените по делото експертизи - съотв.
напълно несъстоятелно се явява и
възражението на защитата релевиращо за наличието в конкретния случай на
”случайно” по смисъла на чл.15 от НК деяние.
Съдът кредитира и дадените по делото
показания на св.Б. – управител на „Симани косулт“ООД Варна, с предмет на
дейност - стротелен надзор, осъществяван псъгласно Договор с „Веда трейд” ООД, който посочва, че
на обекта са извършвали съответните от тяхна страна проверки, във връзка със
спазване на нормативни актове, резултатите от които се отразявали в Заповедна
книга, като сочи, че ангажимент на работодателя е да изготви оценка на риска за
конкретния обект и да осъществи необходимото за спазване на предписанията,
които в конкретния случай са свързани с провеждането на задължителен ежедневен
инструктаж.
Видно от проведените разпити на св.А.Д.
и св.Илиева, същите са били свидетели на самото срутване на земната маса в
изкопа и последващото изравяне на затрупания К., при което за укрепване на
изкопа помогнал и св.И., носейки от дома си хюнебеци. Съдът кредитира като
логични и последователни техните показания, с които споделят възприятията си
относно инцидента, като като такива съдът намира и покзанията на пристигналите
на място полицейски служители - св.Г. и св.С. и пожарникари св.Д., Й.Х. и
Евтимов.
С оглед изяснаване на обстоятелството каква медецинска
помощ е могла да бъде оказана на С.К. и можела ли е тя да спаси живота му в
хода на съдебното следствие е назначена СМЕ, като видно от заключението на същата и
проведения в тази връзка разпит на изготвилото я вещо лице – д-р Д., при така възникналата ситуация
реално пострадалият за да е можело да бъде спасен е трябвало да му се окаже
високо квалифицирана медицинска помощ в рамките на няколко минути, а такава явно
не е имало възможност да му бъде предоставена.
Това е предпоставено от времето на
пристигане на място екипа на Бърза помощ и механизъм на настъпването на
смъртта. Същият, видно от заключението на изготвената по досъдебното
производство СМЕ е „механична асфиксия от смесен тип- затрупване на цялото тяло
с мокра пръст при което се имобилизират дихателните движения и пълна липса на
въздух именно притискане на тялото със
затрупаната маса“.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и
обективни заключенията на приобщените по делото съдебно-медицински експертизи,
както и дадените във връзка с тях пояснения на изготвилите ги вещи лица.
ВОС кредитира изцяло и заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство СТЕ и допълнителната такава, назначена в хода
на съдебното следствие, изготвени от в.л И., ведно с дадените от същия
допълнения и пояснения в съдебно заседание, като обективни, компетентни, даващи конкретни и ясни отговори на основните
въпроси по делото.
Тези експертизи са изготвени от вещи лица, в рамките
на тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси,
поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната обоснованост .
Безспорно релевантен към предмета на доказване, според
съда, е и протоколът за оглед на местопроизшествие. Посоченото действие по
разследване е извършено съобразно процесуалните правила, като онагледява
обективното състояние на изкопа, където е бил затрупан К.. Съдържанието на
посочения протокол за оглед кореспондира убедително с гласните доказателствени
източници като напълно затвърждава информацията, изводима от тях.
Относими
към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, каквито
са – трудови договори, договор за
изграждане на улична канализация, възложен от -Община Варна на „Бепана"
ЕООД - в качеството на изпълнител, договор между
„Бепана" ЕООД, иа „Ру-Ви-Ян“ООД, за изграждането на канализацията на
горепосочения обект, документи
съвързани с извършено от Инспекцията по
труда разследване на злополуката, заверени копия от книга за инструктаж по
безопасност при работа и др.
След преценката на релевантните по
делото факти и обстоятелства съдът призна подс. П. за виновен в това че на 23.06.2014г. в гр. Варна, като съдружник в „Ру-Ви-Ян" ООД и
изпълняващ функциите на технически ръководител на строеж „Улична канализация с
дължина 87м., между ос.т. 274 и съществуваща РШ в локалното платно на
бул."Трети март" по плана на СО „Кочмар", гр. Варна",
причинил смъртта на С.М.К. - на 43 години, поради немарливо изпълнение на
правно - регламентирана дейност - строително монтажни работи, представляваща
източник на повишена опасност, като допуснал предявените му в обвинителния акт
нарушения на чл. 16, т.1, б.б и б.в , чл.48, чл.49 и чл.15, ал.1 и ал.2 от
Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР;
чл. 11, ал.1 и чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември
2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд; т.1.13, т.1.31 и т.3.1 от Приложение №1 „Извършване на земни
работи" към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР; чл.16, ал.1,
т.2, б.а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;чл.20, ал.3,т.1
и т.10 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска ; чл.52, ал.1, и ал.2 и чл.71, т.1 от Наредба №7 от 23 септември
1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване.
Съдът
намери, че подс. П. е осъществил обективните и субективни признаци на състава
на престъпление по чл.123, ал. 1 от
НК.
Основното възражение на защитата е
свързано с твърдението, че подс.П. не може да бъде
годен субект на инкриминираното деяние, доколко същият е единствено съдружник в
„Ру-Ви-Ян“ООД, но не и управител на същото, а съгласно трудовият му договор и
съответните му на длъжността „багерист“ прифесионални задължения, то и същите са
несъотносими към вменените му такива свързани със създаването на безопасни
условия на труд при извършването на процесните строителни и монтажни дейности и
връзката между поведението му и настъпилата смърт на К.. Според защитата по
изложените причини и подс.П. не е бил адресат на
посочените в предявеното му обвинение норми, с които обвинението е запълнило
фактическата страна на бланкетния състав на престъплението и не би могъл да
наруши тези разпоредби.
С оглед конкретиката на делото и
така установената фактическа обстановка, настоящият състав счита изтъкнатото
възражение за несъстоятелно, доколкото,
съдебната практика е еднопосочна и в същата последователно е застъпено
становището по отношение на престъпленията по чл. 123 от НК, че определящо значение за квалификацията на деянието
има характера на изпълняваната дейност и фактическото съдържание на правата и
задълженията на лицето, което я осъществява, а не наименованието на заеманата
от него длъжност/ Решение № 97/2015 г. по н. д. № 129/2015 г., III НО на ВКС , Решение № 241 от 2.12.2016 г. на
ВКС по н. д. № 844/2016 г., III н. о., Решение №82/08.02.2018 на ВКС по
н.д.№938/2017г. /.
В конкретния случай, видно от всички
показания на разпитаните по делото работници от горепосочения строителен обект,
подс.П. е бил възприеман като собственик на
фирмата в която работели. Те са били наети именно от
него и са контактували само с него, относно характера, вида и заплащането на
възложената им работа, която е била и ръководена и контролирана от подсъдимия.
Няма никакво съмнение, че подсъдимият П. е извършвал организационна дейност и е поставял изисквания
като работодател собственик на дружеството, като същият е имал и пряко, фактическо
влияние върху процесите по осъществяването СМР на обекта, ръководейки,
разпореждайки и контролирайки извършването на съответните дейности, въпреки
формално посочената в трудовия му договор длъжност „машинист
на багер“ и „водопроводчик“. В случая, същият реално е осъществявал
както организацинно-управленски функции
във връзка с осъществяване на СМР на обекта, така и всички тези по прякото
техническо ръководство на осъществяване
на строително-монтажните работи по изграждането на уличната канализация ,
присъщи за функциите на технически ръководител .
Т.е в конкретната хипотеза, предвид
фактически осъществяваната от подс.П. дейност и в
съответствие с разрешенията дадени в Постановление №2 от 27.09.1979 г. на ПВС
относно субкта на престъплението по чл.123 от НК, то в случая се налага извод,
че подс.П. е годен субект на престъплението по
чл.123, доколкото същият реално е организирал и ръководел дейността на
дружеството „РУ-Ви Ян”, преговарял е за сключването на договори, наемал е
работници, заплащал им е възнаграждение, като едновременно с това е ръководел фактически
и самия работен процес на строитлениия обект.
За да е налице фактическия състав на
престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, се изисква с изпълнителното деяние
– действие или бездействие, деецът да е нарушил конкретна норма от нормативен
или ненормативен акт, уреждащи безопасното упражняване на правно регламентирано
занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с това да е
причинено настъпването на предвидения в закона общественоопасен резултат. В
конкретния случай, от събраните по делото доказателствени материали по несъмнен
начин се установяват съставомерните от обективна страна признаци на
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Безспорно извършваните дейности по
изграждане на улична канализационна мрежа представляват строително – монтажни
такива по смисъла на т. 40 от § 5 на Допълнителните
разпоредби на ЗУТ
и други регламентиращи тази дейност подзаконови нормативни актове. Правната теория и съдебна практика
са единни в разбирането, че строителната дейност е източник на повишена
опасност и правилата по които се извършва тази дейност са свързани със
закономерностите и методите на науката, опита от практиката и правилата в
нормативните актове.
В случая, безспорно е
установено, че смъртта на К. е настъпила вследствие на извършваната от него дейност
при СМР на поставянето на тръба в изкоп, което представлява източник на
повишена опасност с оглед спецификата на конкретните условия, при които е
осъществявана, като опасността е произтичала не само от естеството на работата,
но преди всичко от неподсигурената й безопасност, в резултат на което
пострадалият бива затрупан. За настоящия съд, в конкретния случай , несъмнено подс.П., в съответствие с фактическите и реално
осъществявани от него организационни,
контролни и ръководни правомощия е
било лицето, което е следвало да създаде и осигури всички онези необходимите
безопасни условията за полагане на осъществявания работниците труд при спазване
на релевантните същуствуващи нормативни изисквани, което не е сторено, като бездействието му е в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт на работещия на обекта К..
Следва да се отбележи и че за
настоящия съд , несъмнено е установено, поради посочени по-горе съображения, че
пострадалия към датата на инцидента фактически е работил на обекта, нает от подс.П., въпреки, че същият не имал сключен трудов договор.
С оглед изтъкнатото в тази връзка от страна на защитата възражение, ВОС намира отново
за необходимо да отбележи, че наличието на трудово или гражданско
правоотношение между пострадалия и субекта на престъплението по чл. 123 от НК не е задължителна позитивна предпоставка за носене на
наказателна отговорност. При анализ на състава на обсъжданото престъпление може
да бъде направен извод, че наказателна отговорност се носи, когато субектът на
престъплението е лице, което упражнява занятие или друга правно регламентирана
дейност със завишена опасност и е осъществил нарушение на нормативно определени
свои задължения, в резултата на което е настъпила съставомерната вреда.
Наличието или липсата на сключен трудов или друг договор между извършителя на
престъплението и пострадалия не е
съставомерен факт и не е от значение за носенето на наказателна отговорност. /в
този см.са и Решения по по
н. д. № 609/2010 г., I н. о., ВКС, НК, I НО, Решения по по н. д . № 382/2010 г., ВКС, НК, III НО и др./
С оглед гореизложеното, при така
установената конкретика по делото, ВОС намира, че фактически извършваната от
подсъдимия П. дейност, го прави адресат
на всички правни предписания на посочените
в предявеното му обвинение нормативните актове, доколкото същият се явява „работодател“
по см. на ЗЗБУТ, „технически ръководител“ и реално представляващ дружество, което като подизпълнител на конкретния обекта
е „строител“ по см. на чл. 163 от ЗУТ.
Осъществяваната реално във фирмата и
на конкретния обект дейност на подс.П. му придават
качеството на „работодател“ и съответно го обективират и като адресат на
съответните нормативни предписания
вменяващи му задължения именно в това му качество. Това е така, тъй като
видно от §1, т.2 от ДР и на на ЗЗБУТ/към който препращат и
визираните в предявеното обвинение и приетите в съотвтствие с него Наредби/
терминът „работодател“ е разширително тълкуван, доколкото такъв е освен
посоченият в дефиницията на на §1, т.2 от ДР
и на на КТ – „всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение“, така и „всеки, който
възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията“. Приложното поле на ЗЗБУТ посочен в чл.2 от същия, а именно - за
всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се
провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и
основанието, на което се извършва работата или обучението, съотнесено към
фактически осъществяванато от подс.П.
дейност както във фирмата, така и на обекта имаща организационен и ръководен характер, го правят носител на
съответните задължения като работодател за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работещите/Решение №16 /24.01.2013 ВКС
н.д.2062/2012, Решение№ 86/19.07.2016 по н.д.266/2016/.
В този смисъл и
същият е следвало
да осигури на всеки работещ подходящо обучение и инструктаж по безопасност и
здраве при работа в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на
работното място, а в тази връзка и задължението да не допуска до работа
работник, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Доколкото по делото безспорно се установи, че
пострадалият К. е допуснат на работа на обекта без на същия да му са провеждани
съответните инструктажи по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, то с тези си действия подс.П. е нарушил
разпоредбите на чл. 11, ал.1 и чл. 12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2
от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Неизпълнението
на това задължение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, тъй като именно поради липсата на необходимото обучение и инструктаж
относно безопасните и здравословни условия на труд, пострадалият не е бил
наясно с конкретните рисковете, свързани с осъществяваната от същия дейност на обекта, поради което е бил лишен
от възможност сам да вземе мерки за собствената си безопасност.
В това си качество и като лице, което организиращо,
ръководещо и контролиращо на правно регламентираната дейност, източник на
повишена опасност, за нейното правилно и безаварийно изпълнение, за подс. П.
произтича нормативното му задължение да осигури на работниците здравословни и
безопасни условия на труд. В частност за подс. П. е налице задължение в съответствие с оценката на риска и при
необходимост, да планира и прилага подходящи мерки в съответствие с направената оценка,
което подсъдимият не е сторил. По този начин подсъдимият е нарушил чл.16,
ал.1,т.2,б.“а“ от ЗЗБУТ, като доколкото при изпълнение на посоченото е можело с
оглед направената оценка да се приложи и адекватните на същата мерки и по този
начин да се препятства настъпването на вредоносния резултат, то и
неизпълнението на това предписание се явява в причинна връзка с настъпилия
инцидент, в резултат на който е починал работещия на обекта К..
Подс.П. е нарушил и разпоредбата на на чл.20, ал.3, т.1 и т.10 от Наредба №5 от
11.05.1999 г., за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска изискваща „
Документацията по оценяване на риска трябва да удостоверява: че е съставена
програма за оценяване на риска..... приетите мерки, срокове и отговорни лица за
предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини на
контрол на изпълнението на тези мерки ". Съдът намира, че подс.П.
като работодател на пострадалия не е извършил оценка на риска в съответствие с
наличните условия и съществуващите опасности от затрупване, което също е
релевантно към настъпилия инцидент и резултат от него.
Доколкото именно работодателят осигурява и прилагането
на изискванията на Наредба №7 от 23 септември 1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване, чийто разпоредби на чл.52, ал.1 и ал.2 и 71, ал.1,
т.1 са нарушени, то подс.П. е следвало и в конкретния
случай с оглед наличието на опасни зони на обекта и при преценка на риска да
предприеме необходимите мерки за предпазване на работещите при влизането в тях
и при съществуващ риск от
пропадане, какъвто е имало и какъвто в конкретния случай се е реализирал ,
както и от падащи предмети - да приложи съответните
посочени мерки, както и да организира така работа на обекта, щото работещите да бъдат предпазени. Тези
изисквания, въпреки всичките налични обективни данни за посочените опасности не са били спазени.
Както вече беше посочено, няма съмнение, че подс.П. е организирал работата по начина и със средствата и
в условията установени по делото. Доколкото същият е бил фактически организатор
на строителния процес, и който всъщност представлява основния предмет на
дейност на неговото дружество, то и като подизпълнител, съгласно сключения
договор с „Бепана“, като строител по см. на чл.163 от ЗУТ е носил отговорност
за живота и здравето на хората на строителната площадка. Същият е бел длъжен да
спазва съотв.изискванията и да осигури спазването на изискванията на
съответните нормативи по безопасност, хигиена на труда, пътна и противопожарна
безопасност при изпълнение на работите.
Разпоредбата на чл. 16, т.1, б.б
и б.в от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР" , сочи, че „ Строителят:т. 1. осигурява:б)...комплексни
ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него
строежи...в) изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и
здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР. Видно
от събраните по делото даказателства, визираните в посочената разпоредба
изисквания не са били реализирани от страна на подс.П..
Според чл.15,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004г./ - „Пpeди започване на работа на строителната площадка и до завършването на
строежа строителят е длъжен да извършва оценкана риска....... Оценката на риска
обхваща всички етапи на договореното
строителство, избора на
работно оборудване и всички параметри на работната среда".; При изготвяне на оценка на риска по отношение на строителния обект, не са били
обхванати всички етапи на договореното строителство, а именно етапа на
извършване на изкопни работи и монтаж на тръбопровода, в нарушение на
посочената разпоредба. Подс.П. е допуснал извършването на работа в линеен изкоп с
вертикални откоси и дълбочина над 3 метра, който не е бил укрепен на нивото на
терен, с което е нарушил разпоредбите на чл. 48 от Наредба № 2/2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР- „Строителни и
монтажни работи в близост до откоси на изкопи се извършват след проверка от
техническия ръководител за сигурността и обезопасяването им" и на чл.
49, т.2 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1- „При изкопни и подземни работи .... се
предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:.... оформяне на
откоси или използване на подходящо укрепване "; Необезопасявайки така направения изкоп,
където работейки е бил затрупан К., подс.П. е
извършил и нарушения на изисквания относими към конкретната дейност по
извършването на земни работи, уредени в Приложение 1 към Наредба 2/2004
-т.1.13. от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ : „Преди започване на работа в изкопи с дълбочина, по-голяма от 1,5 т,
техническият ръководител или бригадирът проверява устойчивостта на откосите или
укрепването";
-т.1.31 от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР" /ДВ бр.37/2004 г./ -„ Извършването на СМР в изкопи, подложени на навлажняване след
изпълнението им, се допуска, след като се вземат мерки срещу обрушване на
откосите (временно прекратяване на работата, намаляване на наклона на откоса и
др.;
т. 3.1 от
Приложение №1 „Извършване на земни работи" към чл.2, ал.2 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР/ДВ бр.37/2004 т.1
-„Изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за
неукрепени изкопи, се укрепват от нивото на терена'';
Всичко изброено дотук сочи, че с бездействието си
подс. П.. е допуснал нарушенията, изброени по-горе, проявил е немарливост при
изпълнение на правно-регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност,
в резултат на което на 23.06.2014 г. се е случил инцидент, при който е
настъпила смъртта на С.К..
Налице е причинно - следствена връзка между
немарливото изпълнение на правно — регламентирана дейност, източник на повишена
опасност, допуснатите нарушения от страна на подсъдимия и настъпилата смърт.
От субективна страна деянието е извършено виновно — по
непредпазливост под форма на небрежност. Подсъдимият П., макар да не е
предвиждал настъпването на смъртта на К., е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. Подсъдимият не е спазил
съществуващите нормативни изисквания, осигуряващи безопасността на условията,
при които се осъществява полагания труд, тъй като именно той е лицето, което е
следвало да ги подсигури, предвид, че фактически е извършвал действия, като
собственик на „Ру Ви Ян” – като не само е намал работниците, сред които е бил и пострадалия, но
и им е възлагал и извършването на съответните дейности на обекта, ръководел е и
контролирал същите.
По
наказанието:
Санкционната
норма на чл. 123, ал. 1 НК, предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една до шест години.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, която е висока, предвид факта, че се касае за бездействие изразяващо
се в грубо неспазване на множество норми, гарантираци безопасността на СМР, още
повече когато съставомерния резултат е изключително тежък какъвто е настоящия
случай.
От значение при определяне на
наказанието е и степента на обществена опасност на дееца. При нейната оценка
съдът съобрази, че подс.П. е личност със занижена лична степен на
обществена опасност, доколкото същият е неосъждан, с добри характеристични
данни и активна трудова заетост.
Съвкупната
преценка на тези обстоятелства води съда до извода, че на подс.П.
следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ при превес на
смекчаващите обстоятелства, в размер към минималния предвиден от закона такъв, а именно
- една година и шест месеца лишаване от
свобода.
В случая са налице
са основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за минимално възможния изпитателен
срок от три години. Подсъдимият П. към момента на извършване на престъплението,
за което му е наложено наказание, не е осъждан, наложеното наказание е под три
години лишаване от свобода, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не
налага ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, а вече посочените цели
по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на това
изтърпяване, което ще даде възможност на подсъдимия да продължи със своя
нормален живот, като в същото време той ще остане под угрозата при евентуално
следващо нарушение, да изтърпи и отложеното наказание. По тези съображения, на
осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът отложи изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
По
предявените граждански искове:
По делото са
приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от съпругата на С.М.К.
– Г.А.К. и неговите деца – С.С.М., С.С.М. и М.С. С., всеки за сумата от по 25 000 лева, срещу подс.П., представляващи обезщетение за причинените на всеки
от гражданските ищци неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.123, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
По
отношение на така предявените граждански искове, съдът намира, че в следствие
на осъщественото от подс.П. деяние и в пряка причинна
връзка с него, на гражданските ищци безспорно са причинени неимуществени вред.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието - както
имуществените, така и неимуществените. Претендираните морални вреди, които са
от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на
следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта.
Понятието "справедливост" по смисъла па чл. 52 от ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - начин и
обстановка при осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на вредните
последици.
Доколкото от доказателствения материал по делото безспорно са установени
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, и анализирайки всички обективни обстоятелства в
конкретния казус, изхождайки от принципа за
справедливост, съдът по справедливост оцени, че нанесените неимуществени
вреди могат да бъдат обезщетени със сумата от 25 000 лева - за съпругата на К. и от по 20 000 лева за останалите ищци, като ги отхвърли като неоснователни над
този размер. Тези размери на обезщетенията, съдът осъди подсъдимия П. да
заплати на гражданските ищци, ведно с дължимата законна лихва, считано от деня
на увреждането.
Разноски
На основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подс. П. да заплати да заплати направените по делото
разноски, както и държавна такса
върху уважените граждански искове .
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при
ВОС: