РЕШЕНИЕ
№
гр.
Плевен,19.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Веска Андреева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3061 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от Й.С.Д. с ЕГН ********** ***
против ОД на МВР Плевен. Ищецът твърди, че със заповед на Началника на ОД на
МВР Плевен му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „*“ затова, че при
извършена проверка в извънработно време управлявал МПС след употреба на
алкохол. Твърди, че образуваното НАХД било прекратено и изпратено на РП Плевен,
тъй като съдържа данни за престъпление. Твърди, че до момента не било доказано
извършено от него престъпление. Твърди, че неправилно му било наложено
дисциплинарното наказание и моли съда да я отмени и да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност.
В срока
за отговор ответникът оспорва исковата молба. Твърди, че така подадената молба
страда от пороци, тъй като не сочи защо заповедта е незаконосъобразна. Твърди,
че представената искова молба не става ясно на коя дата е подадена, и вероятно
е подадена след изтичане на двумесечния срок.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител и
поддържа предявената искова молба. Представя писмени доказателства, че през
периода, в който му е изтекъл срока за предявяване на исковата молба е бил
болен и по обективни причини не е могъл да предяви исковата си молба в срока.
Представя
писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът
чрез процесуалния си представител поддържа направеното възражение, че исковата
молба е предявена след изтичане на двумесечния срок, в който може да бъде
подадена исковата молба, с която се оспорва Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение
между страните. Твърди, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина
и правилно и законосъобразно му е наложено дисциплинарното наказание. Твърди,
че преди издаване на заповедта са спазени законовите изисквания и на ищеца са
поискани писмени обяснения. Твърди, че наложеното наказание съответства на
извършеното нарушение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените
конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
В
тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е
да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника и че същото е
прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е извършил
дисциплинарно нарушение, съответно на наложеното дисциплинарно наказание „*“,
както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
В
случая между страните не е налице спор, че между тях е съществувало трудово
правоотношение по трудов договор № 316з-2305/21.08.2015г., по силата, на което
ищецът заемал длъжността „*“ в Сектор
Охрана на обществения ред и териториална полиция към Отдел „Охранителна полиция
към ОД на МВР Плевен, както и че същото било прекратено със заповед №826/08.03.2019г.
на Директора на ОД на МВР Плевен, на основание чл.186,
чл.190 ал.1 т.7 вр. чл.187 т.10 предл. първо и чл.126 т.13 КТ вр. чл.2 ал.5, чл.17 ал.1 и ал.3, чл.18 и
чл.22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл.188
т.3 чл.189 ал.1 и чл.192 ал.1 КТ вр. чл.159 ал.2 ЗМВР и чл.330 ал.2 т.6 КТ, считано от 12.03.2019г.
Основният
спорен въпрос между страните касае законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение, а именно чл.193
ал.1 КТ преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят изслушал ли е ищеца или
приел ли е писмените му обяснения, и събрал ли е и оценил ли е доказателствата;
наложено ли е дисциплинарното наказание в определения в чл.194 ал.1 КТ срокове,
като в случая се прецени разпоредбата на чл.194 ал.2 КТ, а именно, че при
дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение,
свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или
наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от
влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление; спазени ли са
изискванията на чл.195 КТ при налагане на наказанието – с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага; връчена ли е
срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на
връчването.
За
установяване на спорните обстоятелства, съдът събра множество гласни
доказателства. В показанията си свидетелите К* и В*, допуснати по молба на ищцовата
страна твърдят, че са видели задържането на ищеца, но не и че е имал
непристойно и арогантно поведение. Свидетелят К*твърди, че не е присъствал при
спирането на автомобила на ищеца, а когато е пристигнал, ищецът вече е бил извън
автомобила. В този смисъл са и показанията на В. В*, управлявал автомобила, в
който е бил свидетеля К*. По делото не се установи безспорно на какво
разстояние от инцидента са се намирали двамата свидетели К*и В*, тъй като
показанията им в тази част са противоречиви, с оглед на което не може за се
установи безспорно дали са имали обективна възможност да чуят разговора между
ищеца и служителите на полицията.
В
показанията си свидетелите С* К*и Г* Г* твърдят, че на 28.10.2018г. ищецът е
управлявал лек автомобил с видими следи от претърпяно ПТП. Заявиха, че
забелязали ищеца да управлява лек автомобил рано сутринта между 5,30 -6,00 часа,
криволичещ от едната лента на платното в другата. След като разбрали, че по
автомобила има следи от ПТП, го последвали и подали светлинен и звуков сигнал.
Свидетелите заявиха, че на кръстовището на бул.Д*П*и ул.*, ищецът пресякъл
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и продължил в посока към
ж.п. гара. Твърдят, че успели да спрат автомобила на ищеца едва след
пешеходната пътека преди сладкарница „Н*“, като след като излязъл от автомобила
ищецът бил в неадекватно състояние, ритал и крещял, че е полицай. Двамата
свидетели заявиха, че в близост е имало случайни минувачи, свидетели на инцидента, които се възмутили и
питали дали действително ищецът е полицай. Свидетелите твърдят, че подобно
поведение ищецът е имал и в болницата, където бил отведен, за да даде кръвна
проба за употреба на алкохол. С* К* и Г*твърдят, че се държал грубо и арогантно
пред дежурния лекар и отново повтарял, че е полицай, че всички го познават, че
отново ще се срещнат. Двамата свидетели заявиха, че поведението му станало
достояние и на граждани и предизвикало тяхното възмущение. Свидетелят К*заяви,
че ищецът се е съпротивлявал, което наложило да бъде съборен на земята, бил във
видимо нетрезво състояние и се държал неадекватно. Докато извършвали
проверката, ищецът се съпротивлявал като ритал както самите служители на
полицията, така и уреда, с който му предложили да му направят проба за алкохол
и го повредил.
Съдът
не кредитира показанията на К* и В*, тъй като същите противоречат помежду си, на
свидетелските показания на свидетелите К* и Г*, както и на приложените
обяснения на ищеца. К* твърди, че е спрели автомобила на около 3 – 4 метра, а
свидетелят В*на около 10 – 15метра, поради което не е чул разговора между
полицаите и ищеца. Показанията им, че между ищеца и двамата свидетели не е
имало спор противоречат и на обясненията по реда на КТ, дадени от ищеца - видно
е, че на въпрос №5 (лист 22), ищецът сочи, че е влязъл в спор с полицейските
органи, понеже отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици.
Твърди, че изгубил самообладание и влязъл в спор с тях, докато в показанията си
свидетелите на ищеца заявиха, че не са чули ищецът да спори с двамата свидетели
при задържането си.
При
така събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна, че при задържането си, ищецът е оказал съпротива
като ритал и блъскал свидетелите Г*и К*. Съдът приема за установено от
фактическа страна, че задържането му е станало достояние на случайни минувачи,
които се възмутили от поведението му, защото той се е представял за полицай, при
посещението в Центъра за спешна помощ, ищецът е казал, че е полицай, което
предизвикало възмущение и в лекарския екип.
От
правна страна съдът приема следното
: Не се спори между страните, че ищецът работи по трудово правоотношение в
държавната администрация. Нормите на Закон за администрацията се прилагат и за
администрацията на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Дейността
на администрацията се осъществява от 1.държавни служители и 2.лица, работещи по
трудово правоотношение. Съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 Закон за администрацията
служителите по трудов договор в администрацията са назначават по КТ на свободна
длъжност в администрацията. За възникването, съществуване и прекратяване на
трудово правоотношение се прилагат общите правила на КТ и специалните
изисквания на чл.107а КТ. Длъжност в администрацията е нормативно определена
позиция, която може да се заема по служебно или по трудово правоотношение.
Служителите в МВР са 1.държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението, както и 2.такива, работещи по
трудово правоотношение. Статутът на лица, работещи по трудово правоотношение в
системата на МВР се уреждат при условията и реда на КТ и на ЗМВР – чл.142 ал.5.
Съгласно чл.159 ал.2 ЗМВР ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР сключват
трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение при условията и
по реда на КТ.
В
Раздел 541 в Национална класификация на професиите и длъжностите „*“ и с код 5414 3010 е посочена длъжността „*“.
Установява
се от приложената Заповед №8121з-140/24.01.2017г., че Министъра на вътрешните
работи е утвърдил класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142 ал.1
т.1 и т.3 и ал.3 ЗМВР. Установява се, че в Приложение №3 към същата са
утвърдени длъжностите за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, като в
Раздел III „*“ е посочена длъжността „*“ с код по **
С
оглед цитираната нормативна уредба, съдът приема, че ищецът заемащ длъжност по
НКПД „*“ с код *, е работил по трудово правоотношение в МВР, бил е * и спрямо
него се прилагат изискванията на чл.107а КТ.
Установява
се от представения Протокол от 27.08.2015г., че ищецът е запознат с
вътрешноведомствените нормативни актове на МВР, като в същият е цитиран Кодекс
за поведение на служителите от държавната администрация. В чл.2 ал.5 от същия е
предвидено, че „служителят следва поведение, което не накърнява престижа на
държавната служба не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в
своя обществен и личен живот.“ В Глава
шеста е предвидено в чл.17, че при изпълнение на служебните задължение и в
обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на
държавната служба. Служителят се стреми да избягва в поведението си конфликтни
ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие
и контролира поведението си. Съгласно чл.18, служителят не може да участва в
скандални прояви, с които би могъл да накърни престижа на държавната
администрация.
С
поведението си, съдът приема, че ищецът е нарушил всички цитирани разпоредби,
като е накърнил и уронил престижа на държавната служба. Поведението му е
предизвикало възмущение у случайни минувачи, както и у дежурният лекарски екип
в Центъра за спешна помощ, като ищецът се е държал арогантно и навсякъде е
повтарял, че е полицай. Задълженията на служителя по Кодекс на служителите в държавната
администрация не са изброени изрично в длъжностната му характеристика, но с
оглед разпоредбата на чл.107а ал.21 КТ, при изпълнение на трудовите си
задължения, служителите трябва да ги спазват. Съгласно чл.22 от същия, при
неспазване на нормите на поведение в този кодекс, служителите носят
дисциплинарна отговорност съгласно КТ.
С
поведението, съдът счита, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187 т.10 КТ, а именно неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в друг нормативен акт, за което ищецът е уведомен при
възникване на трудовото правоотношение. Ищецът е демонстрирал поведение, с
което е уронил и накърнил престижа на държавната служба и макар да е
осъществено в извънработно време, деянието му осъществява състав на
дисциплинарно нарушение, както е предвидено в Кодекса. Скандалното поведение на
ищеца е накърнило престижа на службата, тъй като самият ищец няколкократно е
повтарял, че е полицай и работи в МВР, което е станало достояние на случайни минувачи
и на дежурния екип в Център за спешна медицинска помощ и ги е възмутило.
Законодателят
е предвидил в нормативен акт, какъвто е Кодекса за служители в държавната
администрация, такъв вид поведение да е посочено в три отделни разпоредби –
чл.2 ал.5, в чл.17 и в чл.18. С поведението в случая ищецът е нарушил и трите
разпоредби, като демонстрирайки, че е служител на МВР е отказал да се подчини
на органите на реда, съпротивлявал се е при проверката, започнал е конфликт с
проверяващите и с това си поведение е накърнил и уронил престижа на държавната
служба, като поведението му е станало достояние на минувачи и е предизвикало
възмущението им. При така изложеното, съдът счита, че при налагане на
дисциплинарното наказание, ответникът е спазил разпоредбите на чл.189 КТ като
определяйки най-тежкото дисциплинарно наказание „*“ е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца и
така определеното и наложено наказание съответства на извършеното нарушение.
При
налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е спазил изискванията на
КТ, като е издал заповедта в законовия срок, а преди това е изискал и съответно
получил писмени обяснения от ищеца.
С
оглед изложеното, съдът счита, че издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „*“ е правилна и законосъобразна, а подадената искова
молба за отмяната и е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Акцесорен
характер има и вторият предявен с молбата иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност. Този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С
оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответната страна разноски
за юрк възнаграждение в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените Й.С.Д. с ЕГН ********** *** против Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В*Н* искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед №826/08.03.2019г. на Директора на ОД на
МВР Плевен с която на Й.С.Д. е наложено дисциплинарно наказание „*“ и е
прекратено трудовото му правоотношение и неговата отмяна, както и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "*".
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок, считано от 19.08.2019г.,
съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: