Р Е Ш
Е Н И Е
№ 66 21.07.2020
година
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на осми юли, две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: РОСИЦА РАДЕВА
ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1117 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 44/05.03.2020 г.,
постановена по НОХД № 1652/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
подсъдимият П.Е.А., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
06.01.2018 г., в град Стара Загора, причинил на Д.И.Г., ЕГН ********** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, при което се затруднява
дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2 във връзка с
ал.1 във връзка с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за срок от три години.
Подсъдимият П.Е.А. е осъден
да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д.И.Г. сумата от 4000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 06.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част – до размера на
10 000 лв., искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият П.Е.А. е осъден да заплати на
частния обвинител и граждански ищец Д.И.Г. сумата от 1109.92 лв. – обезщетение
за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 06.01.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият П.Е.А. е осъден
да заплати на частния обвинител и граждански ищец Д.И.Г. сумата от 980 лв. –
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият П.Е.А. е осъден
да заплати направените по делото разноски, както следва: 175.95 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара
Загора и 210 лв. в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Стара Загора.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия П.Е.А..
Във въззивната
жалба са повдигнати оплаквания, които в
срока по чл.320, ал.4 от НПК са развити в допълнително писмено изложение, за
неправилност на присъдата, поради постановяването й в несъответствие с доказателствените материали; за постановяване на присъдата
при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон.
ИСКАНЕТО е обжалваната
присъда да бъде отменена изцяло и постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан за престъплението по повдигнатото срещу му
обвинение.
Частният обвинител и
граждански ищец Д.И.Г. не взема становище по въззивната
жалба.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора застъпва становището, че, тъй като не са налице основания за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите
оплаквания, прие следното:
Производството по НОХД №
1652/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, приключило с
постановяването на обжалваната осъдителна присъда, е образувано въз основа на
обвинителен акт, с който П.Е.А. е предаден на съд за престъпление по чл.129,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК за това, че на 06.01.2018 г., в град Стара Загора,
причинил на Д.И.Г., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и говоренето.
В проведеното на 03.09.2019
г. разпоредително заседание съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове от пострадалия Д.И.Г. срещу подсъдимия П.Е.А.,
както следва:
-за сумата от 10 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на инкриминираното
деяние,
-за сумата от 1109.92 лв. –
обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени в резултат на
инкриминираното деяние,
като всяко от обезщетенията е претендирано
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 06.01.2018 г., до
окончателното му изплащане.
Пострадалият Д.И.Г. е
конституиран освен като граждански ищец и като частен обвинител.
За да постанови обжалваната
присъда, първоинстанционният съд е приел за
установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият П.Е.А.,
свидетелката П.Ф.Т.и двете им малолетни деца живеели в апартамент от жилищен
блок, намиращ се ул. „***“ *, град Стара
Загора.
На 06.01.2018 г., събота,
поради проблеми в съжителството с подсъдимия, свидетелката П.Ф.Т.решила да го
напусне и заедно с децата да отседне при майка си. Имала багаж, за пренасянето
на който се нуждаела от помощ. Обадила се на свой приятел – пострадалият Д.И.Г..
Помолила го да дойде с автомобила си и да й помогне в пренасянето на багажа до
дома на майка й. Около 11.00 – 11.30
часа свидетелят Д.И.Г. пристигнал с автомобила си. Паркирал моторното превозно
средство пред жилищния блок, където свидетелката
П.Ф.Т.вече го чакала, заедно с багажа и децата си. След като натоварили вещите
в лекия автомобил, в колата не останало място за свидетелката, децата й и
детската количка. Разбрали се свидетелката П.Ф.Т.да се придвижи с децата до
дома на майка си с градския транспорт. В този момент се появил подсъдимият П.Е.А.,
който, без каквото и да е предисловие, започнал да нанася удари с юмрук в
лицевата част от главата на свидетеля Д.И.Г.. Внезапното нападение не дало
възможност на пострадалия да се предпази. Успял да влезе в автомобила си, но
подсъдимият хванал вратата на превозното средство, тъй че попречил на затварянето
й. Докато държал вратата с едната си
ръка, подсъдимият продължил с другата да замахва и да нанася удари на
пострадалия Д.И.Г.. Свидетелката П.Ф.Т.умолявала подсъдимия да спре. От
дърпането на вратата, паднала част от
кората й. В крайна сметка свидетелят Д.И.Г. успял да затвори вратата и да
приведе автомобила в движение. Подсъдимият П.Е.А. го последвал с лек автомобил
БМВ, като виждайки това, пострадалият Д.И.Г. се изплашил. По телефона се
свързал със свидетелката С.Е.А.и й разказал накратко случващото се. Тя го
посъветвала да се обади на баща си, което пострадалият направил. Пътувайки към
дома си, по някое време забелязал, че подсъдимият е прекратил преследването си.
През това време свидетелката П.Ф.Т.прибрала
изпадналите части от лекия автомобил на свидетеля Д.И.Г. и с децата си отишла
на спирката на градския транспорт, за да се придвижи до дома на майка си.
Свидетелят И. Г.И. – баща на
пострадалия, посрещнал сина си пред дома им, където изслушал разказа му за
случилото се. Към 13.30 часа двамата отишли до 02 РУ – Стара Загора, където
свидетелят Д.И.Г. подал сигнал за нанесения му побой и последвалото го
преследване. Свързали се по телефона със съдебен лекар – д-р Г.Т.П.и уговорили
час за преглед в следобедните часове. До лекарския кабинет пострадалият бил
придружен от свидетелката С.Е.А.. За установените при извършения в 16.15 часа
преглед травматични увреждания било съставено Съдебномедицинско удостоверение №
16/06.01.2018 г.
Междувременно пострадалият Д.И.Г.
и свидетелката П.Ф.Т.се чули по телефона и се уговорили по-късно през деня тя
да си вземе багажа. Пострадалият я чакал пред дома си, заедно със свидетелката С.Е.А..
Свидетелката П.Ф.Т.попитала пострадалия: „Много ли те удари?“. Той потвърдил и
й казал, че ще потърси правата си по съдебен ред, на което свидетелката
отговорила да направи това, което е решил. При тази среща свидетелката П.Ф.Т.не
носила частите от автомобила, тъй като ги била забравила. Двамата с пострадалия
се разбрали да му ги предаде чрез свидетеля К.И.А.– стоматолог на свидетеля Д.И.Г.,
при когото щяла да ги остави майка й – свидетелката Л.П.П..
В първия работен ден, следващ
случилото се – 08.01.2018 г. (понеделник), пострадалият Д.И.Г. отишъл на
преглед при свидетеля К.И.А., който го изпратил да си направи рентгенова снимка
на челюстта.
На 09.01.2018 г. пострадалият
си направил рентгенова снимка, от която станало ясно, че челюстта му е счупена.
На 10.01.2018 г. пострадалият
постъпил на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ – град Пловдив, където му била
извършена оперативна интервенция. Бил изписан на 12.01.2018 г. с предписано
домашно лечение.
Въз основа
на заключението на назначена в хода на досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни - № 138/2018 г. (л.39 ДП)
първостепенният съд е приел, че на 06.01.2018 г. Д.И.Г. е получил пълно
счупване на ставния израстък на долната челюст в дясно; оток по дясната лицева
половина; оток и кръвонасядане по челото; охлузване
по лявата ръка върху хватателната повърхност; оток по
дясната ръка. По отношение на механизма на причиняване на установените
травматични увреждания в заключението е пояснено, че същите отговарят добре да
са причинени от удари с твърди, тъпи предмети и че могат да бъдат получени по
начина и времето, данни за които се съдържат в медицинската документация, като
счупването на израстъка на долната челюст е от нанасяне на силен удар в тази
област на лицето, както с юмрук, така и с ритник.
В
заключението е изложено експертно становище, кредитирано от съда, че счупването
на ставния израстък на долната челюст в дясно осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и
говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, като при правилно протичане на
оздравителния процес до пълното възстановяване на функциите е необходим период
от около 2-3 месеца. Останалите травматични увреждания са причинили болки и
страдания.
Оплакването във въззивната жалба за доказателствена
необоснованост на приетите от първоинстанционния съд
фактически обстоятелства е неоснователно.
Аргументирано и обосновано
първостепенният съд е кредитирал показанията на пострадалия Д.И.Г. (л.86 нохд), разказът на който относно случилото се - като време, начин и място на причиняване на
телесните увреждания, е логичен,
последователен и не търпи промени, считано от първите му оплаквания за това,
което е претърпял.
От изготвения във 02 РУ –
Стара Загора протокол (л.150 нохд) при подаване на
сигнала от пострадалия се установява, че свидетелят Д.И.Г. е сигнализирал за
случилото се в полицията на 06.01.2018 г., в 13.30 часа. Отразеният в протокола
повод за прием е: „Подава заявление, че на 06.01.2018 г. на ул. „***“ № * му е
нанесен побой и му са нанесени щети по лекия автомобил от П.А..“. Тези обстоятелства отговарят
на съобщените от пострадалия Д.И.Г. предварителни сведения при извършения му
преглед на 06.01.2018 г. към 16.15 часа от д-р Т.Г.П.. В съставеното за този преглед Съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 16/2018 г. (л.22 нохд) съдебният лекар е посочил, че е получил
следните предварителни сведения от освидетелстваното от него лице: „На
06.01.2018 г., около 12.00 часа, на улица в кв. „***“ в град Стара Загора, му е
бил нанесен побой от едно познато за него лице. Удрян с юмруци, съборен на
земята и ритан. Впоследствие в лек автомобил отново е бил ритан.“
Напълно
неоснователно е становището на защитата за наличие на неяснота какви телесни
увреждания е претърпял пострадалият.
Видно от
горепосоченото Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 16/2018 г. е, че
при извършения на 06.01.2018 г. към 16.15 часа преглед на пострадалия са
установени: оток и кръвонасядане по челото; оток по
дясната лицева половина; охлузване по лявата ръка върху хватателната
повърхност; оток по дясната ръка. Посочено е, че описаните и установени
травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди, тъпи
предмети, както че и могат да бъдат получени по начина и времето, съобщено в
предварителните сведения.
След като на 09.01.2018 г. си
направил рентгенова снимка (в джоб, л.116 нохд),
пострадалият потърсил болнична помощ. От епикризата, издадена от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, Клиника по лицево-челюстна хирургия, за проведеното на Д.И.Г. лечение (л.24 нохд) се установява, че същият е постъпил в това лечебно
заведение на 10.01.2018 г., като болничният му престой е продължил до 12.01.2018
г. Била е осъществена оперативна интервенция, като пострадалият е бил изписан с
окончателна диагноза: фрактура комплекта клауза процесус
кондиларис мандибуле декстра.
На 24.01.2018
г. свидетелят Д.И.Г., носейки медицинската документация от проведеното му болнично лечение, посетил отново
специализирания лекарски кабинет по съдебна медицина. В съставеното за този
преглед Допълнение към съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 16/2018
г. (л.23 нохд) съдебният лекар д-р Т.Г.П.е посочил,
че от допълнително представената медицинска документация се установява пълно
счупване на ставния израстък на долната челюст в дясно; че установеното травматично
увреждане, наложило междучелюстна фиксация,
отговаря да е получено по начина и времето, съобщени в предварителните сведения
на първичното медицинско удостоверение. Изведено е заключение, че счупването на
ставния израстък на долната челюст в дясно представлява счупване на челюст, при
което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни.
Горепосоченото
заключение на назначената в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни - № 138/2018 г. (л.39 ДП), от което се установява
вида и естеството на претърпените от пострадалия Д.И.Г. телесни увреждания, видно
от съдържанието му, е съобразено с епикризата, издадена от Клиника по лицево-челюстна хирургия
при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив.
На
заключението на вещото лице, изготвило посочената съдебно-медицинска
експертиза, не могат да бъдат противопоставяни показанията на свидетеля К.И.А.
(л.137), на които се базира тезата на защитата за неяснота относно телесните
увреждания, претърпени от пострадалия и в частност това, изразяващо се в
счупване на челюстта. Този свидетел е личният стоматолог на пострадалия Д.И.Г.,
като от показанията му се установява, че на 08.01.2018 г. е бил потърсен от него в кабинета за преглед,
че го е изпратил да си направи рентгенова снимка на челюстта и че след като е
разчел тази снимка, е приел, че има фрактура на горната челюст. Без значение е
обстоятелството, че при разчитането на рентгеновата снимка свидетелят К.И.А. е приел, че се касае за
фрактура на горната челюст, при положение, че от приложената по делото
медицинска документация от проведеното лечение на свидетеля Д.И.Г. в клиниката
по лицево-челюстна хирургия (л.63-77 нохд) и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че същият е търпял
болнично лечение, наложено му от фрактура на десния ставен израстък на долната
челюст. Или иначе казано, е напълно несъстоятелно чрез субективните възприятия
на свидетел да бъде оборван обективно установен факт.
Ирелевантно е обстоятелството, че свидетелят - стоматолог е
определил състоянието на свидетеля Д.И.Г. като спешно, на което му оценъчно
съждение защитата противопоставя факта, че спрямо датата на причиняване на
обсъжданото телесното увреждане – 06.01.2018 г., пострадалият е постъпил в
лечебно заведение на 10.01.2018 г. Това кога пострадалият е потърсил лекарска
помощ е без значение за естеството на причиненото му телесно увреждане. Въпреки
това, в съдебно заседание вещото лице - д-р
Т.Г.П., е разяснило, че установените травматични
увреждания, включая и това, осъществяващо медикобиологичния признак счупване на челюст, не са
определяли състоянието на пострадалия Д.И.Г. като спешно, тъй като животът му
не е бил поставен в опасност. В тази връзка е пояснено, че ако състоянието на
пострадалия е било определено като спешно, то това се е дължало на факта, че оперативното
лечение е следвало да бъде извършено възможно най-бързо, за да не зарасне
челюстта накриво.
На
показанията на свидетеля Д.И.Г. относно целия развой на случилото се
съответстват показанията на свидетелката П.Ф.Т., дадени в хода на досъдебното
производство по реда на чл.223 от НПК (л.58 ДП), приобщени към доказателствата
по делото на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК. Аргументирано първостепенният съд
не е кредитирал с доверие показанията на тази свидетелката, дадени пред него
(л.87 нохд), в които тя отрича да е ставала очевидец
на конфликт между съжителя си и пострадалия. Свидетелката П.Ф.Т.твърди в хода
на съдебното следствие, че след кратката си среща с пострадалия пред неговия
жилищен блок, когато отишла да си вземе багажа, повече не е комуникирала с
него, което се потвърждава и от свидетеля Д.И.Г.. Същевременно показанията на
свидетелката П.Ф.Т.от досъдебното производство съдържат толкова детайли и
подробности за конфликта, че, ако не ги
е узнала от пострадалия – а в разговора
по между им, когато си е вземала багажа, случилото се не е обсъждано, видно и
от показанията на свидетелката С.Е.А.(л.89 нохд) – тя
не би могла да има знание за тях, освен като непосредствен очевидец на
ситуацията. Ако конфликтът между подсъдимия и пострадалия е възникнал след като
свидетелката П.Ф.Т.е натоварила багажа си в колата на последния и е потеглила
към спирката – в какъвто смисъл са накъсаните й и хронологично неиздържани
показания от хода на съдебното следствие – стои въпросът по какъв начин са се
озовали в свидетелката изпадналите части от лекия автомобил на пострадалия. А
че тези части са прибрани от свидетелката П.Ф.Т.след конфликта – което
означава, че е и присъствала на него – се установява от показанията на свидетелката Л.П.П.
(л.91 нохд), нейна майка, на която ги е дала, за да
ги предаде на стоматолога на пострадалия - свидетелят К.И.А. (л.137 нохд), който потвърждава получаването им. Правилно първостепенният съд е приел, че
очевидно показанията на свидетелката П.Ф.Т.пред него се дължат на настъпила
промяна в отношенията й с подсъдимия, които видно от показанията на
свидетелката Л.П.П. включват чести скандали, раздели
и помирения. От приложеното гр.д. № 5504/2018 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора и от показанията на свидетелката Л.П.П.
се установява, че поведението на подсъдимия
спрямо нея, при една от разделите им с дъщеря й, е било основание самата
тя да потърси защита от домашно насилие.
Цялостният
разказ на пострадалия относно случилото се потвърждава и от показанията на свидетелите
С.Е.А.(л.89 нохд) и И. Г.И. (л.94 нохд)
– негов баща, с които е разговарял
непосредствено след нанесения му от подсъдимия побой. Те не са очевидци на
станалото, но са първите хора, на които се е обадил, с които е споделил за
случилото се и са видели състоянието му след това. В деня на деянието,
свидетелят И. Г.И. е придружил сина си до Второ РУ - Стара Загора, а
свидетелката С.Е.А.- до кабинета на съдебния лекар. И пред двамата свидетели пострадалият
е споделил, че изпитва силна болка в челюстта. Правилно първостепенният съд е
посочил, че часовото несъответствие между съобщеното от свидетеля И. Г.И. време
на отиване в полицията и документално удостовереното не е от съществено
значение, тъй като не се отразява на цялостната хронология на разказа му.
Аргументирано първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие показанията
на свидетелите С.Д.Д.(л.90 нохд)
и Х.Д.С.(л.92 нохд), на които се основава алибито на
подсъдимия, а именно, че по време на извършване на деянието заедно с посочените
две лица е ремонтирал личния си лек автомобил. За такава ангажираност на
подсъдимия – макар и без да е обвързана
с конкретна дата и време – съобщава и свидетелката Е.И.С.(л.93 нохд), майка на свидетеля Х.Д.С., а още и свидетелят Ц.М.Е.(л.95 нохд),
който пък твърди, че на 06.01.2018 г. видял свидетелката П.Ф.Т.да товари багаж
в някаква кола, която в последствие се отдалечила, а после, продължавайки пътя
си, видял свидетеля С.Д.Д.и подсъдимия П.Е.А. да
ремонтират колата на последния. Свидетелят Ц.М.Е.е единственият от обсъжданата
група свидетели, които свързват времево товаренето на багаж от свидетелката П.Ф.Т.и
ремонта на автомобила на подсъдимия. Свидетелят
Ц.М.Е.съобщава, че дори няколко минути се е задържал при ремонтиращите
автомобила съседи – подсъдимият и свидетелят С.Д.Д.,
като дори провел кратък с разговор с първия от тях. При тези охотни показания
на свидетеля Ц.М.Е., който е нямало как да не бъде забелязан от подсъдимия, е
необяснимо защо е ангажиран от последния като свидетел едва в хода на съдебното
следствие, вместо да установява алибито си чрез свидетелката Е.И.С., която има
знание за въпросния ремонт, надничайки през терасата си, докато пържела кюфтета.
Чрез съпоставка на показанията на
свидетелите С.Д.Д.и Х.Д.С.от хода на съдебното
следствие със съобщеното от тях в хода на досъдебното производство, показанията
им от което са приобщени на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, се установява, че всеки от тях се опитва пред съда да припокрие
максимално времето на извършване на деянието с ангажираност на подсъдимия по
автомобила му. Така например в досъдебното производство (л.35 ДП) свидетелят С.Д.Д.твърди, че на 06.01.2018 г. от около 12.00 часа е бил
заедно с подсъдимия, а пред съда обяснява (л.90 нохд),
че още от 11.00 двамата са започнали да се организират с предстоящия ремонт. В
хода на досъдебното производство (л.80 ДП) свидетелят Х.Д.С.твърди, че към 10.00 часа бил повикан от „комшията С.“, за
да помогне за ремонта на колата на подсъдимия и че стоял при тях двамата около
един час, докато в хода на съдебното следствие (л.92 нохд)
съобщава, че е бил потърсен за помощ около 11.30 часа. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че дори и да се приеме,
че на инкриминираната дата подсъдимият е извършвал ремонт на автомобила си с
помощта на съседи, това обстоятелство не изключва авторството му в извършването
на побоя над пострадалия Д.И.Г..
Най-после следва да се
посочи, че показанията на обсъжданата по-горе група от свидетели противостоят
на установеното чрез всички останали доказателства и ако бъдат кредитирани,
както правилно е констатирал районният съд, остават без отговори множество
въпроси, основните от които са: защо свидетелят Д.И.Г. не е закарал багажа на
свидетелката П.Ф.Т.до дома на майка й, а
се е наложило впоследствие тя да си го взема с такси от неговия дом, защо – ако
е претърпял след срещата си със свидетелката П.Ф.Т.телесните увреждания по друг
начин и от друго лице - на инкриминираната дата в 13.30 ч. е сигнализирал
полицията, че е бит от подсъдимия П.Е.А. и преследван след това с автомобил, а
после е съобщил същото и пред съдебния лекар в 16.15 ч.
Въз основа на всичко гореизложено,
Окръжен съд – Стара Загора прие оплакването във въззивната
жалба за доказателствена необоснованост на
фактическите обстоятелства, установени
от първоинстанционния съд, за неоснователно. Приетите от
първоинстанционния съд факти се основават на събраните и проверени
доказателствени източници, при спазване
изискванията на процесуалния закон, преценени поотделно в тяхната взаимовръзка
и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика.
Що касае
оплакванията във въззивната жалба за постановяване на присъдата при съществени
нарушения на процесуалните правила, наличието на такива е изведено от
разбирането, че първоинстанционният съд не е направил необходимото за
разкриване на обективната истина. Това разбиране – с оглед на изложеното по-горе
по отношение на оплакването за доказателствена необснованост – няма как да бъде
споделено от въззивния съд.
При
гореустановените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приложил
правилно материалния закон. След като на 06.01.2018 г., в град Стара Загора, е причинил на Д.И.Г.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, при което се
затруднява дъвченето и говоренето, действайки при форма на вина пряк умисъл –
обективна проява на който е целенасоченото нанасяне на повече от един удари на
пострадалия, подсъдимият П.Е.А., както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, в
извършването на което престъпление е признат за виновен.
Наложеното
на подсъдимия наказание – една година лишаване от свобода – е определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимият П.Е.А. ***. През
2006 г. същият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Подсъдимият е ***. ***. Трудово ангажиран е. Събраните по делото доказателства
позволяват направата на извод, че в някои от случаите разрешава конфликтните
ситуации чрез физическо насилие. Извършеното деяние е със средна степен на
обществена опасност с оглед на това, че на пострадалия са причинени, освен
счупване на челюстта и други по-леки, несъставомерни
телесни увреждания, както и с оглед начина му на извършване, съдържащ някои от
белезите на хулиганство.
Предвид горепосочените
обстоятелства наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо.
Отчитайки наличието на
законовите предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, правилно първоинстанционният
съд е отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Относно гражданските искове:
Извършеното от подсъдимия П.Е.А.
деяние е не само наказателносъставомерно, но ангажира
и гражданската му отговорност пред пострадалия Д.И.Г. на основание чл.45 от ЗЗД.
Размерът на присъденото в
полза на гражданския ищец Д.И.Г. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – 4000 лв., е справедлив. Съобразен е с естеството на конкретното телесно
увреждане, с продължителността на оздравително-възстановителния процес и с вида
на ежедневно търпените по време на протичането му болки и страдания.
Подсъдимият П.Е.А. е осъден
да заплати на гражданския ищец Д.И.Г. и сумата
от 1109.92 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, размерът на което
обезщетение отговаря на направените от пострадалия медицински разноски,
свързани с лечението на претърпяната телесна увреда и
относно които са представени: фискална касова бележка № 16/2018 г. за сумата от
40 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и фискална бележка № 16-D/2018 r. за сумата от 20 лв. за
издаване на допълнение към съдебно-медицинското удостоверение (л.25 нохд); фактура №
**********/10.01.2018 г., ведно с фискален бон за сумата от 1004 лв. за
проведено лечение на фрактури на лицевите и челюстни кости в УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД, град Пловдив (л.26 и л.27 нохд); фискален бон №
012959 от 09.01.2018 г. за сумата от 25 лв. за изготвяне на рентгеновата снимка
(л.28 нохд); фискален бон от 27.01.2018г. за сумата
от 20.92 лв.(л.31 нохд) - за закупено лекарство,
съобразно рецепта, издадена от д-р Георги Хараланов, лицево-челюстен хирург
(л.29 и л.30 нохд).
Районният съд се е произнесъл
относно разноските в съответствие с чл.189 от НПК.
Поради
всичко гореизложено, след като прие доводите във въззивната
жалба
за неоснователни и тъй като при извършената -
съгласно чл.314 от НПК -
цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението
му, на основание чл. 338 от НПК Окръжен
съд – Стара Загора прие, че присъдата на
Районен съд – Стара Загора по НОХД № 1652/2019
г. следва да бъде потвърдена.
Поради и на основание изложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
44/05.03.2020 г., постановена по НОХД № 1652/2019 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
Решението не подлежи на жалба
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.